6 646 резултата
В близкия парк на една пейка седеше една девойка, сгушила се просто, си седеше, докато не го видя - момчето на мечтите ù, за първи път тя усети нещо, усети толкова силно привличане към него. Той беше с приятелите си смееше се, забавляваше се, а тя го наблюдаваше отстрани. Момичето бе запленено от ус ...
  708 
Колко са наивни онези чувства в мен, които така сляпо вярват, че могат да се доверят на очите на онези лъжливи хора, които живеят и общуват само с маски. Ала как бих могла да ги различа? Те са толкова истински, казват ми това, което искам да чуя и започвам да живея в техния свят... на очите ми сякаш ...
  829 
По идея на Димитър Георгиев
... Живели някога край брега на морето мъж и жена. Един ден им се родила чудно хубава дъщеричка. Малкото момиченце било толкова обаятелно, че зла орисница му завидяла и го омагьосала. Проклятието гласяло, че когато порасне, целуне ли някого по устните, той на мига ще се п ...
  1057 
Помниш ли? Помниш ли, когато за първи път се видяхме... стоях като улична лампа. Без думи, но светеща ярко в мрака. Гледаше ме странно и се усмихваше по онзи приятно-страшен начин, каращ ме да настръхна. Още не се бяхме разделили, а аз вече исках да те видя отново. Знаеш ли, има какво ли не навсякъд ...
  786 
Кой съм аз ли? Ами просто едно човешко същество като теб. Понякога бунтарят, противопоставящ се на целия свят чрез думите си. Понякога романтикът, мечтаещ да намери половинката си. Понякога космонавтът, издигнал се сред звездите чрез мечтите си. Понякога фотографът, запечатващ всеки уникален момент ...
  525 
Има моменти, в които искам да плача. Да плача толкова силно и да се смея така, че целият свят да ме чуе! Не. Не, защото нещо ме е наранило. Тъкмо обратното. Защото съм се огледала и съм разбрала колко хубав е животът! Колко много имам да видя, да чуя, да усетя. Колко много имам да преживея и колко х ...
  847 
на Ani J с любов
Застанала съм на ръба на пропастта. Загубих духа си. Някъде там се рее. Тази бездна така ме примамва. Лесно е, само едно залитане и...
- Не тъгувай, мила! Понякога се случват чудеса.
Оглеждам със замъглените си от сълзи очи. Никого не виждам. Гласът непознат, но някак си се доверява ...
  858 
Тест за психика
Мрак. Тишина. Усещам миризмата от гниещи отпадъци, смрадта на разлагащи се, хванати в капани мишки. Усещам тежест в дробовете си... Уникално. Възбуждащо. Подлудяващо.
Чувам звук. Стенание. Сякаш някой е завързан. Сякаш някой бива изтезаван. Спомням си. Всичко се нарежда. Аз съм в под ...
  1384 
"Тя е моя" - крещеше свирепо с ледения си глас, от който ме побиваха тръпки. Впиваше жадния си чакащ потвърждението ми поглед в мен и усещах огъня, който палеха ирисите му чак в стомаха си. Не трепнах. Стоях като статуя на себе си, дори не дишах. Не се страхувах от него, напротив исках го повече от ...
  517 
Кой измисли думата “тъга” и какво е вложил в тая дума? Откъде идва, как се появява? Най-много ме спохожда през нощта, когато всички спят, а аз съм сама със себе си. Що за чувство е и как напада нежния ми дух? Като призрачна мъгла го омотава. Събужда толкова спомени. Нямам никакво обяснение.
Тъгувам ...
  572 
Скъпи непознати читателю, пред теб стои писание, което е написано от мен, Джош Нил.
Към момента, в който четеш този ръкопис, аз вече няма да бъда сред живите. Това е моето послание към теб, защото няма към кого другиго да се обърна.
Аз умирам... а толкова неща има, които все още не съм изживял...
Ня ...
  570 
Застоя се слънцето. Прекръсти се. Огледа се през рамо. Свята земя. Три пръста над тревата се кокореха дялани камъни от разградена църква. Крайъгълни за вярата.
