14 755 резултата
Първи април OMG , чудеса се случват, такива, дет са се крили толкова време и .. изплуват
Амиии денят започна мокър до кости, навъсен, чадърен, глъчка от улицата, дето яростно Защитниците на Празника бяха развели плакати ‚ настояваха листата на дърветата да се пребоядисат в пембяно зелено, щот някой ...
  28 
Зарко беше будно, наблюдателно, живо и схватливо дете. Не можеше да стои дълго на едно място, кипеше от енергия, беше като навита пружина. Ходеше до единствения магазин и пазаруваше каквото му нареди баба му. Не беше голяма пенсията на баба Надежда, но спастряше някоя пара и така двамата поменуваха. ...
  57 
"Но щастието, което бог ни прати,
насладата на часове богати,
със времето несетно отлетя."
Й. В. Гьоте
Следобед. Тихата уличка, свързваща кв. "Младост" с малката циганска махаличка до академичния корпус, е огряна от падащото слънце. ...
  39 
Катя живееше от няколко месеца в София. След като завърши гимназия в Елхово се примоли на брат си да я вземе при себе си в столицата. Мразеше родното село, ама много го мразеше. Вечната немотия, в която бе израснала, вечно пияния и баща и безсилието на майка и, безропотно търпяща побоищата от оскоте ...
  145  22 
- "Случвало се е да споделя на няколко пъти през годините едно свое усещане. Убедено разправяше, че или ще доживее до дълбока старост, или ще си замине в разцвета на силите си.. от падането на климатик върху главата му. Част от приятелите му намираха това за забавно и го тупаха развеселено по гърба, ...
  47 
Значи, отивам вчера в ранни зори да си платя гражданската отговорност на колата. Повехнал такъв, притеснен съм, карам колата в нарушение. Ще ме глобят, книжката ще ми вземат, може и затвор да ме вкарат задето съм немарлив и безотговорен. Гледам - няма полицаи! Те нали сега стачкуват, ускорявам колат ...
  53 
Баба Надежда се сепна от този писък и се ококори. Огледа се набързо и се спусна към реката. Там до дълбокия вир видя едно дете да обикаля и да крещи. Беше малко момче на около 5-6 години. Тя го запита какво става и то през хълцане й каза, че кака му е вътре във водата. Загледа се баба Надежда, но ни ...
  153  12 
Някъде в периферията на живота, където слънцето грее по друг начин, а мечтите са по-крехки и от черупка на яйце, блещука спасението! ...Вълшебно и пълно с мирис на сено и кехлибарени гроздове под асмалъка, с дъхавия аромат на бабината питка. С песента на славеи в дъбравите, и сините очи на дядо.
Дет ...
  188  15 
Беше един от онези есенни дни, в които ти ставаше тъжно заради самия сезон. Разхождах се в парка и се опитвах да мисля позитивно. Неделя... навсякъде играеха деца, а хората се наслаждаваха на гальовното слънце. Купих си бира и седнах на една пейка.След няколко минути една хвърчаща към мен топка я ра ...
  117 
Сякаш побеля взорът му от снега, де за три дни покри всичко, що знаеше човек.
Северният вятър изсвири пронизително в оглозганите клонаци и кехая Аргир сръчка кобилата. Пътят се губеше в белотата, и той смело подкани добичето. Нагазиха в преспите и щом съзря бора, де бегло се зеленееше в края на село ...
  193 
Айзак се събуди от силните вибрации и тихото пищене на ръчния си компютър. Размърда се бавно в топлите завивки на огромното си, меко легло и усети нежната козина на Бласт- огромен раиран котарак, голям почти колкото див рис , негов домашен любимец и единствен приятел, в самотния живот на пазител. Жи ...
  133 
- Хайде….пръйййй…
Баба Надежда подкара козата пред себе си. Гората се беше раззеленила със свежи и нежни листа, въздухът ухаеше на билки и коприва, слънцето срамежливо надничаше иззад един сив облак. Април беше избутал дългата зима и сега цялата природа беше избуяла и разцъфнала. Диви череши и джанк ...
  200  16 
Събота е! Март е прескочил средата си. Пролетта е навсякъде около нас. И едно слънце грее, само за разходки навън. Това и правим двамата с Макс. На село сме си. Току що съм му направил лък и две стрели. Сега той тича пред мен, по разбитата селска улица, и цели храстите. Виждам колко е впечатлен от т ...
