14 695 резултата
Преди 17 години и половина едно влюбено момче пътувало в трамвай номер пет. Към Овча купел. На коленете му седяло високо красиво момиче.
При един негов силен порив той видял бъдещето им. Заедно. Започнал да рисува по прозореца и в същото време да го облича в думи. Говорел разпалено. Дълго. В Трамвай ...
  1057 
Онова лято реших да се възползвам от идеята на моя позната и да прекарам отпуската си на вилата ù в китна планинска местност. Тя самата имаше други планове за лятото, така че аз щях да бъда съвсем сама - нещо, за което отдавна мечтаех, защото имах нужда точно от такава пълна почивка.
Ето защо отхвър ...
  795 
Бяха като подивели. Търчаха около колата и лаеха. Няколко английски песа. В крайчеца на предното стъкло имаше празно, отворено място. Сенникът за слънце, дето го купих от София, оня с лепките, не беше хванал там и беше провиснал. От там ги видях. Видях и стопанинът им. Дребен чичак, с шуба и гугла. ...
  675 
Бях в първи клас. С учителката ни подготвихме малка програма за посрещане на Дядо Мраз. Всички деца от класа имаха някаква роля в този спектакъл. Шест от момиченцата бяха балеринки и щяха да танцуват и пеят, две момченца трябваше да кажат по едно стихотворение, а останалата групичка, в която бях и а ...
  955 
Малък разговор в градинката.
- Имам само 40 лева. Ако си направя кичури, не мога да си купя билет.
- Нали е лев и петдесет, ще ти дам!
- Давай да свършваме и да пием по бира.
Хубаво нещо е тийнейджърството. Или поне беше. Свърши, но... през 2010-та още беше настояще. Кичури... руси. Един куп неизкар ...
  703 
,,Перфектният'' човек
Той се погледна в огледалото. Избърса сълзите си и сякаш се вгледа в душата си.
- Добър ли съм?
- Може би не достатъчно - каза му един тихичък глас.
- Раним ли съм? ...
  609 
Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по-навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите ù се четеше покана:
„Ела тук, до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той ù отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да ù каже:
„Не искам! Страх ме ...
  1922  19 
Едно малко вълче с детски очички ме побутна по бузата и се мушна между ръцете ми.
- Ей, сладурче, какво правиш тук? - казах аз и всички мои приятелки, които бяха с мен в гората, се натрупаха около него. Яна го погали нежно, метна му една бисквитка и то се скри в мрака. Лиа натрупа събраните съчки, з ...
  650 
Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години, и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...
  927 
Мъжът ù я напусна, защото не издържаше повече нейната наглост. Обичаше я, но тя правеше живота му непоносим. След поредния скандал за нейните изневери и прибирания сутрин пияна и клатушкаща се, той получи силен спазъм в гърдите и просто реши да се изнесе. Само няколко дни преди това, спирайки колата ...
  734 
ИЗНЕНАДВАЩОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Животът ме подложи на много митарства. Така се сложиха нещата, че до тридесет и третата си годишнина бях сменил шестнадесет адреса в пет населени места. Към тази възраст жената ме бе дарила с две прекрасни дъщери. Всичките заедно се помещавахме в една малка стая и още по-ма ...
  747 
  898 
Бутилката абсент я гледа втренчено със златистожълтите си очи. Този поглед излъчва спокойствие и мълчаливо очакване за наслада. Стъклото ù е студено и лепкаво сладко. Ароматът леко гали ноздрите ù, дарява с кехлибарена нежност. Мисли да си го поръча – да опита забранения му вкус – една опасна игра с ...
  786 
Поредната нощ, в която Генади не можеше да заспи, защото едно красиво цвете беше обзело неговите мисли. Колкото красиво, толкова и далечно. Да, разстоянието беше факторът, който ги разделяше, но Генади имаше късмета, че живее в модерна епоха, където разстоянието беше просто една незначителна пречка. ...
  691 
Стаята беше погълната от непрогледен мрак. Единствената светлина беше циферблатът на часовника. Ноел отвори очи и насочи поглед към блещукащата зелена светлина, малките неонови цифри показваха 8.00. Идеалното време да започне днешният ден, помисли си той – както бе направил и предишния, както щеше д ...
