6 638 резултата
Като сега. Спомням си, че ти замина за Лондон “при децата”. Тръгна набързо. Не ми позволи да се сбогуваме. Толкова много работа имах, че като че ли си отдъхнах: “Ще мога да свърша много неща” - казах си бодро аз.
От време на време звънях ту по телефона, ту на джиесема, за да видя дали си се върнал. ...
  715 
Вечер, когато всички заспят, моята усмивка не заспива. Будува ден и нощ, радваща се на звездите. Мислеща се тя самата за звезда, сякаш идваща от небето, някак си като че ли мъничко не-земна. Всеки търси усмивката една, само тя не търси никого. Стои си закачлива и игрива, никога неугасваща, като звез ...
  620 
Вождът и… други неща...
(друг откъс от пътуване в Африка)
След Нигерия трябваше да отида до Бенин, Того и Гана, по възможност и в някои съседни страни и то с автомобил.
По територия Бенин е колкото България (112622 кв.км.) и население (тогава) около три милиона души, сега повече от шест милиона – по ...
  1572 
Първи SMS: Господи, случайно ти намерих телефонния номер. Пиша Ти СМС, защото се притеснявам каква сметка ще навъртя, ако Ти звънна - Небесното царство е далече, извън времето и пространството, ваучерът ще ми свърши само да Ти кажа едно "Здрасти!"! А аз искам толкова неща да Ти кажа... Отговори ми, ...
  977 
" Важните преговори"…
(откъс от едно много дълго пътуване)
От Бразивил отлетях за Лагос с междинно кацане в Любревил/Габон и Дуала/Камерун. В Любревил, който се намира на самия екватор, пристигнахме по обяд. Поради зареждане на самолета с гориво, а навярно и заради връзка с други полети, престоят не ...
  1364 
Зимен сън
(едноактна пиеса)
Сцената представлява малко опушено кафене с 3-4 маси и столове. На преден план зад голям прозорец масата на поета. По стените картини, изобразяващи Арарат, портрет на Гомидас и на генерал Антраник.
Отляво на сцената оджака, висящите джезвета, филджани и чинийки, чаши за в ...
  1271  10 
O, TEMPORA!*
Седнал пред телевизионния екран, шаря с дистанционното от канал на канал. Каква измама! Скачам само от реклама на реклама. Ужас! Спасение от тая напаст няма! Стоп тук! Намерих нещо за гледане. По канала течеше интервю със
симпатичен млад мъж, вдъхновен и уверен в светлото бъдеще, когато ...
  700 
1. Когато кучето повръща или го ужили пчела, или го ухапе друго куче, знаеш, че ще му мине като на куче и не те връхлитат хиляди страхове, от които не можеш да заспиш.
2. Кучето никога не пикае и не сере там, където спи.
3. Куче можеш да си гледаш дори без да си женен, а детето обикновено върви в ко ...
  1556  10 
Приказка за заблуденото китайче
Имало едно време едно малко китайско момче, на около седем години. То живяло само с бедната си майка и нямало баща. Къщичката му била твърде далеч дори и от най-близкото село, така че малкото китайче си нямало приятелчета, с които да си играе. Пък майка му по цял ден ...
  991 
Не е важно колко тежиш или как изглеждаш - важното е ти как се чувстваш!
Не е важно как се обличаш - бъди себе си, носи това, което ти харесва!
Не e важно къде живееш, колко ти е заплатата или каква кола караш - важното е да си щастлив в живота и това, което правиш!
Бъди готов за нови слънца, за нов ...
  849 
Вчера най-после ти скъса с мен. Мъчило те е отдавна. Защо просто не дойде да ми кажеш: „не мога повече, край!”? Ти и вчера нямаше да ми го кажеш категорично. Каза ми: искам предишните ни отношения. Кои предишните – запитах се аз и за малко да се усмихна, представяйки си как отново ще те чувствам мой ...
  929 
Ти спиш, толкова си красива... притихнала. Вмъквам се в съня ти. Да се разходим, хванати за ръка, по онези скали до морето. Да уловим звездите, за които мечтахме, отразени във водната повърхност. Виж светлината им, искаш ли да ти я подаря?! Приседни до мен на брега... Вдъхвам уханието на косите ти, ...
