40 629 резултата
"Има и никъде.
То има географска точка. Може да се нанесе върху картата. Има своите природни особености като всяко съществуващо място. В известна степен и то е съществуващо и дори има обитатели, но въпреки това то е там където останалият свят губи същественост, а и то няма същественост за останалият ...
  1051 
Скоро дойдоха и момичетата, за да се развихри купонът с пълна сила. Бяха студентки по философия първа година, колежки на един от гостите.
Така се запознах на Стела и тогава едва ли бих могъл да предположа, че това ще е Началото на една красива любов, която ще премине през толкова много перипетии и щ ...
  1420 
Не бяха изминали и няколко минути, откакто решихме да се махнем от магистралата, и започна да вали...отначало лекичко, а после като музика с накъсан ритъм дъждът се спусна стремглаво към земята.
Придвижвахме се като прибягвахме между сушинките, като се отбихме междувременно в едно магазинче, откъдет ...
  1351 
И така, висяхме си ние на магистралата, а колите минаваха от дъжд на вятър сякаш в тон с времето. Беше неделен късен следобед, кофти време за стоп, повечето хорица се прибираха от селата, карайки селски продукти за градския си живот и ни подминаваха, гледайки ни подозрително.
Започвах да проклинам с ...
  1346 
Чувах я и се задушавах.
Мрях и беше мъчително, борих се, силите ми отстлабваха, волята ме напущаше и тя ме изпълваше.
Сега, когато обладаваше всяка моя клетка, всяко кръвно телце, всяка бактерия, която живееше в мен и я чувствах с всичко свое, имах чувството, че за пръв път правя секс, че достигам о ...
  958 
Не знаех, че тя е Огледало.
Вероятността един Човек – Огледало, да срещне друг е много малка.
Не сме много. Като Безсмъртните от един популярен фентъзи сериал сме, но не сме безсмъртни. Даже сме много чупливи. Знаех, че има и други. Винаги съм се надявал вътрешно, че ще срещна и несъзнателно съм тър ...
  1693 
Тя ми превърза очите. Млада, трепетна, неопитна. Едва напъпила, с твърди зърна. Крехко пролетно стебло. Зелен аромат, влажен от въздуха, чист и желаещ. Загатващ за пръскане, разраняване на цялост. Откриване на тайна. Възбуждаше ме.
Така чувствах Съдбата. Приличаше ми на девойче. Толкова силно присъс ...
  1111 
Всъщност всичко започна някъде към средата на лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, реших, че ще имам малко време да се помотая из В.Търново, да пообиколя местата, които ми носеха толко ...
  1259 
Първото което разбрах е, че съм мъртъв.
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло за да ме забие накрая като пеперудка в хербарии на седалката.
Пеперудка в хербарии, ама че перверзна асоциация. Мо ...
  1763 
Някой ми беше откраднал лицето.
Опитах си да си възстановя спомените и се почувствах отвратително.
Като, че ли някакво малко извънземно бръснарче правеше с четка лайняна пяна в мозъка ми, а след туй зът-зът-зът с острието и сечеше ли сечеше мислите ми. Спомних си нещо. Нещо като психарски клипчета з ...
  1201 
Знаех, че е невъзможно, това беше лудост, абсурд, грешка или кой знае какво, някакъв кошмар, мистика, може би съзнателно умопомрачение, гавра с моята личност, идиотизъм, беше в разрез с всичко реално на този свят...Не можеше да е истина.Нямаше право да бъде истина...То не се побира в човешките предс ...
  1696 
Тази история преди година разказа моя приятелка и разбира се й повярвах. Седмица по-късно тя изчезна, питам се много неща, сигурно няма да си отговоря, но нека ви разкажа какво чух в онази вечер.
* * *
Трябваше да намеря един човек, по служба. От известно време в редакцията получавахме интересни мат ...
  1016 
Несъзнателно впи връхчетата на пръстите между клавишите.
Прокара ги по ръбчетата, все едно галеше него. Заподскачаха по миглите й пъстри звездички. Допира и напомни за друг който вече никога нямаше да изпита, но не искаше да плаче. Затвори клепачите и продължи да гали клавишите. Между буквите от най ...
  1230 
Когато ми даде рисунката онемях. Обикновен лист формат А4, пастелни моливи, при това не най-добро производство, но портретът ми.
