14 656 резултата
Три пъти любов
Казвам се Огнян, огнена натура. Това обаче не ми помагаше в любовта. Три пъти се срещах и разделях с нея, за което безкрайно ѝ благодаря. Оказа се вярно, че затворената врата дава шанс да се отвори друга.
За първи път се влюбих в детската градина. Бях на пет и за мен Елвира беше най-к ...
  336 
Минке… Минке… Минке…
А, май има и друга Минка? Къде е? Оппа, викат ме… Това е… Мама, да – мама е. Забравих името й и все я бъркам с Мама Зло от оня подкаст…
Мама… Майка ми… Какво иска? А, да ям… Да ям ли? О, вече съм седнала до масата. Време е за вечеря.. Така ли? А, да – преди малко си чатех с няко ...
  524 
Глава 1 НАЧАЛОТО
Макс се събуди от силен шум. Перфораторът на съседа учтиво му пожелаваше добро утро, като блъскаше мозъка на нещастния.
-Да еба!" - Също учтиво, но мислено поздрави съседа.
Перфораторът замълча. Макс се успокои. Но тъкмо когато се канеше да изпадне отново в блажен сън, онова гнусно ...
  532 
Баба Гичка се прибираше засмяна. С удоволствие би си подсвирквала с уста, но не можеше. Нямаше предни зъби и не подхождаше на нейните години. След обучението в читалището, вече бе готова да се справи с новото чудо на техниката - интернет. От седмица обикаляше лъскавият си лаптоп копнееща като дете в ...
  566  12 
Нареди се с полупълната количка на опашката. Само две каси работеха, беше времето, когато се сменяха смените. Когато наближи лентата, преди да качи продуктите на нея, избута количката встрани към неработещата съседна каса и взе само бутилката бира и пакета хляб. По-късно някой служител щеше да разка ...
  509 
Все по-силно напичащото сутрешно слънце галеше с лъчите си побелялата му коса, а той прикриваше с ръка телефона си, за да не му блести в екрана. Пръстите му се движеха ловко и сменяха картинка след картинка и видео след видео. Спеше малко часове, а времето му в будно състояние минаваше с малката маш ...
  343 
Пролетта помете зимата и студа като с вълшебна пръчка. Бликнаха ручеи и потоци, реките зашумяха с бистри води по склоновете на планината. Зеленото обагри дърветата, а синевата небето. Слънцето препичаше силно, а ветровете отстъпиха и се скриха в дъбравите. Пролетта разпука всички пъпки, пристигна цв ...
  696  11 
Господин съдия,
Пише ви госпожа Хикс от град Игрек, столица на провинция Зет.
С настоящето искам да осъдите и накажете родителите ми, задето са ме родили без мое съгласие…
Ние живеем в демократична правова държава, която зачита правата на децата. Сред тях и правото на нормален живот. А такъв на мен ...
  509 
В ранните зори на новата демокрация, новоизбраният кмет в добруджанското село Р., се беше настанил удобно в мекото си кресло. И двата си крака беше сложил върху разхвърляните на бюрото му бумаги. В този момент на вратата се почука:
- Влез! - отвърна с покана на почукването той.
Вратата се отвори лек ...
  717  13 
- Шътттт…чибааа…
Една смугла девойка излезе и разкара кучето. Завърза го за единственото дърво в двора им. Беше стройно момиче, с черна лъскава коса, сплетена на две плитки, шарени шалвари и тъмен елек. Очите й бяха сиви и мрачни. Огледа ме изненадано. После се спря срещу мен и зачака да види какво ...
  532  11 
Обичахме с Магдалена, като си дойдем в Атина на почивка, или на гости у нас си, да пийваме кафе в заведението срещу входа на парка. Избрахме си го, защото беше близо до къщи, а децата като по- малки ги пускахме из парка да играят, а ние се наслаждавахме на ароматно елинико кафе и радостни родители, ...
  286 
ХУБАВА ЖЕНА
По улиците отдавна не вървяха хубави жени. Само понякога мъжете се обръщаха след някоя… Такава – нормална. Средна хубост, обикновени черти, видимо женска фигура…
Хубавите жени бяха по домовете. В дворци, вили, имения. При мъжете, които можеха да си позволят покупката на няколко перспекти ...
  294 
Писането на разказ е трудна работа понякога: я звънне телефонът, докато си се задълбочил в изграждането на характерите или разгъването на сюжета; я вдъхновението отслабне и накрая падне като гласа на Рени Ковачева от филма “Оркестър без име.” Когато това се случи, се зачитам в нещо, и чакам вдъхнове ...
