40 855 резултата
Карантина, карантина, карантина…
Удължавана – та започвам да мисля, че така ще се нарича новия обществен строй у нас.
Казват, че се водела война срещу заразата.
Пък аз се сещам за великия Сун Дзъ: „Войната обича победата и не обича продължителността.“
хххх ...
Удължавана – та започвам да мисля, че така ще се нарича новия обществен строй у нас.
Казват, че се водела война срещу заразата.
Пък аз се сещам за великия Сун Дзъ: „Войната обича победата и не обича продължителността.“
хххх ...
565
1
6
***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...
1040
4
10
Животът се случва с искри от щастие, когато си позволим да тичаме боси по топлия пясък на времето.
510
Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
733
4
8
Глава 25
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...
677
Глава 7
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...
918
1
Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...
837
2
През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през ц ...
849
4
13
Една споделена, но неизживяна любов
(част 2)
Дойде време да отидат на летището. Една от лимузините ги закара. По пътя почти не си говореха – Мадан уреждаше по телефона последните приготовления. Когато влязоха във ВИП терминала на летището, Мадан се стъписа: знамената, окачени из цялата сграда, вкл. ...
(част 2)
Дойде време да отидат на летището. Една от лимузините ги закара. По пътя почти не си говореха – Мадан уреждаше по телефона последните приготовления. Когато влязоха във ВИП терминала на летището, Мадан се стъписа: знамената, окачени из цялата сграда, вкл. ...
647
-Получаваш паник атаки, не можеш да седиш на едно място, имаш мисли за самоубийство… Обсесивно-компулсивно, а може би ADHD?
" Някакъв глупак, следващ психология, започнал да ми обяснява как да се справя със себе си. Майната му!"
-Какво те кара да се чувстваш зле?
-Нищо и всичко едновременно. На наст ...
" Някакъв глупак, следващ психология, започнал да ми обяснява как да се справя със себе си. Майната му!"
-Какво те кара да се чувстваш зле?
-Нищо и всичко едновременно. На наст ...
1156
5
8
Гледам – наш Боко спира Жипката край нива. На нивата трактор. Отива нашичкият при тракториста и го пита защо е без маска?
Вижда се ясно – сам питащият НЯМА маска, ама държи оня да сложи. Още по-странно, че нивата не е обществено място…
Човекът влиза в трактора и не се показва повече. Шашнат от тълпа ...
Вижда се ясно – сам питащият НЯМА маска, ама държи оня да сложи. Още по-странно, че нивата не е обществено място…
Човекът влиза в трактора и не се показва повече. Шашнат от тълпа ...
580
1
6
Омаскарихме се…
По улиците, по магазините, по полето дори – маска до маска…
А иначе – маските падат.
И слепите проглеждат – бавно, постепенно, но вече усещат какщво се крие зад манипулативния екран на телевизора…
хххх ...
По улиците, по магазините, по полето дори – маска до маска…
А иначе – маските падат.
И слепите проглеждат – бавно, постепенно, но вече усещат какщво се крие зад манипулативния екран на телевизора…
хххх ...
767
1
4
На покрива беше интересно. До него се стигаше през вратата на последния етаж. “Не натискай дръжката - ще последва аларма” - всеки който можеше да чете би знаел да не отваря вратата. Но нямаше никаква аларма. Роби и Беки бяха научили. Качваха се на покрива, разгонваха гълубите и се подпираха на малки ...
692
4
8
Малкият Иванчо: Тате, кои ще бъдат ин ту бирани?
Бащата: Онези които са на две бири, моето момче.
Бащата: Онези които са на две бири, моето момче.
645
3
2
"Няма да събере четения, не е хорор, откажи се."
Но кога ли сме слушали мъдрия глас на вътрешното си аз. Вместо страхът да надделее и да те опустоши, сядай над клавишите и говори с анонимността срещу теб. Затвориха театъра, не душите ни. Представи си празната зала, запълни я с виртуални почитатели и ...
Но кога ли сме слушали мъдрия глас на вътрешното си аз. Вместо страхът да надделее и да те опустоши, сядай над клавишите и говори с анонимността срещу теб. Затвориха театъра, не душите ни. Представи си празната зала, запълни я с виртуални почитатели и ...
1211
4
8
Старият полковник беше щастлив. Едно, че днес получи пенсията, второ – щеше да я брои. И сега, и следобяда, и утре, и вдругиден…
Направо – поне пет дни щеше да вади парите от тайното място и да брои. Една по една, спокойно, на глас… Вратата хлопната, външната заключена и на резе, прозорците затворен ...
Направо – поне пет дни щеше да вади парите от тайното място и да брои. Една по една, спокойно, на глас… Вратата хлопната, външната заключена и на резе, прозорците затворен ...
510
2
12
Искам да споделя една малка история. Дребна, но много показателна.
Правя си аз една колекция. Нищо особено – книги за деца и юноши, издавани между 1950 – 1970 година.
Тоест – книгите от моите млади и до нейде невинн години.
Намерих няколко сериозни антикварни книжарници. Но, все пак, продължавам да ...
