14 694 резултата
Не знаеше къде е! Навсякъде около него бе огън и обграден от тоя огън, той изгаряше. Виждаше се сякаш отдалеч, гол и сам горящ в огъня, който сякаш спираше да го изгаря точно когато имаше чувството, че умира. В тоя миг той падна на колене и опря ръце в сухата земя. Усещаше, че тя бе напоена със сълз ...
1820
5
8
Тия дни като си четях новините за Латинска Америка попаднах на съобщение за миграцията на милиони червени и черни сухоземни раци, които живеят в Куба, към брега на океана. Това ме подсети за една стара история.
Напоследък все за мигранти се говори в новините, но тези не са от Сирия или Афганистан и ...
Напоследък все за мигранти се говори в новините, но тези не са от Сирия или Афганистан и ...
1221
3
6
Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...
617
2
6
На В.
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...
761
1
4
Някой почука на вратата на офиса.
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата ...
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата ...
1230
4
Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
К ...
К ...
1286
6
9
Профуча покрай него като побесняла котка. Личеше си, че е много ядосана. Блъсна грубо ръката му и разплиска горещата шкембе чорба по масата. Встрани го чакаше една прегоряла свинска пържола, която за негова радост, остана незасегната. Заведението беше задимено, неугледно, само за мъже с хищнически а ...
876
4
13
В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...
890
2
5
Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...
809
2
2
1601
4
4
Прошка от отвъдното
Лятната жега така бе стиснала с горещите си пръсти малкото село Чолаковци, че сякаш се опитваше да го задуши в адския си пек. Всичко живо се беше скрило на сянка, над къщите бе увиснала дълбока тишина, дори пред кафенето на центъра липсваше обичайното суетене. Тук всички лета бях ...
Лятната жега така бе стиснала с горещите си пръсти малкото село Чолаковци, че сякаш се опитваше да го задуши в адския си пек. Всичко живо се беше скрило на сянка, над къщите бе увиснала дълбока тишина, дори пред кафенето на центъра липсваше обичайното суетене. Тук всички лета бях ...
2203
1
4
МОЖЕ ЛИ ЕДНА УСЛУГА?
По дяволите, как се прави винен кебап без вино? И защо, по дяволите, беше решила че май все пак има точно за една чаша в бутилката... тая същата бутилка от Мерло, която снощи бе докапчила и сега дъното й закачливо й намигаше от препълнената кофа за боклук...
Ванчето въздъхна, из ...
По дяволите, как се прави винен кебап без вино? И защо, по дяволите, беше решила че май все пак има точно за една чаша в бутилката... тая същата бутилка от Мерло, която снощи бе докапчила и сега дъното й закачливо й намигаше от препълнената кофа за боклук...
Ванчето въздъхна, из ...
994
2
5
„Магически реализъм“ в кубинското ежедневие
Едни от най-смешните ми спомени от Куба са хилядите неуредици, с които сме се сблъсквали там и оригиналните кубински методи за разрешаването им. Дори на испански, но само в Куба забележете, си има дума (mecaniquero) която се отнася за професията „човек, ко ...
Едни от най-смешните ми спомени от Куба са хилядите неуредици, с които сме се сблъсквали там и оригиналните кубински методи за разрешаването им. Дори на испански, но само в Куба забележете, си има дума (mecaniquero) която се отнася за професията „човек, ко ...
982
2
9
София – 2050 година. Всекидневието на старото време стана упражнение за новото. Трудностите се превърнаха в лекота. Настъпиха нови времена, в които жените завзеха света.
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...
1200
9
Имаше времена, в които и аз бях щастлив, преди болестта да ме хване в безмилостната си хватка. Бях млад, бях отличен спортист, да не кажа най-добрият. Често хората казваха, че няма такъв като мен в цялата околия. Бях малко по-различен от другите. Докато моите приятели обичаха купоните и забавленията ...
2223
5
19
Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...
674
Таня се събуди в ужасно настроение. Мразеше рождените си дни, а какво оставаше сега, когато навършва 55. Не искаше да става от леглото. Единственото ѝ желание беше да проспи целия си ден и като се събуди вече да е утре. А как мразеше да отговаря на обажданията с честитки, колко ненавиждаше да ѝ прип ...
2702
3
3
В часовникарското ателие бе тихо… или почти. Защото времето никога не се измерва в пълна тишина. Чуваше се леко тиктакане, проскърца дъска, малка мишчица с тънка опашчица пробяга по работната маса, обсипана с очарователни наглед чаркове, механизми и странни инструменти, и сякаш отнейде долетя детска ...
2983
4
3
Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...
698
3
4
Киара
Запознах се с Киара на едно парти на наши италиянски приятели, Карла и Маурисио, с които от време на време си ходехме на гости. Маурисио обичаше да готви и беше фeн на шикарно поднесените ястия, нещо като "nouvelle cuisine", смесваше френска и италианска кухня... Правеше по три четири ястия се ...
Запознах се с Киара на едно парти на наши италиянски приятели, Карла и Маурисио, с които от време на време си ходехме на гости. Маурисио обичаше да готви и беше фeн на шикарно поднесените ястия, нещо като "nouvelle cuisine", смесваше френска и италианска кухня... Правеше по три четири ястия се ...