  565  11 
Той слезе на гарата понеже пръстта наоколо беше червена като залез, и това му хареса.
Беше задушно, но нямаше да вали, защото облаци нямаше никакви.
Сега, при случващият се истинският залез всичко беше червено – той, влакът, кондуктора, провесил глава през прозореца, и разтеглил уморена усмивка, стр ...
  293 
Година 1967……Младежката символика на поколението.
Денят на учебната година съвпадна с неделята, но на следващия ден празнично облечени, новоприетите студенти се събраха пред стълбището на Медицинския факултет. Тук беше вратата, през която щяха да влязат за знанията, за които бяха кандидати и спечели ...
  510 
Това, което ще направи хлябът, не може да направи мечът.
Народна поговорка
Суров човек беше Манол Едноръкия.
И колкото тежък беше недъгът му, дваж повече бяха проклетията и алчността му. Загуби дясната си ръка като дете, кога младият вол я промуши с рога си, и щом гангрената плъзна по нея, един възр ...
  699  15  30 
'' Дойде есента и мен ме взеха войник, ''... се пееше в една песничка. А сега сме на работа, уж зазяпани в мониторите си а витаехме някъде. Някакъв роднина на полуприятел от фирмата ни, имаше школа за любители шофьори, споменах му, че имам позната сега завършва гимназио и искам да й подаря курс.Изле ...
  306 
СТАРОТО УЧИЛИЩЕ
В един топъл летен ден, Ана вървеше бавно по тихите селски улички. Дошла да помогне на старите си родители, използваше случая да се освежи навън. Пък можеше да срещне и някой от местните хора и да си поприказват. Харесваше и това. Така поддържаше жива връзката с родното си село. Мисл ...
  321 
Тъмно и студено е.
Във вечери като тази няма много какво да правиш, освен да слушаш Караконджула дето търкаля гюлето на тавана от единия до другия му край.
Какво беше това нещо, дето го търкаляше не беше ясно, но приличаше сякаш някой търкаляше гюле, бавно и на пресекулки.
За това как се казваше, ра ...
  279 
Когато Султана отвори фурната в чаршията, много хора я гледаха с присмех. Де се е чуло и видяло, насред дюкяните с мъже - майстори да се пръкне и дюкян на жена… Еснафът няма ли думата? – чудеха и се маеха мъжете…
Гледаха я отдалече скептично, а иначе с любопитство надничаха какво става. А тя, Султан ...
  1051  11  34 
Големите й очи ме гледаха в очакване. Без да се колебая започнах.
- Като ученик тренирах волейбол, сигурно съм бил добър състезател, защото бях в основната шесторка на отбора. Често тренирахме с девойки старша възраст, разделяха ни по три момичета и три момчета като за истински волейболен мач.
При в ...
  396  12 
Още едно микро разказче :)
Макар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър виеше като банши, което предизвестяваше скорошна смърт. Като знаеше към какво се бяха запътили - нищо чу ...
  269 
Студът беше обхванал в ледените си пръсти коритото на Висла и тя мълчеше вкочанена и побеляла.
В Северна Полша зимите бяха сурови, тягостни и дълги. Вятърът свиреше из планината, виеше вечер из горите и притихваше само в улуците на къщите. Селцето до Хелмно беше разпръснато като стадо диви кози из с ...
  968  44 
Привършвах вече работата си, подредих градинските инструменти, оставаше да изтупам ръцете си и да ги забърша в работните си дрехи, когато гласецът на Йоана ме сепна през балкончето.
- Кирио Петро, Петро,... ще дойдеш ли вътре да си вземеш фрапето, мама я няма и заръча да ти направя.
Обикновено го но ...
  335 
По много глупава причина бързаше Пламен в ранното съботно утро. Беше слязъл от автобуса след двайсет и пет минутно пътуване, така че му оставаха още пет минути да се качи на трамвая, ако иска да спести един билет. Не че беше стиснат, просто картата му с билети 30 + беше празна, а нямаше дребни, за д ...
  295 
Валун в степи
1
Каждый год, зарастая травой, степь меняет свой покров, по-разному чередует свои просторы пустынный рисунок, пёструю пляску чудит некось. Обновляет травяные ковры непаханая земля, и только серебристый ковыль из года в год бережёт свои сомкнутые прогалины. Завораживает человека запах с ...
  350 
'' Има една опасна възраст, когато си харесван и желан от майките и техните дъщери... ''
Джакомо Казанова
Поглеждах скришом към големият часовник в залата. Броени минути до кафе-паузата, както хумористично наричахме пиенето на кафе в офиса. Изпод вежди гледах разсеяно. Ето красивата кирия Доротея, г ...
