Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 661 резултата
А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направих ...
  574  28 
  730 
  1147 
  1780  15 
Лято без нерви и Пролет септември.
Кръчма с “девица” в балета.
Листа от смокини през онези години,
вълнения с черни морета.
Танци, оркестър, потънал семестър. ...
  613 
Не знаех, че със друг ще те деля!
Целувах те, а него си желала.
Прегръщах те, а с него си била
и нощем с мен за него си мечтала!
Как може любовта да се дели? ...
  1254 
Доброто в книгата изстена,
във кофа за боклук откри,
че истината непростена
не струва никакви пари.
Изровено и в дрипа скрито, ...
  521 
"Изпаднал е сигурно някъде до дивана", втурна се в хола и затърси с очи друг.
Нито на масата, нито до дивана намери.
"Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата.
Започна малко по малко да намества мислите си: значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стаци ...
  1132  16 
Едно безкрайно сбогом ни разделя,
което ти ми даде с топлина!
Под сянка тънка в хладна речна бездна
лудува - бледо, ритъма на танц.
За миг изгарящ падна капка цяла ...
  510 
Забравих коя съм, Създателю мой, припомнѝ ми!
Покълват Словата, които си в мене посял.
Познаваш ме цяла - нали ме направи от кал,
подхлъзвам се лесно… А после Те викам по Име...
Защо ли пак търся онази човешка любов? ...
  1094  12  18 
Намери ме... вече съм друга.
Погледни ме... същата, но друга.
Аз забравих, ти забрави.
А, любовта забрави ли?
Искал си да ти простя. ...
  639 
Не ме кори, че пролетта е дива,
под нейните ръце изниква всичко.
А слънчевите и́ лъчи, игриво
и дръзко топлината си разплискват.
Не ме кори, че ражда и стихии – ...
  413 
С хапче бяло и без хапче,
сънят все бяга, като отвързан кон.
Хвана ли юздите му, крача
неяхнала го по стръмния склон.
Той ме тегли в тъмници, ...
  270 
„Може би този стих е измама –
просто някакъв стихомираж.“
Тодор Чонов
Може би днес аз просто сънувам
на съдбата доброто лице. ...
  939 
Бог
II
Миг съдбовен в ден чудесен –
без дори да се покаеш –
ти напусна Дом небесен, ...
  673 
Дори цветята ще оживеят
след години самота,
И пак ще се гордеят
със своята съдба.
Вечно ще червеят ...
  497 
Балада в стихийно синьо...
Зад облаците дрипави занича
Луната бледа като вощеница –
на две морето Вятърът разсича:
от Бездната излита черна птица... ...
  382 
За някои светът е плитък -
морето глезените им умива,
и само миг, безкрайно кратък,
им стига, за да те осмиват!
За някои просторът е безкраен - ...
  1819  12  22 
Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...
  934 
  2352 
  1062 
„Комплект „любов!” – поръчвам на месаря
до лактите ръкавите навил...
„Комплект... какво?!?...”- сащисан проговаря,
чене увесил с израз на дебил...
„Комплект „любов!”- повтарям, но по-тихо... ...
  738 
  1698 
  1454 
  2765 
  1486 
  3518 
„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...
  4419  33  106 
Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.
– Взех номера от моя позната. Желая да ползвам услугите ви.
– Добре – отвърна той и обясни какви са финансовите му изисквания. Гласът на жената м ...
  1376 
Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
  542 
Книжка имам аз любима,
в нея снимка на Хан Кубрат има,
възседнал кон и с меч в ръка,
той храбро бие се с врага.
Още в древни, славни времена, ...
  666 
Тарaлежени иглички
се заиграват по кожата.
Капе поезия.
***
Между думите ... ...
  1252 
Избягах от очите ти далече,
поисках да се скрия доживотно,
но бурен вятър скърши ми крилете
и бягството ми стана невъзможно.
Въртях се в омагьосан кръг, ...
  1165 
Париж!... Париж!...*
Париж!... Париж!... С прочутата си кула
величествен през Времето стоиш,
напомняйки, че тръгва се от нула,
когато искаш да се извисиш!... ...
  444 
Днес просто не ѝ беше ден. Не стига, че се успа и изтърва всички за закуска, ами после интернета ѝ предложи най-гадната и твърда хрупанка, на която можеше да попадне.
След задължителната сутрешна баня, винаги първо си проверяваше пощата и социалните мрежи, за да бъде в крак с информацията за лайфста ...
  735  19 
Ръцете на килимарката
Две ръце не знаещи умора,
сред нишките препускат в своя бяг!
Две ръце рисуващи простора
и цветя от сутрин та до мрак! ...
  512 
Карах обратно към София. Мислите в главата ми течаха спокойно, бавно и ясно нареждах събитията пред себе си.
Погледнах седалката вдясно – все още не можех да повярвам кой стоеше на нея и какво щеше да направи за мен. Тя ме погледна, трудно ми бе да свикна с празния ѝ поглед, но му се радвах.
-Летя в ...
  736 
Никой не помнеше кога се появи в компанията. От самото начало седеше, мълчеше и само слушаше. Почти не пиеше. И беше чешит.
Винаги съм че чудил защо поетите си дружат с художници, но така е било открай време и ще бъде докато има поети и художници. Е, той не беше художник, а скулптур, но поне аз не в ...
  790 
В живота всичко е велико
и същевременно нищожно -
понякога ти иде да извикаш
отвъд най-силното възможно.
Понякога се чувстваш гений, ...
  848  17 
Още
Ти, който гледаш към тавана,
към мълчаливата му белота,
нещо скътано у теб дали остана,
неказано, несвързано, непреживяно: ...
  617 
Предложения
: ??:??