Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 693 резултата
1945
Ханс не се завърна тази пролет.
Дълго чаках да го видя на прага.
Над Сталинград загинал в полет,
а беше такъв мъж, цял юначага! ...
  1063 
  1672 
  1677 
  1838 
  830  10 
На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара. ...
  795 
Двулична омраза
изпълва очите
черна проказа
поробва душите
Мълчание ...
  1694 
След дълъг ден,
когато птиците притихват в мрака
и нещо смътно се заражда в мен,
как иска ми се тихо да поплача,
подобно на зверче, попаднало в плен! ...
  872 
Аз видях залеза, който следваше изгрева – като змия захапала опашката си – в неговото сияйно великолепие. Бяхме вперили очите си в него, тя и аз, така, както пушачи на марихуана, неотменно следящи огъня на цигарата – увличащ, хипнотизиращ, разкриващ нови пространства. Меланхолията си беше отишла, а ...
  1560 
В обляната от пълната луна
студена стая само топлият ти
дъх ме стопля.
Защо ли те сънувам?
  1109 
Да угасим свещите,
да пием амброзията
от дъха ни,
прелял се с капки от кръвта ни,
с капки пот, мастило, ...
  935 
Тук съм, където ме няма,
аз съм тук
сред
несподелените скали
от споделени понятия, ...
  777 
От любов към теб,
ще се превърна на река-
бурна,пълноводна и необуздана..
В стихията си всичко живо ще руша,
а после уморена, ...
  2709 
Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.
Часовника с болка минути отмерва, ...
  1889 
„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...
  1588 
„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...
  1497 
ИСКАМ
да те имам
и то само за мен!
да бъда нежен
перфектен ...
  2301  19 
  828 
На Стефан Кръстев
с най-добри пожелания и от все сърце
През времето на бури и потоп,
на пагубни дихания
и жупел, ...
  2210 
В началото бе словото. При нас, учениците, не беше изключение. С разликата, че словото ни по време на час не създаваше светове, а ни навличаше гнева на учителските субекти. Известна част от тях решиха да отвърнат на удара с удар и, вместо с респект, ни охлаждаха страстите с високодецибелни звукови в ...
  1290 
  3078 
В началото бе словото. При нас, учениците, не беше изключение. С разликата, че словото ни по време на час не създаваше светове, а ни навличаше гнева на учителските субекти. Известна част от тях решиха да отвърнат на удара с удар и, вместо с респект, ни охлаждаха страстите с високодецибелни звукови в ...
  3390 
Ето го. Наближава. Вече го виждаме по-ясно от всеки друг път. Онзи заветен миг, в който България ще стане член на бленувания Европейски съюз. Добре, но после накъде? Стремително по икономическата, политическата, социална стълбица нагоре? Несъмнено посоката ще е нагоре, но с какъв темп и до какви вис ...
  2229 
Аз знам, че след всяко лято идва есен.
Че след всяка младост идва старостта.
Че след всяка радост идва неизбежно и тъга.
Че след всяка обич идва самота.
Аз знам, че само тази нощ си с мен. ...
  1193 
Мълчиш, затворен и далечен,
Заровил думите във пясъка.
Измежду пръстите изтече
На оня миг последен блясъка.
Бразди зад тебе аленеят- ...
  860 
За теб копнях, за обичта ти борих се
С дъжда, с повратностите, с разстоянията,
Ала изгубих пътя, връхлетя ме болест.
Ще ми помогнеш ли да свърша със страданията?
Бъди живителна вода в агонията, ...
  958 
Търся ли?
Желая ли?
Знам ли?
За какво
по дяволите ...
  770 
Каза
"- Умрях"
И тръгна
Влачеше бавно
Краката си ...
  737 
Как да забравя очи във които съм вярвала?
Нищо,че са лъжовни и зли.
Как да забравя мечти от които съм страдала,
щом са за мене повече от мечти?
Как да забравя вкуса на устни сладки, ...
  1083 
Балетните пантофки на съдбата
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря, ...
  843 
Загърни ме с листите на есента,
когато чувстваш,
че ми е студено и плискай багри
с длани по студа,
сковал изгниващия смисъл. ...
  913 
Тишината е толкова горчива,
не ти отива
да си тъжен, разбери...
Усмивката във себе си
е толкова красива, ...
  1000 
Нощта е нощница на битието
по-тънка и от мисълта,
от топъл вятър разлюляна,
пияна
и разголила стебла. ...
  736 
Ще кажеш: "Просто дъжд...",
ала не е...
Прозорците са тънкостенни
стомни
в които се налива ...
  963 
Тя е за другите... Пространството между панелните постройки се изпълни с
настъпващото утро. Очертанията им станаха по-ясни. Тук-таме светна някоя друга
кутийка. Появиха се дървета, които някога са били със самочувствието на значими
създания, а сега са малки на фона на човешките творения. Защо Господ ...
  1498 
Луна когато се окучи
се крие за да кърми
слепите си рожбе,
и тежко е безумно е,
тревожно, ...
  829 
Сънят затваря моите клепачи
и ме понася в друг един живот -
по прашните пътеки боса крача,
в утъпкания жизнен брод.
А там ме чакат моите надежди, ...
  1179 
Прегърни ме, прегърни ме крадешком
от време и пространство,
от съзнанието крадешком ме прегърни.
На сън ме прегърни,
в кошмара прегърни ме, ...
  1080 
Обичаш я,това не можеш да го криеш,
нима си мислиш,че не ти личи?!
От чувствата си ти не можеш да се скриеш.
Обичаш я,а мене ме боли.
Боли ме,че,когато те прегърна ...
  1360 
Има ли те под пясък разпилян
върху очи,
надрани от взиране нагоре и
може ли сърцето да
проходи ...
  695 
Предложения
: ??:??