14 695 резултата
Изтегляли сте някога лоша карта? Ако сте, добре дошли на борда.
Беше четвъртък. Един обикновен четвъртък, след срядата и преди петъка, в който, както обикновено, в пет следобед си постилах карираното одеяло в парка и сядах на пикник. Съблякох карираното си сако и отворих кошничката. Наредих една кар ...
  778 
Дребният и влажен пясък се набиваше в обувките му и хрущеше под белите му чорапи. Защо изобщо беше тръгнал по плажа? Странно, че точно днес токът по крайбрежната беше спрял, но все пак може би щеше да е по-добре ако беше поел покрай павилиончетата? Едва ли някой все още работеше в четири през нощта, ...
  1016 
Небето беше перфектно синьо, с малки пухести мързеливи облачета. Беше толкова... естествено. Краткият миг, през който погледът му обходи небосклона, му се видя като цяла вечност. Блажено спокойствие. И свърши. Притокът на адреналин изтласка всяко чувство за сигурност и го замени със страх – паническ ...
  1220 
"ЛЕБЕД"
Всеки град си има определено кътче, което е белязано с особено енергийно поле и където се раждат приказки. В нашия това беше градският парк. А от парка – езерото. Езерото с белите лебеди. Да. Бели, дългошиести, грациозни лебеди, които се носеха по бистроизворната вода и излъчваха игриви вълн ...
  1185  13 
Кралицата отдавна настояваше да посетим Париж и предвид зверското убийство, което извърши, се наложи бързо да напуснем България.
Досадникът, когото намушка с нож, се оказа дегенерат с няколко висящи дела, та общо взето връзките ми свърши работа, даже се размина и с условна присъда.
Седяхме в Lipp, п ...
  503 
- За да умреш като благородник, трябва да си живял, като благородник - каза дядото и се покашля. Беше дребно старче с каскет. Седеше на пейката пред къщата и пасеше две кози.
В селото нямаше хора. Нямаше магазин, нямаше нищо. Ние имахме семейна къща там и ходех да я наглеждам понякога. Спирах колата ...
  661 
Линк към ЧАСТ 1 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към ЧАСТ 1а
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324999
Линк към Част 2 >>> ...
  1275 
Толкова много хора минават край мен всеки ден, забързани, засилени към някаква цел, която са си поставили, за да придадат смисъл на съществуването си. Те прелитат като падащи звезди в смълчаното небе, което аз наблюдавам безучастно. Безучастно. Това е думата, която ме описва най-добре. Бих могъл да ...
  471 
Линк към ЧААСТ 1 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към ЧАСТ 1а
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324999
Целувката на ангела срещу Ин витрото ...
  666 
Събуждаше се бавно, много бавно. Болката в главата я оставяше без очи, опитваше се да ги отвори, но светлината на крушката я заслепи. Надигна се и в същия
миг повърна неудържимо. Осъзна, че лежи на чергите насред стаята и краката ù са много студени. Размърда ги. Бедрата ù бяха мокри и лепкави. Дрехи ...
  1867  27 
Пък една циганка - чистачката на офиса ми - днес ми вика:
- Бате! Помогни! Синът ми, е много работлив и свестен, ама работа не може да си намери. Дай, нещо да го уредим, за общак! Чувам, че ще вземете работа в топлофикация, следващия месец. Дай, помогни!
Циганката , честно казано ми е много симпатич ...
  1198  13 
Случвало ли ви се е да имате усещането, че съдбата ви е направила подарък? Че в живота ви нещата са се подредили в някакъв чудесен пъзел, в който всичко си е на мястото?
Е, аз напоследък често си го мисля. Все още съм сравнително млада, имам време за всичко, което обичам да правя, но най-вече, омъже ...
  778  12 
"Датският" принц на колене
"Да открадна или да не открадна? Да остана ли в жалката стаичка на театъра и да продължа да продавам билети? И с всеки билет да продавам бъдещето си? Нямам ли и аз право...? Нямам ли? Имам радостта, имам желанието имам сцената. Сутрин, когато театърът не се е събудил още и ...
  576 
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към началото - Част 1
Целувката на ангела срещу Ин витрото
(Един достатъчно измислен сюжет по един достатъчно действителен случай)
( Част 1а ) ...
  688 
3.
Откакто го изписаха, Морис Форд беше почти неотклонно с Бу. Тъй като лекциите му бяха отложени до края на месеца, той гледаше през всяка нейна свободна минута да бъдат заедно. Вече наближаваше средната възраст и въпреки че винаги беше обграден от женско внимание – никоя не беше успяла да го задър ...
