6 643 резултата
Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...
1286
1
За никого не беше тайна, че е нещастен. Но никой не можеше да си го обясни това. И не стигаше в размишленията си по-далеч от „какво му липсва?“ и „има си покрив-храна-мрана“. А на него – на нещастния – много му се искаше някой, ако ще и последния прошляк на улицата, да го РАЗБЕРЕ от-до, в детайли, з ...
893
2
Едно момче завладя целия ми свят.
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...
1008
Запъхтяно се обръщам назад и се поглеждам в огледалото. И несресано някак се заобичвам с очи. Разпилени пера върху коленете ми. Напомнят за ожулени криле.
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
983
8
Откога не си сядал на пейка?! В зеленото на тревите, в бриза на полъха. Отпуснати сетива, някоя приказка, в детска страна? Вестник, пъстра новина. В града на стария площад. Под сенки на вековни дървеса. Забъбрил лудо смисъл, миг споделени вълнения и любовно докосване…
В отчуждените скорости и нищожн ...
В отчуждените скорости и нищожн ...
932
2
Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...
859
2
Наскоро видях една жена в парка да люлее на люлка внучето си. Познах я веднага. Беше " красавицата на квартала". Изящен профил, лек грим, плътни устни, бръчиците около които не ги правеха по-малко красиви; все същата дълга, макар и вече боядисана коса, която отмяташе с характерен жест; позакръглена, ...
894
1
- За кого гледаш?
- За него.
- Липсва ли ти?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате... ...
- За него.
- Липсва ли ти?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате... ...
656
2
СВАТБЕН ЗАРЕЗАН
Зъл беше Пèтльовден, зъл беше февруари, чак до Св. Трифона. Рано стана той тази сутрин, влезе в мазето при буретата, опита с канчето от всичките. И петте му харесаха, взе една добра стомна и наля по малко от всяка, за да стане букет, с който да закичи всеки вид от лозовите коренчета, ...
Зъл беше Пèтльовден, зъл беше февруари, чак до Св. Трифона. Рано стана той тази сутрин, влезе в мазето при буретата, опита с канчето от всичките. И петте му харесаха, взе една добра стомна и наля по малко от всяка, за да стане букет, с който да закичи всеки вид от лозовите коренчета, ...
881
13
А/ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖЕНАТА:
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...
1125
2
МАЛЪК СЕЧКО
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...
639
4
Слънчев ден, усмивка на лицето на малкото момиче радваше околните. Тя бе малка, но имаше голямо сърце, сърце, което подари на момчето, което тя бе обикнала от първия поглед. Не мислеше, че той ще е нещо повече от отсрещното момче. Не знаеше, че след години тя все още ще го обича. Тя бе малка и не пр ...
1357
Здравейте. Започнах да пиша есета, а сега и разкази/романи. Иска ми се някой да ми каже справям ли се с писането. Или, нека се изразя по-точно, трябва ми някой да ме оцени и да ми даде акъл - кое, как и защо се пише и най-вече как да направя разказа си по-добър. Преминах от есета на разкази, защото ...
1296
27
Сетивност...
Мисъл...
Буден съм.
Но очите си не бързам да отворя. Стаил дъха си, те докосвам сгушена на рамото ми, истинска и топла. Усещане, получено и споделено. От слепотата на нощта проглеждам. Срамежлива, че ни вижда зад пердето с потръпващия хлад, зората нежносиня иде. От червеното в косата ти ...
Мисъл...
Буден съм.
Но очите си не бързам да отворя. Стаил дъха си, те докосвам сгушена на рамото ми, истинска и топла. Усещане, получено и споделено. От слепотата на нощта проглеждам. Срамежлива, че ни вижда зад пердето с потръпващия хлад, зората нежносиня иде. От червеното в косата ти ...
1219
11
ЛЕДЕНИТЕ ШУШУЛКИ
Днеска е Пèтльовден. В къщите, където има малки момчета, се коли петел и портите се намазват с кръвта му, за да си помислят главорезите на цар Ирод, че вече не са съперници на невръстния му наследник за трона. Такава е легендата. Истината е, че днес е втори февруари, а той е същият ...
