40 837 резултата
Видимо е разстроена. Седи срещу мен. Радост. Виждам и сълзи. От съжаление. Към мен. Не вярвам причината да е друга. След малко ще си тръгне. Тогава ще заплача и аз. От мъка. Към себе си.
Радост ме прегърна. Като домашен любимец. Много болен и дребен домашен любимец. После ме целуна. За сбогом.
От де ...
  651 
Първият юнски понеделник зарадва с отдавна жадуваните слънчеви лъчи. Онези, които всеки път посрещаме с мечти за по-щастлив живот. В много от нас по това време слънцето разбужда и надежда за поредното вълнуващо лято.
Днес, у все повече хора се зараждаше усещането, че кошмарното, но приемливо за влас ...
  853 
ГЛАВА ПЕТА: ТАЙНАТА СТАЯ
Енио Хамър беше друг типаж в сравнение с Дислан, но вътрешно усещаше някаква потребност да го напътства и да го протежира или поне държеше това да бъде така.
Самият Дислан нямаше нищо против. Не искаше да пропуска своя шанс, който се очертаваше да придаде някакъв смисъл на ж ...
  948 
-Ванка, майче, успех!
Каза развълнуваната и подтиснато притеснена майка на Иван, извади иззад шкафа чаша вода и я плисна с дясната ръка.
-Ще се постарая, мамо...
Отговори Ванката и тръгна с левия крак, прескачайки локвата...
В следващите 45 минути Ванката трябваше да смени два превоза, но реши, че и ...
  842 
Проспала съм дванадесет часа. Явно виното, което изпих беше виновно да ме замае дотолкова, че да спя непробудно половината от деня. Отворих капандурата да влезе свеж въздух, но нахалната луна беше заменена от едно палещо слънце, което жареше силно и безмилостно. То беше по – нахално и от среднощната ...
  1099  15 
11. Огледалото в мен
Дафне тихичко се измъкна от апартамента и затупурка по стълбите, като си представяше в обърканите си мисли отварящата се врата зад гърба й и въпросите, на които нямаше отговор. Мушкатата на стълбищните площадки се смееха със старомоден цвят. Миришеше на чисто и старо. Дафне не п ...
  965 
Бреговете ми – отдавна опустели. Сърцето ми, пулсиращо от дъното на океана. Тъжна песен. Дочул си я…
Скрит сред сенките, а всъщност… луна. Бледа, тъжна, но свети в тъмнината…
Вихрушката от емоции, запратена към бездната…
Още ли съм лавата, криеща се зад камъка в очите ти? Обитавам ли земите на мълча ...
  734 
Пешо работи, за да има къде да отиде сутрин от къщи…
Иди не знам къде, донеси не знам какво – българският принцип…
“Слушай, златна рибке, моите три желания…1 милиард кеш, замък във Франция, грамадна яхта…Това – първо…”
Открит е препарат, който снижава сексуалното влечение на жените 10 пъти. Нарича с ...
  1407  16 
Светилището се намирало в голяма зала с овална форма и без покрив, което се налагало от особения обряд извършван в него. Римският историк Светоний Транквил разказва: „Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде… в Свещената планина на Дионис и се допитал до оракула на бога за сина си ...
  939 
- Скъпи, наистина ли красотата говори? - се кипри скъпата пред огледалото и пърха очаквателно с мигли;
- Не знам, скъпа, от теб друг може ли да вземе думата!
- Скъпи, тази рокля харесва ли ти?
- Да!
- А тази? ...
  884  13 
1.
Госпожа Петринска пъхна още две сухи пасти в раницата си. Преходът щеше да е дълъг и изтощителен. Обожаваше старите манастири и атмосферата в тях, но би предпочела да стигне дотам с автобус. А снощи екскурзоводът им заяви по време на вечерята, че трябвало да вървят три километра пеша, след като а ...
  720 
Размисли от преди седем години
27 април 2013,За добротата и дълга ни към нея
Добротата понякога съществува в чист вид, без примеси на съмнения и колебания. Намира си гостоприемници, всеки познава такива, а ако не, значи, не ги е забелязал. Изцяло добрите хора са около нас, но те нямат самозащита, пр ...
