14 695 резултата
Докато пожарникарите режеха ламарините на автомобила ù, който се бе забил в крайпътно дърво след поднасяне по заледения път, Нина Фотева се зачуди дали лицето ù е изкривено от болката, раздираща я с неумолима жестокост. Фактът, че нещо не бе наред с левия ù крак, за момент бе останал на заден план, ...
563
Възрастният мъж седеше до голямото махагоново бюро, държеше цигара и гледаше събеседника си, като странно екзотично животно невиждано досега. Дните в които трябваше да му даде по някой друг житейски урок бяха тежки. Пое дълбоко дъх и го погледна отново.
- Е, да... - каза той - често ще изричаш думит ...
- Е, да... - каза той - често ще изричаш думит ...
683
2
Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще ...
1281
12
Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...
1551
1
4
Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...
402
1
- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...
927
11
Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...
1305
12
Да, да, така си е! И въобще не ме жалете, ами се смейте, щото явно съм задръстена отвсякъде и то съвсем. Не, че съм руса по рождение, ама май мозъкът ми е изрусен напълно. Ще ви кажа за какво иде реч, та да не се чудите и вие.
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...
1369
9
ПЛАМЪЦИ
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факл ...
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факл ...
946
4
Декемврийското утро завари полето ослепително побеляло. Дребния и ситен снежец се сипеше като бяла пудра захар над смълчаните угари изорани през есента. Малкото ято яребици се бе сгушило под шипковите храсти в отдавна пресъхналото дере недалеч от селото и плътно притиснати една до друга, птиците се ...
1971
5
Какво е богатството? Да имаш много пари, с които да си купиш най-хубавата къща, с най-модерното обзавеждане и голяма градина? Да имаш най-новата и мощна кола, за която всички биха ти завидели? Или да бъдеш толкова богат и известен, че целия свят да знае името ти? Да, може би за много хора това е бог ...
967
5
Родината умира…
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...
1417
2
6
От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръ ...
1789
20
Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...
872
8
Представи си чаша за шампанско. Висока, крехка, грациозна, деликатно пасваща в ръката ти. Сега си представи, че се изплъзва- изпускаш я! Пада! Чуваш ли ужасния писък, с който се разбива на пода? Стряскащ звук, от който за момент примираш, изтръпваш. Този, същият - крясък на спомен от вчерашноутринна ...
449
1
Любовна мъка
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше ...
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше ...
909
2
Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...
951
8
Подпирам фотоапарата на един клон и правя десетина снимки. Дистанцията е голяма, приблизително петдесет метра, обаче обективът е прекрасен и това не е проблем. Скрила съм се зад един гъст храст, но не се чувствам в безопасност. Здраво ще загазя, ако ме забележат. Старая се де не мисля за евентуалнит ...
821
2
Небето беше сиво. Бели снежинки танцуваха във въздуха и се сипеха като звезден прах над града. Бяха натрупали пухкави преспи, които приличаха на одеяло, повило като бебе улиците, къщите и дърветата. Децата си играеха навън, правиха снежни човеци, замеряха се със снежни топки, пързаляха се с шейните ...
528
2
Телефонът ми звънеше глухо продължително и монотонно под възглавницата. Винаги когато заспивах го оставях до нея, а като се събуждах го откривах промушен под нея или паднал до леглото. Навън се зазоряваше. Оскъдната сиво – белезникава утринна светлина пестеливо се процеждаше през тънките процепи на ...
648
Бедната украинка
Тя тъжно впери поглед в разрушения си дом. Влезе вътре и остави чувалчето с картофи на масата. Бедната украинка се оказа излъгана, оставена сама в тъмната стаичка на порутената си къщурка. Идваше зима и тя измръзваше, но от гордост не искаше помощ от по-голямата си сестра. Нейния въ ...
Тя тъжно впери поглед в разрушения си дом. Влезе вътре и остави чувалчето с картофи на масата. Бедната украинка се оказа излъгана, оставена сама в тъмната стаичка на порутената си къщурка. Идваше зима и тя измръзваше, но от гордост не искаше помощ от по-голямата си сестра. Нейния въ ...
683
3
Помниш ли онези моменти от живота ти, които са те оставяли без дъх? Помниш ли миговете, в които си изпитал най-истинското щастие от на пръв поглед дребни и съвсем обичайни неща? А онези трудни за преодоляване случки, които са спирали сърцето ти и които никога не би забравил? Но това е животът. Той е ...
709
3
Бяхме на гости на дядо и баба през една от ваканциите...
Времето беше слънчево и излязохме на разходка с тях. Държаха ни здраво за ръцете, за да не се изгубим в големия град. В началото с брат ми се дърпахме, но като разбрахме къде отиваме, тръгнахме спокойно като възпитани деца.
Нямахме търпение да ...
Времето беше слънчево и излязохме на разходка с тях. Държаха ни здраво за ръцете, за да не се изгубим в големия град. В началото с брат ми се дърпахме, но като разбрахме къде отиваме, тръгнахме спокойно като възпитани деца.
