Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 545 резултата
Ти си безценен.
Като луната блестиш
в пълнолуние.
Озаряваш в нощта тихия град
Ти си непреклонен. ...
Като луната блестиш
в пълнолуние.
Озаряваш в нощта тихия град
Ти си непреклонен. ...
1025
Мама си търси щипалката,
ала не ме и поглежда.
Мисли ме още за малка тя.
Мамо! И аз тънча вежди!
Питаш ме: „Кой ме одраска тъй?“ ...
ала не ме и поглежда.
Мисли ме още за малка тя.
Мамо! И аз тънча вежди!
Питаш ме: „Кой ме одраска тъй?“ ...
1031
Далече, много сме далече,
от портите на онзи Рай
на който някога, човече,
змията сложи за нас край.
И май е път еднопосочен ...
от портите на онзи Рай
на който някога, човече,
змията сложи за нас край.
И май е път еднопосочен ...
236
4
Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...
913
Кога ли ще пристигне любовта,
тя не признава времена, сезони.
Връхлита като приливна вълна,
намери ли те няма да я гониш.
Тя прилив е на звезден прах, ...
тя не признава времена, сезони.
Връхлита като приливна вълна,
намери ли те няма да я гониш.
Тя прилив е на звезден прах, ...
962
***
Вчера бях дете.
Днес съм жена. Утре ще
съм прах. Кръговрат...
*** ...
Вчера бях дете.
Днес съм жена. Утре ще
съм прах. Кръговрат...
*** ...
286
1
2
1302
6
17
1245
3
представата за
ада идва в образ на
душепроказа
ада идва в образ на
душепроказа
228
Ядът в мен пирува,
яко ми се мърсува.
Много луд купон бушува,
душата ми за него уж жадува.
Ала, не е доволна от този пир, ...
яко ми се мърсува.
Много луд купон бушува,
душата ми за него уж жадува.
Ала, не е доволна от този пир, ...
307
по Реймънд Чандлър
– Не ме очакваш, тъй ли, хубавице?!
Секундите до срещата броях.
И тази рокля!… Като ръкавица
обгръща тяло раждано за грях… ...
– Не ме очакваш, тъй ли, хубавице?!
Секундите до срещата броях.
И тази рокля!… Като ръкавица
обгръща тяло раждано за грях… ...
797
10
16
- А нещо за варварите? – императорът погледна двамата консули, удобно разположили се в креслата насреща му. Беше им разрешил да седнат, защото ежедневният доклад му хареса. Пък и бяха негови стари приятели – ако императорът може да си позволи подобни плебейщини…
- Да, ваше имперско величество, има п ...
- Да, ваше имперско величество, има п ...
311
2
7
Видение на каменните стълби
със синя рокля и разбъркана коса
върви към мен и ме обгръща с поглед,
това е краят или пък началото на вечността.
Загубен съм, захвърлен в празнотата, ...
със синя рокля и разбъркана коса
върви към мен и ме обгръща с поглед,
това е краят или пък началото на вечността.
Загубен съм, захвърлен в празнотата, ...
287
561
1067
4
3
956
6
9
1461
3
4
Купих следобяд от мола
малко козя пастърма,
и към осем седнах в хола
с чаша вино във ръка.
Резнах няколко парчета ...
малко козя пастърма,
и към осем седнах в хола
с чаша вино във ръка.
Резнах няколко парчета ...
413
5
12
ТОВА СИ КАЗВАМ ВСЯКА НОЩ
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара, ...
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара, ...
193
1
1
Аз съм сбор от слабости и страсти,
пълен съм и със душевни красти.
Но две страсти няма в мен,
от тях, уви, съм аз лишен.
Веч' прекалено съм далече ...
пълен съм и със душевни красти.
Но две страсти няма в мен,
от тях, уви, съм аз лишен.
Веч' прекалено съм далече ...
250
1
/сериен хорър/
П о п р а в и в с и ч к о,
врат белнал, Ник –
стомашен
сетих ...
П о п р а в и в с и ч к о,
врат белнал, Ник –
стомашен
сетих ...
399
Елизабет подскочи със сподавен писък, след което се извъртя и го ръчна с бъркалката в гърдите.
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...
479
Като зарове в свойте ръце
започна Бог да ни премята.
Като крехко сурово яйце
разчупи се и се разля Земята.
Земетръсите като юмрук ...
започна Бог да ни премята.
Като крехко сурово яйце
разчупи се и се разля Земята.
Земетръсите като юмрук ...
376
1
СУЕТА И ЗНАНИЯ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Малко са хората, които искрено признават
границите на техните знания,
а още по-малко са тези, които ...
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Малко са хората, които искрено признават
границите на техните знания,
а още по-малко са тези, които ...
531
2
1245
8
4
Реших че ще мога...да загърбя ,тъгата
да преглътна горчивия хап.
И да кажа че съществувам в реалния свят.
На млади години си дадох обет...
на първата имаща нужда ...
да преглътна горчивия хап.
И да кажа че съществувам в реалния свят.
На млади години си дадох обет...