  96 
ГЛАВА I: НАЧАЛОТО НА ЕДНА ТИШИНА
Обичта му не викаше. Не търсеше сцена. Тя седеше в него като залез над спокойно море – топла, дълбока и мълчалива. Не искаше да я има. Само искаше да бъде до нея.
Александър я срещна в момент, когато бе започнал да се учи как да живее сам. Не по задължение, а по избо ...
  46 
- Лудетина!- Надигна се в постелята си пенсионираният военен.
Откак "Социалните" му назначиха Звездана, все за нещо се ядосваше.
Я по телефона ще бърбори с часове, я супата студена ще му поднесе.
Не стига туй, ами и приятел си имаше... Боян, де на секундата я чакаше пред къщи.
И сега...Не чуваше ли, ...
  178 
Мъж и жена на средна възраст около четиридесет ,обикаляше китайски магазин за евтини стоки за дома . Пълнеха пазарската количка с бурканчета за подправки, възглавнички за дивана,ароматни свещи,саксийки,шарени чинийки, прибори и чаши .Жената се радваше като дете и очите й проблясваха при добавянето н ...
  139 
Беше талантлив. Пишеше, разкази, поезия, рисуваше пейзажи и имаше собствено студио в местната кабеларка. В нея изповядваше младите таланти. Канеше в предаванията си гости, все хора на изкуството, било то музиканти, композитори и други творци от столицата и страната.
Това беше отбелязано подобаващо о ...
  144 
Някога, много, много отдавна тя беше от тези жени, които не бяха красавици и не блестяха с нищо, но женското у нея бликаше от всеки жест, съчетано с нежност. Беше търсеща и упорита, ранима и чувствителна, понякога самотна и неразбрана. Можеше дни и нощи да върши нещо за друг, без да мисли за себе си ...
  80 
Никола беше прекарал по-голямата част от своите 23 години, опитвайки се да се слее с обкръжението си. В град, където на всеки ъгъл имаше бабка с мнение по-остро от току-що наточен нож, не беше лесно кожата ти да е своего рода платно за произволни бели петна. Витилигото не беше болезнено, но със сигу ...
  169 
В чакалнята пред лекарските кабинети се чу подвикване:
– Деница, ела веднага при мен! Не притеснявай хората!
Момиченце на около три години се опитваше да се заприказва с една грохнала баба, която седеше, навела унило глава. Бабата намери сили да се усмихне, но очевидно не й беше до приказки.
Борис, ...
  93 
Едно от любимите ми неща в детството бе панерът на баба. Стоеше под леглото, на което спяхме двете с нея и много обичах вечер тя да ми разказва неговата история, а ако бе празничен ден, да го измъкваме, разглеждаме и подреждаме.
Този панер бе направен от млади маслинови клонки, обработени по специал ...
  300 
Помниш ли я? Аз още я помня, а понякога дори я сънувам. Онази пъстра и пълна с радостни викове каручка, на която бяха натоварени всичките ни невинно усмихнати и безгрижни детски мечти. Какво стана с нея? Кончето ли закъса в калта и не намери сили да я издърпа и продължи към бъдещето? Претоварихме ли ...
  249  17 
Капитанът стоеше на мостика, подпрян на прозореца на огледалото, и съзерцаваше синьото пред себе си.
Всичко беше синьо: и морето и небето, и само два бели облака внасяха някакво разнообразие в равната картина.
Облаците, кръгли и слепени един до друг му заприличаха на двете полукълба на задните дамск ...
  212  11 
Има места, които изглеждат сякаш са докоснати от Бог. Също като Белоградчишките скали - изумителни природни образувания, разпростиращи се на около 30 км около град Белоградчик. Грандиозният скален ансамбъл включва внушителни скални монументи, които наподобяват крепостни кули, пирамиди, силуети на хо ...
  272 
Казваха, че съм била нежна и крехка като капка роса. А очите ми се уголемили и изхвръкнали от болестта и заприличали на кюфтенца от супата с топчета. Бях много слабичка и въпреки силните бульони на баба, бузите ми така и не порозовяха, а тя се криеше зад вратата на килера и плачеше. Знам, защото я в ...
  115 
Гората ставаше все по-тъмна, създавайки зловещо настроение. Бях се скитал из нея поне два часа. Вероятно групата, с която дойдох, вече пътуваше към дома с автобуса. Пред мен проблесна светлина за кратко и после изчезна. Насочих вниманието си към нещо в далечината, което изглеждаше като къща. Когато ...