Това трябваше да бъда аз, ако на Сатурн имаше живот, живеех там и ме вдъхновяваха стотици, а не една луна. Нещо, неуловимо емоционално, достигащо до болезненост, а болезне ...
  1483 
Те се любеха край мене и не знаеха, че аз ги наблюдавам.
В началото когато той я разкопча, тя леко се дръпна. Не, това не беше в началото. В началото те се прокрадваха сред дърветата като в забранена градина. Не, не е и това началото. Опитах се да си го представя, но не успях. То се губеше някъде за ...
  1050 
Пръстите му трябваше да са отдавна замръзнали, но в този миг те не бяха негови. Нещо друго ги караше да се движат, да звънят, а неразбираемата за всеки другиго мелодия се разнасяше, удряше се в олющените стени, вибрираше във всяка негова клетка, резонираше и се превръщаше в пламък.
Той се потеше, а ...
  964 
Имаше два безкрайни дни. Като го осъзна, нещо в нея се разтвори и запя, запя с недокоснати фибри и я обля с цветове, а после се разплака.
“Нерви! Просто съм натоварена и какво по-естествено. Клипове, оферти за реклами, нов албум, а аз постигам и хващам в ръка звездичката си. Обичам да пея, пея, а се ...
  1113 
Цял живот рисуваше яйца.
Кокоши, щруасови, пътпъдъчи, сигурно и камилски, сурови, сварени, великденски, червени, шарени, рисувани със свещ, украсени с ваденки, дракончета, иконки, църковни и софтуерни, с маркери и без маркери, които не отварят нищо или отварят нещо, най-вече въображението, напукани, ...
  1066 
Някога, много много отдавна, живеели две жълти пеперуди. Те били невероятно красиви и щастливи заедно - по цял ден летели и се радвали на света.
По това време Слънцето не било жълто, каквото е сега, а нямало цвят. То било много нещастно от това и тайно завиждало на двете жълти пеперуди за тяхната ок ...
  1756 
Гарт Валар беше мъж на средна възраст облечен в черна плетена ризница, под която
носеше черен елек, черни кожени панталони, на който бяха окачени метални люспи
на раменете си бе окачил черен плащ свързан със златна верижка в чиято среда
имаше златен медальон със ярко зелени очи,а главата му бе обръс ...
  1203 
Залеза догаря с цвят на ружо злато, премeсено със буйна кръв горчива. Свежа кръв, ухаеща на младост. Красива женска плът, прикрита от безоблачно небе. Тъмнината идва бавно, тихо, борейки се да изгони отминаващия ден. Война на багри, причудливи форми. Война на два различни свята.
Денем съм една. Но н ...
  1401 
Нощ безкрайна. Нощ на чужди светове. Омайно тиха. Лунното сияние мъглата го обгръща. Съвсем леко прокрадват се лъчи. Красиво е. Звезди се гонят по небето, осветяват спящата Земя. Вятърът припява сладка песен. Клоните танцуват, ветреца е техен кавалер. Пореден танц, така отлита вечерта.
Луна - призра ...
  1597 
Навярно го е прочел в погледа ми, а аз нямах намерение да го обвинявам. Виждах го, че просто умираше. Разпадаше се и превръщаше в едно с боклуците в които живееше.
-Като не те харесват, не ти пука. –рече ми-Тогава е по-лесно ти да харесваш. Следиш ли, мисълта ми? Като те харесват, се мъчиш да бъдеш ...
  1928 
Тя не беше с всичкият си, а аз влюбен в нея.
И как ли не, та дори дрипите в крак на клошарската модна тенденция й стояха така както еротичното бельо на модел от лъскава страница. Пясъчно руса, а кожата й ми се струваше прозрачна и под нея няма органи, а снежен пейзаж в миг когато лъчите фино са обаг ...
  1234 
Опомних се в кухнята. Имаше разни неща закачени от вътрешната страна на черепа ми. Нещо като мисли, нещо като парцаливи дрехи със скъсани джобове от които се падат дребни монети и противно звънят. Засилих се към мивката и ги излях заедно с вътрешностите.
Започнах да броя веничките по очите си и ме о ...
  1282 
Това, което никога няма да забравя бяха връхчетата на пръстите й,
пипащи очите ми в мрака, за да усети дали плача.
Лежахме гушнати в топлата уютност на кревата, мракът създаваше
близост между нас, караше ни да мислим само за тук и сега, сякаш времето
извън този миг не съществуваше. Говорехме си думи ...
