4 247 резултата
Tylko Twoja dłoń, stały ląd…
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и не ...
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и не ...
628
Първа глава
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие ...
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие ...
690
2
3
1.
Имаше странна линия в асфалта, която криволичеше ту вляво, ту вдясно и отвличаше вниманието от скучната, праволинейна маркировка. Намираше се в аварийната лента, но единствено в посока от София към Пловдив, затова винаги, когато се прибираше, Джони сядаше отдясно да я наблюдава. И през цялото вре ...
Имаше странна линия в асфалта, която криволичеше ту вляво, ту вдясно и отвличаше вниманието от скучната, праволинейна маркировка. Намираше се в аварийната лента, но единствено в посока от София към Пловдив, затова винаги, когато се прибираше, Джони сядаше отдясно да я наблюдава. И през цялото вре ...
511
Линк към трета част на Книгата „Приказки от Омагьосаната планина“:
https://otkrovenia.com/bg/proza/prikazki-ot-omagyosanata-planina-zlata-hubavica
Богът на мълниите, на кон или в колесница, поваля дървото с мълния или с чук, изгаря го или пък разтрошава камъка. След победата освобождава водата и зав ...
https://otkrovenia.com/bg/proza/prikazki-ot-omagyosanata-planina-zlata-hubavica
Богът на мълниите, на кон или в колесница, поваля дървото с мълния или с чук, изгаря го или пък разтрошава камъка. След победата освобождава водата и зав ...
1144
"И вместо отново да го лепя, разбрах, че, и счупеното ми отива..", Не свикнах да те няма
Случвало ли ти се е, читателю, противоречиво на времето навън, в теб да греят хиляди слънца, достатъчни, за да направят Вторника неотразим и блестящ?
За да се потвърдят чувствата, които изпитвах, няколко слънчев ...
Случвало ли ти се е, читателю, противоречиво на времето навън, в теб да греят хиляди слънца, достатъчни, за да направят Вторника неотразим и блестящ?
За да се потвърдят чувствата, които изпитвах, няколко слънчев ...
814
2
1
Въздухът, който нахлуваше през отворения прозорец на колата, носеше аромата на лавандула. Аромата на Прованс. От двете страни на пътя се редуваха жълтото море на кантариона и люляковия океан на лавандулата. Високите тополи, от двете страни на пътя, стояха като наполеонови гвардейци на пост. Сен Реми ...
1007
1
3
Ден като всички останали (с нищо по - различен, но и никога еднакъв).
Началото на деня беше обещаващо.
Небето беше ясно, слънцето грееше силно и създаваше усещането, че нещо наистина хубаво, и запомнящо се предстои.
Температурите бяха положителни, както навън, така и в душата.
Лъчите се заиграваха с ...
Началото на деня беше обещаващо.
Небето беше ясно, слънцето грееше силно и създаваше усещането, че нещо наистина хубаво, и запомнящо се предстои.
Температурите бяха положителни, както навън, така и в душата.
Лъчите се заиграваха с ...
449
1
5
За желанията и ударите, които сърцето пропуска
Утрото ме посрещна в мисли за теб, още преди да отворя очите си.
Днес ще пиша за теб (може би). За сутрешно-сънените ти очи; за раздразнението ти от предишната вечер; главоболието от препиването и неспането; за счупените столове, думи, разочарования, ка ...
Утрото ме посрещна в мисли за теб, още преди да отворя очите си.
Днес ще пиша за теб (може би). За сутрешно-сънените ти очи; за раздразнението ти от предишната вечер; главоболието от препиването и неспането; за счупените столове, думи, разочарования, ка ...
403
1
5
Глава 1.
Пътят
Вървете, вървете,
През кал и бездни, през трънливи пътеки, вървете
Там чака ви лъскав и тъй непознат ...
Пътят
Вървете, вървете,
През кал и бездни, през трънливи пътеки, вървете
Там чака ви лъскав и тъй непознат ...
704
1
4
Состояние истины
- Учитель, сколько можно, ходим, смотрим, блуждаем в установленной истории, она перед нашими глазами ломаным пятаком выявляется, уже были в этих палатах, опять, те же никчемные пустяки торочим в седалище. Видим солнце на небе, а нам говорят - это подземелье ада. Мы из-под земли берё ...
