4 238 резултата
Бях чел много за Барселона, Аликанте, за Монсерат Кабайе, за футболистите, но друго е да го видиш на живо., да се потопиш в писанията за Дон Кихот, Санчо Панса или да мярнеш някъде мустачките на Салвадор Дали.
Посрещна ме с огромния си ван СЕАТ АЛХАМБРА, не се стърпяхме, ледовете, ако е имало таива, ...
  94 
По някаква европейска програма във фирмата ни дойде лектор-консултант от Университета в Аликанта Испания. Симпатяга, бих казал. Строго офис облекло, дълъг черен панталон, бяла риза,черно късо сако до кръста и неизменните обувки с висок широк ток.
Представих си я в дълга червена рокля, наметната с че ...
  92 
Крачихме бавничко със сър Уйлямс из тревата с чаша уиски с лед и сода.Поспираше се да ме попита за някое дърво, храст или статуя. Опитваше се да изглежда като познавач.
- Интересно ми е Питър, как разходваш средствата,които Мис Луиза ти е оставила по банкова сметка - скептично подхвърли той
- О, аз ...
  101 
Неусетно взехме да замръкваме и се събуждаме в къщата на Лу. Приемах като нормална носталгията й да остави такава огромна къща с всички удобства, или както тя казваше '' Зелените поля на моя роден дом''. Така се бяхме нагласили, че несъгласие, своенравствие го бяхме оставили някъде, боли ме глава, и ...
  116 
А броените дни се изнизаха неусетно. Лу хубавееше, стана спокойна, усмивката не слизаше от лицето й. Наистина очите й ме гледаха с някаква преданост. Вечер бяхме на верандата, замечтани всеки по своему.
Завъртях се един ден около хижата. '' Гривната е под голям мрамор, преди вратата,... откопайте я ...
  110 
Обясних й приветливо, доверчиво й се усмихвах.
- Бяхте измръзнала, дадох ви моето яке, после стана топличко, преоблякох те с дрехи на Филипа и заспахте, това е.
- Сега съм с дрехите на Филипа,... а кога ще идем до нас да се преоблека с други дрехи.
Не знам защо, но свалените й дрехи бях сложил в кош ...
  116 
Тягостно без Филипа на работа. Тягостно когато съм в къщата й на верандата , в очакване светлините на кораб, два пъти по -тягостно когато съм сам в квартирата си или в къщата в Кукуция.
Опитвах се да не мисля за нея, все пак аз й дадох шанс, да се бори и опита да намери път през лабиринта на живота, ...
  109 
- Благодаря за любовта, мила госпожице. Надявам се така трябва да се прави в нашия забързан век на случайни срещи, а за другото не се притеснявай, беше великолепно преживяване... А колкото до дрехите, нарочно ги обръщам наопъки, даже мои дрехи имат по 2-3 бода с червен конец. Още като дете бях височ ...
  126 
А ето го джипа й, присветна ми с фарове, аз й помахах и се забързах. Дежурният комплимент, че е прекрасна, тя ми намигна свойски.
- Утре в 9 часа да си преди спирката на автобуса, на обичайното място - прошепна Филипа
- Да но утре е събота...- успях да отвърна
Но , вече беше късно за други обяснения ...
  106 
Дали се очертаваше лоша седмица. Приключихме работа и както обикновено изчаках Филипа да излезем заедно до джиповете им отвън.
- Петро, извинявай...аз ще остана с мама Лу, имаме разговор - измърмори Филипа
Вървях към къщи. Е какво пък, майка и дъщеря,... може на някоя да е закъснял, все пак тук нощи ...
  114 
Всички вече бяха тръгнали. Тихо, тайно. Събираха се силите за Великата война. Нашите селяни щяха да превземат София. Заедно с хайдутите на Баба Новак. И с Димо. Не, че го вярвах, мечтаех си. Мечтаех Димо да е с нас пред портите на стара Сердика. Исках да го видя. Но нямаше. Той беше с царя. Имахме ц ...
  107 
Сивият й Хюндай Санта Фе спря пред входа на плажа. Награбах чантите, намерихме посочения номер чадър. Засуетихме си. Кой ще се съблече първи.
Направих се на разсеян и заразкопчавах ризата си уж загледан в синьото море, но с периферното зрение я гледах. Свали очилата си, премига на слънцето и без мно ...
