4 238 резултата
Страшни са само първите минути, часове, дни, но тя нали включи филма на пауза, сега не е моментът да го пуска, има по-важна работа... Пиейки кафето, чак сега погледна фланелката си. Някаква смешна рекламна фланелка, подарък от една игра със супите ”Маги”. Жълтичка с надпис, вчера в тъмната спалня то ...
1460
5
Глава 19 - Развод, прошка и още нещо
Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.
- Какво се е случил ...
Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.
- Какво се е случил ...
1034
11
Един непораснал романтик (5)
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може ...
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може ...
785
II.
Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, проз ...
Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, проз ...
950
1
Колчо взе от килера дрехите си и ги сви в басмена бохча. Направи възел, но не успя да го завърже. Отправи заканително юрук и наново се опита. Този път успя. Излезе в двора и издяла яка тояга от стария дрян. Закачи на нея бохчата и я нарами. Погледна още веднъж към рафтовете и тръгна. Затвори кюпенци ...
681
3
Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...
644
1
Един непораснал романтик (4)
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...
867
1
Колчо рипна и една звучна целувка се появи на устните му. Чистият, детски смях озвучи кръчмата и Алито погледна с разширени очи момчето. А неговите очи придобиха някаква загадъчност, която навярно му напомняше ранните години в катуна. Колко славно живееше! Помнеше само майка си. Баща му, думаха, че ...
707
1
ПРИЯТЕЛИ, ТОВА Е РОМАН :) 3-8P
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...
1113
3
Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
1747
16
Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...
829
Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
1208
12
Колчо пое от Моралията две чаши кафе и ги сложи върху сребърния поднос. Черната течност се стече върху виещия се като бръшлян русоляв мустак, който спираше под изострената му брада, на която някой нарочно беше издълбал малка трапчинка. Той се облиза няколко пъти. След това прокара пръст по ивата на ...
680
1
Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станко го приюти. От тоя ден, двамата заживях като братя. Както беше облечен абаджията, така беше облечен и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото ...
930
Глава 16 - Възможната невъзможна любов
Пристигнахме по тъмно в село. Хората ни чакаха развълнувани, всеки търсеше своето пликче с лекарства и преглеждаше дали поръчката е изпълнена. Цъкаха с език на някои цени и псуваха правителството, гърците, избирателната система и болестите.
- Как може бе, как м ...
Пристигнахме по тъмно в село. Хората ни чакаха развълнувани, всеки търсеше своето пликче с лекарства и преглеждаше дали поръчката е изпълнена. Цъкаха с език на някои цени и псуваха правителството, гърците, избирателната система и болестите.
- Как може бе, как м ...
997
10
Дръпна с длан вратата на балкона. Тя изскърца протяжно. Въздух и приятна светлина погалиха тялото ú. Излегна се на широкия стол и погледна към небето. На малкия балкон парапета бе висок и съзерцаваше с очи вдигнати единствено и само нагоре. Бледо сивото небе завършваше със залязващото слънце, което ...
1168
2
Днес е 29 февруари. Топъл слънчев ден. Наближава обед и служебната суматоха е утихнала. Преодолявам притеснението си и тръгвам към Елена. До вратата на офиса води тясна пътека, която се отклонява от главния път и свършва точно пред вратата. Оттук не минават случайни минувачи, тръгнеш ли по пътеката, ...
684
Един непораснал романтик (1)
Усещам как съм хванат в капана на собствените си шеги. А може би с шеговит тон съм казал най-сериозните неща. Когато сме на работа, чакаме 19 часа, а когато сме вкъщи, чакаме датата за заплата. Времето минава: 19 часа, 25-ти. Какво остава между тези два момента - все по- ...
Усещам как съм хванат в капана на собствените си шеги. А може би с шеговит тон съм казал най-сериозните неща. Когато сме на работа, чакаме 19 часа, а когато сме вкъщи, чакаме датата за заплата. Времето минава: 19 часа, 25-ти. Какво остава между тези два момента - все по- ...
986
Добре, че стопанинът ú беше арен челяк, та си живееха в мир. Никога не ú натякваше. Никога не беше посегнал върху ú. Чана Пена колко пъти беше го виждала, какви пламъчета подскачаха в очите му, когато гледаше някой хорско хлапе. Веднъж дори силно захрипа, когато Милчо - съседското хлапе се подхлъзна ...
