6 708 резултата
Днес говорих с психиатъра на майка ми. Ето че за пореден път тя се разболява заради мен. Понякога се чудя наистина ли аз съм виновна за всички проблеми? Понякога наистина не мога просто да си замълча. Това ли е най-големият проблем? Казах му някои истини, мои си истини, а той започна да рагира като ...
  1401 
Някой се опита да отсече дърветата на мъдрото утро!
Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути
в един-единствен миг.
Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,
белязана от своите дрипави деца. ...
  1079 
"На бунт се вдигат само лудите" - Иван Вазов, "Под игото"
Луда ли съм наистина? Лудост ли се нарича това да искаш да бъдеш свободен?! За мен не е, за Вазов също не е. Днес доста се замислих за всичко това. Луда ли съм, щом не мога да се примиря с ограниченията, щом искам да бъда себе си, въпреки око ...
  971 
Не прекрачвай границата на реалността, че ще се заблудиш!
Илюзиите са сладки докато ги преглътнеш, след това придобиват горчив вкус, който дълго усещаш в себе си.
Времето не е способно да заличи онези рани от съжалението за нещо сторено, но е способно да ти помогне да погледнеш истината такава, какв ...
  1175 
Защо? Защо му изневери след като го обичаш? Защо продължаваш да го мамиш след като не можеш да живееш без него? Буквално ще умреш, ако се разделите! Обичаш го, но не го желаеш както преди. Използваш го, манипулираш го, подкупваш го с целувки и усмивки. Егоистка си! Станала си зла, лоша, ледена...
Съ ...
  914 
Да, сега всичко ме боли. Сега болката просмуква се във всяка моя вена и като заразна болест превзема мисленето ми. Сега чувството на самота е най-силно. Самотата ми прави компания. Седи на стола до мен и ме гледа с отегчен поглед. Сигурно си мисли, че и аз ще се предам. Сигурно си мисли, че съм слаб ...
  987 
Минути ни делят...
След всяка разстоянието се съкращава постепенно.
Обратното броене започна.
До секундата, в която съм лице в лице с теб...
В един миг, ...
  1222 
Поредният ден с напразни надежди. Какво очаквах?! Че днес ще бъда малко по-добре? На какво ли съм се надявала? На твоето "може би"? Не... отдавна вече не ти вярвам.
Днес пак не издържах и не спрях да си купувам Queen`s. Взех си дозата за днес, въпреки всичко не мога да се успокоя. Не съм жадна, а ис ...
  1516 
Искаш ли да ти разкажа за морето?
Историята му започва преди много, хиляди години. Когато се появява света. - Да този свят, в които живеем ние с тебе сега. Историята му е тъжна. Както казват хората, "за всеки влак си има пътници", но за Морето влак няма!... То винаги е самотно, винаги се радва на чу ...
  1063 
Гледаше умно, със загадъчен,
но и игрив поглед,
беше дълбок, проницателен,
до толкова, че на моменти строг,
но и също толкова изпълнен със сладост. ...
  855 
"Ние, безсмъртните, не обичаме сериозното отношение към нас...
Сериозността е творение на времето... във вечността няма време;
вечността е миг... достатъчно дълъг за една шега."
Херман Хесе
Измамни сетива! Мами ви простора, притъпява остротата есента. И хилядите ви усмивки бягат сред секундите на не ...
  768 
ДРАЗНОДУМЕН ТАКОВАТЕЛ - 5
МЕЦЕНАТСТВО И ДР. ПОДОБНИ
Меценат - богат покровител на изкуството
Маценат - богат плейбой в изкуството
Мецанат - богат мечок в изкуството ...
  1167 
Криеше се зад маска на приятел ценен.
Предложих ти чаша вода, а ти изпи ми кръвта.
Казваше ми думи сладки, а горчаха като лъжа.
Разума крещеше ми да бягам надалече,
а сърцето ми искаше да те спася. ...
  945 
Обичам вечер да те чета. Всяка твоя малка думичка ме кара да потръпвам както никога досега. И какво като само те чета, нали те има. Нали си истински, а не герой от филм (измислен) където - "всички герои са по недействителен случай". Харесва ми да те чета, защото ме усмихваш. И какво от това, че не с ...
  1357 
Прибирам се. Сама съм. От толкова време мечтаех да бъда сама. Без родителски контрол - свободна. Прибирам се и сълзите потичат, толкова дълго се опитвах да ги спра, че изведнъж всичко, което се беше събрало вътре в мен, излезе и то в доста обилно количество.
Пуша, без да се притеснявам, че някой ще ...
  1884 
Покоят може да те влуди,
но лудостта не може
да раздвижи покоя.
На моменти не усещаш ли, че мразиш повече
отколкото обичаш??? ...
  1144 
  791 
  703 
Споделено
Легнах си, уморен след дългия ден!
Легнах си, ала не мога да заспя, не съм спокоен!
Заслушах се в тишината, и това, което чух ме озадачи!?
Беше пълна тишина. Мъртвешка тишина! ...
  1305 
Уморих се да бъда най-съвършеното животно на тази Земя. Вече нямам сили да бъда човек. Понякога се питам: "Защо, Господи, ни прокле така като ни дари с тази душа? Защо само на нас я даде, за да ни носи само страдание?" Всички тези чувства, които именно ни отличават от животните. Любов, омраза, вина. ...
  1125 
"Никога не позволявай да откраднат мечтите ти" е казал Декстър Ягър. А аз какво направих, позволих да откраднеш мечтите ми.
