14 695 резултата
- Не закачай жабчето, дете! То може да те прокълне.
Вече знаех какво значи това. Не харесвах тяхната скокливост. Все ме беше страх да не скочат върху мен. Запомних думите на баба.
Съпругът ми беше от село на няколко стотици километра от София. Беше завършил в столицата и беше останал на работа тук. ...
Вече знаех какво значи това. Не харесвах тяхната скокливост. Все ме беше страх да не скочат върху мен. Запомних думите на баба.
Съпругът ми беше от село на няколко стотици километра от София. Беше завършил в столицата и беше останал на работа тук. ...
859
4
„Болката винаги се крие два пръста под сърцето, под подкожните мазнини. Просветените наричат това дебелокожие, аз го наричам затлъстяване на съзнанието.
Срещам нечистоплътни души, отразили се върху лицата.
Въпрос, чийто отговор искам винаги да е утвърдителен: „Сама ли си?“
След него винаги разпитвам ...
Срещам нечистоплътни души, отразили се върху лицата.
Въпрос, чийто отговор искам винаги да е утвърдителен: „Сама ли си?“
След него винаги разпитвам ...
1131
1
9
ВРАБЧЕ
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...
569
1
Вятър в косите, пепел в очите, викове в ушите...
Това бе само една малка част от дискомфорта на сутришното ми тичане.
Фактът, че няколко пъти си изкълчих крака, смазах хрущящи, мазни неща с неясен произход, не ме отчая.
Притесни ме, че заради тежкото ми дишане, няколкото подобни на мен ентусиаста, и ...
Това бе само една малка част от дискомфорта на сутришното ми тичане.
Фактът, че няколко пъти си изкълчих крака, смазах хрущящи, мазни неща с неясен произход, не ме отчая.
Притесни ме, че заради тежкото ми дишане, няколкото подобни на мен ентусиаста, и ...
672
2
Краката вече съвсем не го държаха, имаше чувството, че ако падне още веднъж, няма да може повече да се изправи. Всъщност през последния един час се бе строполявал в снега поне десет пъти, все с мисълта, че това е краят, но някак бе намирал сили да продължи. Снегът бе почти трийсет сантиметра дълбок, ...
1725
7
Вятърът едва галеше лицето ми. По прашните дъски на пода танцуваха изсъхнали и пожълтели листа. Навън беше знойно лято, но в малката притихнала стая от години спеше есента. Широко отворените крила на прозореца пускаха вятъра вътре. Той се оглеждаше наоколо, заиграваше се с изсъхналата шума и си отив ...
557
Личността, която търсеше, вече не се намира тук….
Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сур ...
Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сур ...
707
Сред острова на самотата, там където душите покорно се отдават на безкрайността и вярата, монахът спеше неспокойно. Спомени за отминалото нахлуваха в съня му. Смееха се, подаваха му чаша вино, пушеха с него, събличха го, но той се дърпаше ужасен.
Мяташе се в леглото сякаш не му достигаше въздух, дър ...
Мяташе се в леглото сякаш не му достигаше въздух, дър ...
1337
2
4
1. "По съседски"
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
След разказа на Нели Петрова, Илиева плачеше, скрила лицето си в длани. Дали изповедта на младата женя я беше трогнала или оплакваше собствения си клет живот, само тя си знаеше. Всички бяха вперили погледи в нея, невярв ...
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
След разказа на Нели Петрова, Илиева плачеше, скрила лицето си в длани. Дали изповедта на младата женя я беше трогнала или оплакваше собствения си клет живот, само тя си знаеше. Всички бяха вперили погледи в нея, невярв ...
1181
6
Бях си забравил чувството за хумор в багажника на колата и отивах да си го взема, когато пред мен изкочи странно недоразумение. Ухили се насреща ми, сякаш щях да го водя на романтична вечер с цел предложение за брак.
Тъкмо се канех да го отпъдя, но се сетих, че съм оставил целия си арсенал от обидни ...
Тъкмо се канех да го отпъдя, но се сетих, че съм оставил целия си арсенал от обидни ...
1374
1
7
Копнеж
Той и тя седяха на пейка под дърветата. Беше прохладна августовска вечер и беше красиво. Двамата бяха прегърнати и щастливи. Свежият бриз се шмугваше под косите им и ги караше да примират от блаженство.
- Много си красива – нежно каза той.
- Ти също – сладко отвърна тя.
И двамата бяха прави в ...