  657 
Седеше на бара и бавно отпиваше от уискито си. Това беше любимото му заведение - тиха музика, шепа хора, вглъбени в своите разговори или мисли, и по някоя и друга самотна жена, на която да се опита да вземе телефона. Дори барманът му беше приятел. А и беше добър слушател. Точно от това се нуждаеше.
...
  398 
(Един достатъчно измислен сюжет по един достатъчно действителен случай - в три части)
( Част 1 )
- Добрееее…! Имаш ли готовност? А вътрешна нагласа?
- Мисля, че да! И двете са ми в наличност – отговаря ми тя и поглежда някак си встрани.
- Тогавааа… легни тук на леглото и си отвори краката така, че д ...
  1691 
Започнах да изплувам бавно от съня. Приглушената светлина ме обгръщаше и се движех. Движех се и нечии ръце ме бяха обгърнали в топла прегръдка. Полюшвах се ритмично в тези ръце и познат аромат ме изкуши да наостря обонянието си. Парфюмът му, смесен с миризмата на кожата му, беше най-изкушаващото нещ ...
  795 
Класната на Вероника беше млада учителка. От новото поколение. Атрактивна и отворена към промените, тя бързо спечели симпатиите на вечно забързаните родители. Прекалено заети със собствените си дела, с мъка догонващи поредните гениални идеи за просперитет на управляващите, те разчитаха на класната д ...
  751 
Там, на задънена гара, е поредният влак с човешки отпадъци. Куфари – различни на цвят, от разнообразен материал. С изписани имена на сенки, хора, които няма да ги потърсят на тази задънена гара. Те събират фамилни истории – обиците на бабата, лулата на дядото. Почти век в оформена изписана кожа или ...
  838 
2.
Вече седми ден посещаваше ранения професор Форд, който без да иска бе спасила. Но нямаше късмета да го намери буден. Д-р Рос ù беше казал, че е започнал да се оправя. Давали му още приспивателни, за да не го мъчат счупеният крак, зашитите рани и другите натъртвания. Може би затова все спеше, кога ...
  603 
Винаги съм искала да заснема събуждането на природата при изгрев слънце. Как цветовете разгръщат венчелистчетата си, сякаш за да посрещнат началото на деня.
Намирам се в ботаническата градина близо до дома си. Най–любимото ми място. Тук успявам да се успокоя и да помисля над проблемите си. Дядо ми, ...
  766 
Тихата монотoнна песен на капките бавно я изтръгваше от сладостната прегръдка на съня. Имаше нещо обаятелно и вълшебно в дъждовното майско утро, което заедно със затоплените завивки правеше събуждането и още по-трудно. В сутрини, като тази в които денят все още не бе заличил спомените Грета оставаше ...
  796 
Първите лъчи на слънцето отблясват по дългите му нокти, които дерат чаршафите. Когато стигат пода, вече се е скрило под леглото, но още чувам равните удари на сърцето му под своето. След минути невидимата здрава прегръдка ме отпуска и ставам от леглото. Първото усещане за деня – болезнено студен под ...
  759 
1.
Когато излезе от кампуса, се чувстваше изморена, потна, нервна и раздразнена.
Нямаше някаква особена причина, но това не й пречеше да не се чувства в кондиция. Трябваше да се прибере и да си почине, но само мисълта да се завре в малкото си студио направо я подлудяваше. Искаше да се разкърши. Добр ...
  708 
Беше зима. Тъмна и всепоглъщаша. Снегът падаше и затискаше всички звуци. Единственото,което се чуваше, бе тихото скърцане на снега под ботушите му. Беше закрил лицето си с шал. Един самотен кичур от дългата му, непокорна коса се вееше пред очите му, неговите сини интелигентни прозорци към света. Той ...
  619 
ПОЛИЦАЙ, АДВОКАТ И ЗАДЪРЖАН
Мрачен ден през май. Вали и редките минувачи са се загърнали в зимните си дрехи под чадърите. Три фигури търсят сушина под козирката на градския съд.
- Не престана, ей! Намокриха ми се фантазиите. Арестант, я се мръдни малко, какво си се разположил под цялата сушина!?
- Д ...