Правя си аз една колекция. Нищо особено – книги за деца и юноши, издавани между 1950 – 1970 година.
Тоест – книгите от моите млади и до нейде невинн години.
Намерих няколко сериозни антикварни книжарници. Но, все пак, продължавам да ...
462
3
11
1:23.
Цигарата гори по-бавно от чувството в мен.
Димът - тежък като мислите за теб, пада едро, сякаш с намерението да остане завинаги.
Душата обвита в пепел се рони като есенен лист, а вечерта приглася с черен цвят и тишина.
1:38. ...
Цигарата гори по-бавно от чувството в мен.
Димът - тежък като мислите за теб, пада едро, сякаш с намерението да остане завинаги.
Душата обвита в пепел се рони като есенен лист, а вечерта приглася с черен цвят и тишина.
1:38. ...
470
Интересува ли ви времето навън. А прогнозата за утре? Мен – не; изобщо. Просто декори, които нает безделник редовно подменя за жълти стотинки.
Пуснал съм щорите и лежа по корем върху спалнята. Слушам филм. Телевизорът е зад мен. Чета упътването. На новия ми живот. Все едно е току-що купен електроуре ...
Пуснал съм щорите и лежа по корем върху спалнята. Слушам филм. Телевизорът е зад мен. Чета упътването. На новия ми живот. Все едно е току-що купен електроуре ...
654
Великден е празник, носещ позитивни емоции дори и на най-песимистично настроените хора, а на позитивните като мен – едно истинско удовлетворение. Хората казват, че няма пълно щастие, но това не пречи на оптимистите да го потърсят. Да, това си е много тежка задача, трябва доста бъхтене по прашните пъ ...
688
1
В предишния епизод: Лили и Стефан малко се скараха заради нападение над годеницата на брат ѝ. Въпреки това, Стефан ѝ прости и двамата пяха заедно в подлеза на метрото, където той обикновено свири.
Глава 6
Взирах се в земята пред краката си, когато пред очите ми се появи шише минерална вода. Вдигнах ...
Глава 6
Взирах се в земята пред краката си, когато пред очите ми се появи шише минерална вода. Вдигнах ...
885
1
2
Какво предпочитате вие, уважаеми читатели? Лично на мен ми е все тая. Но това не пречи да повдигнем завесата и да открием какво се крие зад тайнствените числа 19 и 91. Нали второто е огледален образ на първото. А за тяхното отношение лесно намираме, че е равно на:
19/91 = 0,(208791)
Този запис означ ...
19/91 = 0,(208791)
Този запис означ ...
968
6
6
„Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Инди ...
598
1
Малкият Иванчо: Тате, леля Мира как забременя? Нали беше целомъдрена?
Бащата: Перорално, сине.
Бащата: Перорално, сине.
576
1
През 1999 – та година, когато се преместихме с майка ми и брат ми в Кюстендилско, отидохме да живеем в селото на втория ми баща. Двамата с брат ми бързо се окопитихме в новата обстановка и на другата година вече тичахме по чукарите над селото, като две бели циганчета. Казвам бели циганчета, защото в ...
951
5
30
Една споделена, но неизживяна любов
(част 1)
Трябваше да бъде обикновен ден, тягостен заради напрегнатата атмосфера у дома… Но не – днес ще е един от малкото й дни [напоследък] с широка усмивка на лице, защото снощи го сънува. Цял нощ – в съня й – те бяха заедно: срещнаха се на някаква огромна ж. п. ...
(част 1)
Трябваше да бъде обикновен ден, тягостен заради напрегнатата атмосфера у дома… Но не – днес ще е един от малкото й дни [напоследък] с широка усмивка на лице, защото снощи го сънува. Цял нощ – в съня й – те бяха заедно: срещнаха се на някаква огромна ж. п. ...
807
- Природата има невероятно чувство за хумор, не мислиш ли, точно на първи април, денят на лъжата и шегата заваля сняг. И то десет дена след като е настъпила пролетта. ..а си спомням като дете как лъжех на този ден, че е завалял сняг и никои не ми вярваше...
- Да, наистина е така, жалко за цъфналите ...
- Да, наистина е така, жалко за цъфналите ...
957
1
6
ПРИКАЗКА ЗА ЗМИЙСКА КОЖА, ПАДНАЛ ЗЪБ И БАНИЧКИ
-Бабо, бабо, виж какво има пред вратата!- децата изглеждаха доста възбудени, но не и изплашени.
- Може ли да е опасно, бабо?- попита Роси.
Баба им, разбира се, веднага остави айпада си и тръгна с тях да види какво толкова интересно са открили. Пред пътн ...
-Бабо, бабо, виж какво има пред вратата!- децата изглеждаха доста възбудени, но не и изплашени.
- Може ли да е опасно, бабо?- попита Роси.
Баба им, разбира се, веднага остави айпада си и тръгна с тях да види какво толкова интересно са открили. Пред пътн ...
742
Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...
1080
1
1
Коронна to be...