  1698 
Случайно те заварих с друга,
бяхте седнали с празни чаши.
И нещо ми нашепна мълчешком,
че тя бе жена само за вечерта!
Седнах сьс запалена цигара, ...
  2517 
Мощен глас прониза грохота на битката – “Нека смъртта се посипе върху тях!”…
От черния меч на Безименния се откъсна черният огън, който го обгръщаше. Дяволските пламъци се спуснаха и проглушаваха ушите му с рева си. Тъмнозелените пламъци се посипаха по главите не неживите войски на Безименния и демо ...
  1269 
От няколко дни, при залез слънце в селото се забелязваше странно явление, което създаваше голяма паника сред живущите. Хората бяха станали неспокойни, тъй като повечето от тях не намираха почти никакво логично обяснение в това, което се случваше. Дали защото приемаха видимото буквално или защото не ...
  1135 
посвещава се на създателите на този сайт
Изворът беше на почти хиляда години.
“Жива вода” – още тогава бе казал някой и народът се стичаше отдалеч. И така до ден днешен.
Огъвах се под тежестта на двете торби. Рейс, тролей и после пак рейс – нямах кола.
Слязох на моята спирка и полека се затътрих с в ...
  2289 
-Сбогом- каза той, премести телефона от ухото пред очите си и натисна червената слушалка. Беше ясна януарска вечер. Той гледаше телефона си, стоеше на улицата, между блоковете в големия град. Дисплеят светеше, часовникът показваше 20:13, но той не знаеше, не виждаше блоковете около себе си, не разби ...
  3091 
“Перде, като перде...” изрече много тихичко, но зад него стоеше широкия и светъл прозорец на дните й.
Прозорец, през който се виждаше широка градина с форма на сърце, за която се грижеше непрестанно през всичките си години.
Такава беше първата мисъл, която премина през нея, след като плахо закачваше ...
  2111 
Пуснах ръката й.
Небето преливаше от сребристожълто до тъмносиньо и щедро пръскаше цветовете си над града.Всичко, което слънцето оставяше след себе си, беше красиво - mрозрачната топлина на въздуха, пулсът на сенките, меката светлина, топяща се бавно пред тъмнеещото лице на мрака, невидимият шум от ...
  1986 
Пандемониумът - част 1 Tъмнината бавно се спускаше, все по-надолу и надолу, оставяйки само черноалените сенки , отражения от слънцето, остатъците на празна Надежда и там, където някога цараше светлина, сега настъпваше мрак...
Черните облаци, чиито краищата бяха обгорени, сякаш Ги беше потопил в кръв ...
  1281 
Що за шега на Съдбата?! Точно в този трагичен ден времето трябваше да бъде толкова хубаво... Слънцето безжалостно печеше и сякаш се надсмиваше над печалното лице на момичето, което вървеше бавно по алеята на зеления градски парк. Бе красиво, много красиво, но Лиляна не искаше да забелязва тази красо ...
  2036 
Беше прохладна нощ…въздухът бе наситен с напрежение….небето бавно притъмняваше …облаците зловещо се спускаха и закриваха звездното светило… миг на тишина…и мрак…..гаргите затаиха глас… тишината подтискаше ..и ето от другата страна на хълма се задаваше той…по природа доста опасен и мрачен човек…негов ...
  1475 
Това беше разговор, който се провеждаше на ухо, докато танцуваха своя първи танц:
- Имаш толкова хубави бузки, че стават за...
- За какво?
- Не се ли сещаш? За папкане, естествено! Идва ми да ги схрускам!
- Стига, бе! Караш ...
  1239 
Беше ощетен от природата откъм физическа красота. Когато го е създавала, тя не е притежавала много инструменти и подръчни материали. Гледала е да си свърши работата на две, на три. После неудовлетворена от творението си, му беше дала като единствена компенсация невероятно плътен и красив глас. Към н ...
  1448 
В една малка част от нощта аз лежа тихо цялата в сълзи, а раните в сърцето ми, измити от греха не спират да напомнят за себе си. В една част от нощта усещам тежест някъде дълбоко. От колко време е така? Съзнанието ми не спи, душата ми не спи. А някъде навън ... вали дъжд - силен и проливен дъжд... О ...
  1868 
Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете ...
  1778 
Предложения
: ??:??