Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 454 резултата
Олекна ми, значи заради гостите тя не е успяла да идва на морето, а аз си мислех щуротии, че е поредната лъжовна жена. Усмихнах се неопределено. Но така е, всички жени в Гърция са свободни, както мъжете де, но с тази разлика, че жените го правят по-тайно за да не им излезе приказка пред познати. А н ...
  493 
Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
  304  11 
"Един ден ще обявят война и никой няма да отиде"
Карл Сандбърг
Всяко отчупено парче от сърцето кърви,
всяка изживяна болка все по-силно боли,
отивай си, лято, вересиите си прибери! ...
  427  13 
В Е Ч Н О М Л А Д А
Един безчувствен телефон
способен нежно да звъни,
превърна ти във мъртъв стон,
заставяйки го вечно да мълчи. ...
  224 
Отмина август:топъл и нежен като ръцете ти.
Навлизаме в зоната сладка .Там ли е сърцето
на лятото с кехлибарени лъчи в очите ти?
Отлетяха птиците на южните топли мечти.
Протягам ръце към твойте ръце, за да получа ...
  315  19 
Оживяват ли мъртъвците? Същестуват ли наистина зомбита? Думата зомби стана много популрна напоследък, чрез филми, книги и видеоигри. И някои вярват, макар здрававият разум да ни казва, че това е абсурд. Но ако има един единсвен факт, който може да служи като вдъхновение за историите за зобита, то то ...
  1275 
Искам толкова много неща да изрека,
да покоря и умая твоята същност,
да галя твоята душа с моите деяния,
да галя твоите очи с моите думи,
ти ме покоряваш с човека които си, ...
  316 
Как иска ми се в полет да се случа,
прокудена от хорска суета,
на свят смирен вратата да отключа,
обичана и волна да летя.
Как иска ми се вятърът-неверник ...
  370 
В неделята предложих да се разходим по брега, казах че съм идвал тук да карам велосипед по пясъка
- Наляво е пясък и се излиза към Рафина, надясно след пясъка има каманаци и нещо като горички от бор и храсталаци, по-диво е, все едно си на Малдивите или Занзибар.
- Ами да вървим в Занзибар тогава - з ...
  426 
От устните ти капе глад.
Безкрайни погледи се гонят
по спомена за мойто голо тяло.
Ръцете ти да се прекръстят молят
и да докоснат топлата ми кожа. ...
  409 
Тайната на изгубеното кралство
Тихото момче изчезна с крясък,
не остави и една причина.
Разпръсна се по пода като пясък,
съдбата шанс не му даде живота да опита. ...
  201 
Тръгнах да чистя моята мисловна къща. Още с влизането в нея осъзнах от колко време не бях докосвала нищо. Всичко беше в прах от негативни емоции, паяжини с истории, а на тях даже имаше и паяци забрава, хлебарки от лъжи притичваха насам-натам и прозорците бяха толкова черни от неверие, че понякога се ...
  638 
Вървях по калните улици на някакъв пазар в неголям пазар някъде в Индия. Не знам как бях попаднал там. Беше като в сън - самолети, кораби, хотели, водач, който да ти показва пътя, така да се каже да те предпазва от това, което би могло да се случи. Нищо не се случваше. Хотелите ставаха все по-западн ...
  394 
... с венец от диви гъски отлетя
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра, ...
  905  11  13 
Живее ми се с тебе, вакуумирано.
От хаоса за миг да се отлъчим!
Без въздух много пъти сме умирали,
но нека на клишето се опълчим!
На личния комфорт и периметъра, ...
  236 
  592  11 
Глава 32
Земите на Траксмаргите представляваше обширна територия без единен владетел. Самите Траксмарги представляваха воюващи по между си племена обитаващи Великата голяма пустия, a тя се простираше на половината Южен континент. Населението по земите бе рехаво и малобройно, въпреки голямата територ ...
  446 
"Как живется вам с другою,-
Проще ведь?- Удар весла!-
Линией береговою
Скоро ль память отошла."
Марина Цветаева ...
  314 
  629 
  650  11 
Бушува в мен сърцето
като че е бурното море.
Денем е като слънцето,
нощем - звездното небе.
Дъното ми се разтваря, ...
  375 
ВЪЗХВАЛА НА ЧЕТЯЩИЯ ЧОВЕК
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх. ...
  222 
  598  11 
Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин ...
  475  17 
Секунди – песъчинки
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...
  384 
Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
  485 
Обещах да бъда с теб,
в добро и зло, в дъжд и мъгла,
под слънцето и под Луната,
в небесата, в дъното на морето.
Обещах да бъда твоето одеало, ...
  911 
Т Е М И Д А
Завързаха очите ти Темида,
за да бъдеш безпристрастна,
но само ако чуеш, без да видиш,
ще ли да ти стане ясно, ...
  199 
Кафето не горчи както преди
и утрото не се протяга ведро.
В очите са застинали сълзи,
ръцете галят тишината щедро.
Преплитат се усмивка и тъга, ...
  270 
Аз съм пъзел с изтрити картинки,
който често сама пренареждам.
Моят цвят е студен.
Аз съм синя,
само с няколко бели надежди. ...
  925  11  21 
Вървя към пропастта
не по желание,
не мисля.
От другата страна
остана ти, ...
  602 
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО!
… благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят, ...
  253 
Бавното е по-забавно,
по-щастливо, бързо пак
иска да ме гази славно
с грубия си преден крак.
Иска, няма как да стане, ...
  284 
С ожулени колене и платненки пробити
епохи преминахме сякаш в галоп,
столетия ни бяха забързани дните,
в надбягване с времето и за миг
не забавяхме орисания свой ход. ...
  408 
Благодаря на хората, които обърнаха душата ми наопаки. Те успяха да ме научат, че човек трябва да уважава първо себе си. Научиха ме, че има поражения, които ни правят по-силни и по-устойчиви, по-мъдри. Благодаря на хората, които се смяха, когато бях долу на земята с наведена глава и ронейки сълзи - ...
  888 
Не знам дали ти казах.
Премълчах ли?
Понякога мълчането е пясък.
Самотни улици, а чух гълчава.
Дали врабчета или лястовици? ...
  442 
Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди, ...
  365 
Нежен танц на топли устни,
говорещи си за любов...
А наоколо душите – пусти,
забравили копнежи и живот!
Само те – танцуващи сред сивотата, ...
  199 
Пътувам дълго през мечтите
и пътят е като река.
Река, която заличава дните
и води ме към любовта.
Светът е цветно огледало ...
  384 
Яде си задника от злост
една особа,
която като болест и лош гост,
като пръдня след боба,
като тоалетна смрад, ...
  357 
Предложения
: ??:??