  586 
Знаеше, че той никога не е бил влюбен в нея. Дори тогава, когато все още я ухажваше и имаше нежността и вниманието му. Не изцяло, уви, досещаше се, и понякога не можеше да спи по цели нощи, сгърчена от болката на ревността, но и думичка не му каза. Искаше този мъж повече от всичко, искаше да го напр ...
  835 
Малко неща в този живот наистина си струва да бъдат припомняни. Любовта? Приятелите? Миналото? Виждаме ги и ги чувстваме, усещаме ги по кожата си и ги викаме в мислите си... докато не си отидат. И изведнъж забравяме за всичко това. Понякога става бързо, друг път са нужни години, но забравяме. Забрав ...
  600 
Тя лежеше сама в лятната нощ на тревата и наблюдаваше как огнените кълбета изгасват рязко в небето. Тревата леко боцкаше голите й рамене и беше толкова приятно. Щурците само свиреха своя симфония, която прекрасно допълваше атмосферата. Тишина, спокойствие, звезди, лек вятър… Около нея всичко беше по ...
  789 
Главата ѝ бе на рамото му. Сладостната тръпка още гореше в нея, пълзеше и се разливаше надолу, надолу, навсякъде, по цялото ѝ тяло. Екстазът беше неописуем, тотално сливане, на тела, души и същности. Обожаваше го безрезервно. Беше имала много мъже в живота си, но това беше повече от всякакви очакван ...
  648 
ЧЕРЕН ГАРВАН
На Гьоко
„Скалата днес е малко хлъзгава. Малко! Срещал съм и по-гадни скали. По-хлъзгави. Тук може да се хвана с лявата ръка. Така. Сега да видим къде ще стъпя. Леко, тук някъде имаше удобна стъпка. Да, ето тука е. Ама са сини очите ѝ. По-сини от реката напролет. Ще се набера и ще зацеп ...
  697 
Част от мен се гърчи при мисълта, че той е толкова близо до мен и в същото време толкова недостижим, но сега моят и неговият живот са два отделни свята на две различни планети. Не беше лесно да го осъзная, защото имаше време, когато двамата бяхме едно цяло, но оттогава минаха пет години и два живота ...
  572 
Самоубийство от скука
Този следобед, към 14 часа, пред една от автобусните спирки на булевард Сливница беше спряла линейка.
***
Красива жена седеше на терасата си на шестия етаж на един от старите блокове на булевард Сливница 152. Времето беше облачно, също като душата й, а лекият сух вятър й напомн ...
  947 
Спомени от снимане по изгрев
5:30. Изключвам алармата и отново затварям очи. След минута-две осъзнавам къде съм и какво трябва да правя и ставам. Поглеждам през прозореца. Облак на хоризонта и малка пролука над него. Най-вероятно няма да се види изгрева, но разчитам на оцветяване на облаците. Шансов ...
  766 
Бързаше за работа, когато отново се разминаха на улицата. Както всеки ден през последните 20 години.
Забави крачка, за да се наслади на присъствието ù.
Зад гърба си имаше два брака и три деца, но така и не придоби рутина от сутрешните им срещи. Старата любов беше оставила незаличим отпечатък.
След и ...
  512 
Беше като всички останали деца. Щураче, което се чуди каква глупост да измисли. Често се мотаеше с момчетата, просто защото нямаше други момичета от квартала, но това не ù правеше впечатление, дори се радваше. Беше тяхната "кралица". Светло кестенявите ù, къдрави коси винаги се мяткаха пред лицето ù ...
  858 
- Г-н Хейс, добър вечер! - приветлив женски глас се усмихваше от другата страна на телефона.
- Слушам Ви!
- Вашето такси Ви очаква пред дома Ви, моля бъдете точен , тъй като групата пред магазина вече Ви очаква. Приятно изкарване!
Разговорът прекъсна преди да може да реагира по какъвто и да било нач ...
  572 
Будя се. Бавно. Паника. Задуха. Още усещам пипалата на кошмара, обвити около гърлото ми, причинявайки ми жестока болка. Не мога да свикна с този страх. Усещам, че се будя, но в същото време продължавам да живея в кошмарния сън. Гърдите ми тежат и в тях се разгръща засилващата се паника. По бузите ми ...
  1217 
Днес поседнах да напека малко босите си крака на камънаците покрай брега на морето. Те бяха затоплени приятно от слънцето. Не исках нищо друго. Нито да докосна водата, нито да си измия ръцете и да разнеса водните капки чак до раменете си, както обикновено хората правят, пробвайки каква е температура ...
  1102 
Предложения
: ??:??