  112 
А хазаите през събота или неделя ги возех до едно малко селце Кукуция, смешно е Костилка, на около 40-45 илометра от Атина, пак на брега на морето, но доста пусто селце и плажа уж хубав, а безлюден. Помагах им из двора, някои дребни ремонти, разхождах се из селото. На площада магазин, фурна, две каф ...
  142 
След малко по домофона приятен женски глас попита
- Кого търсите, ако не е тайна...
- Калимера, кирия аз съм Петро, кириос Тимофей Гугаашвили ме изпраща,... имали сте свободна позиция за работа - отговорих ясно
Електробравата избръмча и вратата се отвори.
Пристъпих плахо. Огледах се. Никъде не вижда ...
  83 
''Животът е низ от приключения, възход и падения. Спъваш се и падаш...
Изправяш се, поотупваш дрехите си и смело продължаваш напред...''
неизвестен актьор - ученик на Софокъл .
Намерих адреса. Два джипа , сив Хюндай Санта Фе и бял Range Rower Sport спряни отпред
Засмях се, големи джипове и само глав ...
  194  10 
Следващият ден започна изключително динамично. Когато алармата на будилника звънна, Джоуи я изключи и мигновено се изправи. Беше спал едва няколко часа и поради тази причина сега главата му тежеше като камък. След като си изми зъбите и освежи лицето си в банята, той нахлузи най-тънките си дънки и об ...
  107 
Лошото не идва само ... .
Бях учителка в престижната гимназия в Плевен - СОУ "Анастасия Димитрова". И почти десет години от учителствуването ми, най-продуктивни и най-хубави от моя професионален живот, минаха в това славно училище ... Учениците намаляваха, с демографската криза ... Съкратиха ме, уви ...
  103 
Да, с мириса неповторим, на младост спомените ми ухаят ... Обичах да ходя на училище, (там беше ми хвърлен пъпа) и не обичах ваканции. Почти на всички празници бях активна, както и в художествената самодейност на тържества в читалището - преди всичко като рецитатор, а бях и отличничка ... Може би, з ...
  105 
Пътувахме и пътувахме. Аз и Димо. И магарето. Рекох по-нагоре – диво беше то. Все посягаше да хапе и да рита. И пази Боже да го пипне някой. Ала колкото и диво да е, започна някак с други очи да ме гледа. Такова едно... жално и умилно... И някак потрепваха дебелите му бърни, та откриваха снежнобели ...
  82 
За нашите празници, обичаи, традиции ...
От малка чувах камбанения звън на църквата в Угърчин и я виждах от дървената кьошка на къщата ни отсреща през шосето, (Гробишки дол, по онова време). Дълго време църквата беше затворена и не бях наясно защо... Но угърчинци зачитахме обичаите и празниците, кат ...
  130 
Разказът е преведен и качен тук от самия автор!
Аннотация
В свят, в който светлината и тъмнината се преплитат, а древни сили управляват съдбите на народите, настъпва време за велики изпитания. Когато падналият ангел Рунo, бивш служител на Божествената Светлина, се изправя срещу силата, която е дала ...
  159 
Един топъл следобед, когато слънцето галеше листата като майчина ръка, а въздухът дъхтеше на дива самодивска трева, малката Блу се разхождаше край езерото с искрица приключенски копнеж в очите. Над водната повърхност, където небето се отразяваше като безкраен син велур, Блу забеляза странна и вълшеб ...
  197 
На сън, понякога и стихове съчинявам, а след малко ги забравям ... Сънувам винаги, дори ако съм задрямала за минути, но помня само по-ярките сънища ... С Ники, преди да се ожени, бяхме на море във Варна. Баща му беше зает по служба, а ние как да откажем поканата на приятели, с които си гостувахме вз ...
  135 
Пак беше страшно гладен! Тази силна, остра нужда, бе неразделна част от него, от както се помнеше и именно тя движеше цялото му съществуване. В момента имаше формата и тялото на огромна съблезъба котка , с тъмно-лилава , петнисто-червена кожа , огромно, мускулесто тяло, и опашка, която се виеше като ...
  168 
Грен се загледа напред , докато все още яздеше бързо , прегърнал любимата си Лиза.
Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено. Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се ...
