Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 402 резултата
МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято слиза от баира.
В жабешкото блато щъркелът се взира.
Залезът на хълма просна жълта дрипа.
И луна – безмълвна, в облака захлипа. ...
  141 
На същата пейка.
Говоря си с теб наум.
Реално ли беше или сън?
Бясна, инатлива, готова на бой.
И въпреки всичко обичаща те. ...
  99 
Този палав вятър есенен
цял ден с мене си играе.
Пей ми свойта песен весела,
за протестът ми нехае:
Иска двама да танцуваме ...
  112 
***
Навън е есенно безвремие..
Притихнала и натежала е душата -
преминала през поривите летни,
прегръщала се с жарко лято,
сега мечтае за спокойствие ...
  134 
Море от златни класове,
червено грозде и небе,
разстила се септември над света
и стават малки чудеса.
Дете със раничка в ръчичка, ...
  139 
Така завършва всичко.
С една ръждясала врата,
с една тревясала пътечка.
С един пропукан сив комин,
с отлитнал нейде синкав дим. ...
  154 
  277 
  247 
От древни времена
знаем истина една.
Властта е за малцина.
А народа ??
Да си влачи хомота ...
  95 
Откакто падна първата слана
и залезът над хълма се подпали,
денят залости пътната врата.
И вятърът клепалото удари.
Земята се покри със тишина. ...
  145 
Онзи - с куче,
тази - с куче,
всички - скучни.
  143 
Един живот не стига
След другия кажи какво ще бъде?
Поредният за вечер или две!
А после? После той ще си отиде!
И ти сама с въпроса: накъде? ...
  126 
Не знам, доколко вярна е мълвата,
че много извънземни има тук,
но вчера - както бродех из гората
и пълнех два чувала със боклук,
видях една… прекрасна непозната; ...
  186 
ДЪЛБОКО В ПАМЕТТА МИ Е ЖЕНА
Когато още беше тъмнина,
и носеше се Дух върху водата,
видя ме тя – Вселенската Жена,
и ме позна със ласка непозната, ...
  140 
Заю хвана се на бас,
че със Лиса щом се сбори,
битка почнат ли, тогаз
без проблем ще я пребори.
– Лиса знае хитрини, ...
  77 
Без теб животът е различен:
безрадостен, без смях и весел звън.
И само слънцето наднича
и всичко е като на сън.
Ще чезна в спомените мили, ...
  198 
И се любовта
тъй влюби в синевата,
че ѝ изшептя:
„О, синева, не мога
да не те осиновя!...“ ...
  105 
Знам, че всичко бе една лъжа.
Мъничка прашинка във безкрая!
Няколко целувки. Тишина.
После? После просто беше краят!
Ти си тръгна. А след тебе аз. ...
  118 
В малкото българско село Ганьовци, където времето изглеждаше да е спряло някъде в миналия век, живееше потомък на прочутия Бай Ганьо. Той се казваше Ганьо Великов, но всички в селото го наричаха просто "Ганьо". Със своята винаги смееща се физиономия и хитър поглед, той беше олицетворение на типичния ...
  150 
Да работя или да не работя --
туй е въпросът...
Кое е по-достойно -- да понасям
несгодите, мизерната заплата
или изправен пред море от бизнеси ...
  101 
СУПА ТОПЧЕТА ЗА ГОШКО
Не ставам ни за Нобел, ни за Букър, простете, моля, тъжната ми вест?
И – топчето от супата засмукал – си сядам на писалището в шест.
Щом сетне пийна третата си бира, душата ми в пространствата лети!
Безмълвните безмери на Всемира пред мен открехват своите врати. ...
  144 
Последният щурец
Един човек с китара в ръка
с музиката си радваше хората!
Усмихнат човек с дълга коса,
раздаваше себе си, своята душа! ...
  151 
Лъжи.
Опияняващи, сладки.
Лъжи.
В това си добър.
Това го умееш. ...
  106 
Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...
  215 
Отдавна душата ми е много гладна,
сърцето стърже от липса на храна.
Стига с грубото им пренебрегване,
ще ги наситя с вкуса на любовта!
Слагам три лъжици привличане, ...
  119 
Как всеки има своя собствен ад
(и като ценност, ревностно го пази),
граден от страх, от грешки на инат,
от рани незарасли и омраза!
Как всеки в свое ъгълче мълчи ...
  189 
Пак беше страшно гладен! Тази силна, остра нужда, бе неразделна част от него, от както се помнеше и именно тя движеше цялото му съществуване. В момента имаше формата и тялото на огромна съблезъба котка , с тъмно-лилава , петнисто-червена кожа , огромно, мускулесто тяло, и опашка, която се виеше като ...
  160 
Холистичен живот
е живеене в хол.
Холистично да живей
и човек пак ще умре.
Живот - зар ...
  116 
По жарава вървим ден след ден, като вричане.
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме. ...
  121 
Дори когато всичко прецъфти
и залезът си пръсне козирката.
Земята – пак ще се върти.
И гълъбче ще гука в небесата.
Ще цвилят край тепето и коне, ...
  134 
  228 
Срещата
Кошмарът я притискаше, оставяше я без дъх, а Елена се бореше отчаяно да се освободи от лепкавата му прегръдка. Тя тичаше по морския бряг и здраво стискаше ръката на София. Пред тях се отвори бездна, която погълна момиченцето, и Елена остана сама. Тичаше и крещеше името на София, оглеждаше се ...
  158 
Попа, даскала и кмета стояли на една маса в селската кръчма. Към тях с кръшна походка, важно приближила знойна, беззъба сервитьорка.
- Какво да бъде днес, момчета? - с усмивка попитала важните гости тя.
- Да бъде... - първи обадил се попа - Неговата воля, както на небето, така и на земята...
- Ясно, ...
  377  16 
  262 
„…Да излекуваме раната в душата на някой с добра дума е най-хубавото нещо, което можем да направим за него…”
Диана Стефанова - Писател
Като есенно ято, готово за полет,
подреждат се думите върху белия лист,
боричкат се, скачат, на високо говорят ...
  235 
ПОСРЕЩАЧЪТ НА ГАРА ВАРНА
Гара Варна. Посрещачи.
Влак на седми коловоз.
И ченгето бодро крачи.
По-велик и от Христос. ...
  139 
  268 
Вчера в детската градина
Слух един набързо мина
Че в края и на таз година
Всеки, нещо пак ще има.
Хубавото лято веч премина ...
  181 
Нашето приятелство минава
през спомени, истини, смях.
В годините силно остава,
защото вървим със замах.
Дали си помагаме с думи, ...
  124 
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...
  133 
Предложения
: ??:??