695
Глава 15 - Мисията
Сряда се очерта специален ден. Отивахме на отговорна мисия в Солун. Ракия срещу лекарства. Светлин се съгласи да ни хвърли с „Пежото" до там, и с дядо вървяхме из селото да събираме една по една поръчките. Всеки даваше списък с лекарства, които му трябваха и връчваше туба с ракийк ...
Сряда се очерта специален ден. Отивахме на отговорна мисия в Солун. Ракия срещу лекарства. Светлин се съгласи да ни хвърли с „Пежото" до там, и с дядо вървяхме из селото да събираме една по една поръчките. Всеки даваше списък с лекарства, които му трябваха и връчваше туба с ракийк ...
1004
10
Беше слънчев, петъчен следобед. В кафенето на Моралията бе стъпила на босите си ноги тишината, която караше очите да потрепнат сънливо. Колчо беше клюмнал глава на миндера и дремеше.
Капията на одаята се открехна. Няколко яки мъжаги я прекосиха и се скриха в ъгъла, дето бай Пенчо обичаше да пие утри ...
Капията на одаята се открехна. Няколко яки мъжаги я прекосиха и се скриха в ъгъла, дето бай Пенчо обичаше да пие утри ...
613
1
Слънцето клонеше към залез и обагряше в червено, приготвилото се за дрямка, небе. Топъл задух цареше в простора и прихлупваше още повече натежалия въздух върху покривите на къщите. Кърищата бяха опустели. Глъчка се носеше от дворовете, дето играеха децата на хладина след огнения жар на слънцето през ...
953
- Ако ще е по адета, на кръстницата да е. Как я викат, дъще?
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та о ...
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та о ...
640
1
929
Глава 13 - Среща, къща и кум
Големият ден настана. Цяло село тръпнеше в очакване на Италианеца, както наричаха помежду си Димо. Баба излъска къщата до блясък, сякаш английската кралица щеше да идва. От сутринта по тъмно стана, приготви няколко вида баница, задушено месо с гъби и лятна курбан-чорба. ...
Големият ден настана. Цяло село тръпнеше в очакване на Италианеца, както наричаха помежду си Димо. Баба излъска къщата до блясък, сякаш английската кралица щеше да идва. От сутринта по тъмно стана, приготви няколко вида баница, задушено месо с гъби и лятна курбан-чорба. ...
1287
12
Оказа се, че Криси живееше съвсем близо до къщата на Алекс. Само на 2 преки, на около 5 минути път. Тя реши, че както и да постъпи сега, трябва задължително да е поговорила първо с него. Уважаваше правото му да я отхвърли – той беше фронтмен на групата и наистина имаше това право – но все пак реши, ...
943
Още с влизането в класната стая на другия ден, Криси вече усещаше събраните погледи върху себе си.
Звънецът би. Учителката влезе в стаята и часът започна.
– Клас стани, клас мирно! – рапортуваха дежурните ученици.
– Седнете. А сега е време да ви представя новото ни попълнение...
„Ново попълнение”? С ...
Звънецът би. Учителката влезе в стаята и часът започна.
– Клас стани, клас мирно! – рапортуваха дежурните ученици.
– Седнете. А сега е време да ви представя новото ни попълнение...
„Ново попълнение”? С ...
1202
Forever*
Елиз наведе тъжно глава. Тежките ù руси къдри безредно се разпиляха по бледите рамене.
- Не искам нищо друго. Само да разкажа историята. Виждаш, аз умирам, времето ми изтича. Трябва да разкажа историята.
По онова време аз не я разбирах. Мислех, че е полудяла от болките си и от лекарствата, ...
Елиз наведе тъжно глава. Тежките ù руси къдри безредно се разпиляха по бледите рамене.
- Не искам нищо друго. Само да разкажа историята. Виждаш, аз умирам, времето ми изтича. Трябва да разкажа историята.
По онова време аз не я разбирах. Мислех, че е полудяла от болките си и от лекарствата, ...
1043
Криси се заключи отново в мислите си...