Под босите му крака, дето бе вървяло, шумакът жълтееше, а гроздовете бяха нанизали кехлибарени зърна от светлина. Злато и мед. Вятърът понес ...
  1514  27 
Искаш нещо на всяка цена... Откажи се! По-добре да не правиш нищо, отколкото да изнасилиш живота. Когато започнеш да предизвикваш силите си, те започват да предизвикват теб. Тогава се плашиш и казваш: "Защо на мен?" А не беше ли ти този, който преди време пожела именно това. Или то не беше така, а и ...
  592 
  1225  16 
Скитница ли съм? Или самотна, обречена душа? А може би съм детето на нощта, което търси деня!? Коя съм всъщност? Какво точно искам, какво точно търся?
Какво хората виждат в очите ми, което аз не забелязвам? Какъв жар, какъв блясък са видели, че им прави такова впечатление!? Защо за тях моите очи веч ...
  761 
- Мръсница! - изкрещях гневно в лицето ù, а тя ме гледаше безизразно, спокойно и безразлично. - Защо си дошла? Какво по дяволите правиш тук? Не си спомням да съм те викала или канила. - Пиянските брътвежи излизаха накъсано и хаотично от устата ми като порой от бесни, заблудени куршуми, объркали целт ...
  592 
(нищо измислено)
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Селото де.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя е една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, като ú обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...
  1207 
"Не искам да съм част от живота ти, нито ти от моя, под никаква форма - нито като приятел, нито като познат“, кънти в главата ми...
Да, изрекох ги, Аз, жената, която не е спряла да те обича. И това от обич го казвам и съвсем сериозна бях. И не, за да укротя разяреното си женско ЕГО, да запълня дупки ...
  798 
Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо.
Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка.
Ухаеше на тютюневи листа.
Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод.
Утре щях да ги събера. ...
  968  15 
Етикетите... Те са навсякъде около нас. Модно течение, което отдавна е отнесло на стотици светлинни години човечеството от реалността. Те са бичът на новото, чумата на 21 век. Хората им се подчиняват раболепно и вярват, че те определят съдържанието. Лепнати са по всички места, които можете да си пре ...
  525 
...решавам още малко да помисля... макар че мислите ми напоследък наподобяват учестен пулс, с невъзможност за измерване (съгласна съм с Хераклит - всичко толкова бързо се променя, че дори да искам не мога два пъти да вляза в една съща мисловна река). тогава какво остава? агонията на този неспирен по ...
  670 
В този свят доброто умира малко по малко,
това е истината, колкото и да е жалко
Суетата и завистта ще погубят всички хора,
но какво можем да направим, след като няма опора?
Опора, която да балансира доброто и злото, ...
  443 
Началото беше трудно! На стотици километри... Сам, сред други сами и непознати хора, чужда страна, друг живот. Чувстваш се сам сред толкова много хора. Постепенно се научаваш да живееш новия живот. Постоянно сравняваш двата такива. Живота тук и там. Предимства и недостатъци. Става ти тъжно, мъчно, с ...
  1332 
Какво ли не му се случва на човек, а и дали всичко при всеки е наред?
Няма смисъл да се питам за отговорите. Те са тук, наяве…
Герчо, започнал с търговската количка в ранните години, днес суперите си той строи.
Друга личност със софийски корен тук известна, от машиностроене не разбира, но ръководи б ...
  750 
КЪДЕ СИ, ГОСПОДИ?
Хиляди отчаяни!
Хиляди стъписани!
Хиляди психически разстроени!
Едни бягат, други се молят! ...
  662 
- Къде е вашата болна?- попита жената, седнала до мен.
Любопитството в очите ù бе видимо. Маслиненозелените сенки по клепачите ù блестяха под лампите на болничният коридор, в края на който бяха паркирани инвалидните колички. Сивият бастун в дясната ù ръка изглеждаше доста износен, но на топката в кр ...
