40 837 резултата
Когато човек порасне твърде късно и идеалите , в които е вярвал се превърнат в негова гилотина и главата се търколи в праха на човешката злоба и измама ...остава ли нещо след него?
Духа, който като ухание от пролетни цветя е карал гърдите да се изпълват с аромата на живота, като полъха на морския бр ...
Духа, който като ухание от пролетни цветя е карал гърдите да се изпълват с аромата на живота, като полъха на морския бр ...
719
1
Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг ...
1142
Слънцето вече грееше и аз се събудих от лъча, който влезе през избелялото перде и се спря в очите ми. Разтърках ги и се измуших от леглото. Огледах се, защото бях гладна, но нищо не се виждаше за закуска. Бях сама. Отворих мръсната врата на хладилника и намерих парче от пица. Беше засъхнало, но го з ...
1683
1
12
За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми ...
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми ...
820
4
15
II
Изпълваха я противоречиви мисли и чувства. От една страна Владимир беше мил, внимателен, грижовен и тя напълно престана да се бои от него. Но от друга страна тревогата ѝ нарастваше. Бяха изминали около два часа откакто тръгнаха от Поморие, а наближаваха едва Ахелой. Изглежда имаше някакво течение ...
Изпълваха я противоречиви мисли и чувства. От една страна Владимир беше мил, внимателен, грижовен и тя напълно престана да се бои от него. Но от друга страна тревогата ѝ нарастваше. Бяха изминали около два часа откакто тръгнаха от Поморие, а наближаваха едва Ахелой. Изглежда имаше някакво течение ...
928
3
6
27.
До тази нощ, Лили реално не осъзнаваше физическата страна на Чарлс.
Той беше привлекателен мъж, без съмнение. Още в първия момент, в който го видя, момчешкото му, нежно излъчване ѝ направи силно впечатление. Въпреки бръчките, които прорязваха челото му, сините му очи излъчваха детска невинност, ...
До тази нощ, Лили реално не осъзнаваше физическата страна на Чарлс.
Той беше привлекателен мъж, без съмнение. Още в първия момент, в който го видя, момчешкото му, нежно излъчване ѝ направи силно впечатление. Въпреки бръчките, които прорязваха челото му, сините му очи излъчваха детска невинност, ...
999
Юри, Стойчо, Георги - мъжката оценка за женската
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета! ...
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета! ...
1503
4
12
Къде ли са снеговете на изминалите зими? Снеговете, които обличаха дървото на живота ми с белота и навяваха преспи със смисъл в тях. Имам спомен, за студена снежинкова утрин, която кара косата ми да настръхва, леденият под е като жарава за нежната кожа на стъпалата ми, а аз имам скучно, тегаво, прос ...
1931
1
Утро... тежко се отварят очите, след нощните сънища... /кога розови, че чак ми избиват на захарен фондан; кога треперещи от онова, което те стяга... и души/, но уви хубаво и ли лошо се изпързулвам от леглото!!!
Поредица от действия, с които се заблуждавам, че вливам нови сили в скелета на моята хаха ...
Поредица от действия, с които се заблуждавам, че вливам нови сили в скелета на моята хаха ...
668
1
Тракането на токчета накара Антон да извърне глава. Очите му се присвиха, цигарата в ръката му потреперваше. Нямаше как да не се загледа в тези стройни крака. Но приятната гледка не му носеше удоволствие. Бе намразил колежката си Филипа, защото го бе отхвърлила. Упоритите му ухажвания не бяха дали р ...
1218
2
2
Тази юлска вечер бе безкрайно дълга и тягостна за Яна. Вярно бе това, че от нея не се изискваше нищо повече, освен да посреща гостите, да им се усмихва с повърхностна сърдечност и да ги поздравява с нужната доза лицемерие.
И макар, че всичко това тя го умееше до съвършенство, е й бе омръзнало да гле ...
И макар, че всичко това тя го умееше до съвършенство, е й бе омръзнало да гле ...
964
2
„Нашият живот е само кратки мигове. Останалото време ги мечтаем или си ги спомняме…” - Александър Дюма.
I
Началото на август 1983. Поморие.
Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.
Тя вървеше по пясъка, наслаждавай ...
I
Началото на август 1983. Поморие.
Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.
Тя вървеше по пясъка, наслаждавай ...
1217
6
8
Досега успях да разочаровам всички хора, които ме обичат. Надявам се да не съм сторил същото с Господ.