  677 
Добре ли съм, мили мой? Защото се усмихвам насила, понеже вътрешно съм цялата разкъсана и ограбена. Защото в очите ми виждаш блясъка, но в душата ми той отдавна е изгаснал, намокрен от сълзите ми.
Добре ли съм? Защото се смея и излизам, и уж живея, а нямам никакво желание за това? Защото се опитвам ...
  807 
Разбирам. Може би не му е трябвала моята любов. Всъщност защо въобще си помислих, че му е нужна? Защо въобще повярвах, че знача нещо за някого? Защо изобщо дадох сърцето си на човек, който го разби на милиони парчета? Защо съм толкова наивна? Защо не мога да се позная? Защо се промених така, до неуз ...
  585 
Никой не обича самотните. Защо? Не е честно, наистина. Та те са хора като всички останали, нали? Те също стават сутрин, мислейки за изненадите на новия ден, за нещата, които имат да вършат и за куп други дреболии, които постепенно окупират целия им ден.
Добре, но с какво са по-различни те от другите ...
  749 
А как искам да се сгуша нежно до теб, да слушаме "нашата песен" и да ти говоря... да ти говоря... за дните, в които те нямаше... За дните, когато беше далеч от мен... Когато бях най-самотна, а ти беше някъде там... а може би с някоя друга... Искам да стоя сгушена до теб... опряла глава до сърцето ти ...
  863 
Защо да вярвам в любовта? Като се замисля, тя не ми донесе нищо добро. Грабеше от мен, късаше ме на парчета, зашиваше ме с конци, лекуваше раните, а след това още в тях дълбаеше с ръце. Като се замисля, ми донесе само разочарования. Една огромна болка, която понякога изпитвам, щом силите ми не дости ...
  1057 
Първа мисъл:
Да бъдеш ангел-пазител е все едно да бъдеш футболен вратар. С тази разлика, че футболният вратар трябва да спасява неспасяеми топки, а ангелът-пазител - неспасяеми грехове! И още една разлика: футболният вратар стои на гол-линията на вратата, ангелът-пазител - на голлинията на живота... ...
  2192 
И бързо пламващия огън, когато я изпитам отново и отново...
  828 
Преразказ на ,,Приказката за стълбата”
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...
  5373 
Болката е ужасяващо голяма
страх изплува там.
И опрощение няма...
..................
*** ...
  1128 
Момент, от които не боли,
момент, от които няма сълзи
и в който всичко е само усмивчици...
Това е желанието на всеки,
това е онова, което си пожелаваме - ...
  978 
Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам к ...
  854 
Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:
- Хей, моля те, не ме убивай!
- И защо? - почудил се човекът.
- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма ка ...
  1020 
Спомняме ли си онези дни от нашето детство, в които бяхме толкова безгрижни и невинни малки деца, честни, с лъчезарни лица? Спомняме ли си всеки миг, който
сме прекарали в игри по тъмните улици в нощта, под звездното небе?
Когато сме били малки, не сме осъзнавали така живота, както сега. Тогава свет ...
  735 
Някой някога беше ми казал
колко боли от любовта...
Остана ли сама, единственото ми спасение
е сънят...
Не спирам да мисля, ...
  981 
Задушна лятна вечер, навън е вече десет часа, а сигурно температурата е 28 градуса. Чува се тихата песен на щурчетата, едвам доловим сред шума на колите. На 6 км от Средиземно море, в един „малък” за Франция град (колкото Пловдив), където времето винаги е хубаво и топло. Топли са и хората, усмихнати ...
  881 
Знаеш ли колко ужасно се чувствам? От три дни ходя по лекари и изследвания и всички гледат през очилата си и ми кимат успокоително, но не разбират какво причинява световъртежите и замайването ми. Всички ме питат съчувствено дали имам лични проблеми. „Не повече от всеки друг.” – отговарям им с ясното ...
