14 695 резултата
Е М И Г Р А Н Т
р а з к а з
Мартин Ралчевски
Мили сине,
Слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш. ...
  650 
„Ключовата част във всяка една история е тази, в която положението се прецаква.”
„Гадости от старо време”
Дълго време не бях се захващал с никаква работа. Като млад човек, чувствах, че пропилявам времето си в лентяйство и гниене, а това беше доста близо до реалността. По цял ден зяпах документални ф ...
  952 
Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
*
Годин ...
  633 
Какво е усещането да живееш? Дали е усещането на въздуха, който вдишваме или е адреналинът, дали е любовта или омразата, дали е любим спорт или любим човек,
а може би е онова чувство, когато сърцето ти бие силно и дори не знаеш защо, чувството на възвишеност.
Имала съм такива моменти, затова мисля, ...
  439 
Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Той бил! Приличал си!
И се разотидоха… ...
  684 
София – 1963-та!
Мрачен, дъждовен, убийствено потискащ ноемврийски ден!
Невиждан за нашите представи протест на хиляди студенти!…
Грандиозна демонстрация пред американското посолство…
Повод: Иван-Асен Георгиев! ...
  1224 
Двеста години след като хората стъпиха на Марс, я бяха превърнали в точно копие н Земята. Същата природа – морета, гори... Вече имаше самостоятелни държави с правителства, други с диктатори... Имаше ги райските кътчета, но не липсваха и забравените от Бога места. Давид беше на едно от тези места. Ед ...
  517 
Доколкото си спомням, всички бяха скептици относно апокалиптичния сценарии, по който щеше да завърши хронологията на човешката цивилизация. Немърливото отношение на Хората през годините беше причина за вземането на крайни решения, които щяха да оставят своя траен отпечатък. Историята е резултат от в ...
  705 
На тръгване за София, дядо ми каза:
- На мен си кръстен, аз ще те издържам - всеки месец по 60 лв., толкова е пенсията.
Шейсет лева беше и заплатата на баща ми!
Поради нисък семеен доход ми разрешиха 27 лв. стипендия.
Всеки ден по два часа мия чинии в стола – икономисвам от храна 18 лв. ...
  816 
Поли и Силвия
Това се случи отдавна, когато още бях ски учител.
Бях в ски учителската стаята, когато няма клиенти за обучение и чакаме в стаята в Алеко.
Седейки си така, усетих непреодолимо желание да изляза да отида на пистата да се спускам.
Когато се спуснах до долната станция на "Романски", едно ...
  984 
„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...
  1139 
Това беше последната им ваканция. И четиримата знаеха, че след нея няма да се видят в училище на другия ден, защото ученическите години бяха свършили. Дипломите бяха взети, приемът в университет беше факт, документите бяха подадени. Нямаше връщане назад. Щяха да навлязат в истинския свят и да се зан ...
  773 
РАЗМИНАВАНЕ
Време…!
И мръсно!
И озлобено!
Няма вече с кого едно кафе да си пийна… ...
  623 
Владислава
Бях трети курс във "ВИАС", тъкмо бях записал след едногодишно прекъсване. Сега бях с хората от следващия поток. Едно момиче ми направи голямо впечатление Владислава.
Тя беше с кестенява, къдрава коса до раменете. На определена светлина някой от кичурите стават червени. Без да са боядисани ...
  1503 
Любовта е като изгледа от морски бряг...
възхищаваме се на сякаш безкрайната гледка,
без да можем да видим отсрещния бряг!
Любовта? Хм? Това е нещо като магия, нали? Е, това сами ще го решите, когато ви разкажа собствената ми история. Беше толкова отдавна... нека помисля, но все пак кой би могъл да ...
  759 
Защо, защо това, защо онова... защо, мамо, защо, тате, бабо?! Митко беше навлязъл в оная досадна детска възраст на постоянното и дежурно ”защо?”. Ако нервите ти са опнати до скъсване от напрегнатия работен ден, то взимането на малкия от детската градина беше черешката на тортата, истинско мъчение и ...
  1031 
Станах рано, облякох се по градски, нахлупих си феса и тръгнах по Хаджигеоргиевата улица, защото беше по-пряко. Денят беше необичайно мрачен. Черни облаци бяха надвиснали над София, въпреки че беше февруарий месец. Градът беше тих - в тези размирни дни никой не смееше да излезе навън. Ако днес оттук ...
  1219 
(За Ачо)
"Слепи момини сълзи"
Живея на квартира в някакъв град в България, но работя в по-голям. Прибирам се в събота и неделя. Всеки Божи ден, пътувайки до работа, минавам покрай голям пазар с цветя, намиращ се в една пресечка на централната част. Трудно си намирам място за паркиране. Затова до офи ...
  3471 
Август 1962-ра - 38 градуса по Целзий!...
Целият гарнизон „набива крак” по разтопения асфалтов плац...
Предстои деветосептемврийски парад – демонстрация на нашата сила, мощ и сплотеност!
Покрай неблагоприятното развитие на кубинските събития е тягостно и напрегнато.