Напоследък усещаше, че само тях има. Чувстваше се душевно празна. Откакто се преместиха в това ново градче всичко беше напълно различно. Нови хора, ново училище(макар и едно от най-добрите тук!), нова обстановка. Всичко това я плашеше до определена степен, въп ...
Напоследък усещаше, че само тях има. Чувстваше се душевно празна. Откакто се преместиха в това ново градче всичко беше напълно различно. Нови хора, ново училище(макар и едно от най-добрите тук!), нова обстановка. Всичко това я плашеше до определена степен, въп ...
991
1
Сънувах отново онази жена, облечена в черно. Беше близо и виждах зениците ú, отразени в моите. Беше като любене с погледи. Събудих се възбуден и отидох да си взема душ. Топлата вода, редувана с хладна, успокои тялото ми донякъде. От няколко дни не бях ходил при Савчева, не ми се и ходеше вече. Сексъ ...
1421
12
Глава 1
Новите съседи
Бледите слънчевите лъчи галеха необятните гори. На места проблясваше снежнобелия сняг, който напомняше за отминалата тежка зима. Все още нямаше зеленина и това придаваше на пейзажа самотен вид. Студеният вятър брулеше клоните на голите дървета. Трябваше да бъде пролет. Но не бе ...
Новите съседи
Бледите слънчевите лъчи галеха необятните гори. На места проблясваше снежнобелия сняг, който напомняше за отминалата тежка зима. Все още нямаше зеленина и това придаваше на пейзажа самотен вид. Студеният вятър брулеше клоните на голите дървета. Трябваше да бъде пролет. Но не бе ...
1222
1
Следващите дни преминаха в подготовка на пътуването до едно гръцко село. Дъщерята на съседката се оженила преди година там и сега ни канеха на кръщене. Бе въпрос на чест да отидат достатъчно хора, да се покаже богатство и стил. Няколко дни обсъждаха какво ще се купи и откъде, как ще пътуваме и какво ...
2028
16
Той ме поглежда с тъжна усмивка.
- Защо не запазите и малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в себе си, за да живеете в пълно единомислие с Природата и Земята!
- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! З ...
- Защо не запазите и малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в себе си, за да живеете в пълно единомислие с Природата и Земята!
- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! З ...
697
1
ВЕЩИЦИ
Всеки ден вървях по един и същи маршрут от дома до службата и обратно. Постоянно се заричах да го променя, но се сещах за намерението си, едва когато се намирах на половината от добре утъпкания коловоз и нищо не можех да направя. Дори си признавам конфузната ситуация, в която се напъхах сам, ...
Всеки ден вървях по един и същи маршрут от дома до службата и обратно. Постоянно се заричах да го променя, но се сещах за намерението си, едва когато се намирах на половината от добре утъпкания коловоз и нищо не можех да направя. Дори си признавам конфузната ситуация, в която се напъхах сам, ...
3485
3
Мързеливо се изтегнах в леглото и се заслушах в приглушените разговори долу. Още бях възбуден от съня преди малко. Къпех се в морето с красива млада жена. Вълните бяха големи и не виждах лицето, но усещах невероятния аромат на кожата ù до мен. Виждах изящна малка ръка, която докосваше косата ми и ис ...
1550
17
Както знаете, или поне тези от вас, които са по-начетени, моите познания в почти всяка област, надхвърлят тези на повечето хора. Наскоро разглеждах няколко текста, когато попаднах на оригинален ръкопис на книгата “Алхимикът”, предоставен ми от моя добър приятел по чашка Coca-Cola и колега писател – ...
1161
7
Снощи занесохме черните къпини на баба и тя отсече, че няма да прави сладко от тях. Били по-подходящи за сироп и ни хвана с дядо на работа, докато изчисти и опържи донесената от нас риба. Смляхме къпините в мелачката за месо, с онова хитро приспособление, което изхвърля всички семчици и остана арома ...
1063
21
Глава първа
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...
1184
1
Глава 8 – Фани
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...
1196
15
"И така, време е да започваме,
няма какво повече да се бавим."
Платон "Критий"
Пролог
-1- ...
няма какво повече да се бавим."
Платон "Критий"
Пролог
-1- ...
1447
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
