14 694 резултата
Живеел дядо Георги щастливо със змеицата, но отвътре нещо го глождело. Годинките минавали, а той остарявал. За разлика от него любимата му била безсмъртна. Решил да намери лек срещу старостта и тръгнал да търси помощ. Само магьосница можела да му помогне. Яхнал магарето и се отправил на дълъг път. С ...
  1596  16 
Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Село Надежда се намира там, където ако попаднеш - наистина не намираш смисълът на името му. Разделено от третокласен път, по който има толкова завои и дупки, че лунната повърхност вероятно би била магистрала в сравне ...
  712  14 
Снегът отронва кристалчета любов, които се стичат по ледените висулки на косата ми. Плъзгат се и падат, очаквайки допира на кожата ми, където ще се превърнат в преживяна приказност. И потъвайки в топлината ми, ще се утешат поне за малко, припомняйки си безмълвно минали болки.
Дали са съвършени тези ...
  847 
Софи, винаги се всушваше в думите му, но този път не бе склонна да повярва, втори път с Христо не смяташе да се вижда, ама смяташе, че е грубо да обиждат някого по този начин.
В следващите дни татуираният бохем непрестанно ѝ изпращаше любовни съобщения, това изнерви красавицата, за това тя реши да г ...
  1321 
Тогава нищо не ни обясниха. Тъй и не разбрахме защо ни пращат на онези острови на хастара на географията. На онези обветрени скали, дето слънце не иска да ги погледне. Пиле не прехвръква над оная ми ти пустош. Там трещят само побеснели тътени и диви пороища.
Цял месец съм цамбуркал в ледените им лок ...
  975  11 
(импресия)
Капките дъжд звъняха нежно и безтегловно навън, като се стремяха да не се докосват. Падаха бавно и плавно, потъвайки в жадната земя. Наоколо стърчаха макове, хиляди червени макове. С мирис на пламнали огньове, бяха навели виновно глава. От ситният дъждец главичките им бяха натежали и се п ...
  1112 
Водата обливаше голите му рамене, затопляше кожата му и раздвижваше кръвта. Бавно, но осезаемо се отпускаха и напрегнатите сухожилия по гърба му. Той затвори очи и се подпря с ръце на плочките. Сам не се разбираше понякога. Все пак от месец насам се чувстваше странно, но наясно със себе си и с това, ...
  613  13 
Най-после съдбата му помогна. Той не търсеше помощта ѝ, мразеше я. Но тайно се надяваше да не му пречи в успеха.
Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, ч ...
  498 
Тук по тия земи е хладно. Няма студ, а само напомняне за нея. Често чувам, че и хората са такива, но аз не усещам подобно нещо. Сдържани - да. Умерени. Деликатни. Толерантни. Тук съм видял толкова усмихнати човеци, колкото не съм виждал нийде по света, където и да съм бил.
Срещу прозореца на апартам ...
  704  22 
Какво е да имаш майка?
Това е, когато не виждаш кога се е събудила, за да може щом отвориш очи, на масата да те чака закуска, с чаша топло мляко. Да те изпрати сам с две думи, които сякаш шепне, да се пазиш от всичко, което е извън твоя дом. Да не знаеш, кога е намерила време, въпреки че е ходила на ...
  572 
На пук на всички банални, любовни истории, тази която ще ви разкажа, все още кара хората от малкото ни градче да настръхват!
Всичко започна преди години, в един слънчев, априлски следобед, когато се чу за някаква катастрофа. Човек изгубил управлението над автомобила си, блъснал и убил мъж и жена, сл ...
  1035 
Банный переулок
Бывает жизнь человека идёт тихо, и неожиданно обозначится, загремит с неведомой стороны.
Это как оказаться в проулке меж двумя улицами, не знаешь куда идти, вдруг споткнёшься - одну улицу корёжат трамваи, заводы и фабрики с обеих сторон гремят, по всей длине из труб - дым струится, п ...
  987 
Щом прекрачи прага на дървената къщичка, му направи впечатление колко образцово бе поддържана тя от майка и дъщеря. Съзря множество медицински уреди и инструменти, към които по принцип изпитваше отвращение, защото ненавиждаше лекарите и всичко свързано с тях. Смяташе ги за шарлатани и се бе зарекъл ...
  2508  12 
Телефонът зазвънява точно когато Никола е започнал на чете записките си от лекцията по счетоводство. Осем часът вечерта е. По това време той рядко получава обаждания, затова е изненадан. Поглежда екрана и повдига вежди. Изглежда леко притеснен. Търси го колежката му Вихра, която му е нещо като прият ...
  988 
Из цикъла "На турне"
Момера беше хубава още като момиче, а сега и като млада жена – гъсти черни коси, черни очи, малко носле , изписани устни. Малко по-висока от общоприетата хубост за висока жена, тя компенсираше тази си несъвършеност с кръшна талия и дълги крака. Момера – или Мими, както я наричах ...
  823 
Из цикъла "На турне"
Жана беше силна и смела жена. Пореше живота с широки и решителни крачки. И бързаше, и не бързаше. По-важното беше, че никога не спираше. Никога, на никаква цена! Това беше нейната цел в живота – постоянно движение.Едни се бореха да летят като орлите – високо и вечно, други се бо ...
  1053 
Не забелязвах другите клиенти. Имаше ли всъщност други? Може и да е имало, но в онзи момент се чувствах като в капсула. От онези, които са пълни с вода, със звезди и две фигурки на мъж и жена. Дишах под водата. Белите ми дробове се бяха видоизменили на хриле. Той прехвърли косата ми напред и ме вдиш ...
