Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 556 резултата
Отеква звън в нощта безлунна,
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино, ...
  292 
  1336  10 
  810  16 
  1012 
КЮЧЕК НА 19 ФЕВРУАРИ
Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол. ...
  755  10 
Имаше хора, които не казваха нищо на Павел по отношение на външния му вид. Те го приемаха както и да бе облечен. Може би премълчаваха, за да не го обидят. Но имаше и такива, които му се подиграваха директно в очите. Той мълчеше. Не отговаряше на напрадките. Но не беше чак такъв темерут, че да не се ...
  425 
За бастуна тука ще отворя дума,
този тъй полезен трети крак
(стига да не се огъва като гума...)
"Я млъкни бе, ти, простак с простак."
Пресече одата ми стара баба ...
  978 
Говорихме често за братче
в корема на мама.
Сестриче роди се, обаче.
Сюрпризът голям е!
Че не е на баткото волята ...
  450 
/сериен хорър/
Д а м и п о п р а в и
дисплея хром,
да ръсне
д ъ б а ...
  578 
Притихва светът във разкош кадифен
нощта ни омайва с магия от мрак
изтичат последни секунди във плен
на светлия ден, угасващ с кървав знак.
Туптим и треперим и жадни сме с теб ...
  814 
Цветя за теб дойдох да сложа,
а иска ми се да крещя,
да викам и да срежа с ножа,
въжето дето удържа.
Поклон за жертвата огромна, ...
  321 
Хубаво е от време на време да чувстваш летливостта, неопределеността на Вселената. Получава се, особено като удариш няколко питиета.
Мислите му бяха хаотични, малко тъжни, може би от времето, но той не беше тъжен защото мислите на един човек са едно, а настройката му е нещо съвсем различно.
Посегна ...
  530 
Как да напиша стих,
който от сърцето излиза...
как да накарам в ритъм да влезе.
И да бъда почувстван, надеждата може.
Вятърът не винаги Пролет усеща... ...
  847 
Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете, ...
  1086 
Нощният полъх на февруарския студен вятър му напомни отново за мразовитите дни на изгнание в килията му. Разказите на невидимия съседен изгнаник за образа на света, с които обрисуваше стените на клетката си, му помогнаха да запази съзнанието си. Дращеше криви черти, постепенно кривите черти придобих ...
  741 
МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните. ...
  251 
ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ ВЪВ ФЕЙСБУК
... все нявга и това ще ми се случи – светът да ме признае за Поет,
студът насред поетите е кучи! – те нивга не застават "tête à tête"! –
те мразят, те завиждат, те убиват! – когато видят по-добър от тях,
и свива се душата им – щастлива, във бездна от самодоволен грях, ...
  680 
Дон Кихот
не е
Дон Кѝкот,
а на доблестта
войникът! ...
  264 
Лятна силна буря от чувства към теб.
Светкавици мощни в очите, а те като слънчоглед.
Ветрове ураганни душата побъркват навред.
Щом мисълта е вероломно само за теб!
  591 
  561 
Ти си вятър в бухналите клони.
Аз съм твойто цъфнало дръвче.
Ако вейнеш леко, ще нарониш,
даже мъничкото ми сърце.
Ако дръзко духнеш, то ще стели ...
  1220  17 
Идвам за теб с бързината на падаща звезда...
затвори очи и до три желание си намисли!
Щом отвориш ги, пред теб, образът ми ще се яви.
Сега не бързай, помисли!
Какво от мен желаеш ти!? ...
  1019 
  1024 
  462 
  645 
  586 
  578 
  929 
Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна. ...
  1209 
Не знаят, колко по-известна
ставам,
когато до костите обливат ме с злоба те!
В злобен свят сме ние - покорно стадо...
И в злобата тяхна, ...
  560 
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
В памет на баща ми Петър Станков
... откакто си замина ти при Бога – не знам дали го има този Бог,
чета ти, тате, вечер некролога пред входа на панелния ни блок,
в зениците ти тихо се заглеждам, понеже текста знам го наизуст – ...
  219 
Чувам в къщи звън.
Скачам! Гледам... Трън!
Ти, пък, от къде се взе?
Разтуптя се бедно ми сърце!
А, пък тръна, Боже мой, ...
  1195 
Мариела беше на три години когато майка ѝ се разведе, баща ѝ се премести да живее при родителите си, които имаха къща в околностите на София, а те останаха с майка си в двустайния апартамент в един от елитните столични квартали. Баща й беше добре поставен експерт (икономист) в едно министерство, той ...
  884 
Дали опазихме я свободата,
пречистена с реки народна кръв?
Република ли сме тъй чиста, свята?
Апостоле, ти пожела я пръв.
И помним само тази славна дата. ...
  252 
Препускат куците коне
по пътищата безпосочни,
а горе, в празното небе,
залагат призраци порочни
съдбите им... пръв кой ще спре... ...
  777 
Цигулка плаче в тишината,
прокрадва се и контрабас.
Заслушана усмихва се луната,
щастлива в този нощен час.
Запява някъде пиано, ...
  919 
В семейството на Иван и Гина
най-великият българин се роди!
За да я има свободата загина,
но морално тирана победи!
Пет века бяхме рая безправна, ...
  345 
.. сътворяваш ме и ме разрушаваш...
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности. ...
  459 
/сериен хорър/
Н о н е о т р е в н о с т
свой „баджанак“
в нощите
търсех ...
  417 
Пристига без да пита –
неканена, нахална,
влиза и помита,
младостта брутална.
До вчера – енергичен, ...
  246 
Предложения
: ??:??