Ден 8-ми, II-ри сезон
Опитвам се да се приведа в що годе приличен вид, нищо, че навън досега ходех само с шапка и качулка. Tая сутрин едно слънце се e облещило! Косата ми се завира не в очите, ами чак в носа. Подстригвам бретона. Подравнявам, изравнявам, накрая щръкна 2 см над вежди ...
Ден 8-ми, II-ри сезон
Опитвам се да се приведа в що годе приличен вид, нищо, че навън досега ходех само с шапка и качулка. Tая сутрин едно слънце се e облещило! Косата ми се завира не в очите, ами чак в носа. Подстригвам бретона. Подравнявам, изравнявам, накрая щръкна 2 см над вежди ...
805
4
12
Малко след осем е. Сутринта. Началото на седмицата. Тръгнах от София в шест. Да изпреваря трафика. А и защото не ме свърта. Имам толкова неща да свърша...
Вече съм в Пловдив. Репетицията ми в операта е в десет. След два часа. Имам поне час да разходя кучето. По дигата.
Пред бариерата на Гребната съм ...
Вече съм в Пловдив. Репетицията ми в операта е в десет. След два часа. Имам поне час да разходя кучето. По дигата.
Пред бариерата на Гребната съм ...
662
1
1
Понеделник - дезинфектиране с напалм.
Вторник - полагане на минни полета с цел ограничаване на излишното струпване на хора.
Сряда - доставка с касетъчни бомби на еднодневната порция храна за населението, с която то трябва да изкара до... Другата седмица, ако има смисъл, това ще се доуточни.
Четвъртъ ...
Вторник - полагане на минни полета с цел ограничаване на излишното струпване на хора.
Сряда - доставка с касетъчни бомби на еднодневната порция храна за населението, с която то трябва да изкара до... Другата седмица, ако има смисъл, това ще се доуточни.
Четвъртъ ...
502
7
Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...
700
2
1
В предишният епизод: Теодор, Виктория, Станимир и Георги тръгнаха да спасяват лелята на Станимир, която се очакваше да бъде отвлечена от хората на Лидера.
Само че Станимир попадна в клопка и той, заедно с леля му, бяха пленени. Лидерът искаше ключа и Станимир се съгласи да му каже къде е, за да не н ...
Само че Станимир попадна в клопка и той, заедно с леля му, бяха пленени. Лидерът искаше ключа и Станимир се съгласи да му каже къде е, за да не н ...
729
Знаете ли, не е толкова лошо да си единствен габър до букова гора. Може би имам преимуществото, че под короната ми бяха направили пейка или че преди няколко века построиха чешма, не знам. Може би е защото съм различен, а не като онези еднаквите, извисени, идеално гладки дървета в гората. Всичките по ...
1088
3
16
Отровената вещица
- Той е... прр... пръв?!- тя заби нокти в лицето си. Той ли е пфф.. Или е стръв?- оскуба косата си назад и го загледа отчаяно и потъващо... само за секунда- Опръскана с кръв?- говореше насечено иии... откровено подигравателно тя. От време на време, забърсваше екстремно пресъхналите ...
- Той е... прр... пръв?!- тя заби нокти в лицето си. Той ли е пфф.. Или е стръв?- оскуба косата си назад и го загледа отчаяно и потъващо... само за секунда- Опръскана с кръв?- говореше насечено иии... откровено подигравателно тя. От време на време, забърсваше екстремно пресъхналите ...
1267
5
8
Дали се минаха два-три дни и таман обстановката се успокои, на закуската (то пък е една закуска от половин чаша кисело мляко, но това е друг въпрос) та на тази ужким закуска, нещо ме стегна за гърлото. Викам си, няма да е от глад, аз съм на еднократно хранене на ден, защото моята диетоложка с четкит ...
838
1
Обичаш ли
Обичаш ли...? Сутрин с косите ти да играя и да искам... Да те изкушавам с възможности, да се смея... С устните си по кожата ти да вая неочаквано... Мило познати невероятности и да флиртувам... Да бъде, както за първи път, едва укротимо. Отвътре и странно пърхащо... И да те мамя с черни очи ...
Обичаш ли...? Сутрин с косите ти да играя и да искам... Да те изкушавам с възможности, да се смея... С устните си по кожата ти да вая неочаквано... Мило познати невероятности и да флиртувам... Да бъде, както за първи път, едва укротимо. Отвътре и странно пърхащо... И да те мамя с черни очи ...
869
4
10
Докато островът се отдалечаваше, установих, че Цикладите са страхотно място да умреш. Или да заживееш. Отвън скалисти, начумерени, но вътре пълни с живот и със смирение бяха тези острови. Или с надежда. Море от острови. И всеки един от тях е самотен. Или не.
Остров Наскос се смали в далечината и аз ...
Остров Наскос се смали в далечината и аз ...
589
2
4
И молецът станал е хитряга,
от бедняшки скрин избяга.
В депутатски шкаф се свря
и извика:"Демокрацио, добре дошла!"
от бедняшки скрин избяга.
В депутатски шкаф се свря
и извика:"Демокрацио, добре дошла!"
467
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