  518  11 
(ужаси)
В десет без петнадесет пристигнах на войнишката поляна, а пет минути по-късно дойдоха Филип и Кристина. Двамата бяха помъкнали огромни раници, сякаш носеха хранителни запаси за векове и аз се почувствах смешен с моята малка чанта, в която имаше само бутилка ракия, бутилка безалкохолно, тарел ...
  1394 
"Те ще ми кажат на мене!" мислеше си Ренката, както ѝ викаха колежките, докато пишеше поредния имейл до французкия Гошо, както наричаше пред тях Жорж, с който имаше връзка в сайт за брак с чужденци. Все я подпитваха, все се бъзикаха, но на Ренка не ѝ пукаше, само след седмица Гошо щеше да дойде от Н ...
  2304  18 
-Добре ли изглеждам? - попита Илия.
-Добре си - отговори съпругата му и се усмихна. - Ако искаш не слагай вратовръзката, при такива събирания е нужно да имаш въздух.
Бившият военен, сега пенсионер, се огледа още веднъж в огледалото, обърна се и погледна към часовника на стената.
-Аз излизам - каза т ...
  449 
На дивана беше топло и уютно. Лина погледна нервно часовника, висящ небрежно около нежната й китка, стресна се и рязко извади телефона изпод одеялата, под които и самата тя се бе затрупала в близките 3 часа. Заби поглед в екрана и въздъхна с облекчение. Имаше още един час на разположение за домашно ...
  1179 
Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ...
  488 
Поете, ще се взра в душата ти ранена, ще те обърна пак към мисъл съкровена.
Четиристотин петдесет и девет години, седем месеца и деветнадесет дни ни делят от деня, когато меланхоличният ми ежевечерен кошмар беше най-безпардонно прекъснат от моята сладка леля Ели. Онзи вой на койот накара крехките ст ...
  816 
"Зузана" – прошепна Павел сам на себе си и облиза устните си, като че ли предусещаше какво ще му се случи по-късно вечерта. Но всъщност го правеше по навик. Жената с която трябваше да се срещне, много ясно му беше писала на месенджера : "But no seks" ( но без секс), и той не таеше големи надежди да ...
  1590  18 
– 1 –
В покрайнините на едно предбалканско село се шири Деветашкото плато, на дъното на което, необезпокоявана от никой, си тече река Осъм, а от двете ѝ страни – стръмен скалист бряг. Нарича се яр. И на едно място ярът поема и рязко се завърта почти на 90 градуса от реката, а тя продължава да си теч ...
  1570 
Завесата падна. Мая се прибра в къщичката за реанимация, а Алфонсо се изкачи на бегом по стръмния баир над плажа до станцията, в която пребиваваше на почивка. Щеше да се отдаде на дългите си тренировки на спортната площадка зад училището. Да играе на висилка и на успоредка, а после да направи втория ...
  1646  10 
Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"
Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко стана толкова набързо, като в амерички хорър. На майката - измъчена жени ...
  1495 
Вратата изскърца и се отвори рязко. Съпругът на Полина Саралиева Мариян влетя в спалнята. По бузите му бе избила нездрава червенина, очите му гледаха трескаво. Пристъпи до леглото и скръсти ръце на гърдите си, очевидно се канеше да каже нещо важно.
– Поли, имам проблеми в работата. Днес трябва да пъ ...
  806 
Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха н ...
  1308  12 
Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото ...
  1465 
Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ...
  1091 
Чуваше се моторът на готовата за потегляне кола. Валеше ситно, на дребни капки.
– Къде си понесъл тази чаша с вода, татко? Навън е мокро, след дъжд.
– Небето плачи дъще, като душата ми! А водата в чашата е за вас, да е на хаирлия, за където тръгвате, да са ви отворени вратите- възрастния мъж ливна с ...
  1220  19 
Когато тръгнете по пътят от Пловдив за Смолян, който лъкатуши по гръдта на Родопа планина, по някое време, ще забележите табела, на която пише "ЗАБЪРДО". Не се колебайте да завиете на дясно и да посетите това приказно място.
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали о ...
  1153 
За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дра ...
  438 
- Не знаех това - усмихна се Мая. Винаги съм мислила, че брустът е най-лесният и най-малко уморителен стил. Така и не научих кроула.
- О, не! - реагира Алфонсо. Брустът е труден и много изморяващ стил. При него движенията са силно насечени и дишането е спазматично. Анаеробното дишане при този стил е ...
  1858  10 
Ивета седеше замислена – нейният бал наближаваше скоро. Семейство ѝ не бе богато, даже никак. От година мечтаеше как ще отиде на бала с една красива рокля, грим, прическа – цялото училище щяха да видят колко е хубава. Тя и сега беше хубава. Понеже нямаше по-лъскави дрехи и самата тя мислеше, че не я ...
  702 
За първи път го нямаше притеснението пред срещата с непознат, или както казваше той, непознатият, "ние не сме познати"! От три месеца и нещо имаха връзка в нета, както му се казва сега, комуникацията още на втората седмица премина в общуване и по телефона. И това караше Соня да си мисли, че всичко в ...
  608  15 
Хлапакът се тресеше от шока. Лицето му беше изпито, бледо и набраздено от сълзите. Момчето постоянно си гледаше треперещите ръце, сякаш не бяха част от него, а нещо чуждо и отвратително. Нещо, което беше изникнало, без да бъде търсено и без да има нужда от него. От време на време погледът му поглежд ...
  678  12  15 
Иглика си играеше на улицата в калта с другите деца от циганския квартал. Повечето от децата живееха бедно, нямаха много радости. Играеха си с каквото намериха.
- Мамо - каза тя - ще ми купиш ли нова рокля за великден?
- Ако ми помогнеш. Ще вземем свещи и ще продаваме до църквата на великден и ако с ...
  1081 
Всички в града говореха за Змея.
Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...
  1041 
Предложения
: ??:??