Защо го направи? За да ме нараниш? Да, успя, нарани ме. Даже успя да съсипеш моя "идеален" свят.
След тебе сълзи се стичаха по лицето ми, след тебе дълбока рана имах аз в душат ...
  1251 
Защо животът ми е толкова скапан?
Искам да си прережа вените, искам да скоча от терасата, искам да не бях се раждала!!!
Имах трудно детство. Нашите постоянно се караха, тормозеха се и физически и психически. Аз бях свидетел на всичко това, брат ми никога не присъстваше, винаги беше някъде, далеч... ...
  1997 
Краката ти едва докосват земята. Понякога се чудя дали креслото е твърде високо или все още си само на три. Когато вечер присядам до краката ти, а клепачите ми се спускат над очите, а аз опитвам да ги спра само за да чуя поредната ти приказка, имам чувството, че си ей толкова голям, и знаеш всичко, ...
  1139 
Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...
  852 
Вървях към училище с мисълта за тебе. Дали ще те срещна? А ти дали ще ме познаеш? Вярвах, че е възможно, колкото и малки да бяха надеждите ми, вярвах, че съм оставила някакво впечатление в ума ти. Минаваха дни, а ти вървеше на отсрещния тротоар с изправена глава - изглеждаше уверен, но и в същото вр ...
  959 
По гърба си имам белези от отрязани криле... Дали бях ангел?
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен ...
  1085 
Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Един студен поглед, който промени живота ми.
Усмихваше се, а аз се подлъгах. Доверието е лъжа.
Но, ето че студа идва при този, който го обича, а именно аз. ...
  2441 
Това, което ще прочетете, не е една измислица на момиче, което няма какво да прави, това е моя живот от две години насам!!!
Надявам се човека, за когото става дума в моята изповед, да ме разбере...
Ще разкажа всичко колкото се може по-кратко, няма да навлизам в подробности!
Всичко започна преди две ...
  1455 
Улично куче. Мършаво, проскубано, мръсно… носи кокал в устата си. Захапало здраво единствената си собственост, която дори не е негова, а я открадна от помияра в съседната улица, върви напред. Единият му крак е счупен, предполагам. Куца. Пак някой го е сритал, задето си търси храна и върви след минув ...
  1133 
След бурята остават само онези клони, дали първите искри
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита ...
  740 
Гори отвътре, чувства, че всичко в нея се изпепелява, но насилва се и изгрява на лицето й прекрасната усмивка. Лицето й излъчва топлота и радост от всичко, случващо се наоколо. Всички, които тя познава, поздравява с онази привидната радост, която умело е извела на фона на чувствата, бушуващи отвътре ...
  686 
Топлина
Времето, прекарано с теб минава бързо, но когато държиш ръката ми и ме докосваш сякаш съм заключена във вечността. Събуждам се сутрин с усмивка, защото знам, че има някой, който ме обича. Знам, че вярваш в мен и въпреки всичко винаги ще намеря утеха в прегръдките ти. Животът ми се струва по- ...
  803 
За ползата от газовата криза
Какво по-хубаво предизвикателство от газова криза - да можем да се докажем колко жилави сме и как можем да оцеляваме без какъвто и да е предварителен сценарий.
Парното… И без това радиаторите не са били кой знае колко топли… Да дзънзъркате срещу някоя духалка… Я забравет ...
  798 
Зимната нощ от часове беше обхванала северните земи на континента. Студът беше стегнал в хватката си атмосферата и я правеше да изглежда застинала и ясна като стъкло. Някъде високо из газовете един сноп влага кристализира и се превърна в красива малка снежинка, която бавно полетя надолу, заобиколена ...
  833 
> Да, помня деня, в който ти за пръв път ме взе. Спомням си дълбоките, детски очи, пълни със сълзи. Колко щастлива бе ти. По цял ден ме съзерцаваше и внимателно сресваше рижите ми, къдрави коси. Ах, колко желана се чувствах тогава. Да, аз бях любимата ти кукла. Водеше ме навсякъде със себе си и ми п ...
  953 
... И зимата се пръква. Като счупване на орех. И пее за болезненост в замръзналите корени на времето. А на мен жадно ми е за молитви... Мразя да ме съжаляват - изкуственият пламък прогаря до основи, а не носи изцеление... Липсва ми оная пурпурна божествена енергия на прилива, пратен ми от залеза. И ...
  1385 
Приятел на забравата
Стоях до един непознат, когото някога наричах приятел. Очите ни се срещнаха, за да прозрат, че душите вече са се разделили. Дали той помнеше това, което помнех аз. Споменът за същността, която е изгубил. Дали той си спомняше онази, която вече не можех да бъда?
Среща... след годи ...
  850 
КРАЯТ НА ЕДНА ЛЮБОВ В ЕДИН ЮЛСКИ ДЕН
В оня ден не успях да пристигна навреме, за да те видя.
Късно ми казаха, че си тръгнал, умиращ от болка.
Късно ми предадоха думите ти: "Кажете й, че аз си отивам".
Отивал си някъде. ...
  1809 
Направих крачка. Затичах се. Обичам стълбища, казвала ли съм ти? Асансьорите ме плашат. Бягах нагоре по стълбите, както когато бях малка и броях етажите, прочитах табелките по вратите и се опитвах да си предствя какви хора живеят там. Съставях мелодия от носещите се звуци, от стъпките ми, от вятъра, ...
  1311 
Крепост от илюзии
Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...
Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся уте ...
  681 
Предложения
: ??:??