14 694 резултата
Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм…
  782 
- Бате, ще правиш ли любов? - дочу зад гърба си женски глас човекът с шапката. Сам не разбра, как се остави мургавото момиче да го хване за ръка и поведе към неосветената част от парка.
- Имаш ли пари?
  1080 
Тук Диди припряно го прекъсна: Излиза, че Дхармакая е обиталището на абсолютната Истина. Имам ли право да си я представям по този начин?
- Донякъде добре се ориентираш - с леко одобрителна интонация кимна Алфонсо. Само че терминът "абсолютна" не е много уместен. Няма много истини, за да има една абс ...
  1460  11 
Я.М.Р.
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ...
  924 
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде! Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен!
  1114 
Пол Сезар съсредоточено нанасяше с четката отсечени сини мазки върху платното. След това се отдръпна и доволен от крайния резултат, полегна на леглото да почине. В стаята звучеше ,, Голдберг - вариации" от Й. С. Бах в изпълнение на Глен Гулд. Обичаше да рисува на тази музика. Телефонът звънна, Светл ...
  776 
Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далеч ...
  2187  15 
Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прекалено се отегчих. Може би е най-добре вече да си тръгнеш.
Затова той се надигна от стола и промълви: Време е да се прибирам. Злоупотребих с гостоприемството ви, дами. Някой друг път ще продължим да си ...
  2106  10 
Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
Мъ ...
  490 
Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...
  492 
Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...
  1247 
Герасим бавно подреди новите саксии за цветята, които щяха да пристигнат утре. Дълги години се грижи за тях в ботаническата градина. Цветя бяха неговия живот и по-точно – кактусите. Някой се чудеха – какво толкова намира в тях – в едни бодливи топки, но те бяха различни. Много от тях цъфтяха с прекр ...
  624 
Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. ...
  856 
Една вечер, докато чаках на спирката, до мен седна млада и красива жена. Дали имаше и 30 години?! Беше облечена с официален костюм и бяла риза, с коса прибрана на кок и прилежен грим.
- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се.
Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам.
- Добър вечер, м ...
  1242 
- Желаеш ли чай?
Кимнах, изненадана от предложението. Възрастната, учудващо пъргава за своите 70 години жена, се изправи от другата страна на масата и влезе в къщата си. Свободното място на пейката, което бабичката остави след себе си, бързо бе заето от яркостта и блясъка на смелото мартенско слънце ...
  1942 
Късно е
> ...Късно е. Няма обратен път назад...
>
> Живко Колев
Беше петнадесет минути преди полунощ. Тя седеше на терасата, втренчила поглед в пълната луна. Очите ѝ бяха пълни, но нито една сълза не смееше да се отрони. Цялото ѝ тяло беше стегнато. Раменете ѝ леко потръпваха от летния нощен полъх. ...
  1277 
Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Христофор се събуди в линейката, след като явно някой го е видял как лежи в локва кръв на злополучната отбивка.
-Няма страшно, господине! Ранен сте лошо. Прободната рана е дълбока и има мускулни разкъсвания, но по-ва ...
  608  10 
Тя живееше в малка скромна къща с малък спретнат двор. Понякога излизаше навън и ядеше нещо права и някак скришно. Когато беше малко момче, той не й обръщаше особено внимание. Само усещаше острия аромат на риба, защото я мразеше. Незнайно защо човек забелязва по-лесно нещата, които ненавижда, отколк ...
  830  25 
Елена и Стоян се познаваха едва от месец, но и двамата имаха усещането, че животът ги бе срещнал отдавна. С всеки изминал ден, те се привързваха един към друг и приятелските чувства, неусетно се бяха превърнали в обич. Вълнуваха ги едни и същи неща, но характерите им бяха различни. Затворен в себе с ...
  300 
Лазаров ден е. Ден на предчувствие за предстояще на нещо, голямо и безсмъртно. Възкресението! Самият Господ Исус Христос, все още в човешки тленни одежди, възкресява Лазар. Да вдигнеш умрял човек от гроба, какво е ако не възкресение. Шанс за нов живот. Сякаш нашият Господ е провел репетиция за собст ...
  388 
Не ще и дума, късметлия съм аз. От години си имам не една, а три любовници. За яд и завист на другите мъже. Пък на това отгоре, моите са огнени любовници, наистина огнени. Не внимавам ли с тях, изгарят ме. Както се казва - жени с характер.
Повечето си време прекарвам с русата. Тя е най-властната от ...
  1767  17 
За него казваха, че има едно хубаво качество.
И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...