  762 
Животът е прекрасен! С всичките онези негови трудности, пред които ни изправя. С всички онези пречки, които изпречва на пътя ни. С всички негови безкрайни лабиринти, от които изглежда сякаш няма изход, но когато се вгледаш дълбоко в себе си, ги откриваш. Открояват се като цветен силует на фона на че ...
  776 
Новата Алиса
Краката ù бяха прашни от цялата изгазена кал по света. Очите ù светеха в мрак. Тя приреса отрязаната си коса и облече най-хубавата си рокля.
Да, това беше Алиса, но не онази, която знаем от приказките, тази беше объркана, тъжна и мълчалива. Тя протегна разранената си ръка, за да откъсне ...
  812 
Дори не мога да заплача. И моите ли сълзи достигнаха предела? Мислех, че никога няма да свършат, но дори очите ми сега пресъхнаха. Чувствам се сама. Някога бях толкова щастлива. Сърцето ми се пръскаше от радост. Усмихвах се всяка секунда. Умеех да живея и да се забавлявам. Днес обаче се превърнах в ...
  739 
Представете си, че когато се родите, със вас на бял свят се появява и едно бяло платно! Чисто и неопетнено като вас. Със всяка ваша нова крачка, върху него се появява нова точка, нов цвят... нова история!
Един ден нещо се случва, нещо, което не е било преди. Ново чувство, красиво и неповторимо и вър ...
  1768 
Когато тръгваш по пътища непознати и безцелно се скиташ из тях. Когато заставаш пред огледалото и виждаш образа отсреща и не изпитваш нищо освен съжаление. Не чувстваш нищо, освен собственото си падение. Когато станеш сутрин, без причина, за която да се усмихнеш и замръзнеш при допира на този, който ...
  826 
В този ден дяволите сякаш го бяха стиснали за гърлото. Отвреме навреме го освобождаваха от захватката си и когато, аха, аха, да си поеме дъх, пак здраво го вкопчваха. В моментите на отхлабване Димо започваше да се мята като обезглавен петел и да полага неистови усилия, за да стане от дивана. Опитваш ...
  1244 
Жарко слънце вътре в мен... вали и дъжд.
Дъжд от хилядите провалени опити да останеш мой, да бъдеш себе си, да устоиш, да мразиш, да обичаш...
Провалени, да... и дъга няма да има. Не и този път.
Утре тръгвам... Тръгвам да намеря себе си. Изгубих се по пътя, а трудно дишам вече. Задръстих се с надежд ...
  894 
-Яна, така ми се иска магията да продължи! Хайде да се отдалечим оттук – музиката ще заглъхне и сигурно Богородица ще ни разкаже още нещо за Драган Охридски…
Смълчани, с Борис дълго вървяхме по крайбрежната алея. Усещах вълшебството на карибската нощ, едва доловимия плясък на вълните и ми се струваш ...
  1597  11 
Пак ли ти?
Защо го правиш?
Идваш мигновено и още по-бързо изчезваш.
Изплъзваш се подобно на пясък през нечии пръсти.
Моите са. ...
  794 
Тя го знаеше. Виждаше го. Нищо нямаше да е както преди, но надеждата не умираше в нея. Надеждата я крепеше. Някъде вътре в себе си го знаеше... Чувстваше, че всичко е по-студено, по-различно, по-непознато и отдалечено. Той не е по същия начин до нея. Той не я обича по същия начин. Той не я иска така ...
  725 
Чико Чиков в Горна Оряховица
Жега, пек, камък се пука. Но на Чико хич не му пука. Бързо стяга багажа, нарамил фотоапарата, чифт чорапи и парата, и хайде на автогарата. Зад шофьора се настанява, вади вестник, жълт като лимон, нали по пътя трябва да се забавлява. По шосето всички задминава и в 12 прис ...
  917  13 
Прибирайки се в хотела, продължих разговора с новия си познайник и Богородица престана да ми пришепва историята на Драган Охридски. Може би тя очакваше отново да изпадна в духовно уединение, за да ми разкаже по-нататък за живота и делата на този българин. Междувременно спътникът ми, който учтиво ме ...
  1146  15 
Предложения
: ??:??