- Учитель, сколько можно, ходим, смотрим, блуждаем в установленной истории, она перед нашими глазами ломаным пятаком выявляется, уже были в этих палатах, опять, те же никчемные пустяки торочим в седалище. Видим солнце на небе, а нам говорят - это подземелье ада. Мы из-под земли берё ...
1112
Ако ме попиташ защо избрах точно това за заглавие на новото предизвикателство, което отправям към себе си, ще ти кажа, че нямам абсолютно никаква представа.
Дали звуците на любимата "Лили" и на още по - любимия саксофон ме накараха да поставя именно това за начало на нещо наистина задълбочено; дали ...
Дали звуците на любимата "Лили" и на още по - любимия саксофон ме накараха да поставя именно това за начало на нещо наистина задълбочено; дали ...
504
1
2
Дни, месеци, години летят като чайки. Стрелват се за миг в небето, и вече са изчезнали зад хоризонта. Само прибоят е вечен, като времето и живота.
На бившите дипломатически кортове всичко се беше променило. Да, беше на същото място в Борисовата градина, но както името на градината беше вече друго, т ...
На бившите дипломатически кортове всичко се беше променило. Да, беше на същото място в Борисовата градина, но както името на градината беше вече друго, т ...
972
1
7
- 5 -
Метин Амари подмина невъзмутимо Алекс и се насочи към автомобила си. Ал хвръли поглед към коридора и за секунда си позволи да изпита страх и съжаление по изгубеното… по онези топли мигове със семейството, по предизвикателните часове, които прекарваше пред компютъра в игра на кой е по-добър в у ...
Метин Амари подмина невъзмутимо Алекс и се насочи към автомобила си. Ал хвръли поглед към коридора и за секунда си позволи да изпита страх и съжаление по изгубеното… по онези топли мигове със семейството, по предизвикателните часове, които прекарваше пред компютъра в игра на кой е по-добър в у ...
880
7
/Малко лирическо-прозаическо-преводаческо-критическо отклонение/
А кой от вас
изсвирил би
ноктюрно с бас,
на флейтата на водосточните тръби? ...
А кой от вас
изсвирил би
ноктюрно с бас,
на флейтата на водосточните тръби? ...
637
5
Лина, Елка и Диана вървяха по тесните улички на града. Едвам успяваха да се разминават с огромната тълпа туристи и местни хора, по тези улици-пазари, където човек можеше да намери и купи, даже онова което не му беше минало през ума, че може да съществува. Магазин до магазин, сергия до сергия, нареде ...
872
1
3
Пúсана писáна
рано отзарана
мие се, приглажда,
черна като сажда.
Миден, наши дни ...
рано отзарана
мие се, приглажда,
черна като сажда.
Миден, наши дни ...
563
Слънчевия лъч от злато
скри тъмата в пелена
и издигна непонятна,
нова мужду нас стена.
Песен от филма „Бременските музиканти“, ...
скри тъмата в пелена
и издигна непонятна,
нова мужду нас стена.
Песен от филма „Бременските музиканти“, ...
644
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и седма
Необикновен януарски ден. Температурата на въздуха беше над 20. Слънцето не пестеше лъчите си. Хората се разхождаха по летни дрехи, а някои даже бяха тръгнали към плажовете. Беше петък и часовете на Лина бяха приключили по-рано от обикновено. Решила да не се при ...
Глава двадесет и седма
Необикновен януарски ден. Температурата на въздуха беше над 20. Слънцето не пестеше лъчите си. Хората се разхождаха по летни дрехи, а някои даже бяха тръгнали към плажовете. Беше петък и часовете на Лина бяха приключили по-рано от обикновено. Решила да не се при ...
727
1
6
- 4 -
Алекс бе накарал Метин най-накрая да проговори, поне донякъде. Сърцето му тръбеше.
— Значи не знаеш как го правиш?
— Не знам. Имам си теории — каза той и сви рамене.
— Какво стана с Лара и онова бебе на снимката? — Алекс трябваше да определи дали всъщност на Метин може да му се вярва на небива ...
Алекс бе накарал Метин най-накрая да проговори, поне донякъде. Сърцето му тръбеше.
— Значи не знаеш как го правиш?
— Не знам. Имам си теории — каза той и сви рамене.
— Какво стана с Лара и онова бебе на снимката? — Алекс трябваше да определи дали всъщност на Метин може да му се вярва на небива ...