  860 
Не ни се сърди! Ние сме мъже! Господ сигурно ни е дялал с тъпата тесла, щом не можем да плачем, да казваме:"Обичам" или:"Съжалявам".
Когато ни остави сами в онзи априлска ден, преди години, пак бяхме същите.
Не те прегърнахме! Не те задържахме при нас!
Не ти казахме:"Обичаме те! Ще ни липсваш!"
Това ...
  408 
Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...
  1077 
- Инцидента се е случил след един вечерта - съобщава младият служител на реда.
Майката плаче срещу него и едва ли го чува много добре.
- Ъм... - казва той.
По-възрастният до него го побутва с лакът, доволен че прави един млад кадет по-силен и добър човек. Също се радва, че успешно е прехвърлил отгов ...
  438 
- Искам за доброто и злото, искам истории, няма да заспя без истории!
-Стига, момчето ми, късно е вече, утре ще ходим на аквапарк, трябва да се наспиш.
-Добре, ама само една. Не! Две! Моля те, моля те, бабоо…
- Предавам се! Спри да хленчиш. Ще ти разкажа пак онази история за сестра ми, когато беше м ...
  754 
Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...
  632  12 
Ресторантът не му се нрави. Блясъкът го заслепява, а колосаните покривки и ревери на келнерите му подсказват, че ще изръси една доста неприлична сума. Но нали иска да ѝ угоди. Да се покаже, като загрижен и влюбен кавалер. А Яшера си заслужава. Моравите ѝ бедра го бяха запленили изпод възкъсичката ѝ ...
  649 
- Сега си спомних за една пещера, в която заспал на юношеска възраст древен гръцки философ, а когато се събудил били изминали много, много години. Да не би това да е пещерата на Брахман? - вметна Диди.
- Името му е Епименид - отговори бързо Алфонсо. Той е този, който заявил, че всички критяни са лъж ...
  2271  13 
Севда изчака цялото събитие да отшуми и, след като гостите започнаха да се разотиват, тя изчака удобен момент и се приближи към Христофор, държаща под големите си гърди книгата на Пѝсарев. Батерията на телефона му беше свършила, а зарядното бе в колата му.
-Извинете, Г-н Цонев, може ли за минутка?
Х ...
  611 
Очите на Диди светнаха с един особен пламък, който Алфонсо бе виждал неведнъж в женски очи. За негово щастие Мая беше погълната дотолкова от чутото, че пропусна красноречивия поглед на дъщеря си. Разколебана в устоите на вярата си, тя реши да се впусне в усложнения. Може би защото не знаеше учението ...
  1993  12 
Запорожецът летеше по равния път, изтормозен от завоите на красивия Пирин, сляп за величествените гледки, пред които онемявах, вгледана през стъклото на задната седалка. Най-после пред нас се ширна Гоце Делчевското поле! Дълго пътуване! Тръгнахме от Варна в тъмни зори. Така беше – когато имаше коли ...
  1835 
Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Севда Шейтанова слушаше с охота част от последните стихове на Пѝсарев, които четеше с изразителния си артистичен глас, една второкурскичка от НАТФИЗ – дъщеря на близък приятел, поканен за презентацията на "Перо от га ...
  510 
В сърцето му никога повече нямаше да има покой Сърцето му беше пусто.
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяха да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаш ...
  910 
Полицаят придърпа един пластмасов стол и седна. Извади малък бележник и химикалка, канеше се да си води записки. Случаят изглеждаше доста странен. Интуицията му, която рядко го бе подвеждала, подсказваше, че в цялата работа има нещо гнило.
– Значи не си спомняте как се казвате? – обърна се той към м ...
  758 
Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ...
  385 
Със Светлана се запознахме на тенискорта в Лимасол. Рускиня, наближаваща 60-те със завидна осанка и лице, сякаш не познало ни грижи, ни сълзи. Не споделяше много. То и не искаше питане – в марковите си екипировки грееше всеки път като пристигне с джипа си Порше кайен. Показа ми веднъж снимка на крас ...
  1903 
Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...
  1008 
Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Пѝсарев бавно се размърда. Първото, което го ужаси беше, че всичките му крайници бяха завързани и така стегнати, че явно кръвта не достигаше до нито един пръст по ръцете и краката. По гърдите си усещаше засъхнало от ...
  570 
Кафене Рим бе тихо кафене, което се поместаваше в стара дървена сграда на улица в центъра на града. Беше уютно под „Глобуса“ - частта от кафенето, покрита със стъклен таван. Единствено, не ми харесваше тълпата, която се събираше там. Всички онези млади професионалисти, облечени в костюми, сякаш обле ...
  788 
Предложения
: ??:??