40 837 резултата
14.
След като остави Чарлс и Лили, Ерик се прибра у дома си и изпи още една бира. Главата му леко се замая, но въпреки това знаеше, че ако легне, няма да заспи.
Излезе на верандата и обърна лицето си срещу усиления западен вятър. Черното нощно небе надвисваше над градчето, прорязано от очертанията н ...
  988 
***
Симпсън едва се крепеше на скелето. Краката му – натегнати пружини – трепереха в усилие да удържат тежестта на тялото, а изопнатите над главата му ръце вече го боляха в треска. Телефонът упорито вибрираше в джоба му като сигнал за неотложен разговор, но той нямаше как да отговори. Когато най-пос ...
  961 
Казвала ми е майка ми, че когато съм се родил вратата на стаята се отворила и се затворила сама. Но нито тя, нито баба ми, която също била в стаята, не се изплашили, защото почувствали доброта във въздуха. Аз все пак, като човек трезвомислещ, съм по-склонен да вярвам, че просто е станало течение и в ...
  1768 
В едно царство живял и управлявал мъдър и справедлив цар. Когато се родил единственият му син, царицата се разболяла и не след дълго починала.Освен тая печал сполетяла царя, в деня на своето раждане, сина му бил орисан от лоща орисница. Когато принца порасне голям, в деня на неговото коронясване за ...
  846 
Днес синът ми имаше изпит. Дистанционно ! Заради коронавируса и карантината !
А сега, свири на пианото песни от Йосиф Цанков !...
Не зная къде е намерил сборника, затрупан между купища други партитури с ноти! Преди много години бях го купила …( беше толкова отдавно, сякаш в друг мой живот)!
„ Сборни ...
  1431  18 
Настъпи поредната обичайна вечер. Лорелей тъкмо бе приключила с доклада си пред Ноа и двамата обсъждаха дреболии. Изминалите дни бяха повлияли положително на съпруга ѝ и той се бе възстановил почти напълно. Лорелей изпита голямо задоволство, гледайки го как седи в леглото с лице, изпълнено с енергия ...
  1085  10 
Помня как нервно погледнах часовника си. Времето беше ветровито, а клоните на дърветата играеха непримирим танц под аранжимента на силния вятър, който свиреше своята разпокъсана мелодия. Стоях и чаках поредния нежен залез. С изящество бях смесил в чашата си Аперол, сода, три кубчета лед и резенче ли ...
  2162 
Чувах на моменти часовника така,сякаш той беше в стаята-а не беше. Стоеше долу,окачен на стената, на долния апартамент.
Всяка секунда се подчертаваше остро и рязко,като че ли ми напомняше,че времето ми изтича.
Бях грешна,бях много грешна,не уважавах, осмивах,хулих. Пиех като за последно,пуших като з ...
  841 
Внимание! Тази част може да е неподходяща за лица под 16 години.
12.
Лили бе влязла през отворената порта без да я чуят. Обикновено стъпваше така – тихо като горска фея. Сега се изкачваше по стълбите към тях, облечена в бял суитчър, изтрити дънки, които стояха като излети върху стройните ѝ крака, и ...
  1091 
Вчера пак отбелязахме Деня на Ботев и геройски загиналите за свободата на България. Пак виха сирените. И пак забързани в делника, затворени в проблемите си, под тежестта на ежедневието, мнозина дори не спряха за миг да се замислят. За миналото, за Ботев, за себе си.
Защото ние мерим света със своята ...
  1118  14 
... Имам дъщеря. Таня. Добро дете. Никакви проблеми с нея! Расте като гъбка! Незлобива, мила, добра... Чурулика из къщи, и скача като катеричка. Изобщо .... Радост! Един ден си дойде разплакана. Скри се в стаята си и не излезе до вечерта. На вечеря почопли, почопли в чинията си и се скри в стаята си ...
  1466  38 
В далечината се чу свирката на влака. След миг от завоя се появи локомотива. Трябваше да хвърля половин цигара. Качих се на влака за Сандански с мисълта да се наспя. Влязох в първото купе. Имаше само един възрастен човек седящ до прозореца. Отворих вратата.
-Свободно ли е? - Странно, в купето не мир ...
  1742 
Звездата Бетелхайзе скоро ще се превърне в свръхнова… През последните години тя е загубила кръглата си форма, стремително сплесквайки се в полюсите, а на екватора все още се държи от центробежните сили. Това е ясно доказателство, че е само въпрос на време, вероятно месеци, да се превърне в свръхнова ...