823
8
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и шеста
Вечерите в Рабат бяха необикновено приятни. След 9 часа, под влияние на приливите и отливите на океана, вятърът утихваше и човек дишаше леко. Свежият океанският въздух се напояваше с аромата на жасмин. Този мирис имаше необикновената сила да се просмуква навсякъ ...
Глава двадесет и шеста
Вечерите в Рабат бяха необикновено приятни. След 9 часа, под влияние на приливите и отливите на океана, вятърът утихваше и човек дишаше леко. Свежият океанският въздух се напояваше с аромата на жасмин. Този мирис имаше необикновената сила да се просмуква навсякъ ...
654
1
8
Кой не скача, е червен!
Лозунг от митингите на СДС в началото на прехода
Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята.
Бойко Борисов към членовете на ГЕРБ
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари, 2020 ...
Лозунг от митингите на СДС в началото на прехода
Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята.
Бойко Борисов към членовете на ГЕРБ
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари, 2020 ...
1043
2
- 3 -
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше п ...
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше п ...
938
11
Девическият колеж “Омар Хаям” беше старо училище с установени 69 годишни традиции. Преди Пакта за независимост, подписана в Париж през 1956 година, училището принадлежеше на френския католически орден на Кармелитките. Такива колежи имаше в много европейски страни, включително и в България(София, Пло ...
827
1
7
- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...
947
7
Глава 42. Милашка.
Хозяйский сын имел обязанность: убирать комнату немца, выносить утром ночное эмалированное ведро крытое крышкой, мыть назначение ведра, заливать чистой водой и оставлять для новой ночной нужды. В глазах его навсегда заползла намеченная покорность. Она ещё более окрепла, когда долг ...
Хозяйский сын имел обязанность: убирать комнату немца, выносить утром ночное эмалированное ведро крытое крышкой, мыть назначение ведра, заливать чистой водой и оставлять для новой ночной нужды. В глазах его навсегда заползла намеченная покорность. Она ещё более окрепла, когда долг ...
1119
2
Глава двадесет и четвърта
Самолетът “ Боинг 747” летеше над масленозелените води на Атлантика. От Брюксел до Гибралтар машината беше летяла все на юг, почти по права линия. Току що, 425-те пътници на борда на cамолета на авиокомпания “Royal Air Maroc” бяха пресекли Гибралтар, този толкова сериозно о ...
Самолетът “ Боинг 747” летеше над масленозелените води на Атлантика. От Брюксел до Гибралтар машината беше летяла все на юг, почти по права линия. Току що, 425-те пътници на борда на cамолета на авиокомпания “Royal Air Maroc” бяха пресекли Гибралтар, този толкова сериозно о ...
1172
2
8
Войната не е приключение. Войната е болест, като тифа.
Екзюпери
Фуражката деформира главата.
Народна мъдрост
Миден, наши дни ...
Екзюпери
Фуражката деформира главата.
Народна мъдрост
Миден, наши дни ...
779
3
Глава 41. Зарождение трагедий.
Стояла жгучая июльская жара, какая обычно бывает после летнего ливня. Начальник разведки экономического полка вермахта «Восток-Запад» майор Гуго Ланге нёс под мышкой тощий кожаный портфель, в другой руке он держал револьвер, вместо сердца - била снарядами дальнобойная ...
Стояла жгучая июльская жара, какая обычно бывает после летнего ливня. Начальник разведки экономического полка вермахта «Восток-Запад» майор Гуго Ланге нёс под мышкой тощий кожаный портфель, в другой руке он держал револьвер, вместо сердца - била снарядами дальнобойная ...
1313
2
Всичко изчезна. За нула време, всичко си отиде. Целият им свят се разпадна. Или поне… така си мислеха.
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури ...
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури ...
958
3
12
– Лоша поличба – рече мама Джули. – Какво знаеш за този човек?
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу. ...
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу. ...
1312
Еди влезе, огледа залата и видя вдигнатата ръка на Лина. Виждайки любимото момиче, той тръгна уверено към масата, където седяха младото момиче и друга дама седнала с гръб към входа на кафе-сладкарницата. Естествено младият мъж изпитваше известно вълнение преди срещата. Нетърпелива да прегърне любими ...
934
2
3
Глава двадесет и втора
Витоша, наденала теменужения си воал е толкова красива и привлекателна. Вълшебните гори, слънчевите поляни осеяни с цветя, сенчестите горски пътеки, ледено студените извори, и красивите и уютни планински хижи я правеха неповторима. Лина ,от пръв поглед се беше влюбила в тази о ...