Той и тя седяха на пейка под дърветата. Беше прохладна августовска вечер и беше красиво. Двамата бяха прегърнати и щастливи. Свежият бриз се шмугваше под косите им и ги караше да примират от блаженство.
- Много си красива – нежно каза той.
- Ти също – сладко отвърна тя.
И двамата бяха прави в ...
1023
2
Докато ти спеше, един трамвай ми намигна, четири черни котки ме гониха, за да ми пресекат пътя и един „легнал” полицай си подаде оставкaта и ме накара да се смея през сълзи, защото никога не бях виждал толкова много усилия някой да се изправи.
Докато ти спеше, трябваше да се преборя с няколко корупц ...
Докато ти спеше, трябваше да се преборя с няколко корупц ...
858
1
12
Събудих от гъделичкане по носа. Един слънчев лъч се беше проврял между лентите на щората и сякаш ми казваше: „Ставай, сънливке! Време е за разходка.“ Наистина беше вече около девет часа. Не се налагаше да бързам за работа и спокойно можех да се разходя в близкия парк. Денят беше изпълнен с обещание ...
859
3
В квартала няма човек, който да не познава Гълъбин. Висок, дългокос, а тялото му странно сгънато на две. Гърбушко. Говори се, че не е в ред и че като малък скочил от седмия етаж на високите блокове. И до днес всички се чудят как е оживял и му съчувстват. Някои разправят, че още тогава не бил в ред. ...
1522
1
7
Първо се появи разказът "По съседски", но по-късно ми дойде идея за още два разказа, които биха могли да са продължение на първия. Получи се поредица от три свързани разказа:
1. "По съседски"
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
Приятно четене! ...
1. "По съседски"
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
Приятно четене! ...
4851
10
Имам банкнота от сто долара. Върху нея има рисунка, май има нещо специално, която я прави познаваема. Най-вероятно не е фалшива. Зелена е. Не знам защо. Гущери им викат. Няма значение. Не е това сега думата.
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...
548
Фифи приключи последните редове на превода, въздъхна доволно и реши, че следващите няколко часа ще се поглези.
Облече красива рокля с испанска дантела, която едва покриваше пищния ù бюст.
Извивките на сочното ù тяло нежно побутваха роклята във формата на арфа. Гъстата червена коса, падаше тежко върх ...
Облече красива рокля с испанска дантела, която едва покриваше пищния ù бюст.
Извивките на сочното ù тяло нежно побутваха роклята във формата на арфа. Гъстата червена коса, падаше тежко върх ...
1402
1
7
ГЪБАТА ТРИЕШЕ ПЛОТА
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
571
1
Събудих се от това, че ми се вие свят. Въртях се в кръг. Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная, че съм вентилатор. Стар, пожълтял и наплют от мухи.
Въртях се шумно и хрипах, едва раздвижвах въздуха, напоен от мускус, застояло и похот. Под мен неоправеното легло с посивели от употреба чаршафи на ...
Въртях се шумно и хрипах, едва раздвижвах въздуха, напоен от мускус, застояло и похот. Под мен неоправеното легло с посивели от употреба чаршафи на ...
598
1
7
Жените са коварни създания. Никой не може да даде ясен отговор какво искат, още по-малко защо. Често биват оприличавани на различни животински видове, особено влечуги. Има прилики. Злобата е качество, което е заровено на различни дълбочини. В определени ситуации би могла да бъде приоритет. Нищо не с ...
634
Издига се, мръсникът. Харесват го. Как няма да го харесаш: добре сложен, дори леко слаб, винаги вчесан, с костюм, който му приляга на мисълта, на обноските и на отличното излъчване. Бше просто перфектен на външен вид, той друг вид нямаше. Хващаше окото, но мен ме хващат лудите, когато го виждам. Вла ...
768
3
Петър Олегович Березенко бил доволен и щастлив човек — работел за най-прекрасният шеф на света — Владимир, негов приятел от гимназията. Оженил се за красавицата на квартала, която ако не друго, то поне го дарила с две чудни дъщери. Поддържал добри отношения, както със своите родители, така и с тези ...
988
4
Четях си Торо „Живот без принципи” и тъй като животът ми беше без никакви принципи, вътрешният ми диалог с него беше спорен и труден. Дълбаех редовете, когато малко, сладко момченце на видима възраст 6 годинки, ми подаде лист хартия.
Огледах се за майка, която всеки момент може да ме обвини в престъ ...
Огледах се за майка, която всеки момент може да ме обвини в престъ ...