  98 
Тогава злите езици говорили ,'' Свършили се българските момичета, та чак докарал от Русия, кой знае от какви села е, дето не са видяли влак и нужника им на двора...''. Да ги попиташ, че вие като имате нужник в къщи, нали е покрит с найлон и черги, и държите компотите си там, а се притърчате из двора ...
  197  15 
Смъртта ми не беше такава, каквато си я представях. Първо нещо силно ме удари, паднах и усетих как ме прегазват. Не помня болката. Сигурно е била ужасна. Помня, че погледнах света от високо и проследих движението на автомобила. Той не спря. Продължи с мръсна газ още две пресечки и се заби в спрял на ...
  120 
- I -
Бездиханното тяло на младата жена се носеше бавно по реката. Безсърдечният поглед на жреца поругал любовта ѝ проследи играта на леките вълни галещи косата на жертвата му. Безмилостната жилеста ръка отнела живота ѝ стискаше бронзов кинжал, от който капеше гъста алена кръв. След като няма да му ...
  116 
Каручката бавно лъкатушеше по неравния път. Георги придремваше, държейки юздите на дръгливото магаре Марко. Слънцето уморено се спускаше към западния хоризонт, когато магарето внезапно спря.
Георги примига сънено и се оригна просташки.
— Дий, Марко, дий… — извика той.
Марко само помръдна едното си у ...
  107 
Живеех на първия етаж от стара, аристократична къща, която за добро или зло се намираше пред главна улица. Бях свикнал с шума от трафика на милионите коли и автобуси, които минаваха по нея. Прозореца ми беше точно зад светофара и често подпирах лакти на перваза, докато пушех и наблюдавах хората. При ...
  152 
Много са писали за прошката. Най-много онези, които казват, че трябва да простиш, акооо... едва ли не, ти е мил живота. И много малко да не кажа хич, онези, които казват, че има неща, които не трябва да прощаваш. Умишлено причинената болка и вреда например. Търсих много информация за прошката. Намир ...
  189 
Средата на юли, зеленина и красота! Живея в малко село в Предбалкана, около стотина души. Всички се познаваме. В селото не се краде, хората си имат стопанства и земя – едни повече, други по-малко, но достатъчно, за да преживяват. С един приятел имаме заграждение, в което прибираме козите, като ги въ ...
  126 
1.
Потрепване.
Опит да останеш.
Дишане – издишане...
Следва дълбока бездна от покой. ...
  171 
Всичко се промени някак ненадейно.
Като дири, потъващи в пустиня изчезнаха бездомните псета, и градът сякаш забрави за съществуването им. После тръгна мълвата за странника, който бе изникнал от нищото.
Не казваше името си никому, не разговаряше и странеше от света на човеците.
В изоставената сграда ...
  266  15 
Той беше пазач на някакъв склад и работеше нощна смяна. Тя - обикновена продавачка в квартален маркет. Децата им бяха пораснали и вече бяха влезли в житейската центрофуга...
Той и тя живееха в панелка и едва свързваха двата края. Бяха на възраст и получаваха ниски заплати. Дните им бяха еднообразни ...
  244  19 
Мъжът в леглото ѝ вече спеше, когато д-р Борислава Борисова тихо се изправи и се насочи към съседната стая. Седна до телефонния секретар, чувството на безпокойство се прокрадваше в съзнанието ѝ. Натисна копчето, за да прослуша съобщенията.
– Имате три нови съобщения! – обяви електронният глас на сек ...
  161 
Слави сечеше с брадвата яко по дъба и наоколо отхвърчаха трески и клони. Големият чворест дъб дълго време не помръдваше, но след като Слави заби няколко пъти клин в него, пукнатините от клина се отвориха и дъбът се предаде.
- Хърттт…хъртттт - се чу силно и ехото го поде, после ехтежът се удари в бил ...
  178 
Беше се оженил късно, без никога да е мечтал за семеен уют. Жена му, красавицата Татяна също не бе първа младост и бе прекарала годините си досега в преследване на всякакви удоволствия. Изглеждаше уморена от преживелиците си, искаше да прегърне своето бъдещо дете и вече с успокоена душа да се кротне ...
  266 
Публикувам един по-стар мой разказ, който преправих, за да променя светогледа, с който беше написан преди. Не смятам, че предишният беше по-лош, но исках да го представя през различна призма.
Дано ви хареса!
Тя не усещаше, че говори много, но той нямаше нищо против. Обратното - звънкият ѝ глас му но ...
  179 
Предложения
: ??:??