Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 649 резултата
са̀мо моженето
не умее
да се
големее
и се иска — ...
  212 
Кабинетът не беше голям и беше осветен от четири малки атеша в ъглите на стаята. Покрай страничните стени бяха наредени множество столове, всеки с различни седалка и облегалка, от обикновени дървени столове, до луксозни тапицирани такива, които бяха почти като фотьойли. Всеки посетител в кабинета ся ...
  546 
Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи ...
  306 
Много хора срещнах във живота,
с не един от тях живях
и на "лайфа" пихме от компота
а даже хич не изтрезнях.
Щото всички пием тази супа, ...
  272 
Време
за раздяла
и да дойде,
зов-молба
към теб ще стене: ...
  230 
Възрастен мъж седеше на една от пейките в парка. Минаваха хора покрай него. Някои от тях го поздравяваха, а други дори не го поглеждаха. Старецът се казваше Иван. Излизаше от дома си сутрин и се прибираше, за да се нахрани към обяд. Времето бе топло, макар и в късната есен. Към Иван се приближи възр ...
  342 
Седим замислени и пием сутрЕшното кафе.
Погледнах ги, бас държа че всеки мисли колко пъти трябва да се претака киселото зеле, и дали Алжирската едра сол, дето я продават сега по супермаркетите, успешно ще замести Поморийската.
-Ех, никой не спомена вчерашният ден, бе - промърмори Митьо Горския
Спогл ...
  1120  11 
Сив и хладен е ноември.
Тътри дъждове, съдби...
Ветрове на път поели
срещат го по друми зли.
Сиво утрото пристъпва ...
  188 
Отронен лист. Въздишка лека.
Мъгла. Река. И тишина.
Отронен лист. Прегръдка мека
Пореден лист. Слана. Земя.
Откраднат лъч и вятър хладен. ...
  923 
Разтваря утрото ми длани,
над сетен хризантемов цвят
и вятърът с криле прибрани,
е странно тих. Листата спят.
Дълбок сънят им е, мъртвешки, ...
  343  10 
Все по-мъдър се буди денят,
по-изцъклен и все по-статичен.
Притъпил сетивата за глад,
поносим и изпълнен наднича
като слънце, пробило мъгла, ...
  343  16 
Звезда блещукаща в небесата -
надявам се да беше ти.
Най-ярко осветяваща луната,
след като градът заспи.
Лъчите си по мен прокарваш, ...
  948 
Опитвам се да извървя всичките неизминати стъпки.
Да попия с кожата си
всички капки
кристална роса,
да измия душата си с тях, ...
  787 
Знам! Знам, че някъде има
малка планета с твоето име.
И макар за очите незрима,
за нея разказват ми всяка вечер звездите.
Взирам се! Взирам се често ...
  1061 
Когато ми написа тези остри слова,
аз мислех че те са на твоята майка.
Много ме заболя и появи се голяма тъга,
тя ваша майка е но за друго тя се вайка.
Когато ми написа тези остри слова, ...
  299 
  1428  12 
Латински език:
Fortune plango vulnera
stillantibus ocellis
quod sua michi munera
subtrahit rebellis. ...
  926 
  700  10 
Погали ме с очите си големи,
когато бях отчаяносамотен
и с Божието име заредени
трептяха устните честотно.
А беше тъжна - свита на кълбо. ...
  623  14 
Изморих се от този живот
и не мога така да я карам –
да се скитам самин, без любов,
и да свиря на стара китара!
Изморих се да нямам другар, ...
  257 
НА СУЗИ
Сънуваш ли? Аз още пия,
и все към теб извръщам взор!
Сред облаците да те видя
или в училищния двор. ...
  403 
  1069  11 
  1258  10 
Обичам те безмълвно, тръгнеш ли на път.
Обичам те и шумно, върнеш ли се тук.
Обичам те нормален, обичам те и луд.
Обичам те и в жега, обичам те и в студ.
Мразя те, когато в ръцете ми не си. ...
  391 
Обичам всеки дъх, който поемаш.
Когато сънят ми отнемаш,
сърцето ми бавно да грабиш,
обичам когато ме мразиш...
Обичам всеки дъх, който поемаш, ...
  478 
Днес се вгледах
във очите на дете –
езера,
кристално чисти и дълбоки!
Пълни с обич, ...
  265 
  1042  10 
Ровете в профила ми като луди,
търсете в публикации интрига.
Това, което всъщност ме вълнува,
споделям лично само с неколцина.
Кой как бил лайкнал, как е коментирал, ...
  1360 
Все по-добър, все по-смирен – макар за мене да е рядкост,
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба, ...
  259 
И изстинало, слънцето преспите къса със пръсти –
вчера паднали, днес са в последния стадий на рак.
Там, на двора, цинично спокоен, подпрял се е кръста.
Черен, мършав до сухо. Прилича на гарванов крак.
Хризантеми на чифтове. Бледи и неми роднини. ...
  1420  13  16 
Казват, че съм мързелива.
Да, обичам да поспивам.
Баба как плете поглеждам,
скачам на кълбото прежда
и го гоня по килима. ...
  1149  13  17 
Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и честно сърце зурли, охранени като шопари върху ...
  1208 
Среща.
Тя беше тръгнала за магазина в центъра на селото. Станала рано, направила закуска на децата, нахранила животните, измела площадката пред къщата и свършила още много работи Сега бързаше да напазарува някои неща, а и да не се свърши хляба, когато чу някой да вика:
- Кево, Кево ма, това ти ли си ...
  722  22 
Аз живея в един гараж. Стопаните му нямат нищо против. Те много ме обичат. Там, в гаража, родих своите малки котенца. Всеки ден се разхождах из квартала, за да си търся ядене. Не че нямаше – собствениците на гаража ми даваха, но друго си беше – да се разходя.
Срещу гаража имаше един дом, за младежи, ...
  393 
В последните октомврийски дни под ръководството на Станислав Пенев – председател на „Литературно общество” – Варна и Юлияна Гюзелева – историк и мениджър, сдружението посети Букурещ с цел сътрудничество между румънските и варненските поети и опознаване на историческото наследство, оставено от старит ...
  1409 
Вещица беше Виола. Всички я знаеха като такава в селото... Умееше да бае срещу уроки, да лее восък и да премахва магии, лееше и куршум, тези, които са ходили при нея за това, казваха, че съскането на оловото във водата и нейното монотонно шепнене на тайните думи се сливали в едно малко странно пеене ...
  990 
  784 
  908 
Имаш ли своята болка отвътре?
Сещаш ли, как дълбае подред?
Раната храниш ли с мисли за утре?
Държиш ли се още, или си вечно нащрек?
Пръсти забива ли в нея врагът ти? ...
  242 
Изтлява небето под твоите пръсти
и пак се рони неспирно деня.
Душата отново започва да търси
играещи по земята ярки петна.
Една неделимост се крие в очите ...
  1249 
Предложения
: ??:??