Нямахме търпение да ...
1005
7
Катастрофа. Изглежда странна. На пръв поглед. Прав път. Пуст. Чист асфалт. Хубаво време. Малка кола. Тойота. Размазана в дърво. Засичане? Избягал виновник? Явно това. Пиян шофьор? Също възможно.
Приближава катафалка. Шофьорът е забелязал. Отбива веднага. Излиза. Оглежда. Скорошен инцидент. Трябва да ...
Приближава катафалка. Шофьорът е забелязал. Отбива веднага. Излиза. Оглежда. Скорошен инцидент. Трябва да ...
563
3
Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...
502
4
Мария Д. взе чашата с кафе и дръпна завесите на прозореца. Днешната октомврийска утрин беше съвсем различна от предишните. Само за една нощ всички цветове сякаш бяха умрели, оцелял беше само сивият. Гледката напомняше на истинска графика - бяло, черно и много, много безрадостно наситено и хладно от ...
512
Бирата не беше достатъчно студена, но пък беше най-доброто, на което можех да разчитам, след като през нощта изпих почти две бутилки водка, а остатъка глътнах на сутринта с кафето. Сервитьорката ме гледаше странно. Не би издържала и пет минути в моя свят. А тя не спираше да гледа часовника ми. Мисле ...
1387
Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше ег ...
1052
14
В. Г. беше професор по ядрена физика и работеше в БАН. То сега в Академията на науките нямаше кой знае каква работа, ама нали си беше прецизно, той си остана там и не искаше да се раздели с нея. Всички членове се бореха само за имотите и запазване на службичката си, въпреки ниските заплати. Професор ...
1007
1
14
Къци и Стамат отраснаха заедно. Делеше ги една ограда, а малката дъсчена портичка стоеше винаги полуоткрехната, колкото да не преминават кокошките в другия двор. Макар, че малките тарикатки винаги намираха откъде да се промушат и ходеха задружно да кълват съседските домати.
- Въх, гиди проклетници н ...
- Въх, гиди проклетници н ...
670
3
Андрей седеше и сякаш се чувстваше неудобно от бездействието. Ина донесе две чаши с кафе и седна до него, въздишайки. Беше уморена, макар и да не беше правила нищо този ден. Тя бе облечена в лятна рокля до коленете, навън беше много горещо. Косата си бе прибрала отзад и беше наплескала очите си небр ...
457
3
Стреснушка
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда ...
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда ...
1083
Чашите заподскачаха в нестроен танц, дрънчейки настойчиво. Чинията с телешко филе се пръсна на хиляди парчета, които като шрапнели удариха стените на сепарето. Макс седеше втрещен сред облак хвърчащи струйки вино, до ушите му достигнаха писъците на клиентите от съседната маса. И всичко това бе на зв ...
561
1
Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...
1890
1
14
Нощта, в която земята се разтваря
- Пакост или лакомство-о-о?! Пакост или лакомство-о-о?!
Улисан в учебника, не бях усетил, как няколко маскирани дечица с мокри чадъри и запалени тиквени фенери се бяха промъкнали в заложната къща. Глупавият му американски празник! Беше стигнал и до затънтения ни гра ...
- Пакост или лакомство-о-о?! Пакост или лакомство-о-о?!
Улисан в учебника, не бях усетил, как няколко маскирани дечица с мокри чадъри и запалени тиквени фенери се бяха промъкнали в заложната къща. Глупавият му американски празник! Беше стигнал и до затънтения ни гра ...
1016
1
21
Когато телефонът извибрира в джоба му, Найден за момент спря да диша. Беше странно усещане, като спомен от снощен сън, който изплува пред очите ти в разгара на работния ден, нещо неуловимо познато и недостижимо. Закърнял навик от един отминал живот, който му се струваше едновременно близък и далечен ...
528
Чувствам се задължен пред читателите да поясна какво означава Буридал и защо така е озаглавена последната ми стихосбирка. Най общо казано, Буридал е добрия, справедлив дух, населяващ нашето село и трънско Краище. Като малък, когато прекалявах с игрите и пакостите, баба ми ме плашеше с него: „Сега ще ...
583
4
Къщата беше накрая, близо до реката, но отдавна изоставена и самотна. Ние, наследниците се бяхме запилели кой по градовете, кой по чужбина...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. ...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. ...
1841
2
14
За рисковете на професиите
В деня, в който полицаите за първи път излязоха на протест, жалвайки се от липса на дрехи и компютри за работа..., а и за да искат двадесет заплати при пенсиониране на 40 години, по-големи отпуски и намаляване на прекомерното натоварване, което изпитвали при практикуване н ...
В деня, в който полицаите за първи път излязоха на протест, жалвайки се от липса на дрехи и компютри за работа..., а и за да искат двадесет заплати при пенсиониране на 40 години, по-големи отпуски и намаляване на прекомерното натоварване, което изпитвали при практикуване н ...
505
Пълнолуние от спомени
- Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.
Това същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.
- Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ...
- Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.
Това същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.
- Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ...
1233
1
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