474
1
7
Врявата в малкото задимено кафене беше доста силна, но Ева ѝ се радваше… Тя правеше дългите паузи на мълчание не чак толкова неловки. Беше се втренчила в чашата си и гледаше как се стопяват кубчета лед. Така се стопи и любовта – помисли си тя и вдигна поглед към мъжа срещу нея. Явор гледаше в телефо ...
724
1
8
Тео бавно отвори прозореца на разтракания автомобил и се опита да изпразни главата си. Не му се получи, мислите се редяха прекалено бързо в черепната кухина и колкото и да му се искаше не можеше да ги пропъди оттам.
На прашния път се открои силует, а с приближаването на превозното средство Тео конст ...
На прашния път се открои силует, а с приближаването на превозното средство Тео конст ...
796
Денят вървеше към своя край. Слънцето клонеше на запад и оцветяваше небето в преливащи се пурпурни нюанси. Павираните тесни улички и разноцветните сгради на Варшава се окъпваха в златисто и придобиваха магически вид. Хората се бяха спуснали към домовете си след дългия работен ден и сякаш не забелязв ...
917
2
Днес реши, че ще афишира сълзите си.
Носни кърпи, салфетки, хавлиени кърпи, пердета, жилетки, блузи, потници, мазни рамена, миришещи, потни ръце, вече нищо нямаше да ги изтрие. Затова ги остави да текат.
Солена вода, стичаща се по бузите, до устата, по брадичката, по врата, мокреща блузата.
С размаз ...
Носни кърпи, салфетки, хавлиени кърпи, пердета, жилетки, блузи, потници, мазни рамена, миришещи, потни ръце, вече нищо нямаше да ги изтрие. Затова ги остави да текат.
Солена вода, стичаща се по бузите, до устата, по брадичката, по врата, мокреща блузата.
С размаз ...
547
1
2
Вечерта ме нападна ненадейно, а аз не бях подготвен за нея. Старицата, от която купих опаковани детски сълзи ме увери, че щом ги разопаковам животът ми ще придобие смисъл.
Скътани в левия джоб на палтото, прогаряха вътрешността на джоба ми.
Купих ги несъзнателно, защото исках да ù помогна, а и не вя ...
Скътани в левия джоб на палтото, прогаряха вътрешността на джоба ми.
Купих ги несъзнателно, защото исках да ù помогна, а и не вя ...
537
3
Полицай Тотев слезе от патрулната кола с явно нежелание. Както и очакваше, прониза го студения февруарски вятър, а снежната виелица премрежи погледа му. Колегата му го последва с още по-малък ентусиазъм. Запътиха се към входа на триетажната кооперация. На вратата ги посрещна жена, заела стойка на де ...
1391
9
Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха ...
865
Докторът не се изненада от въпроса на майката. Всички все това питаха: „Има ли надежда?” Имаше чувството, че познава тази жена, а детето прилича на някого. Кимна леко с глава и тихо, но уверено каза:
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...
1875
12
Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, з ...
959
8
КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
553
2
Тя беше невероятна. Не ме карай да ти я описвам - не мога.. Искам, но не мога. Всъщност, не искам, за да мога да я запазя само моя, поне в съзнанието си. Тя е извън всякакви стандарти. Не, не е като жените по списанията, по-различна е. В това е чарът й - да е различна, но не само.. Различна е с това ...
670
Чаткането на токчетата на Йоана се чуваше ясно, въпреки уличната глъч и бученето на автомобилния трафик. Звукът привличаше част от погледите на минувачите, особено тези на мъжете. Масивните тротоарни плочи добавяха кънтяща нотка към ритмичното и някак хипнотично чат-чат, чат-чат. От време на време с ...
654
1
Финалните надписи се появиха на огромния LED екран. Ядосан „Кавалер“ захвърли дистанционното, но отклони ръката си в последния момент. Само това оставаше — да счупи чисто новия си телевизор. Дистанционното се удари в стената, до окачения уред, разби се и частите изпопадаха по пода.
Кавалер се намръщ ...
Кавалер се намръщ ...
1321
1
3
Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – ...
1346
7
- Момче!
„Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...
„Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...
877
2
КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...
624
1
3
Армията настъпваше на изток. Слушахме по радиото новини от фронта. До една обнадеждаващи. Войниците на Лидера бяха непобедими. Идеалите им ги превръщаха в свръхчовеци. Правеха ги способни на немислими геройства. Големият ми брат се записа доброволец, едва навършил осемнадесет. Как му завиждах само! ...
1457
1
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