  340 
Когато моята Стоянка почина бях на четирдесет и пет. Стана толкова изведнъж, че не можех да го проумея. Здрава, весела, жизнена и за месец си отиде. Нямахме дечица и останах сам в голямата къща на два ката. Дните лениво се влачиха като стадо мързеливи биволици. Изминаха три месеца от смъртта й, но а ...
  738  14 
Днес имаше само едно бебе, Ленчето и аз. Стояхме на столчетата и чакахме. В джоба имах едно червено топче от пластелин и го стисках здраво. Пръстите ми бяха влажни, не ми се говореше, а Ленчето не спираше да бърбори.
Ох, дали ще ме вземе някой… този път… – мислех си аз.
Снощи ми беше студено. Завих ...
  443  14 
Пътешествие с Родопската
теснолинейка...
Най- после потеглих с малкото влакче на пътешествие. Много бях чела, чувала и гледала снимки и клипове за Родопската теснолинейка. Представях си как двамата с мъжа ми пътуваме из живописните места по пътя от гара Септември до Добринище. Все не ни се отдаваше ...
  357 
Тази вечер той заспа малко след като си легна, и разбра, че беше преминал вододела на времето, в което не можеше да спи.
В безсънните нощи, когато свиваш очите, а те пак се отварят, и щеш, не щеш главата ти става центрофуга в която се въртят всякакви мисли, но най-вече глупави и никому ненужни, той ...
  317 
Събранието на входа бе оповестено с обява, залепена върху входната врата. И кака Мана мина, та да каже всекиму. Но, все пак, Тотю Порчето отиде в седем без пет и позвъни на Киро. Да отидели заедно…
Киро се позачуди. Що тоя човек – Порчето живееше на първия етаж, ще се качва чак до седмия, та да си и ...
  257 
Аз съм Зейна, синеока брюнетка на двайсет и четири години, хубавка, (каквото и означава името ми), студентка в последния курс по арабистика. Тази вечер трябва да взема най-важното решение в живота ми.
Но да карам поред.
През 1990 година, когато в Ливан починала баба Карима, дядо Басем решил да напра ...
  474 
Станко живееше в голяма къща близо до центъра на града. Скоро навършил осемдесет години, той бе ограничил движението си само от леглото до мекият фотьойл пред телевизора. Семейството му се състоеше от неговия сиб, снаха и малката им дъщеря, която бе на седем години. Динамичен начин на живот бе водил ...
  304 
Вървеше по улицата. Вятърът развяваше косите й, басмяната рокля по нея. Тя облиза устните си. Бяха сладки и ухаеха на ванилия. Беше направила страхотна торта. Точно както нейното момченце я обичаше. С много крем и сироп. Накрая я опита, защото не издържа.Топеше се в устата. Представи си изненаданият ...
  329  11 
На А.
-Прекрасно свирите! Сякаш китарата оживява в ръцете Ви. Виж маме, колко е талантлив този чичко! Младата жена държеше дете на около 4-5 годинки за ръка и го пусна за малко, за да извади портмонето си. Остави няколко монети в кутията за обувки, която служеше за събиране на парите и после продълж ...
  965  31 
Черното куче, беше кафяво, но от това разстояние изглеждаше черно, може би защото беше мокро и караше козината му да лъщи в тъмен оттенък.
То гледаше тъжно. Такава си му беше физиономията. Един път не видях да се усмихне.
Около него се носеше миризма на мокро куче.
Миришеше на стара ръждясала ламари ...
  352 
Първите съмнения, че е възможно Лидия някога да му изневери навестиха Нино една привечер през зимата. Той разпозна превъртането на ключа отвън и се зарадва, че те се завръщат у дома, така скоро след ранното смрачаване. Вече знаеше как жена му ще нареди на детето да влезе в банята с глас, който не тъ ...
  828 
Двадесет и първи март 2023 година.
Денят трябва да е сравнително топъл, с преобладаваща облачност, но без особени валежи, или пък ако ги има, то те ще са само на места, и краткотрайни. Влажност 80 процента, каквото и ще да рече това, и ветрове от север, североизток със сила до 10 метра в секунда. Ня ...
  362 
Не съм типичен покорител на върхове. Всъщност догоре съм стигал само няколко пъти, пък и ония възвишения не бяха особено високи или опасни за изкачване – Петровски кръст в Чепън планина, крепостта Моняк край Кърджали, връх Виден в Конявската планина, Белмекен в Рила, Драговски камик в Трънско, Коджа ...
  343 
Предложения
: ??:??