Днеска е Пèтльовден. В къщите, където има малки момчета, се коли петел и портите се намазват с кръвта му, за да си помислят главорезите на цар Ирод, че вече не са съперници на невръстния му наследник за трона. Такава е легендата. Истината е, че днес е втори февруари, а той е същият ...
686
6
... ако можех, щях да замръзна - да съм прост наблюдател на живота си... така няма да бъда потисната от наложителността да взема каквото и да е решение, нито ще усещам болка... ще гледам живота си отстрани и всичко ще се случва неслучило се, защото никога няма да правя каквото и да е... искам да зам ...
673
2
1425
1
2
Двата знатни веронски рода – Монтеки и Капулети, от незапомнени времена живеели в сговор и добросъседство. До момента, в който една страшна тайна свила гнездо помежду им: веднъж жена Капулети, по баща Мазерати, изпитала греховно влечение към мъж Монтеки, по баща неизвестен. Мъж Монтеки бил самото съ ...
924
2
Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш в хората, само че бъди предпазлив. ~ Габриел Гарсия Маркес
Когато често са ни наранявали, лъгали или предавали, ставаме все по-затворени и по-предпазливи в отношенията си. Хора, които са преживели болката от разочарованието, зна ...
Когато често са ни наранявали, лъгали или предавали, ставаме все по-затворени и по-предпазливи в отношенията си. Хора, които са преживели болката от разочарованието, зна ...
821
КАПЧИЦА ЖИВОТ
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се на ...
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се на ...
768
7
Знае се, че ние, хората от тълпата, сме си доста посредствени. Превъртат ни управляващите, както им е удобно, на шиша - но учудващото е, че трябва и да им ръкопляскаме. То, ръкопляскането, си е наша, родна черта, с която най-вероятно не бива да се гордеем и затова ще се опитам да прeнасоча тази дели ...
1082
Животът е кофти работа. Не можеш да разбереш подиграва ли ти се, или ти прави услуга. Получаваш си уроците, получаваш си и шамарите и накрая пак твоята глава е обърканата. Чувства, емоции, сърца и мозъци, борбата между тях и разни подобни. Думи, действия - често са толкова различни неща. Питам се то ...
725
1
Живея на 19-тия етаж на голям жилищен блок. Околните сгради са по-ниски. Ето защо си представям, че съм в облаците. И че държа онова зелено ковчеже с тайнствена закопчалка, която все се мъча да отворя. Да, ама без ключ.
Веднъж, не си спомням как точно се случи, ключалката щракна, и го отворих. Не си ...
Веднъж, не си спомням как точно се случи, ключалката щракна, и го отворих. Не си ...
660
2
Вчера на земята
роди се най-добрата!
Искам да ù завидя,
не мога!
Душата се кланя ...
роди се най-добрата!
Искам да ù завидя,
не мога!
Душата се кланя ...
1093
1
Може би е само болката... или кънтящият звук в ушите ми. Може би е сърцето, отказващо да бие. Може би е само тишината и самата аз или нищото, в което съм. Някъде там между безчуствието и спомените, там където той не съществува. Място без страх от предстоящето и настоящата болка. Място, където бих мо ...
530
Чувстваше се като кълбо от нерви. Опита се, седейки на бюрото да си направи масаж на врата, да се отпусне с равномерни вдишвания. Не помагаше. Не можеше да се пребори в момента с яда си. Знаеше, че ако не се успокои, ще получи онова досадно главоболие, което в последно време често я спохождаше. Но к ...
1104
1
Разказ на Оши и Пили
Здравейте, ние сме Оши и Пили, най-страхотните хора на земята, а вие имате щастието и привилегията да делите един свят и едно време с нас, за което идните поколения ще ви завиждат.
През дългия си житейски път, по който сме се сблъсквали с какви ли не приключения и опасности, сме ...
