Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 462 резултата
Жената с червената рокля...
(Вечер в Страната на спомените)
Съдбата често се шегува
(дори и грубичко със нас!) –
погали ни, а отпътува ...
  663 
а по предмета
„ласкателствознание“ —
са̀мо шестици
  412 
Аз не искам да лежа на ръцете на Бог
и той по моя път да ме носи.
Зная-този свят е жесток,
знам,че отговор нямат доста въпроси.
Но аз искам да ходя сама. ...
  763 
Животът или смъртта променя нещо, което се е случило? Смъртта слага точка. Можем да правим равносметка, но се научаваме да приемаме обстоятелствата и да продължаваме... Докато през живота си може да нямаме смелост да сложим точка на нещо, което ни влудява. А това ще го направи агония, кошмарен спект ...
  1331 
През отворения прозорец на къщата ти
съседите чуха как влизам.
Чуха стъпките ми, превъртането на ключ
и на гардении мириса.
Чуха ме да захвърлям сандалите си ...
  1569  10  24 
Колко сезони отминаха?
Не видяхме слънцето в очите.
Колко съдби се преплетоха?,
Колко животи разпилени?
Колко надежди умряха? ...
  523 
Ако тръгна на път, позове ли ме вятър - в полето,
ще поискам от времето само за малко да спре.
Да ушия бохчичка от синия край на небето,
с две дъги да си гребна от лятното топло море.
Да сплета във косите си зрънце от златната дюна, ...
  510  13 
всеки скитник
си търси
къщата
разпилян
и изтъркан ...
  454 
Защото лятото ми стига
и ми остава, затова
запявам с малката авлига,
присядам в жълтата трева
и пиша стих от сламка с мравка, ...
  750  14 
Двойно червено многоточие!!!
Всяка трагедия започва с комедия, всеки фарс води до драма, всяка романтика се превръща във водевил…
Да, де – ама аз това го измислих сега. Отде да го знае далечният потомък XYZ 246@/ ЮЯ?
А всичко започна през онзи пролетен ден на Новата нова 3 333 година, наречена Годин ...
  640  12 
раят — небето
на(д) всички вселени — за
обич зове ни
  449 
***
Понякога, докато сме заети с изваждането на трънче от пръста, не забелязваме камъка, който лети право към главата ни.
  643 
"Безсмъртен ще бъда аз вечен със слава
изтръгната с меч и топор.
Ще сривам държави и всяка такава
ще тъне във вечен позор.
Ще бъда възпят от певци и поети, ...
  641  15 
Излизам от входа, бързайки за работа и стигам до следващия блок, където по това време често засичам дядо Илия.
Когато имам повече минутки, с него разменяме по някоя друга дума, защото и за двама ни е приятно да обсъдим състоянието на климата и пейките на отсрещната градинка, където израснаха и нашит ...
  1611 
Да се отърве от поредния провален експеримент на вещицата отне на Сам повече време, отколкото трябваше. Докато приключи, вече оставаха само час-два до изгрева. Поне градът все още спеше, с изключение на няколко закъснели пияници, които избегна лесно. Не беше в настроение да вижда никого. Искаше само ...
  943 
Отдавна бях затворил си прозорците.
Не пусках звездоброя зад завесите.
Изобщо не приемах чужди гости.
Луната вечно беше полумесец.
Но вятъра нахлу по септемврийски. ...
  596 
Сърцето пулсира в кресчендо,
умът дирижира пиано.
Придържай се в темпо обрано,
притихва земята в морендо.
Кръвта ми форсира свистене, ...
  592 
МЪЖЕ, МОИ МЪЖЕ
(превод от сръбски)
Първият ми мъж живее в гнездо, което птица е свила
и в което се множат богове, поздравява ме всеки октомври,
спомняйки си за нашата сватба, и ми казва, че аз съм ...
  965 
***
Една далечна звезда, колкото и слабо да свети, остава звезда, в очакване някой да я забележи.
Една близка електрическа лампа, колкото и силно да свети си остава просто една лампа, в очакване някой ден да изгори.
  693 
  1150 
Понякога можеш да се провалиш.
Да загубиш сърцето си по пътя.
Но как да забравиш незабравимото?
То просто ще се загнезди в теб.
Тогава ще се развикаш силно, ...
  594 
В гора, с дъх на вековни дъбове
и млади брези живеем
Твоето лице
Очите ти
Птицата на рамото ти ...
  614 
Изпълнен с нежност и мечти,
аз за теб мисля, за красота.
Твоят глас в мен кънти,
но жесток е днес света.
За пролет душа копнее, ...
  552 
Едно докосване,
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце. ...
  547 
когато плаче
циганка — в сърцето ѝ
тъга и здрач е
когато тя обаче
смее се — то ...
  370 
Тъмните черни облаци в мен събуди,
неочакваната буря.
Появи се като мълния,
пълна с живот и свободен дух
и с находчивост и вярност ...
  692 
Ти знаеш ли, мила, какво е да страдаш
в любовна разлъка за обич, наслада?
Родители, род и красива родина,
готов си да смениш с далечна чужбина!
В колиба от слама живот да живееш, ...
  1112  13  13 
В мене чувствата върлуват,
когато под дъжда усмихнато танцувам
Времето разпъпля светла надежда-
с цвят ще обсипе горчивата тегоба.
Навред е райска, цветна градина ...
  781 
Княз Борис
Княже,Борисе къде си,къде си ти сега,
виждаш ли България,майката земя?
Напукана от мъка,не ражда като някога,
обрасла е,не дава много плодове на труда. ...
  506 
Жълъдчо се събуди. Отвори очи. Вдиша дълбоко чистия и свеж въздух и се протегна доволно. Беше пораснал и леглото му беше утесняло. Големите дъбови листа, неговите меки и топли завивки, бяха станали груби и жълти. Затова щом слънцето се показа, той се качи и седна на най - горното клонче на върха на ...
  1247 
Ка‘Раим достигна края на тунела и застана пред тежката желязна врата, покрита с руни, които да спрат дори него да премине лесно. Убиецът вдигна ръка и блъсна два пъти силно със свит юмрук, карайки символите да присветнат предупредително. Чу изчаткването на зъбчатите колела на трите брави и вратата с ...
  1622 
"Разбрах, че в живота няма пълно щастие!
Животът ми е поредица от нещастия...Убивах, в Името на България, за да освободим братята и сестрите български от чужди власти и робства, а сега, каква ми се стовари, съдбо, изменчива и непредвидима!"
Стоеше Станьо Стойчев Петров и не проумяваше този изменчив ...
  1006  10 
  1484 
  942 
  1124 
По Атанас Буров —
„Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите.“ :
Хексаметрично
и в рамка на „хайку“ — по
Буров — банкера ...
  392 
Виж ме, цялата съм прах
в кулоарите на времето.
Кой ли вятър ме довя
на спокойната ти сцена?
А и ти защо ми даде ...
  906 
Есен в сукман с тежка кошница - пълна,
с грозде преяли, пияни врабчета.
Мъничка, крехка надежда покълна -
плах минзухар с две лилави очета.
Казват - от съмнало кърпи кожуха, ...
  817  12 
Победи ли ... на пръсти се броят
от утрото до следващата вечност,
тъгата и провалите са в цвят -
космически, неземен, но естествен.
Борбите - тъжен поход, самота, ...
  798  11 
Очаквах сюита
в средата на пладне.
Ту бели, ту черни
клавиши звучат.
Шум във шума, ...
  512 
Предложения
: ??:??