6 636 резултата
Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица ...
  1211 
ЗАВРЪЩАНЕТО
Това всъщност не е разказ. Написах го най-вече за себе си, тъй като за мен ще си остана като една изключително важна лекция за стратегията на висшите ръководства на големите западни концерни относно осигуряването, подбирането, квалификацията, стимулирането, използването, както и отношени ...
  1436 
Тъмнината е естественото състояние на този свят
Тъмнината е естественото състояние и на моя свят - тя е дълбоко в очите ми, както и на повърхността им.
ТЯ е в душата ми и там вътре в "сърцето" ми, но не онова, което дава живот на тялото ми, а онова, което, ако бъде видяно - дори само от едни очи - щ ...
  704 
Случвало ли ти се е някога да погледнеш някой в очите? Да го гледаш и да знаеш, че познаваш всяка точица от очите му. Да се загубиш в тях и да се намериш в сърцето му.
Случвало ли ти се е някога да погледнеш някой в очите и времето да спре? Да почувстваш, че сте само двамата и нищо друго.
Случвало л ...
  1308 
Времето просто преминаваше пред очите ù. Носеше се бавно, като студения полъх на този ден. Докосваше се до кожата ù. Прокарваше си път през тъмните ù коси, сякаш да ù припомни, че не е сама.
Но тя се бе изгубила. Не помнеше пътя, по който да се върне. Не успяваше да надмогне себе си! И златистият хо ...
  761 
ЛЕКА НОЩ, ЕЛИЗАБЕТ
Чувстваш ли, улиците заспиват. Мракът гъделичка извратеното си усещане за светлина с няколко улични лампи. Само миг след това клаксонът на наежено такси нарязва тишината. Това е, градът забрави смелото си обещание към деня. Луната изведе стадото си и нахално позира в локвата до св ...
  779 
ЖИВЕЯ ПОД ДЪГАТА
Под свода на небесната дъга живея. От нея вземам цветовете за картините си и за думите в речта си. Душата ми е пъстра пеперуда в широката градина на небето. В цветята цвят – това ми е мечтата, която искам с теб да споделя. Живея под дъгата в облачния град. Живея в облаци, които ти и ...
  818 
От грешната страна сме, мила. От грешната страна. Не е правилно така. Поне другите така казват. Ама защо ние не го смятаме за грешно? Защо не съжаляваме? А дали трябва да спрем?Мислиш ли? Не знам. Красиво е. Ама и много грозно. Странно, но не е ли това и самият живот? А това, дето ние го правим... Н ...
  967 
Ти! Ти ли си тази, която наричат истинска, погубваща и вечна?
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...
  866 
Този път, когато маските паднат, няма да е за да създадем нови, по-здрави и непроницаеми. Този път, когато отново сме оголили душите си, ще е за да ги запознаем, поне един истинен път. Този път, когато сме само ние и никой друг, ние ще се подкрепим, нови лъжи ще изградим. Този път, когато свалим мас ...
  984 
Пътищата разделят се на кръстопът, а не зная коя посока аз да избера...
Отляво красота небесна - зелени поляни с красиви цветчета, усмихнати лица, без вражда в тях, ангели пеят чудни песни, а славеят приглася ги с чудния си мелодичен глас, дърветата галят нежно твоето лице с клоните свои, а вятърът ...
  742 
Беше там пред мен, втренчените ти шоколадови очи сякаш минаваха пред мен. Колкото и да се взирах в тези очи, не успявах да разбера дали потъвах в тяхната топлина или виждах пламъците в моите като отражение върху късчета лед. Протегнах ръката си, а кожата ù изглеждаше толкова грапава, така бледа. Так ...
  632 
*кап* *кап* *кап*
- Искам да пиша!
- А можеш ли?
- Мога.
- Тогава пиши. ...
  774 
НЕПОСТИЖИМО НЕЖЕН И МЪЖЕСТВЕН
(По повод 124 години от рождението на Димчо Дебелянов и като отговор на статията на Васил Лазаров “Димчо Дебелянов - на бога най-светлия син” - http://vasilstihovebg.blogspot.com/2010/08/blog-post.html)
Християнство и поезия! И като пример за християнски поет - Димчо Де ...
  2054  21 
Ще покрия себе си с одеалото на вечността и ще обличам същността си с характера на неспиращи, неизказани, неразбрани мисли. Но преди това…
Говори ми с езика на различността и погледни ме с погледа на говорещо мълчание. А аз ще ти говоря с думи, дошли от корените на разцъфтяващата ми същност и ще те ...
  950 
Да спасиш своя живот или този на безценен приятел? Да убиеш себе си или него? Да го нагрубиш или да нараниш своята душа? Да обичаш него или да обичаш себе си повече от всичко на света? Да избереш черно или бяло? А кое за теб е черно, кое - бяло ? Кое е тъмното и кое - светлото? Кое е лошото и кое не ...
  896 
Има хора, които по презумпция са нормални и такива, които по презумпция са ненормални, макар че благовъзпитаното общество предпочита да нарича вторите различни, със специални потребности и т.н. Има и други, които не подлежат на никаква класификация, защото обединяват качествата и на едните, и на дру ...
  770 
Незавършени, а може би и… ненужни разсъждения
Много пъти съм се питал защо хората са склонни да вярват в нещо тайнствено, необяснимо, мистично. Като се започне от гледане на кафе, врачки, оракули, астролози, духове, магии, чудеса, легенди, свръхестествени сили, божества и какво ли още не.
И досега н ...
  1479 
Здравей, как си?
