40 837 резултата
В същото време аз се радвах на хубавото питие и упорито отказвах да го разреждат с лед. Тук лед няма. Откъде го вземат? От разтопено и разредено мартини ли?
Чувствах се прекрасно, като изключим факта, че жена ми отсреща в сепрето бе така задълбочено заета с разговора си със Сюзън, че изобщо не ме за ...
Чувствах се прекрасно, като изключим факта, че жена ми отсреща в сепрето бе така задълбочено заета с разговора си със Сюзън, че изобщо не ме за ...
626
1
3
- Ако обичате,
защо слагате диамантите в сейф?
- Опасявам се, че ако не ги пазя ще ми ги откраднат.
- Тогава, жените, които ходят с диамантени огърлици са смели, не страхливи като Вас.
- Не, не може да разберете. На тях мъжете им ги купуват. Защото красотата трябва да блести, да се показва, да радва ...
защо слагате диамантите в сейф?
- Опасявам се, че ако не ги пазя ще ми ги откраднат.
- Тогава, жените, които ходят с диамантени огърлици са смели, не страхливи като Вас.
- Не, не може да разберете. На тях мъжете им ги купуват. Защото красотата трябва да блести, да се показва, да радва ...
959
1
Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи.
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...
737
1
Бродеше от седмици Шмръц по друмища, селца и градове със своя верен приятел Марвин. Често го домързяваше и се застояваше особено на места, където имаше вкусни питки и магически миризми на храна. Прясната бира също не беше за подценяване!
Тогава Баба Му се намесваше по нейния си начин и му се налагаш ...
Тогава Баба Му се намесваше по нейния си начин и му се налагаш ...
792
5
Защо да харчиш 2 000 лева и отиваш на Малдивите?
Иди в парка – ще ти струва 5 000 лева…
хххх
Новобогаташи се хвалят:
Аз тая седмица ходих десет пъти в парка… ...
Иди в парка – ще ти струва 5 000 лева…
хххх
Новобогаташи се хвалят:
Аз тая седмица ходих десет пъти в парка… ...
402
3
7
Глава 36
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...
853
2
3
Нашият говорящ котарак Генади очевидно не беше добре. От две седмици лежеше във фотьойла, гледайки вяло към полилея. Притеснявахме се. Купичката му с котешки лакомства стоеше пълна въпреки старанията ни да му угодим. Дори вече не влизаше в кабинета да упражнява ноктите си върху кожения диван. Всъщно ...
839
2
1
Роден от майка - червей
и от плужек - татко
реши да стане първи,
за по-накратко - господар.
И му се отдаде... ...
и от плужек - татко
реши да стане първи,
за по-накратко - господар.
И му се отдаде... ...
375
Откакто се разведе, започна да събира дом. Изрязваше от вестниците талони за промоция, обикаляше по изложения, следеше специализираните предавания и пръскаше пари за всевъзможни покупки. И жилището ставаше все по-красиво; онова жилище, в което, докато живееха заедно, двадесет години никой не го бе р ...
454
1
2
Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...
869
5
13
28.
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания… ...
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания… ...
434
2
10
Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на млад ...
1055
1
3
Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна. Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина.
И ухание на жена... Неусетно ще те обгърна. Разстилаща се... И мека. Ще съм жасминова клонка. Виеща се п ...
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна. Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина.
И ухание на жена... Неусетно ще те обгърна. Разстилаща се... И мека. Ще съм жасминова клонка. Виеща се п ...
895
9
13
(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...
950
1
Тайната на щастието?...Една душа, която те носи на криле високо и не иска да види низините... Една смелост, която не се стряска от последния дъх, последната обич, дори и болезнена, далечна, недостижима... Една лудост, която не може да бъде събрана в никакви човешки граници...Една капка кръв, събрала ...
431
3
Онова лято, когато отидох да живея там, люлката със синьо одеяло беше привързана, от единия край за нашата ограда, а от другия край за смокинята в другия двор. Беше хлътнала надолу, така сякаш в нея спеше някой и гледайки я през мрежата, на мен ми приличаше на пухкав, син пашкул.
Чудех се какво ще с ...
Чудех се какво ще с ...
1069
6
21
,,Един човек промени целия ми живот за няколко секунди. Един човек ме преряза много дълбоко. Един човек си отиде толкова млад, оставяйки зад гърба си, хиляди недоизказани думи и горчиви сълзи. Един човек лети към Космоса. Един човек ме гледа от високо. Един човек, превърнал се в звезда, ще живее вин ...
700
1
Срив. Целият праволинеен, ежедневен, подреден и уреден цивилизационен модел се сри. Гроескно се закриви, урудливо и унило завлачи карантина...