  851 
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: КОСМИЧЕСКИЯТ ВТОРИ ПРЪСТЕН
Космическият втори пръстен беше добре замислена отбранителна инсталация, разположена в неутрални космически пространства – отвъд така наречената екзосфера на планетата. Губернатор Елмбаум беше построил и нея. Тя беше струвала прекалено много на данъкоплатци ...
  847 
- Добре дошли - изправи се бавно председателят на новообразуваната партия и се усмихна мазно и доволно - Драги партийни членове, знаете целта на днешното ни събиране, но първо нека отхвърлим другите простотии. Всички сме стари кадри, знаем как стават нещата и няма какво да се церемоним. За да спечел ...
  683  10 
***
Сутринта беше тежка. Беше му напрегнато и нервно. Мартин се беше събудил рано и му бе криво. Мрънкаше, въртеше се неспирно в кухнята, докато Красен приготвяше закуската, а на плота все още изстиваше недопитото му кафе. А Дора, детегледачката, днес почиваше.
Всъщност, Крас се стараеше като баща. ...
  989 
IX
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не из ...
  1082 
ГЛАВА ТРЕТА: ГЕНЕРАЛЪТ
Изонгдар бе облечен в своята черна роба, която образуваше клош при краката. Въпросната дреха бе изработена от странна смесица от кевлар, кисон и една материя, която дори все още нямаше име, понеже беше в процес на разработка. Нужно бе все пак да се каже, че въпреки известната ...
  871 
10. Сън наяве
Стройни, криви, гротескни, плашещи, спокойни, мъдри, недоволни, извъртащи се, взиращи се, промъкващи се, галещи, чупещи, изненадани, молещи, викащи, смеещи се, мълчаливи, празни, прозаични, различни, шепнещи, дразнещи, стволовете им – жива маса – бяха прегърнали Георг в хладните си усо ...
  1036 
Хвърлях поглед към часовника на стената, а стрелките лениво се местеха. Бях нетърпелива да свърши седмицата. Омръзнало ми беше да дремя тук. Бюрото ми беше още отрупано с документи. На всеки лист написвах номенклатурния код на стоката с химикал, а после набирах информацията в програмата. Бях доста р ...
  992  11 
ГЛАВА ВТОРА: ВИДЕНИЕТО
В първият момент, когато човек умре, не чувства нищо. Той е безплътен, той е нематериална енергия във целия този вакуум. Той е едновременно навсякъде и никъде. Точно такова чувство имаха и нашите герои. Всъщност те нямаха и най-малка представа къде точно бяха попаднали.
- Къде ...
  881 
Бергамот – цитрусов плод, разпространен в областите Калабрия и Ломбардия в Италия. Според някои легенди името му идва от град Бергамо, където за първи път се е продавало извлеченото от плода масло. От есенцията се прави чаят Ърл Грей и тя е съставка в много парфюми. Използва се също в аромотерапията ...
  854 
Разлика между женската и мъжката логика. Женската: “Ти спа с мен, значи си ми длъжен”. Мъжката: „Аз вече спах с теб – какво повече ме интересува?”…
Постъпило е предложение върху цигарените кутии да се отпечатват задачи, таблици, уроци, карти и цели книги с цел подобряване на образованието…
Елен, зап ...
  604  10 
Пристигнах в кампуса след два часа пътуване с влака. В купето се поуспокоих и тракането на влака по релсите ме унесе.Трябваше да приема живота такъв, какъвто става. С голямата промяна от днес. Колкото и да ритах срещу съдбата, нямаше полза. Като го проумях това, започна да ми олеква. Затворих очи. З ...
  903 
След като всички се убедиха, че няма отърване от малкото ревливо чудовище Жади, животът потече в старото русло. Донка се скъсваше от работа в шивашкия цех и въртеше къщата, Симо отново пасеше “биологични единици“ и си пийваше от любимите си „облаци“, а потомството им неудържимо избуяваше. Най-видимо ...
  1136  12 
Последната дума, която изписа дъхът ѝ, беше толкова нежна, а ме прониза. Сякаш все още не бях готов да повярвам на Диана. Все едно бях попаднал на калпав анестезиолог – чаках да заспя, а упойката само ми замотаваше главата.
След цяла вечност очакване ръката ми най-сетне внимателно опипваше влагата ѝ ...
  931 
VIII
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На ...
  1054 
50.