И при теб ли вали... спускат се дъждовни капки и оставят дълги прозрачни следи
по прозореца и отсрещните стени...
Небето е тъмно и сиво,
само там, в далечината, скрита ...
  904 
Измамно тихо започна този ден в Бенгази. Даря си направи кафе и с истинско наслаждение отпи първата глътка. Сякаш никога досега не бе усещала неповторимия му вкус, не бе вдъхвала аромата му... Затвори очи и се приготви да отпие отново. Тогава тишината потръпна и светът се срина... Опита се да извика ...
  1267  25 
Живот незабранен, но не и напълно разрешен.
Философът Жан-Жак Русо казва така: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.”. А един друг философ твърди следното: „Човек е осъден да бъде свободен.” – Жан-Пол Сартр. Макар да съществува голяма пропаст от два века между двамата мислители, те си пр ...
  1991 
КРИМИНАЛНА МИСТЕРИЯ
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА
"Ний ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него, ...
  1507 
Грешката...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца ...
  1032 
Не може да бъдеш Всичко за всички хора.
Не може да направиш всичко наведнъж.
Не може да направиш всичко еднакво добре.
Не може да направиш всичко по-добре от всички останали.
Така че... ...
  756 
Отварям вратата на терасата... една вълна леден въздух се насочва към мен и бавно прониква през дрехите до най-топлите места. Полазва ме по цялото тяло, докато се увери, че кожата ми е настръхнала. Дали ще си отиде? Но не... Нейна крайна дестинация е сърцето ми. Може би отива там, за да поуспокои ма ...
  1138 
11. Утешения при различни нещастия
(Глава от книгата ми "Бащини съвети и поуки")
Мъдрият и добър човек умее да утешава хората в техните нещастия.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. С тези думи Лев Толстой е искал да каже, че на хората могат да се сл ...
  3963 
-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят ...
  1492  28 
Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...
  2715  16 
Ако си попаднал в задръстване с колa, не се отчайвай. Има хора в
този свят, за които шофирането е нечуванa привилегия.
Ако имаш лош ден на работа:
Помисли си за човек, който е без работа в продължение на години.
Ако си бил отчаян или разочарован във връзката си... ...
  529 
Страшно ли е да сравняваш мъжете с обувки? Това означава ли, че имаш скрит фетиш? Извратено чувство за стил? Или просто си пристрастен към хубавите аксесоари и мъжете...
За мен мъжете са като обувките. Дори когато в гардероба ти няма повече място, продължаваш да се оглеждаш жадно по витрините, в тър ...
  1949  14 
“Не трябва да го правя! Не, спри се! Не мога…”
Вътрешните гласове се бореха един с друг. Грешно беше и тя го знаеше. Не разбираше какво става с нея. Сякаш нямаше контрол над себе си. Мразеше се заради тези мисли, тези желания…
Цяла година я иска тая любов, чака я, бори се за нея, а сега какво правеш ...
  968 
Последни 10 минути до изгряващото утре... Ритмично сънят ме поглъща и ме носи към притихналото ми легло. Последна песен с последни откоси от любимите ми ноти – тези с пълнеж от замечтаност... Последна глътка вода от минералните капки, изпълващи пластмасова обвивка от литър и половина. Последни 5 мин ...
  629 
Ако ме потърсиш, за теб винаги ще бъда срещу огледалото, където ме остави. На свещи лицето ми е тъй невинно. Не се подлъгвай, щом ангел видиш нежно да те гали. Дъждът докосва едва изваяното тяло. Отдавам се на теб изцяло. Бих могла да стена във ръцете ти и бих могла да те докосна като дъх на ангел. ...
  733 
Колкото повече аз съм далеч от теб,
толковa повече те искам тук.
Колкото повече правя без твоята любов,
толковa повече те искам близо дo сeбe си.
Знам, че няма особен смисъл ...
  598 
Къща от кирпич - дигната метър от земята.
Кат с две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван, наковани тънки дървени летви, замазани с вар.
Подът пръстен.
През месец баба го замазва с черна лепкава кал. ...
  1137 
Сълзите са дъждовни капки на душата.
Те са тихи думи на скръб.
Сълзите са по-хубави от усмивка,
когато те идват от тези, които обичаш.
Сълзите са любов за приятел, скромен подарък. ...
  617 
Последните часове от горещия август. Вече стана хладен и ветровит. За да отстъпи място на тъжния септември. И може би да открадне малко време за топлината на прегръдките, за които лятото се оказа доста кратко, за да приюти нощем. Малко помъдрял като че ли ще се съм утре. Малко по-сериозен, запазил, ...
  662 
Светът е по-красив, когато намираш поне една причина да обичаш онези, които те хулят.
Понякога, критериите за добро и зло са невидими за логичния ум, но всеки от нас притежава достатъчно мощни и точни сетива, които са способни да „виждат” отвъд него и да ни помагат да откриваме пътя към Истината.
Ко ...
  1235 
… оглеждам се. Пусто е и не бързам за никъде, не само защото няма накъде да бързам, но и защото отдавна вече съм мокър до кости от ревналия октомврийски дъжд… той вече само хлипа и сълзите му бавно, на тънички струи се стичат от измокрената ми коса към челото, веждите, заобикалят очите ми и се плъзг ...
  750 
Тя е тиха... и привидно кротка. Но от цялата негативна енергия, която се излива върху нея, е агресивна. Оставя се да я мачкат, но въпреки това изпитва гняв. Добре, че притежанието на оръжие е незаконно, защото щеше да ни настреля всичките до един. Тя се мрази и не би искала да е тук и сега... Не зна ...
  890 
Предложения
: ??:??