  479 
Есенна утрин. Нощта преди това през града беше преминала ужасна буря. Беше студено, ветровито, а и навсякъде имаше вода. Г-н и г-жа М., младо, средно - заможно семейство, закусваха и си говореха, а край тях грееха дев печки "Елва", пуснати на два реотана. Бяха голяма гордост на г-н М., подарък от ба ...
  926 
- Явно така си мисля. Не съм сигурна в себе си. А защо ли вярвам в себе си? Това също не знам. Но вярвам в едно.
- В кое?
- Ами, просто е... Ще си отворя бутилка червено вино и от ароматите и от пивките глътки, с тъга ще се напия... А може би накрая ще си поплача и в усамотение ще затворя очи... И и ...
  809 
Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си, и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...
  769 
Той просто стоеше на ръба и гледаше земята под краката си. Беше близко края, само на няколко сантиметра от него. Въпросите в главата му затрудняваха дори и дишането му. Под него беше безкрайния край, пропастта решаваща дали той ще живее или не. Не беше готов да скочи, не беше готов и да продължи да ...
  598 
Отец Форевър слиза в равнината
Обади ми се по телефона, два дни след Коледа. Дали съм го помнел. Разбира се, така му отговорих.
- Вие сте онзи, който влезе преди година в магазина. Заедно с дъщеря си и малкото внуче. Който ми остави няколко дървени кръстчета, и филакто също.
- Братко, да минем на ти ...
  908 
Свижданията са във вторник
Днес е понеделник. Синът ми, писателят, трябва да дойде. Чакам го от два часа. Другият ми син е в чужбина. Чуваме се по телефона. Понякога.
Мина още час откакто съм в стаята за свиждане. Синът ми го няма, но аз съм сигурен – скоро ще влезе през решетъчната врата, ще поседи ...
  940 
Новогодишната принцеса
Моето море, планина, въздух и огън
Наблюдавах ги отстрани – множество момичета, жени и един мъж. Те имаха сходни имена и външност, но в същността си много се различаваха. Ако те, сега, трябва да проведат един разговор, как би изглеждал той?
-Да говорим за сърцето? – предложи И ...
  1250 
С този тип станахме близки случайно.
Работех във фризьорския салон на комплекса, а той беше един от масажистите. Всъщност най-невзрачният от всички – слаб един такъв, жилест, попрегърбен, с преждевременно състарена кожа и отнесена походка. Изобщо с много неподдържана външност. По едно време се чудих ...
  1637  10 
Отпивах черното кафе на бавни и дълги глътки, като същевременно се чудех дали ще успея да си платя наема.
Въпреки, че живеех в бедняшки квартал, стандартът на Ню Йорк си казваше думата и трудно изкарвах месеца без дребен заем от колегите.
Трябваше да предложа интересна статия на главния редактор, ин ...
  600 
Сутрин.
С нищо по-различна от останалите. Слънцето влизаше през щорите на тънки ивици, като сръбски кашкавал върху италианска пица. Аз стоя до мивката, подпряна на дланите си и чакам микровълновата да изпищи, че водата за кафето ми е готова. Каква картинка само... вързана коса, изсушено от почистващ ...
  789 
Да имаш и да нямаш
Бях минавала милиони пъти по тази улица. Никога обаче не се бях замисляла, че там, долу в краката на всички хора, където рядко някой би погледнал, стоеше едно момиче. Не беше по-голяма от мен, нито с нещо по-различна от останалите хора, но тя стоеше там всеки път, когато минавах п ...
  1484 
- Бях студентка, когато забременях от мъжа, по когото бях луда - започна тя, когато се настанихме пред чаша кафе на малката маса в полупразното заведение. - Не знаех почти нищо за него и с времето това не се промени. Пътуваше много, обаждаше ми се веднъж-два пъти месечно, но въпреки това приемах, че ...
  992 
Наближаваше Коледа. Поредната броеница от празнични дни, в които вечно бързащите и тези, които не бързаха за никъде, онези които още вярваха и другите, които вече не вярваха се срещаха на кръстопътя на надеждите, за да се замислят за ценностите в живота си...