711
1
4
24.
- Какво? – чу се шумолене, после трясък, като от преобръщане на стол. Тежко дишане в слушалката, после гърлено ръмжене. Ханк се бе преобразил в Звяр. – Как така, в „Церебро“? Чарлс, обиколих имението сто пъти и поне пет пъти влязох в „Церебро“. Системата е изключена, вътре е тъмно, няма никого!
...
- Какво? – чу се шумолене, после трясък, като от преобръщане на стол. Тежко дишане в слушалката, после гърлено ръмжене. Ханк се бе преобразил в Звяр. – Как така, в „Церебро“? Чарлс, обиколих имението сто пъти и поне пет пъти влязох в „Церебро“. Системата е изключена, вътре е тъмно, няма никого!
...
914
7. Посоки
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дърве ...
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дърве ...
1030
Разговорите в бара
В заведението ‚Под дивия кестен‘ имаше интересен оратор на име Емил Ферер. Беше редовен център на внимание вече няколко вечери наред. Беше едър мускулест мъж с широко бледо лице, проницателни сини очи и бръсната глава. И тази вечер всички го слушаха притихнали. Единствените фонови ...
В заведението ‚Под дивия кестен‘ имаше интересен оратор на име Емил Ферер. Беше редовен център на внимание вече няколко вечери наред. Беше едър мускулест мъж с широко бледо лице, проницателни сини очи и бръсната глава. И тази вечер всички го слушаха притихнали. Единствените фонови ...
868
2
2
Глава II
За нея Светът бе черно-бял. Само различната наситеност на сивото ѝ подсказваше, че човекът който гледа, носи по-тъмен или по-светъл цвят, различен от тези в очите ѝ, в главата ѝ, в съзнанието ѝ. Белязана с число, изтрита като име, тя нямаше особени шансове за „нормален живот“. А може би изо ...
За нея Светът бе черно-бял. Само различната наситеност на сивото ѝ подсказваше, че човекът който гледа, носи по-тъмен или по-светъл цвят, различен от тези в очите ѝ, в главата ѝ, в съзнанието ѝ. Белязана с число, изтрита като име, тя нямаше особени шансове за „нормален живот“. А може би изо ...
974
2
3
Понякога й се искаше да има един голям, преголям шкаф. С голяма, преголяма вратичка. И да метне зад нея всичко нехаресващо й в този свят. Да го затвори, да го забрави. И никога повече да не се занимава с дразнещите я спомени, хора, събития, настроения…
Обаче – уви…
Шкафчета имаше у дома си много, но ...
Обаче – уви…
Шкафчета имаше у дома си много, но ...
677
2
10
Тази вечер Еверест си легна по-рано от обичайното. Чувстваше се страшно изтощен напоследък. Психозата около коронавируса, а и в личен план нещата му, които никак не вървяха, го доведоха до своеобразен физиологичен нокдаун. На дивана остана да лежи престарелият му сетер. Приличаше на Айнщайн в муцунк ...
1090
12
6
21.
- Ханк?
- Чарлс! – гласът на приятеля му беше така изтънял, че едва се разпознаваше. – Разбра ли какво става? Чу ли по новините?
- Да, чух. Слушай, Ханк. Изрови ми моля те, файловете на всички телепати, които имаме в наличност. Помня, че не бяха повече от десетина.
- Антъни е! Чарлс, сигурен съм ...
- Ханк?
- Чарлс! – гласът на приятеля му беше така изтънял, че едва се разпознаваше. – Разбра ли какво става? Чу ли по новините?
- Да, чух. Слушай, Ханк. Изрови ми моля те, файловете на всички телепати, които имаме в наличност. Помня, че не бяха повече от десетина.
- Антъни е! Чарлс, сигурен съм ...
1170
1
- В многомилионен град, а пак съм сам! – разсъждаваше за поредна вечер, доколкото му е възможно, със замъгления си от алкохола мозък Мишо и удари със замах чашата си в бар плота.
- Ей, ти там, да ти, престани да блъскаш чашите, че ще те изхвърля вече! – изкрещя му бармана, видимо раздразнен. – Омръз ...
- Ей, ти там, да ти, престани да блъскаш чашите, че ще те изхвърля вече! – изкрещя му бармана, видимо раздразнен. – Омръз ...