Делникът – работа, разходка, консумация, комуникация промени насилствено егото и множеството. Стрес. Зараза. Пандемия...
Човечествоо във всичките му социални ...
Делникът – работа, разходка, консумация, комуникация промени насилствено егото и множеството. Стрес. Зараза. Пандемия...
Човечествоо във всичките му социални ...
702
Коронтина
Ден 4-ти от II-ри сезон
Събуждам се и нещо ме пребоцка в гърдите. Олеле, сърцето! Погледът ми отново се приковава в прозореца. Всичко е бяло. Като оня ден. С едната ръка се хващам за гърдите, с другата опипвам да намеря телефона. Да звъня на 112? Но щом ме боли. значи съм жива! Мисля... да ...
Ден 4-ти от II-ри сезон
Събуждам се и нещо ме пребоцка в гърдите. Олеле, сърцето! Погледът ми отново се приковава в прозореца. Всичко е бяло. Като оня ден. С едната ръка се хващам за гърдите, с другата опипвам да намеря телефона. Да звъня на 112? Но щом ме боли. значи съм жива! Мисля... да ...
840
3
14
Излязох от банята поохладен. Часовникът в хола показваше петнайсет минути след полунощ. Поредният делничен ден. Не си засичам колко време стоя под душа, просто видях червените цифри срещу мен, когато влязох. Трябваше леко да укротя пулса преди да си легна да спя. Открехнах леко вратата на терасата и ...
676
1
1
-Само хората, които обичат истински ще ме разберат-прошепна възрастният човек.
Момчето погледна към дядото учудено и отново сведе глава пред него.
-Виж ей там горе в небесата онази птица!Птица живяла векове наред!-посочи старецът най-красивата птица летяла някога край острова.
От къде я познаваш?- п ...
Момчето погледна към дядото учудено и отново сведе глава пред него.
-Виж ей там горе в небесата онази птица!Птица живяла векове наред!-посочи старецът най-красивата птица летяла някога край острова.
От къде я познаваш?- п ...
641
1
Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да у ...
1079
1
5
Разбира се, че и Ивайло трябваше да научи цялата история с костилките, но той вече знаеше една част- преданието за монаха –рицар, за изрисуваната църква и че някъде в Америка живеят потомците на най-малкия брат Пескар. Макар че имаше овощна градина и произвеждаше зеленчуци и плодове за града, той бе ...
796
А ти? Следиш ли мисълта ми? Четеш ли между редовете? Усещаш ли парещата вода в очите ми?
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...
699
1
Сложих още малко червило на устните и ги притворих, за да се размаже по-добре.
Карминово червено. Мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минаваше през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило…Погледнах пак в огледалото и останах доволна от резултата - гледката ...
Карминово червено. Мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минаваше през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило…Погледнах пак в огледалото и останах доволна от резултата - гледката ...
996
2
23
Когато се върнах, поуспокоен и събрал сили, установих, че в бара на палубата цари весел, но хармоничен хаос. Катайците бяха навсякъде, странно бяха облечени тези хора. Мъжете имаха някакви шапчици с дантелки отстрани, като чайници. Непрекъснато се снимаха. Ядяха чипс и снакс и хвърляха на земята опа ...
710
2
3
Здравей, прекрасно мое Лято! Знам, че си някъде там, на една ръка разстояние и надничаш зад отсрещния баѝр. Навярно се чудиш, нещо не е както преди! Така е, не е! Живота на много хора се промени и ще се променя още и още, само едно се моля, да е към по-добро! Обещавам, да не се оплаквам от горещите ...
634
5
5
Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет. Готвят сватбата ѝ, уредена от прабаба ми. Женят я за човек, когото е виждала няколко пъти. В нейната къща не съм виждала снимка от това тържество, но дядо пази една. Тъжен спомен, поне за един от хората на нея.
Баба ми. На осемнадесет, най-много девет ...
Баба ми. На осемнадесет, най-много девет ...
1045
12
Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
1081
1
6
Идва в мислите ми нощем... По самодивско време, с разкопчана риза и с развята коса... И на бял кон. Не разбирам. Загадъчен е. И е дошъл да ме вземе. Слага ме пред себе си...
Тъмно е. По някакъв склон... И гора... Дъх на теменуги из въздуха. И пренася ме, на легло от горски мъх. И ми шепне... Носи ко ...
Тъмно е. По някакъв склон... И гора... Дъх на теменуги из въздуха. И пренася ме, на легло от горски мъх. И ми шепне... Носи ко ...