Но както винаги дните преминаваха в лудо ...
  1165  18 
Пътят беше осеян с много завои и не позволяваше да се кара бързо. Естествено, имаше един куп тарикати, които току изскачаха зад завоите, святкаха с намръщените си фарове, сякаш някой друг е виновен за безумното им шофиране.
Стоян не беше от хората, които карат много бързо, даже беше твърде отговорен ...
  903 
Сълзи за врани
"От известно време всяка вечер си лягам на студено и тъмно, стиснал сърцето си в едната ръка, а револвера в другата. Просто си лежа и гледам тавана. Минава ми всеки път една мисъл през главата. И... о, скъпи читателю, ако тя е вярна, то аз по-добре да сложа край на живота си още сега. ...
  938 
/почти автобиографично/
Това беше една ужасно дълга нощ, когато Ве умираше, а аз гледах безпомощно отстрани. Тази безпомощност е особено терзаеща, когато умира близък човек, към когото имаш известни задължения. Иска ти се да се върне лентата назад, за да направиш нужните корекции, но лентата се върт ...
  1034  11 
С приятелка имахме уговорка да ù занеса кисело зеле. Нейното още не било станало, а Коледа без сърми - просто не става. Облякох се аз, приготвих пакета със зелката и тръгнах. А то се отворило едно време, едно слънце, едно тихо и спокойно. Чудно, само за разходка.
Звъня на вратата. Отваря ми внучката ...
  909 
Приятелите ми винаги малко са ми завиждали заради отношението ми към момичетата. Докъм трийсетте бях имал много връзки - разнообразни, неангажиращи ме по никакъв начин, и се бях научил да се измъквам от тях веднага щом надушвах, че имат тенденцията да се задълбочат. И нали си бях остроумен чаровник, ...
  950 
Гледаше пътя и си спомняше... колко пъти бе пътувал по него, стотици, хиляди, цял живот. Понякога бе скучно, понякога бързо, но винаги бе различно. Имаше своите спомени по целия път.
Но нямаше да забрави миговете, в които пътуваше с нея.
Ето тук и обясняваше колко трудно е било навремето през зимата ...
  1178 
АМАЗОНКА
Бях още студентка, но бях вече омъжена и очаквах да стана майка.
Поделението на моят съпруг, офицер в Кърджали, беше на лагер в село Широко поле. Лагерът беше организиран на палатки за бойците и малко встрани палатки за офицерите и командира на частта. Войник ни носеше в канчета храната. Бя ...
  539 
- Здрасти, колега. Наминах да ти напомня за сбирката довечера.
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да... мисията... Така и не разбрах за какво точно ...
  880 
НА ИЗПИТ
Без политическите науки не можем. Човек трябва да е наясно как е създаден светът, кои сили го бутат и как по-правилно да дава своя принос за общото благо. Тези науки винаги са били едни и същи, независимо че в различните времена са ги чели по различен начин. Винаги с уверението за правдивос ...
  787 
БИВШИЯТ КВАРТАЛЕН БОС
Тялото на проститутката се извиваше, галеше го с всичките си дадености, а той не беше там, той, бившият квартален бос.
Някога беше дълго и слабо момче, с муден ум, малко страхлив, много обичан от мама, баба и двете си лели. Завиждаше на атлетите, футболистите и отличниците от к ...
  410 
В апартамента звучеше празнична глъчка. Беше настъпил най-хубавият момент от годината - украсяването на коледното дръвче. Елхичката беше кичеста и мъничка и цялата трептеше със зелените си иглички. Сякаш шептеше: „Хайде, какво се бавите, време е вече. Скоро идва празникът и аз трябва да блестя и да ...
  925  12 
Рано сутрин. Разпратих народа насам-натам. Един на работа, друг по работа. Всеки тръгна нанякъде. Останахме сами с кучето. Да разтребваме след излезлите, да готвим, за да има с какво да посрещнем прибиращите се. Въобще работа безкрай. Скучно ежедневие на жена-домакиня. Свиквала съм по някое време ня ...
  826 
Предложения
: ??:??