1545
Вдишвам миризмата на влажна пръст и сухи дъбови листа. Вървя до сянката си. Днес миналото чака да се срещнем. Моето далечно минало. Дължа му го. За лачените обувки с велур, за черните дрехи, с които съм облечена, за сълзите в очите ми. Всичко това дължа на него. Той... Вече го няма. Не и наяве. А аз ...
1113
6
13
На въжения мост съм. Спомените преминават на лента през съзнанието ми. Опитвам се да вървя напред сама, макар и несигурно, но те ме дърпат назад. Внимавам да не падна, защото съм без предпазно въже. Над бездната на живота съм, някъде на границата между реалността и илюзията. Първата изцяло в безцвет ...
730
2
Имало едно време едно слънчево зайче, родено от топлите лъчи на слънцето. То било весело и закачливо и всеки ден обичало да ходи при децата в една детска градина. Весело скачало от лице на лице и особено обичало да си играе с малките чипи нослета на малчуганите.
Веднъж забелязало, че в градината е д ...
Веднъж забелязало, че в градината е д ...
1096
2
3
19.
След разговора с Чарлс, Ханк задиша малко по-леко. Свали очилата си, остави ги на бюрото и изтри подутите си от умора очи. Винаги бе чувствал Чарлс като по-голям брат. Брат, който те води през живота, показва ти правилните пътеки и те учи как да избягваш капаните. В каквото и състояние да беше, ...
След разговора с Чарлс, Ханк задиша малко по-леко. Свали очилата си, остави ги на бюрото и изтри подутите си от умора очи. Винаги бе чувствал Чарлс като по-голям брат. Брат, който те води през живота, показва ти правилните пътеки и те учи как да избягваш капаните. В каквото и състояние да беше, ...
1008
***
– Все ще се намери и за мен хлебец, бай Благуне! Българско е. Па я, нали съм даскал, та нема да ме върнат! У Букурещ може да съм взел диплом, ала пак на българско писмо и четмо съм се учил. – със светнали очи под рунтавия си перчем, Златко Даскала отвърна на грубите закачки на ковача.
– Е, па ша ...
– Все ще се намери и за мен хлебец, бай Благуне! Българско е. Па я, нали съм даскал, та нема да ме върнат! У Букурещ може да съм взел диплом, ала пак на българско писмо и четмо съм се учил. – със светнали очи под рунтавия си перчем, Златко Даскала отвърна на грубите закачки на ковача.
– Е, па ша ...
1263
3
12
И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: Идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий… И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; това са бесовски духове, които вършат личби…
Из „Откровение на Свети Иоан ...
Из „Откровение на Свети Иоан ...
920
Беше изряден.
Така отработваше новините, че ги свеждаше да изглеждат свръхнови: естествено, пръв ги съобщаваше, като селски глашатай пред бабите в околоблоковото пространство на малките сбирки!
Поради незначителен ръст, компенсираше с всезнание. Кой се оригнал, пръднал, погледнал замечтано жената на ...
Така отработваше новините, че ги свеждаше да изглеждат свръхнови: естествено, пръв ги съобщаваше, като селски глашатай пред бабите в околоблоковото пространство на малките сбирки!
Поради незначителен ръст, компенсираше с всезнание. Кой се оригнал, пръднал, погледнал замечтано жената на ...
1210
1
17
6. Проверката
Двамата пристъпваха към дървото хванати за ръце в полуздрача на предутринта. Трепереха – Дафне от възбуда, Георг – от страх, страх от непонятното. Приближиха се до лъскавото му стебло, а то – дървото – със самотното си келтско дихание, ги канеше да им разкаже всичко. Всичко за там и на ...
Двамата пристъпваха към дървото хванати за ръце в полуздрача на предутринта. Трепереха – Дафне от възбуда, Георг – от страх, страх от непонятното. Приближиха се до лъскавото му стебло, а то – дървото – със самотното си келтско дихание, ги канеше да им разкаже всичко. Всичко за там и на ...
931
Най-тъпата мисия
Глава първа
Два гущероподобни индивида по - известни сред земните конспиратори като рептили, излетяха от планетата Нибиру с най - новия хибриден модел НЛО„Гугър 2.0“.
-Бро т‘ва е най-тъпата мисия, на която можеха да ни пратят. Тоя долен лизач Кърх от конгреса ме е нарочил, казвам ти ...
Глава първа
Два гущероподобни индивида по - известни сред земните конспиратори като рептили, излетяха от планетата Нибиру с най - новия хибриден модел НЛО„Гугър 2.0“.