  1107 
С много жени съм бил в живота си... Всичките: красиви, чувствени, с усет към любовта... Нито една не беше притеснителна и всяка смяташе, че друга като нея няма... С много жени съм бил... Прекалено много... Идваха, отиваха си, някои оставаха за малко повече, други за по-малко, трети изобщо не оставах ...
  807 
Сънуване с отворени очи
Още от малка сънувам странни неща. Огромни сгради, невероятно високи и красиви, пясъци и непознати дървета, хора в различни, непознати за мене облекла.... Отдавах го на невероятното си въображение.
Всичко започна, когато бях 20-годишна. Тогава нещата станаха истински. Гледах ...
  1022 
Има думи, които просто не можем да изречем на глас. Не говоря за тайни или пожелания, нито за липса на изразни средства. Говоря за онези думи, за които се искат не само смелост добри харизматични качества, те изискват да се пребориш със себе си. Нямам предвид реплики от сорта на "Да, прав беше" или ...
  1094 
Тъга... Ярост... Безпомощност... Гняв... Ярост... Безумие...
И за какво? Като че ли нещо има значение в края. В края, когато няма да има безкрайни поля, няма тъжна песен на щурци. Когато намерим ангела, лежащ безжизнен на грубия асфалт, премазан на пътя от прелитащ камион. Когато всичко се окаже лъж ...
  1591 
... Някой ден незнайно откъде и как ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него - без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания. Тихо ще преобърнеш живота ми на 180 градуса, ще предизвикваш както най-доброто в мен, така и дявола, скр ...
  802 
Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изо ...
  637 
Обичам, когато видя изгрева. Обичам, когато се разхождам навън, да чувам едва-едва пърхането на пеперудите и силните песни на птиците. Обичам да се разхождам в парка, в гората и да ходя на места, на които почти никой не се е осмелил да отиде – обичам силните усещания. Обичам да виждам ясното слънце, ...
  854 
Накъде да бяга една разнебитена душа, търсейки отговор само в спомени и пропуснати възможности?! Да, това е моята душа... загубила приятелството на може би единствения човек, който ме приемаше такава, каквато съм и без упреци винаги беше до мен! 2 години този човек ме обичаше, правеше всичко за мен ...
  717 
Един човек си отиде... А с него и частица от мен... Беше отдавна. Вече дори и не помня чертите му... Наричах го приятел. Дали е бил такъв, щом си е отишъл? Не знам... Знам, че не мога да го върна вече... Сега ми тежи грозният начин, по който се разделихме. Боли ме, че и аз нараних. Нараних може би н ...
  2189 
Винаги бързаме и винаги закъсняваме...
Много говорим, а нищо не казваме...
Скачаме нагоре, а всъщност падаме надолу...
Тичаме напред, но седим на едно място...
Опитваме се да крещим, но просто мълчим... ...
  664 
Уроци по сченично майсторство - Как се усмихва куче
..................................................................................................
- Спри да плачеш и ми обясни за какво става дума още веднъж, моля те.
- Той ни взе топката - подсмърча синът ми и размазва прахоляка от футболното иг ...
  943  17 
Много хора пишат за любов, говорят за любов, страдат заради нея, други пък са щастливи и я възхваляват... Но колкото и да се опитваме да я “анализираме”, винаги има нещо, което ще остане неразгадано, и точно в това е нейният чар. Желанието за нещо ново, нещо интересно, нещо неизвестно.
В книгата на ...
  1202 
Всекидневната бе просторна, музиката тиха. Двамата - седнали един до друг на диван с тъмни шарки.
Минаваха изпитателно по тялото ù. Похотливо галеха страните ù.
Върна се в стаята, угасяйки лампата. Той я гледаше с любопитство, тихата музика придаваше още по-голяма интимност на обстановката.
Тя заста ...
  799 
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - осма част
Дядо Костадин, Христакиевият син, беше последен представител в рода на колоритния образ на българския селянин - хубавият, мъдрият, спокоен и чист селянин. Отрано свикнал със земеделския труд, този труд като че ли не му тежеше. Каквато и работа ...
  765 
Предложения
: ??:??