1739
1
16
Ех, каква жена! Направо ми събра очите. Узряла... Направо като златна ябълка. Не можеш да определиш възрастта. А защо? Красивите жени нямат възраст. Малко над среден ръст. Не е слаба. Има си онази приятна закръгленост на бедрата. С елегантен костюм, който показва красиво тяло. Как ли ще е отзад? Кат ...
1949
2
3
Казвам се Теодор (Θεόδωρος) и съм ромей по рождение. Участвам в управлението на столицата и често попадам в ситуации, които никак не се нравят на очите ми. Срещам корупция, клевети и измами. В първите месеци на лето господне 6905г. (=последните месеци на 1396г.), в столицата имаше разгорещен дебат н ...
525
Разказ от Генка Богданова
Бръшлянът пълзеше унило по земята и проклинаше съдбата, че му е отредила такава жалка участ:
- Не е ли несправедливо, - огорчен въздишаше той. – да се родя сред бурени и незначителни, невзрачни тревички, да пъпля сред тях като гаден охлюв, да вия изящната си млада снага по ...
Бръшлянът пълзеше унило по земята и проклинаше съдбата, че му е отредила такава жалка участ:
- Не е ли несправедливо, - огорчен въздишаше той. – да се родя сред бурени и незначителни, невзрачни тревички, да пъпля сред тях като гаден охлюв, да вия изящната си млада снага по ...
668
1
2
"Приказка за живота"
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...
1731
4
Художникът сяда на старата ти дървена табуретка и фиксира погледа си върху празното платно. Бавно размесва маслените си бои с прецизността, присъща на истинските майстори от старите времена. Той вече е облякъл старите си изцапани с капки боя дрехи, в които често избърсва излишната боя от четките си. ...
619
Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...
617
1
3
КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...
639
1
3
Свали слушалките и изключи усилвателя. Тези дни имаше желание да свири. Не беше нещо особено. Няколко рефрена и играчка с ефектите.
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...
1044
1
Младежът с пънкарската прическа се бе отпуснал на седалката и се взираше съсредоточено в екрана на смартфона си. От време на време поклащаше глава, подсмихвайки се, и обеците му изтракваха. Беше погълнат от заниманието си. Старият трамвай пълзеше бавно по булеварда, като на спирките отваряше врати с ...
1146
— Ице, хайде, вечерята е готова!
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...
665
1
(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...
1445
3
4
Той разтърка очи. Трудно му беше да ги отвори. Не искаше. Нямаше представа колко е спал... дали е спал. Светлината проникваше през клепачите му и чертаеше червеникави форми, отдавна забравени. Усмихна се. В него се породи лека надежда за нещо ново и бавно открехна клепачи.
Всичко си беше същото. Той ...
Всичко си беше същото. Той ...
1271
1
3
2103
7
11
Не дойде и на следващия ден.
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...
552
2
Папагалчето Флори
Посветено на дъщеря ми
Всеки знае колко е полезно децата да си имат домашни любимци. И моите си пожелаха да им купим пустинна мишка, нещо като малко лалугерче, която се оказа бременна и роди три мишлета. Само няколко дни след раждането майката Клер умря, което естествено беше голям ...
Посветено на дъщеря ми
Всеки знае колко е полезно децата да си имат домашни любимци. И моите си пожелаха да им купим пустинна мишка, нещо като малко лалугерче, която се оказа бременна и роди три мишлета. Само няколко дни след раждането майката Клер умря, което естествено беше голям ...
560
2
7
Моето име е раб божи Евтимий (Εὐθύμιος). По милостта на единствено правия наш Бог, аз бях роден в самата столица на Божието царство, което се нарича Романя*. Родителите ми бяха високопоставени благородници, чиято воля имаше тежестта на закон в ромейската столица. Те имаха благоразумието да създадат ...
585
Съвсем скоро ѝ предстоеше да роди. Седеше навън пред шатрата, точно до огъня и се вглеждаше в него. Обичаше да гадае бъдещето в пламъците. Взираше се дълго, в полусън и следеше играта им. Рисуваха картини, разказваха истории… Беше се научила да ги разчита още от дете. Не помнеше как.
Сега отново сед ...
Сега отново сед ...
1530
1
8
Казвам се Василий (Βασίλειος). Аз съм беден корабен превозвач, роден и израснал в Константинопол. Родителите ми бяха прости и неуки. Те не успяха да ме просветят в нито една област на познанието. Като най-малкото от шест деца, от мен се изискваше единствено да се подчинявам на волята на майка и татк ...
1188
1
4
Закъсняла тъга
Посветено на Армин Сантос
Живеехме в бяла къща кацнала на четири облечени с мрамор колони, заради ураганите и наводненията, с вита стълба-охлюв отстрани, типична за Хавана, по която едно време преди революцията се е качвала слугинята, за да не минава през главния вход. Между колоните ...
Посветено на Армин Сантос
Живеехме в бяла къща кацнала на четири облечени с мрамор колони, заради ураганите и наводненията, с вита стълба-охлюв отстрани, типична за Хавана, по която едно време преди революцията се е качвала слугинята, за да не минава през главния вход. Между колоните ...
705
2
7
На улица ,,Изгрев’’ № 59, в град Пловдив, живеят Крум и Надя Иванови.
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...
567
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
