Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 633 резултата
В една малка част от нощта аз лежа тихо цялата в сълзи, а раните в сърцето ми, измити от греха не спират да напомнят за себе си. В една част от нощта усещам тежест някъде дълбоко. От колко време е така? Съзнанието ми не спи, душата ми не спи. А някъде навън ... вали дъжд - силен и проливен дъжд... О ...
  1925 
Виж слънцето - душата ми изгрява. Ранена, кървавочервена и светла, огрява назъбените камъни, забити в моето смутено съзнание. Неволно се прекръстваш. Уплаши ли се ? Още ли се уповаваш на онзи Бог, който наранява, защото обича? Не се лъжи! Каква е тази любов, която разкъсва? Истинска ли е, само защот ...
  3228 
Макар понякога да не ти говоря,
знай, че много те обичам
и въпреки, че често с тебе споря,
живота си на теб обричам.
Много искам да ме обичаш, ...
  1383 
От бял котел вода ще Ти налея!
Ще свия страховете на кълбо
и песен за Любов ще Ти запея
под сянката на върбово листо!
С нюансите на думите Те стигам, ...
  836 
Празничният залез се изнизва
през планинския си път,
синя светлина на телевизор
се разстила над града.
Изхабен езикът на колите ...
  924 
В клонка бяла орхидея -
седем думи -
в седем цвята,
мисли крехки -
лист в листата, ...
  1122 
Страдание...
толкова много имам аз сега,
тъй силно усещам я
и не мога аз да спя,
защото искам да умра! ...
  1102 
Като патерици подпират небето
сакатите ни умозрения.
Броим наум мечтите си,
на глас тъжим за прегрешения.
И молим за милост икони, ...
  1204 
И тръгвам си от себе си обидена,
от огъня на твоя плам ожарена,
с опърлени криле на пеперуда.
В килията на стара какавида
преспах във блян столетен. ...
  1201 
Животът си отива...
Ето, сърцето ми спира.
Само...Любовта...не умира.
Пусни ме да Летя,
искам...сам да вървя. ...
  872 
Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете ...
  1849 
Искаш ли да се усмихнем в тъмното.
Този филм ще видят сенките.
Лентата ще се нагърчи мъртво,
спарковете ще изтрият титрите.
Ще сепва гърбовете им тревога. ...
  1335 
Кестените с неизбежна безнадеждност
хвърлят прозаично лист след лист.
В дрипавия камуфлаж на есента
щръкват оголели пръсти.
Сластен ритъм впива устни ...
  1429 
Бруля орехи.
Вечерта откривам, че
един грее отгоре.
  1352 
Нежно, моето съзнание се изплъзва в отпускащото
удоволствие, удоволствие което сам си доставям.
Съзнанието ми изключва реалността навън -
моят минал живот... единствения който познавам
И незабелязано се измъква, бавно, ...
  1232 
Гръмотевицата разпука като яйчена черупка купола на небето. От цепнатината прокапаха сълзи и нашариха пръстта като сипаница. Дъждовните капки бяха черни и за по- малко от час тревата и цветята заприличаха на неумити деца. Този дъжд щяха да го помнят дълго, защото след него се случиха небивалици, кои ...
  1579 
Звън последен в този час
прокънтява и ето го
краят тържествуващо,
обричащ на забрава.
Плаче тебеширът за ръцете детски. ...
  1075 
Отдавна се каня да натрепя яко черешата - стига е циврила без бой пред вратата ми. Жълто-кафявите й сухи сълзи наводниха прага ми и, а-ха, да прелеят вътре.
Като изляза и нагазя в тях, стърхавият им, шумолящ звук ме кара да потръпна от неприятно усещане - кожата ми настръхва като от студ.
И на череш ...
  1901 
Lionel Johnson (1867 - 1902)
THE END КРАЯТ
I gave you more than love: many times more: Аз повече от обич ти дарих:
I gave mine honour into your fair keeping. честта си дадох в съвестна съхрана.
You lost mine honour: wherefore now restore И да възвърна как (честта затри!) ...
  1905 
Това стихотворение е породено от срещата ми със един стар сляп човек... Чувал ли си смъртта как тихо стъпва, чувал ли си смъртта как нежно пее? Чувал ли си смъртта как в сянка потръпва, чувал ли си смъртта щом вятър повее? Виждал ли си смъртта край теб да стои, виждал ли си смъртта през чужди очи? В ...
  1392 
Когато те няма плачат звездите,
когато те няма до мене крещят душите.
Когато те няма умира любовта,
когато те няма до мене има само самота...
  1182 
Липсваш ми -
като слънце,
нецелунало моите очи,
като чувство,
безвъзвратно отлитнало, ...
  1208 
Ако забравя, че мога
и без нозе да се движа,
и без крила да се нося
над заснежените лишеи.
Ако забравя, че имам ...
  2080  27 
Думите понякога са низ
от нечетливи
йероглифи,
изписани
върху скалистата ни длан. ...
  816 
  1058 
  1229 
  1279 
Разкажи ми, море,
приказка за любовта,
защото ти си, море, моята душа!
Твоите вълни знаят тази приказка, нали?
Нека се включат и те в разказа за любовта, ...
  855 
Мътно е сънцето над реката ленива,
последни лъчи и отлитащо ято.
Есен почуква, дъждовете покриват
топлите дни на циганско лято.
Шуми листопада от златни години, ...
  1035 
Към упокойните черти
(и сякаш ти си Тук!)
на Твоята измамна плътност:
досъщ самоубиец
подир обичната си Участ ...
  1024 
Колко красиво!
Есента се люлее
на листце от дъб.
  1063 
Пак те питам, Боже,
слънцето защо е,
огъня защо е,
вятъра защо е,
щом не види, Боже? ...
  1198 
Целувката...
нектар от рози
във интимна чаша.
Да изпразним дъното.
  1105 
Преди да се разсъмне
на пръсти
ще премина
покрай алеята
с разцъфнали лалета. ...
  995 
O-o-o, как страда моето сьрце, как боли я моята душа...
защото тя чувства се пак сама!
Не знам какво направих, не знам какво сгреших?
Явно в теб пак аз гняв разпалих,
но, моля те да ми простиш! ...
  1307 
Обичам те с невинността на дете,
обичам те с широко разтворено сърце,
обичам те в утрините и мъглите,
обичам те неизмеримо със смеха,сълзите!!!
2.05.2005г.
  1990 
Аз съм изкушение в нощта.
В сън блажен от порива се рея
с мисли потопени във страстта,
като в адски огън още тлея.
Аз съм кехлибарена сълза, ...
  1390 
Аз съм привидение в нощта,
малка лодка вързана на кея.
В огъня ,в морето и в страстта,
като адски образ ще живея
Ще запаля целия измислен свят, ...
  1259 
Сълза съм аз, звездица странна,
с душа вселена в дива плът,
с магия чувствата ми тайно
в поезията ми трептят.
  1159 
Там видях такива неща и пейзажи дето дори и аз, който често обикалям места, където нямам работа, не бях имал честта да видя досега. Една ледена пустош. Голо сибирско поле. Потопено в сняг. Много сняг, покриващ всички неравности и дефекти на терена. Тиберийското слънце грее ниско из запад. Отражениет ...
  2994  23 
Предложения
: ??:??