Витоша, наденала теменужения си воал е толкова красива и привлекателна. Вълшебните гори, слънчевите поляни осеяни с цветя, сенчестите горски пътеки, ледено студените извори, и красивите и уютни планински хижи я правеха неповторима. Лина ,от пръв поглед се беше влюбила в тази о ...
1217
4
5
Така загина Веруй Бога и останахме само Димо и аз. Пък този нещо ми крещеше, но не го чувах, поради целия шум на поражението. Ала накрая нямаше как – чух и разбрах, защото се приближи съвсем и нехаеше за коловете и ножовете на турците:
- Остани жив! Живей! Няма да ми умираш сега! Разкажи за нас какв ...
- Остани жив! Живей! Няма да ми умираш сега! Разкажи за нас какв ...
624
1
1
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и първа
След студената и невероятно дълга зима, най-после майското слънце беше сгряло душите и телата на софиянци. Неотдавна, те бяха прибрали зимните дрехи в старите скринове и куфари, и облечени в пъстри летни премени се радваха на слъчевите паркове и градини на столи ...
Глава двадесет и първа
След студената и невероятно дълга зима, най-после майското слънце беше сгряло душите и телата на софиянци. Неотдавна, те бяха прибрали зимните дрехи в старите скринове и куфари, и облечени в пъстри летни премени се радваха на слъчевите паркове и градини на столи ...
733
1
5
Еди не можа да реагира. Беше напълно парализиран. Гледаше младата жена пред себе си и се питаше коя е тази непозната. Събуди го гласът от спалнята, който отново питаше кой е посмял да ги събуди толкова рано.
Еди се обърна и бавно заслиза по стълбите. Вървеше като сомнамбул. Спираше по средата на стъ ...
Еди се обърна и бавно заслиза по стълбите. Вървеше като сомнамбул. Спираше по средата на стъ ...
474
1
5
1977 година започна зле. През март месец жестоко земетресение разтърси земята под планината Вранча. Букурещ и други румънски градове пострадаха от разрушени жилищни сгради, и много човешки жертви.
На 4-ти март, точно в 21часа и 24 минути, земята се разтърсва, за да предизвика апокалиптична ситуация ...
На 4-ти март, точно в 21часа и 24 минути, земята се разтърсва, за да предизвика апокалиптична ситуация ...
828
2
6
Глава осемнадесета
Днес улица Раковска беше изключително оживена. Коли, тролеи, и главно пешоходци, бяха превърнали тази централна софийска улица в най-оживеното място в града. Беше края на месец юли и жегата беше ужасна. Никакъв полъх откъм планината, жестокото юлско слънце беше напекло токущо поло ...
Днес улица Раковска беше изключително оживена. Коли, тролеи, и главно пешоходци, бяха превърнали тази централна софийска улица в най-оживеното място в града. Беше края на месец юли и жегата беше ужасна. Никакъв полъх откъм планината, жестокото юлско слънце беше напекло токущо поло ...
894
1
3
Глава седемнадесета
Брюксел се готвеше да празнува Коледа. Градът беше добил необикновено фееричен вид. Целият център беше залят с разноцветни блестящи светлини, които предизвикваха чувството за нашествие на приказни светлинни гиганти в чудновати цветове.
Коледният пазар носи името на “Зимни удоволс ...
Брюксел се готвеше да празнува Коледа. Градът беше добил необикновено фееричен вид. Целият център беше залят с разноцветни блестящи светлини, които предизвикваха чувството за нашествие на приказни светлинни гиганти в чудновати цветове.
Коледният пазар носи името на “Зимни удоволс ...
974
2
5
– Идват – отвърна Харкорт. Усещаше как вълната на ужаса се надига. Въпреки викането на Нъли и напева на Йоланда съществата настъпваха, защото бяха събрали сила и нищо не можеше да ги спре. Той отново вдигна меча и пристъпи срещу тях. Видя омразата – непреодолима и безсмислена, не на едно лице – лице ...
1073
6
Градът беше облякъл есенната си премяна съвсем неочаквано. Беше средата на Септември, а кестените в Докторската градина падаха върху зелената до вчера трева. Падаха и се пропукваха, за да изкочи блестящият кестен лакиран от Природата. На старата дървена пейка седяха три възрастни дами и тихичко разг ...
1342
1
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
