Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 644 резултата
Получих камъче блестящо.
Обичам да обичам обичта.
Видях, че виждащият вижда
и камъчето и всеобхватността.
Да чуеш чуващият как чува ...
  1243 
На себе си съм случил досега -
до дупка обкръжен с мъгла,
пак оцелявам неприцелен.
На спусъка не съм целта,
защото винаги на все по-черна нощ съм верен. ...
  829  13 
„С „Обичам те!“ — лед
се кърти!“ — Любовта на
това натърти…
„С „Обичам те!“ — лед
топи се!“ — Любова на ...
  388 
Най-вярната от всичките любови
не ме остави ни веднъж сред път,
за разлика от други, уж готови
да бъдат с мене до самата смърт!...
Не ме предаде тя дори тогава, ...
  2533  18  21 
Нощем прегръщам възглавници,
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са ...
  485 
Посбръчка се на острия си лакът,
Подпрял си се на мен, за да вървиш...
Е, почини си, ти не си изплакан.
Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!
Но може да не ти е много лесно - ...
  727 
Ела, сестрице, поседни до мен.
Къде е синята пола на точки?
Придърпай си от залеза ранен,
втъкал по длани времето в чертички...
Умът запънат, дърпан от въпрос ...
  1181  10 
Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок, ...
  649  12 
Някои казват "тъжно е да си сам".
Да, вярно, самота римува се с тъга.
Но кое по-тъжно е не знам-
Да си сам със себе си или сред тълпа.
Не са ми нужни изтъркани съвети, ...
  610 
Тоти, защо пусна този стих,
в който аз засмян открих,
че с наднормени килца
ме е дарила... Любовта...
И от влюбено момченце ...
  1777 
В проглеждащи пясъци криеш
Уловеното днешно признание
С безразборни устни отпиваш
Протести в нехайни послания...
Заспиват необменени в тъмно ...
  647 
Накрая плаща винаги един!
За всичкото горчиво във напитките.
Със мен поне веднъж не се напи,
(дължиш за версиите със лихвите.)
Ще бъде страшен Содом и Гомор. ...
  1301 
Леко нагарча и леко сладни.
И е горещо. В него си ти.
Сутрин е сладко, а вечер горчи.
Но е приятно. В него си ти.
Вчера горчеше, но днес ми е сладко. ...
  755 
Научих се да бъда много сам.
Естествено, че дълго ще боли.
Отдавна ми е ясно и го знам -
Любов бе синоним на Аз и Ти!
Поне разбрахме всъщност, че ни има. ...
  630 
Ах, леле мале, стана тя една...
Пак сблъскахме главите здраво,
начупиха се твоите рога,
а челото ми стана по-кораво.
Не си очаквал - някаква жена, ...
  500 
  1272 
иска ми се да мога да намотая
асфалтовото шосе
като старо прокъсано чердже
да го стегна здраво с дъхът си
да го нарамя със синджира ...
  534 
Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.
Пия собствената си болка без тръпка.
Стъпка след стъпка, не оставям следа.
Глътка след глътка, нямам желание
да пусна сълза. Не, не ми се мърда, ...
  910 
Елице сестрице, кажи ми сега -
не ти ли е студено във тази гора.
Ела ти при нас в този празничен час,
ела в топлия хол, ела ти при нас.
Празник вълшебен ще дойде в нощта. ...
  1464 
Спри се, сърце мое!
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале, ...
  1800 
Снощи говорих с луната,
малко банално звучи,
пълна е с тайни, а все мълчи ли мълчи.
Споделих ѝ своите тревоги,
споделих ѝ своите мечти, ...
  616 
За онази, истинската, някога описана от някого в „Пожелавам ти да познаеш“
Нека всички, които очакват нещо необикновено или неочаквано, да спрат четенето и да преминат към нещо друго. Защото това е само една обикновена история за онези, незабележимите край нас същества. Може би защото летят над глав ...
  667 
Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.
В свойта бяла одежда
Земята изглежда ...
  1080 
Кога настъпва Раят на Земята?
Когато в мир и хармония е душата.
Когато си щастлив със своята съдба,
когато оставиш след себе си следа.
Когато се радваш, когато тъгуваш, ...
  938 
Не е картина, а смачкана боя;
попиваща в анаграмната тишина -
обръчи: силови полинери - звездовидна тънка четка,
и две-три скъсани краища снежно кадифе,
мирис на току-що разлято кафе по нежните ъгли ...
  535 
Можеш ли да видиш в очите ми...
Как вибрират за тебе зениците?!
Как откъсвам червени сияния?!
И заплитам ги в луди мечтания...
Как пулсират любовно власинките?! ...
  570  13 
Аз съм човекът във късният час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?
И търсят във нас някакъв смисъл?
Навярно така е, защото е мрак. ...
  604 
Жаден съм,
устните в кръв,
сърцето отбива
бързия ритъм
ръцете съм вдигнал ...
  1783  24 
Искам да съм на самотен остров
със лист и писалка във ръка.
Да си поговоря със морето,
мъката си да му споделя.
Искам да съм на самотен остров. ...
  625 
Северни сияния – сила и магнетизъм.
Но и те се разсипват на прашинки сиви.
Ветрове бурни – его, смърт и егоизъм.
И те стихват, в зеленото главите свили.
Дъждове зловещи – могъщество, потоп. ...
  486 
Глава XXXII
Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите. Цялото небе се проясни... в очите ѝ. Искаше ѝ се така да с ...
  1130 
Въобще́...
О, моя Приятелко стара –
ти не си стара, въобще́!...
Знам: любовта не повтаря,
но не може и да расте... ...
  633 
me
Джампиеро Макалузо & Сара Сансика - Ти си всичко за мен
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giampiero Macaluso
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...
  1253 
  1432 
Измориха се думите, капят.
И не милват, не любят, не хапят...
Tе -перца от нелитнали птици.
Еретичка съм. Вие светици.
И замлъкнали ноти, остават, ...
  467 
  1571 
Тя е източник на информация,
без нея умният човек не може,
който не чете - страда от деградация,
например престъпните ни велможи.
И този, който няма книга, ...
  489 
Изгубих те...
А всъщност аз съм изгубена
сред думи, пътища и хора.
Сега седя на кръстопът и чудя се
по кой ли път да поема ...
  636 
С лекия пролетен вятър пристигна,
нежен, но властен ти с поглед срази ме.
В мен се пропука, подобно на стигма*
тайна едничка без възраст и име...
С острия лък на Амур покосена ...
  836  17 
Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ...
  1020 
Предложения
: ??:??