934
3
9
Passano gli anni e con i sentimenti di un’adulta ripercorro la
mia fanciullezza e in ogni angolo ritrovo il passato che mi
appare come un flash di ricordi, momenti intensi e divertenti, e
provando a riprendere mentalmente la strada che conduce fin
lassù mi ritrovo a saltellare sui prati in discesa o ...
mia fanciullezza e in ogni angolo ritrovo il passato che mi
appare come un flash di ricordi, momenti intensi e divertenti, e
provando a riprendere mentalmente la strada che conduce fin
lassù mi ritrovo a saltellare sui prati in discesa o ...
569
ЧЕТВЪРТО РУДОУПРАВЛЕНИЕ – РУДОЗЕМ
Още в първите години на народната власт (1948 г.) Георги Димитров поставя задачата „да се проучат подземните богатства в Родопите”. В изпълнение на тази поръка през 1949 г. се създава комплексна българо-съветска геоложка експедиция, която открива и проучва значителн ...
Още в първите години на народната власт (1948 г.) Георги Димитров поставя задачата „да се проучат подземните богатства в Родопите”. В изпълнение на тази поръка през 1949 г. се създава комплексна българо-съветска геоложка експедиция, която открива и проучва значителн ...
1699
2
5
Глава 35
На другия ден в имението ни пристигна назначен от Асен физиотерапевт, който да помага на Дими да възстанови силите си след комата. Както винаги, Дими не се оплака, въпреки че виждах, че му е трудно дори да се движи, но отбеляза някакъв, макар и малък, прогрес. Брат му също му осигури и инва ...
На другия ден в имението ни пристигна назначен от Асен физиотерапевт, който да помага на Дими да възстанови силите си след комата. Както винаги, Дими не се оплака, въпреки че виждах, че му е трудно дори да се движи, но отбеляза някакъв, макар и малък, прогрес. Брат му също му осигури и инва ...
829
1
2
Не обичам да излизам от къщи. Никога не съм обичал. Само когато се налага. Още от дете. Тази моя психическа съвършеност винаги ми е създавала проблеми в интимния аспект на живота ми.
Обаче жените не харесват домошари. Аз пък не харесвам жени, които ме насилват да излизам. В мътилката на това противо ...
Обаче жените не харесват домошари. Аз пък не харесвам жени, които ме насилват да излизам. В мътилката на това противо ...
1133
2
14
Утрото на този ден предвещаваше нещо хубаво. Теофил го подушваше, някакси го чувстваше с всички фибри на тялото си. Не можеше да обясни какво точно беше особеното в това утро – дали гальовният ветрец, който подухваше от изток, дали играта на слънчевите лъчи по стъклото на прозореца, дали закачливото ...
916
2
Предупреждение! Пускано е тук преди година. Но, внезапно осъзнах, че съм пророкувал доста неща от ставащото. И рекох да повторя - във връзка с постоянната актуалност...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...
383
2
7
Какво учехме?
Много неща. Най-напред – как се чете. Как се чете вестник, как се слушат новини, как се гледа телевизионна емисия.
С търсенето на подтекста. Тъй като ВИНАГИ има текст, направен с определена цел, и подтекст, който се мъчат да скрият от потребителя - зрител, слушател, читател.
И ВИНАГИ и ...
Много неща. Най-напред – как се чете. Как се чете вестник, как се слушат новини, как се гледа телевизионна емисия.
С търсенето на подтекста. Тъй като ВИНАГИ има текст, направен с определена цел, и подтекст, който се мъчат да скрият от потребителя - зрител, слушател, читател.
И ВИНАГИ и ...
473
2
4
(Всички прилики и съвпадения с имена и събития са случайни. Разказът е изцяло художествена измислица)
I
- И така, победителят в конкурса за финансиране от Европейския фонд за екологична и социална икономика е … проектът на компанията "НАСЕКОМО". – Водещата направи пауза и погледна очаквателно към за ...
I
- И така, победителят в конкурса за финансиране от Европейския фонд за екологична и социална икономика е … проектът на компанията "НАСЕКОМО". – Водещата направи пауза и погледна очаквателно към за ...
2680
6
17
В първите дни на пролетта, времето е променливо. Така, както и настроенията на човека. Ту слънчево, ту вали дъжд. Понякога дори и снегът наднича, сякаш е забравил да вземе последните снежинки и да ги прибере до следващата зима. Но все пак е пролет и слънчевите дни са повече. В един такъв ден, Емилия ...
430
Вечерта беше най - красивата и прохладна септемврийска вечер. Лек ветрец поклащаше кипрото перденце на прозореца. Тя припряно ходеше от стая в стая, все едно имаше цял замък, а не само стая и кухня. Всяко местенце, всяко ъгълче подреждаше с мисъл за него... Мечтаеха за голяма къща, в която да посрещ ...
1026
1
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