  146 
. Ако сте се изкачвали в Балкана до връх ''Козя стена'' и до едноименната хижа, знаете какво е вкодирано в наименованието ... С две приятелки, с пет-годишния ни син и съпруга ми, решихме с колата да “отскочим “до Троян и по-точно - до хижа ''Хайдушка песен''. Беше късна есен, а времето - не много ст ...
  164 
Грен вървеше бързо към лагера с пострадалите, като част от него искаше да се обърне назад, за да довършат на момента пререканието си с проклетия Раман , но този път вече с мечове в ръцете. По-важно му беше обаче да види дали любимата му се е свестила и дали има нужда от нещо. А и Корнел бе напълно п ...
  172 
Грен седеше мълчаливо на мократа трева и мъхове, сред кръга от воини и слушаше съвещанието, на което беше изненадващо поканен да присъства. Корнел говореше на останалите, които също внимаваха и поглъщаха всяка дума:
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук ...
  172 
Грен беше седнал на калната земя, взел главата на любимата си в своя скут. Лиза бе още в безсъзнание, след нечовешкото си усилие да поддържа огнената, омагьосана стена, достатъчно дълго, за да ги спаси от глутницата фенгове. Лицето й беше бледо и неспокойно, а тялото й от време на време потръпваше. ...
  164 
Предговор
Животът е низ от случайности, срещи, събития, случки. Някои от тях може да ни променят до неузнаваемост. По такъв начин, че след това никога вече не сме същите.
Може ли любовта да лекува и променя? Може ли егото ни да убие нещо толкова чисто и свято като любовта? Способен ли си да изключиш ...
  201 
Баща ми, главата на петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с куп ...
  147 
- Мамка му, полиция! - извика Кайл.
- Свий бързо вляво!
Колата рязко се извъртя и полетя по някаква странична отбивка.
- Какво правиш, бе кретен. Замалко да ни убиеш! - разкрещя се Харолд.
- Право при ченгетата ли искаше да се натресем? - озъби му се шофьорът. ...
  258  10 
РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН И КАЧЕН ОТ САМИЯ АВТОР!
Когато се събудих в онзи ден, вече усещах, че нещо не е наред. Въздухът беше пропит с нещо неуловимо, което караше сърцето ми да бие по-бързо, сякаш предчувствието за беда ставаше осезаемо. Градът, винаги шумен, днес изглеждаше безжизнен. Хората, обикновено ...
  177 
Преди години, угърчинците са живеели предимно по колибите си, не рядко дори през зимата. От родителите си зная, че децата ходели пеша на училище, изминавайки дълъг път. Трябвало е да учат, но и да помагат на семействата си в земеделието, скотовъдството... Татко ни разказваше, колко трудно са се прид ...
  201 
Трябваше да направи нещо ,за да победи праведният Бог .Хората вече бяха съблазнени и познаваха греха /Адам и Ева/. Луцифер седеше замислен в мрака и сините му езерни очи блещукаха . Красив мъж ,паднал Ангел ,той беше изкушил Земните и Неземни цеда .Но всичко си имаше цена ,загубилите в битката с гре ...
  174 
Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красаве ...
  211 
– Разговаряте с автоматичната система на Обединена международна банка „Прогрес“. За по-добро обслужване разговорът се записва. Аз съм вашият виртуален помощник. Ще ви бъдат зададени някои уточняващи въпроси.
Гласът беше женски – мек и спокоен. Силвестър се покашля и не знаейки как точно да се държи ...
  398  21 
Глава 3
В ромския квартал времето вървеше бавно, сякаш в коловози различни от тези на останалата част на столицата. Въпреки това се усещаше оживление, но не това на големия град – напрегнато и забързано, а оживлението на безспирен панаир, който като че ли се е спрял тук за няколко дни, но и никога н ...
  397 
Грен извади светкавично меча си от ножницата и се огледа за Лиза. Любимата му беше в близост до каляската с ранените, а Калийн се намираше на няколко метра от нея, също яхнала своя кон. Няколко фенга се бяха засилили към магьосницата и нейната приятелка и мъжът й извика веднага:
-Лизааа! В твое дясн ...
  180 
Гордата вълчица
(История за една първа взаимна и чиста обич)
Тяхната история започна есента на 2007 година, месец септември. Всичко се случи още ,когато бяха ученици в средното училище. Той не подозираше, че тя имаше симпатии към него. Даже той я отбягваше, в продължение на годините съдбата ги събра ...
  535 
Предложения
: ??:??