  912 
Малина беше седнала в розовата градинка на китният селския двор. Гледаше безизразно и празно в пространството. Ароматът на розовите храсти просто омайваше. Чудеше се, кога изминаха двадесет и пет години брачен живот и сама не можеше да повярва. Имаше трудности, имаше хубави моменти, но ето че времет ...
  1144  54 
10.
- Виж! – възкликна Филипа. – Заградено е!
Беше вярно. Цялото протежение на дългата алея, точеща се покрай Лонг Бийч, беше опасано с червени полицейски ленти. Здрачът се спускаше над плажа и превръщаше пясъка в сива каменна пустиня. Тъмните вълни се блъскаха яростно в брега, оставяйки гигантски о ...
  1052 
1 юни - денят на гибелта на Ботев. Привечер, след ожесточено сражение, войводата пада убит в местността “Йолковица”, под Камарата.
Паметникът е на Околчица, говорело се е за Вола, но Ботев е бил разположил щаба си именно в Йолковица.
От там цял ден са притичвали четници, разнасящи заповедите му, нат ...
  719  14 
Поредица „Баба и внуче”
***
5 ч. сутринта. Тъмно е още. Необичайно време за диалог… Детето почва да хленчи: „Плача мама…” Бабата: „Недей… мама ще дойде…” Внукът: „Не!!! Плача пък!” Бабата: „Добре. Плачи, само че тихо, да не събудим другите…” След съвсем малко време: „Караш ли ме да плача?” Бабата: „ ...
  1980 
5. Кратък нов ден
Утрото ги завари в леглото – недоспали, но щастливи. Предстоеше им работен ден, но интимното им щастие се опълчи на тривиалността и го преобърна и превърна във феерия от събития и срещи, и спирки, и коли, и тротоари, кафета, закуски, разговори, усмивки, банки, магазини, кучета, про ...
  904 
***
„ У дома!“ – всеки възкликва това, когато е отсъствал от родния си дом, или по-скоро от мястото, където живее. За всеки е различно. „У дома“ – първи ден, а след това ти се стоварва ежедневието – скучно и сиво, като стар чаршаф в гардероба, но необходимо. Така че, след като се нарадвах на Маги и ...
  960 
Повярвайте, няма по-противна гледка на света от хора, които постоянно и упорито се представят за набожни. Те ще преусърдват пред вас, ще четат нонстоп светото писание и ще ви цитират непрестанно текстове от него, все едно, че точно те са ги съчинили. Ще ви представят дълъг списък с добродетелите си. ...
  1969  15  15 
И пак е първи юни. Ден на детето – поне официално. За да ни напомни, че през другите дни не се сещаме за малките българчета.
Не, не – храним ги, обличаме ги, на училище ги изпращаме. Поне голяма част от тях. А за останалите са подобни дати – Коледа, Великден – дните на благотворителността. Която нап ...
  585 
Глава седемдесет и първа
За опашките и системата за оредяването им
Стоим оня ден с Митето комшията на опашката в пощата, чакаме за пенсиите, интересни разговори водим, интелигентни реплики слушаме.
- Ох, боже, боже – вика дребна баба отпред, какво доживях, боже – страната ни е земен рай, а само дяво ...
  685 
- Отивай си, но не се връщай повече! И децата няма да ти дам! Така да знаеш…
- Умряла съм за децата ти, задръж си ги! Притрябвали са ми тия сополанковци!
Тинко не вярваше на ушите си. Това ли беше жената, за която се беше оженил някога?! Какво ѝ ставаше за Бога? За какво ли я домъкна от оня затънтен ...
  1662 
Всичко започна още докато Калия ровеше в кашона с играчките на кака си Роси и намери там комплект флумастери и блокче за рисуване. Досега не беше рисувала с истински моливи или боички, затова веднага се настани на пода. Нарисува няколко къщички, дървета, птичета в гнездо, една принцеса, която прилич ...
  863 
На пейката
Част втора
Сламената шапка
Докато вървях към парка срещнах „колега“, работещ в хотела, на който отскоро правехме ремонт. Носеше обяд. Отминах ,без да го поздравя. В близкия месец почти всеки ден се засичахме.
Аз го поздравявам, а той поглежда на другата страна и отминава все така блуждаещ ...
  952 
5.
- Ханк, защо не ми каза? – Ерик стискаше телефона в дясната си ръка до болка. Лявата бе вкопчил в челото си. Глупаво, разбира се, с длан не можеше да предпази съзнанието си от Чарлс. Вероятно и в момента го усещаше какво прави, с кого говори. Да бях сложил каската!
- Какво да не съм ти казал? – г ...