на първата имаща нужда ...
246
2
3
Макар и заобиколена от хиляди звезди, пръснати из небосвода,
луната, сякаш празна и глуха, чувстваше нощта.
Бе по-самотна от скитник,
не знаеше какво е щастие — само тъга.
Но някъде там далече имаше нещо. ...
луната, сякаш празна и глуха, чувстваше нощта.
Бе по-самотна от скитник,
не знаеше какво е щастие — само тъга.
Но някъде там далече имаше нещо. ...
315
1
1
Сезоните в проза
Зимна магия
Забързани в сивите делници сякаш не забелязваме красивия зимен пейзаж. Минаваме ли с чувството за отдих сред лоното на природата? Привлича ли ни зимният пейзаж с белоснежна красота? Сякаш природата се е готвила дълго за това ново съжителство. Клоните на дърветата са увис ...
Зимна магия
Забързани в сивите делници сякаш не забелязваме красивия зимен пейзаж. Минаваме ли с чувството за отдих сред лоното на природата? Привлича ли ни зимният пейзаж с белоснежна красота? Сякаш природата се е готвила дълго за това ново съжителство. Клоните на дърветата са увис ...
285
Непростителността е навик да оправдаваме себе си и да прехвърляме вината върху друг. Не му се иска на човек да признава грешките си. Така е още от грехопадението – Адам обвини жената, тя обвини змията, зад която всъщност стоеше Сатана – истинският подстрекател.
Разрушаването на навика предизвиква чу ...
Разрушаването на навика предизвиква чу ...
920
За тебе вече не се боря.
Отдавна по амбициите съм човек.
Да съм с теб , защото си самотен.
Е, неприемливо ! Не мога да
приема този дяволски мотив. ...
Отдавна по амбициите съм човек.
Да съм с теб , защото си самотен.
Е, неприемливо ! Не мога да
приема този дяволски мотив. ...
414
1
2
Небето се разкъса!
На парчета!
Не заплака...
Замълча.
В очите ти се скрих, ...
На парчета!
Не заплака...
Замълча.
В очите ти се скрих, ...
335
1
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ: В СЯНКАТА НА КАМЪКА
Но аз май не ти разказах как се срещнаха Елемар и Фрайя? Все пак, тяхната история започна не съвсем обикновено. Ако не бяха двамата, някой можеше и да загине. Така или иначе, разказът ни започва край морето,
...Мислеше, че е скрита в сянката на ...
Но аз май не ти разказах как се срещнаха Елемар и Фрайя? Все пак, тяхната история започна не съвсем обикновено. Ако не бяха двамата, някой можеше и да загине. Така или иначе, разказът ни започва край морето,
...Мислеше, че е скрита в сянката на ...
480
По миглите ти сребърен дъждът,
пороят шие пелерина груба.
Залязват нежно мълнии, блестят
и надалече гръмове се губят.
Аз от тъгата шал ще изтъка ...
пороят шие пелерина груба.
Залязват нежно мълнии, блестят
и надалече гръмове се губят.
Аз от тъгата шал ще изтъка ...
777
2
2
След две седмици копане, най накрая стигнаха и до акациите. Пречели на оградата – така се изрази работникът. Гошо го пращал да му каже, че трябва да се отрежат. И понеже били повечето в неговия двор...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...
642
6
11
1121
9
6
ЖРЕБИЙ
Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх ...
Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх ...
293
8
7
Бял гълъб
Като птица се рее моята душа,
бял гълъб от мен понякога излита.
Отправя се към хората със заръка,
да занесе словата ми и пак долита. ...
Като птица се рее моята душа,
бял гълъб от мен понякога излита.
Отправя се към хората със заръка,
да занесе словата ми и пак долита. ...
276
2
1
Простих им. И на тримата!
Нужни ми бяха 7 години, но го направих. Знам, че жена ми щеше да разбере постъпката ми, както, вярвам също, и нероденото ни дете, чийто живот те отнеха заедно с нейния.
Но вината не е в тях.
Разбрах и приех този факт също. Не те, а поетите наркотични и алкохолни вещества са ...
Нужни ми бяха 7 години, но го направих. Знам, че жена ми щеше да разбере постъпката ми, както, вярвам също, и нероденото ни дете, чийто живот те отнеха заедно с нейния.
Но вината не е в тях.
Разбрах и приех този факт също. Не те, а поетите наркотични и алкохолни вещества са ...
843
1
24
Беше следобед. Наближаваше 15 часа. В малката психиатрична болница, която може би неслучайно беше построена до гробницата, се събираха още веднъж поетите наркозависими. Причината срещата да в бъде точно в болницата за луди не бе поради това, че поетите бяха не добре ментално, просто в малкото градче ...
576
Две свещи - в пламъчен синхрон.
Две чаши - жажда във изгнание.
Очи в очи потърсели подслон
и думи,думи....думи в упование.
...................................................... ...
Две чаши - жажда във изгнание.
Очи в очи потърсели подслон
и думи,думи....думи в упование.
...................................................... ...
918
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