-Бро т‘ва е най-тъпата мисия, на която можеха да ни пратят. Тоя долен лизач Кърх от конгреса ме е нарочил, казвам ти ...
1023
1
4
Раждане - пари.
Живот - пари.
Смърт - пари.
Пари, пари, пари...
Живот!
Живот - пари.
Смърт - пари.
Пари, пари, пари...
Живот!
642
Знам, че не е редно да негодувам. Проблемът не е сериозен. Всъщност изобщо не си струва човек да мисли за подобно нещо. Но… за жалост не мога да се контролирам понякога. Преди месец споменах на жена ми, че не обичам грах. Тогава тя кимна, усмихна се и обеща да не готви грах. Обаче прибирам се аз дне ...
2589
2
9
Джемини
„От собствен опит зная, че по време на сън може и да губим земните си усещания, ала за сметка на това се пренасяме в друга, безтелесна реалност, чиято природа коренно се различава от всичко онова, което познавам. Само смътни, загадъчни и фрагментарни спомени остават в паметта ни след момента ...
„От собствен опит зная, че по време на сън може и да губим земните си усещания, ала за сметка на това се пренасяме в друга, безтелесна реалност, чиято природа коренно се различава от всичко онова, което познавам. Само смътни, загадъчни и фрагментарни спомени остават в паметта ни след момента ...
1325
3
5
Внимание! Тази част може да е неподходяща за лица под 16 години.
17.
Чарлс се събуди бавно – бе спал така дълбоко (за първа нощ от много време насам, без никакви сънища!) че му трябваха няколко минути, за да могат сетивата му да регистрират и собственото му съществуване, и това на заобикалящия го св ...
17.
Чарлс се събуди бавно – бе спал така дълбоко (за първа нощ от много време насам, без никакви сънища!) че му трябваха няколко минути, за да могат сетивата му да регистрират и собственото му съществуване, и това на заобикалящия го св ...
1123
Ако две години след изборите не ви е срам за този, за когото сте дали гласа си – значи не сте гласували.
Полицаите не хващат престъпници, защото трябва да тичат…
Пиарчици? Не – пиерасти…
Принцеса Несмеяна се променила – намерила трева…
Български футбол – спортно ходене с топка… ...
Полицаите не хващат престъпници, защото трябва да тичат…
Пиарчици? Не – пиерасти…
Принцеса Несмеяна се променила – намерила трева…
Български футбол – спортно ходене с топка… ...
1055
3
9
Като го видях по прашки да излиза от басейна, силно се притесних. "Облеклото" му властно привличаше погледите към мускулестото му тяло и особено към стегнатия му задник. Все едно да пуснат някоя мацка по монокини в плувния басейн; не е ли така?
- Купих си нова шапка и нов бански за морето.
Шапката м ...
- Купих си нова шапка и нов бански за морето.
Шапката м ...
579
2
Български манталитет:
Свикнали сме да гледаме само в чуждото канче, затова винаги ни набиват нашето...
04.06.2020 г.
Българинът търпи, търпи, че като му кипне ...гаси телевизора и си ляга.
04.06.2020 г. ...
Свикнали сме да гледаме само в чуждото канче, затова винаги ни набиват нашето...
04.06.2020 г.
Българинът търпи, търпи, че като му кипне ...гаси телевизора и си ляга.
04.06.2020 г. ...
1599
5
5
Не съм готова да говоря с него, след случилото се снощи. След всички тези откровения, които промениха живота ми. Затова реших да му напиша писмо. Специално писмо. Бях притеснена, защото не знаех какво да напиша. Беше ме страх да бъда честна, защото това ще ни навреди. В писмото написах:
,, Здравей. ...
,, Здравей. ...
995
Дълго обмислях дали да напиша това… нещо. Да е разказ – не е разказ. Да е философски трактат – пак не е. По-скоро е зрял поглед върху житейските възгледи, които ме оформиха като човек. И както личи от заглавието, заслугата за това до голяма степен се пада на дядо ми.
За да разберете по-добре долуопи ...
За да разберете по-добре долуопи ...
1006
2
10
Свещта догаряше бавно. Бледата светлина от луната навлизаше през отворения прозорец. Вълните полюшваха кораба, напомняйки майчина милувка преди сън. Никола стоеше приведен над листа хартия. Химикалката трепереше под загрубелите му ръце, а очите му – тъжни и замислени, поглеждаха към необятната морск ...
1211
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