  950 
Как си представям небето ли?
Старата къща на баба. Слънчев и топъл пролетен ден. Масата под ореха, отрупана с чинии, пълни с любимите ми вкусотии. Има от суджука и кървавицата на дядо Крум, шмеркезето на баба Ваня, кекса на баба Верка. Има и от бабиното пенливо вино от касис и от домашната сливова р ...
  636 
Значи, това се случва мимоходом, но най-вече в учреждения, плод зеленчуци, книжарници или недай си Боже в банка или пред кабинет, където е най-тихо. Имам предвид едно необичайно сгромолясване на перде. Едно стоварване на зевсовата двойна брадва върху главата ми, едни страшни петна пред очите и пулси ...
  1163  18 
Клепачите на Ноа потрепнаха и бавно се отвориха. Къде се намираше? Какво се бе случило? За момент се почувства дезориентиран. Светлината, идваща през малкия водоупорен прозорец, го заслепи. Намираше се в леглото в собствената си каюта. Да, точно така, преди малко на палубата бе загубил съзнание. Тял ...
  1066  10 
Злобата живеела и процъфтявала спокойно. Нали била от векове на този свят?! Отдавна зарязала първообраза си Змията. Вече имала нови методи на въздействие. Сутрин се събуждала в лицето на младо момиче с мургаво лице и красиви маслинени очи. До обяд се превръщала в елегантен мъж с изпитателен поглед, ...
  1638 
В ухото ми влезе лястовица.
Направи си гнездо.
Не мога да го бутна!
Изметох нечистотиите от сърцето си!
Чакам да се родят лястовичетата! ...
  866 
Реших да изпия хапчето. За да угодя. Не на себе си, а на другите. Чувствам се като Нео от „Матрицата“. Само дето не избирам цвят, а дали изобщо да погълна отровата в себе си.
Вече е минало. Мачът е свирен, както се изразява една моя позната. Натиснаха ме. Привлякоха ми вниманието. Тези, които ме оби ...
  991 
Аристофановите облаци са вездесъщи...
Сега небето е същото, но Ари го няма...
Нравите са същите, небето е същото...
Няма в човека промяна... Няма!
  751 
Глава I
„Пирине вечен, правечен! Под всеки камък, жив пламък, до извор верен, неверен. До клетва нова- пищова...“
В силата на реката, в нозете ѝ кротка сега, се вливаше духът на планината. Не беше родният ѝ дом, но го усещаше в сърцето си като такъв. А и къде е българска земята, не е ли пак твой дом ...
  1386 
Внимание! Това е фенфикшън. По-голямата част от героите не са измислени от мен и не притежавам никакви права върху тях. Историята не е създадена с цел печалба, а само и единствено за забавление. Жанрът е смесица между психологическа драма и екшън – екшънът, за моя изненада, беше написан с огромно уд ...
  1752 
4. Летар
Когато драконът премина през Георг и той придоби неговите мъгляви черно-бели оттенъци, корените на дървото се изтръгнаха от меката почва, обвиха тялото му и го отведоха там, където той можеше да види, че има, има нещо друго освен дракони. Докато светът съществуваше сега, Георг беше отведен ...
  761 
Този феномен се наблюдава все по-осезаемо в последно време в страните с демократично управление, но у нас споменатата диктатура е в особено опасни размери. В добавка към това немаловажно обстоятелство, българската журналистика е изцяло дирижирана Отгоре. Не е необходимо да уточняваме какво означава ...
  846 
Като огнедишащ дракон слънцето изливаше своята лава , напъвайки се да изпепели всичко под себе си. Тежкият, изгарящ въздух набързо обезлюди улиците, пълнейки прохладните бирарии и кафета. Минчо, плувнал в пот, стискайки в ръка отворена бутилка вино, задъхано изкачи и последното стъпало до четвъртия ...
  1081 
Първите слънчеви лъчи нежно галеха разцъфналите дръвчета и цветя, които разнасяха благоуханния си аромат из въздуха. Птиците всело чуруликаха. Пролетта развяла зеления си воал ,бе събудила природата за нов живот.
Тази сутрин Боян развълнуван и с усмивка погледна през прозореца към двора, където стар ...
  781 
Никой не очакваше Корина Вислер да дойде на тази изложба. Присъстващите, които до един бяха облечени официално, се втрещиха от изненада. Даже за момент настана пълна тишина. Всъщност Корина не дойде, а бе донесена. От един огромен мъж с глуповато изражение на лицето. Той бе с дънки и фланелка с къс ...
  1194 
Предложения
: ??:??