Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 644 резултата
Сто раздели
и скандали.
Виж сърцето как кърви.
Уби, уцели
любовта ни. ...
  1039 
  1510 
Аз, Дядо Коледа, те знам.
И нека другите да си говорят,
че си измислица. Не ги е срам!
Такива глупости да надърдорят.
Та кой ми носи дарове в торбата? ...
  947 
  1115 
Сега Луна съм, златен съм алтън
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.
Ще се събудя утре -слънчев лъч, ...
  568  10 
Сама съм... Мислите притичват...
Далеч от шум, човешки страсти...
За миг безвремие се разсъбличам,
а времето е съучастник...
За мъничко съм безтегловна... ...
  940  10 
Очите ми да бъдат ру́чеи,
да мият пътя ти, когато
мен няма да ме има... Чуй! –
Смехът им... пръска зла́то...
Гласът ми нека бъде тон ...
  1000 
Да се жалвам -
не мога,
а така ми се иска.
Не живях ли в тревоги,
много, ...
  626 
не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче ...
  451 
Ту си тъжен, ту си весел, ту си беден, ту богат.
Ден след ден преплитат
се и се разплитат
чувства, мисли и постъпки
и някой нещо взима, ...
  520 
То беше малко, слабо и ранимо,
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата ...
  1472  13 
Във мен останаха самотни брегове.
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...
  652 
Човек се ражда с радост, с мощен вик
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив, ...
  1488 
Има хора в сайта, пишат зверски –
много талантливи и добри!
Но не следват никой, прометейски
считат думите си! А дали?
Честно да ви кажа и милиони ...
  1036  64 
***
Твърдостта ти ме смути,
дори се скрих...
Недосегаем бряг,
удавницата недоплува. ...
  494 
Галин с мъка отвори първо едното, после другото око и осъзна, че лежи проснат в някакви храсталаци. Устните му бяха изтръпнали и навярно цялото му тяло беше в синини, но чувстваше силна болка само в лявата ръка – може би тя, като най-силна, бе туширала останалите. Беше се напикал и редом с болката, ...
  1848 
Ключът - изваден от вратата,
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...
  880 
Великият Магьосник
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ...
  1028 
Паднал на
едно коляно
на улицата отляво.
Дано не ме
блъснат само. ...
  939 
"Гледах те сал една минута,
после мач отидох да играя.
Шубе ме е като от вълк кошута,
остави ме, не мога туй да трая."
  689 
“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече. ...
  623 
Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...
  1181 
През девет планини в десета,
през шубраци, тръни и дървета,
през буйни океани и морета,
той най-сетне стигна до небето
и свали Луната, след което ...
  803 
Заспивай като дъжд на тротоара
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи
Прегръщай като странник от мъглата ...
  1089 
На вратата се позвъни и това прекъсна потока на не особено приятните ми мисли. В главата си вече бях съчинила половината рапорт до Нощния патрул. Глухарьов само ме стрелна с поглед и рече:
- Върви да отвориш, че ръцете ми са мазни.
Станах и се подчиних, макар че според мен това извинение беше само п ...
  932 
- Здравей, Карл. Готов ли си?
- Ще разберем, когато приключим, Ник.
Карл нямаше търпение. Моментите, прекарани тук, бяха най-важните в живота му. От тук започваше и свършваше всичко. Огледа се. Беше облечен в любимия си черен костюм. Обувките не бяха много на място, но това тук нямаше никакво значен ...
  1180  11 
Мислех, че чувствата са, с които озарявам околната среда – видимото и невидимото, с които мога да проникна до дълбините на нещата, да приема тяхната светлина, отразена в моето, жадно за истините на живота, съзнание. Мислех, че всичко, до което се докоснат чувствата ми, ще се усмихне, ще разцъфти, ще ...
  435 
Вървя си аз, по пътя не спирам,
тихо плача и не разбирам,
къде си обич, живот мой,
питам къде ли, къде ли е той...
Мисля че от лятото, не съм те виждала, ...
  461 
Когато стигнаха до водопада, бяха едновременно и възхитени, и малко изплашени. Водите падаха сякаш чак от небето, търкаляха се по огромни камъни, които бяха станали хлъзгави от водораслите. Бяха оцветени в цветовете на дъгата от пречупващата се светлина на слънцето. Но децата не се чудиха дълго, бър ...
  652 
  965 
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че те ...
  3772  28  84 
Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца... ...
  445 
Бях и твоя, и чужда, и ничия,
бях и тъмна, и светла, сама,
бях ти нафора, бях ти поличбата,
наранена, и тлях в пепелта.
Непокорна видя ме зората ти, ...
  842  19 
Свят изпълнен от любов
твоята душа разлиства,
с топъл лъч за благослов
потопен в росата чиста.
Образа ти мъдро е събран ...
  648 
  927 
Отмина кротко денят.
Сви се като копринена буба.
А аз отново ще лягам да спя,
но дали отново ще се събудя?
Но кой да питам? Бог е далече! ...
  1033 
  683 
Колко хубаво е само,
Пирин да запей!
Сред Санданска Бистрица,
едно градче живей.
И Сандански се нарича, ...
  1158 
Парад на Самотата...
А в късна нощ, когато Самотата
с крадливи стъпки въздуха раздвижи –
ти знаеш, че до утре по вратата
ще тропат само призраци и грижи... ...
  537 
Нощта подарък е от тишината!
Любувам се на близките звезди...
Луната обладава ми душата...
Облаците - странни са съдби.
Сенките приличат ми на шепот, ...
  1685 
Предложения
: ??:??