Свечеряваше се. Залязващото слънце обгръщаше покривите на бунгалата с дантелени виолетови воали и им придаваше вид на тръпнещи от вълнение млади жени, застанали под венчило. Нападалите по тротоарите разноцветни листа бяха като рози, хвърлени пред брачния олтар, а тихият напев на вятъра – като св ...
  922 
Нещо внезапно се е случило с този сайт. Сякаш ядрена катастрофа е помела всичко живо - и администраторите, и многобройните потребители, дори хлебарките, които живеят на топло под генератора на гигантския компютър... А на екрана, неизтощимо, продължава да тече информация, създавайки усещане за актуал ...
  412 
ГЛАВА ПЪРВА: ПОХОДЪТ
Този човек беше различен. Макар че на пръв поглед той приличаше на другите, той не бе като тях. Той не можеше да плаче. Нито веднъж през живота си не бе го правил. Дори когато държа в ръцете си изстиващото тяло на своя командир генерал Джейкъб Уолъс. Това бе станало при прочутат ...
  1370 
9. Земята в краката ни
Нима нещо може да се промени? Счупената ваза да остане цяла? Думите да се върнат назад като в детски измислен език? И къде ще остане изначалният смисъл, в коя реалност ще остане? Или ще се лута в безвремието изоставен, без форма, безстопанствен... Отдалечаващи се пеперудени кр ...
  950 
Стоян се събуди. Отвори очи. Утрото отдавна беше настъпило. През отворения прозорец влизаше различна информация от събуденото село. Петел изкукурига, магаре изрева, след тях изблеяха няколко овце. Две комшийки разговаряха, като викаха една към друга преодолявайки по тоя начин разстоянието от двата д ...
  1338 
48.
Баща, любовник, а сега и брат. Брат, роден от светлината също като нея, но много по-силен. Брат, към който изпитваше неимоверно възхищение.
Той не се впусна в подробни обяснения на случилото се пред останалите, както пред нея, Ерик и Ханк. Дали защото сметна, че не е важно, или просто защото ням ...
  984 
VII
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...
  989 
/Напомням - главите са условни, чете се и без последователност. Хаотичен хаос - като в главата ми и наоколо./
Глава седемдесет и трета
За парите, разбира се
А после пак си седнахме в кафене-барчето и заприказвахме сладко-сладко. Докато дойде време за отлитане. Митето се разбърза да каже последно сло ...
  667 
Остави душата ми да гние, както остави сърцето ми да бие. Живот остана в мен след смъртта човешка. Очите ми не се затварят, нито дъха ми ще да спре и пулса ми яростно започва да бие. Като че ли живота тепърва след смъртта предстои.
Празен, самотен, но щастлив. Без близки около теб - идва самотата. Б ...
  773 
Силно съм впечатлен от още неиздадения роман "Томление" на Владислав Тиков. Изключително удачно подбрано заглавие, напълно съответстващо на авторовия замисъл. Главният герой - Младен Красимиров, разказва своя странен житейски пъзел. Той е орисан да пише и по драматизъм образът му е сравним с този на ...
  835  10 
Глава III
Двамата се изкачваха нагоре през гората- тя пред него, той по нея. Гъстотата на боровете, ги криеше добре, въпреки че слънцето търсеше лицата им.
- Како ти избега̀ брат ти?- попита Силимарина.
- Тия дни ние трябва да вардим селото. Слизахме надолу, кога видехме около една дузина от ония бе ...
  981 
Всичко свърши.
Погребах мисис Елън два дни преди края на годината. Равинът каза молитвите си в притихналата синагога. Десетина човека я изпратиха в последният й път. Вървяхме бавно и мълчаливо. Снежинките се въртяха като пеперуди и се сипеха по очите ни. Бях като черен гарван в тази белота. Изглежда ...
  1101 
"Всички истински лица в тази история са измислени,
само измислените са истински"
ГГ
Барът, където той прекара предната вечер, беше и мястото, където се опитваше с кански мъки да изцери махмурлука си, който с нож дялкаше главата му. Лежеше в пълно неутрализирано действие на тялото, а до него, на маси ...
  1278 
45.
Намираше се на огромно поле, подобно на необятните низини на Колорадо. Беше черно и посипано с пепел, като след пожар. Невероятна, почти задушаваща мощ изпълваше гърдите му. Антъни сведе поглед надолу и видя, вместо своето тяло, тялото на Приятеля.
Туловището му бе великанско – с гигантска гръд, ...
  949 
Предложения
: ??:??