Здравейте, ние сме Оши и Пили, най-страхотните хора на земята, а вие имате щастието и привилегията да делите един свят и едно време с нас, за което идните поколения ще ви завиждат.
През дългия си житейски път, по който сме се сблъсквали с какви ли не приключения и опасности, сме ...
1601
2
Заобиколена съм от топлина. Цветна топлина.
И топъл цветен аромат. Обвита съм около него.
Усещам го. Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото. ...
И топъл цветен аромат. Обвита съм около него.
Усещам го. Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото. ...
1082
1
АГОНИЯТА
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. ...
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. ...
705
5
Има ли по-тъжно момиче от това, което седи безмълвно, ухаещо на шоколад, ванилия и неговите телесни течности?
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...
1206
4
Навън е слънчево, лято е, всеки е щастлив и лъчезарен... а в душата ми е буря! Вали най-голямата тъга и нещастие... може би хората като мен остават самотници за цял живот, те не намират своята сродна душа в живота, не защото не могат, а защото не я допускат. Не допускат никого до себе си! Намират ра ...
851
1
В пъзела на невежеството.
Памфлет.
... "Като заваля, та цяла неделя..." Имаше го някъде написано в съвременната българска литература. А в по-съвременната трябва да се напише: Като се разприказваха, та вече две години глаголствуват. За "диверТификацията" на доставките на енергоносители... Та да не см ...
Памфлет.
... "Като заваля, та цяла неделя..." Имаше го някъде написано в съвременната българска литература. А в по-съвременната трябва да се напише: Като се разприказваха, та вече две години глаголствуват. За "диверТификацията" на доставките на енергоносители... Та да не см ...
892
В един миг си тук, а в другия те няма. В един миг само си до мен и ме гледаш с прекрасните с очи, а в другия съм сама и крия сълзите си от пътниците в микробуса. В един миг съм цяла, в другия отново другата ми половина е при теб, а ти си далече... толкова далече. Казваме си „Силни сме, ще успеем“, а ...
1047
2
Владето беше обиколил половината земно кълбо. Пътешественик да беше, нямаше да е видял толкова. Професията му помагаше в това.
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...
1090
6
Здравей! Да знам, спиш. Сега е времето ти да се откъснеш от реалността и да се потопиш в мечтите си. Не, не се плаши. Аз дойдох за малко. Просто да напомня за себе си. Да ти кажа, че съм тук...
Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. ...
Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. ...
1211
1
Още щом влезе в бара, погледът му се прикова върху нея. За пръв път я виждаше тук. Беше толкова различна от всички познати момичета, че нямаше как да не я забележи. Източената й стройна фигура се движеше с лекота из тясното пространство зад бар-плота. Светлите й коси, прибрани в голяма кокалена шнол ...
1076
2
Израстваме с красивите приказки за принцове и принцеси, където принцесата се омъжва за принца, добрият побеждава лошия и всички заживели щастливо до края на дните си. Четем и гледаме филми, в които любовта се среща на всеки метър. Но никой не ни предупреждава, че в животът всъщност е много по-различ ...
831
1
Деца на родители алкохолици, или поне единият е такъв; на агресивни родители, или поне единият е такъв; на родители "големи деца" и много други такива примери. И кой страда най-много? Децата им! Поколението! Тези, които ще променят бъдещето... Тези деца са повредени, макар че някои успяват да прогре ...
620
Със изпочупени криле (За момичето, чийто криле бяха отнети)
Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.
Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото ...
Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.
Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото ...
874
1
Тази сутрин беше първата от втората ù седмица като доброволец.
Днес отиваше да прекара с децата в Дома един делничен ден - сутринта ще сервират и закусват заедно, после с дежурните ще почистят, а следобед - домашните. Като миналата седмица. И не съвсем. Днес ще се разбере колко е изкарала Венито на ...
Днес отиваше да прекара с децата в Дома един делничен ден - сутринта ще сервират и закусват заедно, после с дежурните ще почистят, а следобед - домашните. Като миналата седмица. И не съвсем. Днес ще се разбере колко е изкарала Венито на ...
450
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
