Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 384 резултата
(По Никола Вапцаров)
Начесто нощем идвам в твоя сън,
ала вратите вечно са залостени;
стоя отчаян и самотен вън –
като нечакан и неискан гостенин. ...
  483 
Колко личи болестта на нашето време –
затварям очи и виждам изтръпнали устни,
все някой крак набива във стреме,
изтръпнал от тяга – набити сълзи,
усмивка без обич – картинна скованост на бремето. ...
  554 
Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато , ...
  592 
Дотолкова си втренчен в мен,
дори смутен,
че ми призлява от подобно откровение…
По-истински е делничният ден,
когато все си помечтаваме промяна ...
  502 
Спънах се.
Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Търкулнаха се мамини милувки…
Ръцете ѝ - дали ще ме утешат? ...
  1118 
Реката Стикс
От Атанас Маринов
Пристъпвам тихо и заставам кротко –
там в грубата тъма затворен.
И виждам приближава лодка ...
  1999 
Хладно вя на трамвайната спирка
късен сняг сред зелени жила
и танцуваха с вятър подсвиркващ
клюн и клон с безконтактни тела.
Термометърът даде "заето" ...
  582 
Липите корони поклащат,
уханни посрещат нощта.
Липите копнежи изпращат
на моята крехка душа.
Защо ли ухаят липите ...
  1215 
[the English version of “Eppure sentire (un senso di te)”]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Елиза Тофоли - На една стъпка разстояние
[английската версия на „Все пак чувствам (Едно чувство за теб)”]
------------------------------------------- ...
  1644 
  1472 
Целуни ме. Ще бъде последно.
Този мрак ще го мразим. До болка.
Щом до днес си ме нямал,е редно
да превърна мечтите си в точка.
Часовете , в които те чаках, ...
  772  11  25 
  1515  48 
  1487 
Летящата калинка на желанието…
изгладняло от чакане…
Хаосът в клетките… всичките…
когато пристигаш…
Ароматът на твоята вита… ...
  627 
намазо̀лено
и третото око от
глад за знание
.....................................
алтернативно: ...
  578 
  1133 
  1572 
  2598  11 
  1367 
***
***
Аз всеки ден намирам за какво
да кажа:– Господи, благодаря ти!
За люспицата слънчева любов –
която щедро озарява пътя. ...
  557  13 
И какво е животът:
три листенца надежда,
твойте стъпки да гоня
из пустините нежност.
Ех, какво е животът - ...
  794 
VII
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...
  1021 
/Напомням - главите са условни, чете се и без последователност. Хаотичен хаос - като в главата ми и наоколо./
Глава седемдесет и трета
За парите, разбира се
А после пак си седнахме в кафене-барчето и заприказвахме сладко-сладко. Докато дойде време за отлитане. Митето се разбърза да каже последно сло ...
  687 
Остави душата ми да гние, както остави сърцето ми да бие. Живот остана в мен след смъртта човешка. Очите ми не се затварят, нито дъха ми ще да спре и пулса ми яростно започва да бие. Като че ли живота тепърва след смъртта предстои.
Празен, самотен, но щастлив. Без близки около теб - идва самотата. Б ...
  816 
Часовникът отмерва полунощ.
О, Господи! Кога ли стана вече!?
Изгубвам си и втория галош,
а първият... изхвръкна надалече.
На срещата пристигам запъхтян. ...
  1051  15 
Идва лятото с игрите –
сладка радост за душите.
Свърши вече с … „ученици“,
ту с четворки, ту с шестици.
Следват дългите разходки ...
  1497 
Ще ме видиш такава,
каквато повикал си.
Създавам си слава
на момиче от приказки.
Фея съм – честно! ...
  1049 
Обичах да
те улавям сутрин
с подпряна глава на прозореца
да мечтаеш за сняг
и някак по детински ...
  1732 
Събудих се във стая с тишина
и в нея нямаше прозорци,
обгръщаше ме само самота,
разстелена във мътно-бели облаци.
И толкоз празно е във тази тиха стая, ...
  752 
Напълнено бурканче със светулки
прилича на среднощен полилей.
Луната грее, сякаш млада булка,
ухаеща на миро и елей.
И рондо извисява пак щурчето, ...
  1468 
Пъстротата на света в и около нас е безкрайна и истината е, че всеки цвят може да ни приляга достатъчно добре и да се чувстваме щастливи в него. Често се опитваме да вкараме строга символика в цветовете вместо да се оставим сами да съставяме асоциации, с които да ги свързваме, пречупени през нашата ...
  1789 
Искам слънцето да взема в мойта длан,
за да мога после да го дам
на някой като мене неразбран,
за да не е вече сам.
Искам да откъсна две звезди, ...
  839 
Полека, скъпи! Не така!
Прокарай пръстите си нежно!
За друга нека бъде похотта.
А мен... - Играй! Докосвай ме небрежно!
Погледай занемял в ръжта, ...
  1180  17 
Пак вали. Този дъжд е като сто водопада.
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...
  820  14 
Дошъл на този свят безумен,
макар, че с риза съм роден,
не се оказах сладкодумен
и от живота вдъхновен.
Живях със своите връстници ...
  694 
Силно съм впечатлен от още неиздадения роман "Томление" на Владислав Тиков. Изключително удачно подбрано заглавие, напълно съответстващо на авторовия замисъл. Главният герой - Младен Красимиров, разказва своя странен житейски пъзел. Той е орисан да пише и по драматизъм образът му е сравним с този на ...
  859  10 
  1583  14 
  1154 
Глава III
Двамата се изкачваха нагоре през гората- тя пред него, той по нея. Гъстотата на боровете, ги криеше добре, въпреки че слънцето търсеше лицата им.
- Како ти избега̀ брат ти?- попита Силимарина.
- Тия дни ние трябва да вардим селото. Слизахме надолу, кога видехме около една дузина от ония бе ...
  1033 
Забрави ли, как жена се обича?
Помниш ли? Май беше сам,
като безумен, към нея затича.
Забравил си. Тя още е там.
Още с мисъл нощта разсъблича ...
  506 
Предложения