Тази вечер командният състав е на ...
  615 
Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка – напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реалн ...
  757 
Температурите в Нигерия пак бяха надвишили 49 градуса, когато на бял свят се появи Якубо. Той беше един от рода Тхандиве. Хората ги наричаха '' обичащите'', а и Тхандиве значеше точно това. Но Якубо не отговаряше на името си, той беше различен. Още от малък се отнасяше зле с децата - дразнеше ги, об ...
  815 
Тишината в стаята се проряза с едно "Не мога бе, не мога, НЕ МОГА!", а после се чу тъп удар в стената с глава. Дам, Алиса беше застанала със забит в земята поглед и навярно отново водеше дуел с другата Алиса в себе си.
- Пак са се хванали за гушите. - промърмори под носа си пушещата гъсеница Абсолем ...
  809 
– Ако ударим некой с това дЪрво по главата, че умре ли?
– Па че умре.

Това беше диалогът между двамата, който някога дочух от някъде. И после цяла нощ сънувах ужасни кошмари.
Едно дърво се появява зад мен, както съм в тоалетната, и ме прасва по тиквата. И аз умирам, естествено. А после идват извън ...
  1320 
Братът и сестрата гледаха ширещото се пред тях опустошено поле. То беше сиво и мъртво. Някъде там бяха неразличимите от останалия пейзаж останки на доскорошния голям град. Той беше разбит от атаките. Преди беше гигант, препълнен с живот, но сега беше като изсъхнало мъртво цвете, чиито останки бавно ...
  709 
Сякаш всичко беше замряло. Сякаш цялата материя и нейното движение бяха изчезнали. Нямаше нито време, нито пространство. Беше само той и смразяващата гледка, която се разиграваше пред очите му. Болката го пронизваше като шип, забучен в малкото му туптящо сърце. Крещеше и не спираше. Гърлото му беше ...
  1489 
Армейско занятие - полигон „Корен”!
Взводът за разузнаване трябва да отцепи източната страна, откъм с. Иваново.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябва да отцепим черните пътища от случайно преминаващи животни и хора.
Имало е случай, когато човек си оре с магарето ...
  1032 
Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...
  1590  32 
ПЪН
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел! ...
  662 
П И С Т О Л Е Т
След оперативката шефът извика един от инспекторите си.
- Радо, ти ли отговаряш по криминална за седми район – Студентски град?
- Да, началник! - Радон малко се поучуди на въпроса.
Е знаеше, че Пенев него харчеше напоследък. ...
  782 
- Разбра ли за „бомбата”? - измърмори лейтенантът, тичайки нагоре по стълбите.
- Каква бомба!... - изправих се, изцеждайки мръсния парцал в кофата.
- В неделя е сватбата…
(Ще го „забърша” с парцала!...)
- … Ах-ха… ...
  619 
July morning
След като си свърших работата сутринта на трийсти юни, отидох с колата си да взема приятелите си.
По принцип мислехме да сме само по мъжки четиримата, но в крайна сметка решихме да вземем също Алекс и Сандра с нас. Ето как стана това:
Първата ми спирка беше домът на Благо. Той живее с г ...
  766 
Бях съвсем близо и видях как малкото момиче бърка в чантата на едрия мъж с побеляла коса. Момичето, разбира се, беше с мургав цвят на кожата - дете на улицата, парцаливо, рошаво, но с големи, красиво изразителни очи. Точно тази изразителност на очите го издаде, че се опитва да прави нещо нередно. Вс ...
  641 
Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...
  1316  17 
Сара
Това е история за едно момиче на име Сара. Тя живееше в малко градче край Бостън. Годините, в които учеше в нейното училище, бяха незабравими.
Още в първи клас тя едва не си счупи носа, а в трети ръката. Но това не беше толкова важно за нея след няколко години. Тя имаше на разположение само пет ...
  1669 
Автомат
Късна есен. Листата падаха като ранени войници и скоро дърветата останаха без армии – философски поетично се вглъбяваше в природната картина Радон и продължаваше да обобщава приключените случаи. Пишещата машина тракаше, като заводски стан. Шумяха канцеларски листи. Колега от неговата бригада ...
  838 
На 10-я ден от казармата, дежурният ми съобщи да се явя по заповед при командира.
- Искаш ли да заминеш в школа за сержанти в Кърджали?
- Не искам...
- Няма да те питам: защо?
- Благодаря!... Имам съображения... ...
  834 
-Лудият, лудият! Бягайте! – провикна се Ненчо, пръв съзрял как Кискиня направо се изтърколи в прахта и то през джама на готварницата. Сетне чевръсто се изправи, отчупи една пръчка от изпречилата му се черница, тури я между краката си и запрепуска, все едно, че язди кон.
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...
  1082 
Авторът винаги има право
(12)
Прегръдката на таралежа
Мила Мария,
Да, и в Мадрид е студено. Излязъл е един тънък вятър, пронизва ушичките, като излезеш от метрото. Вчера прочетох в един от ежедневниците, че Иберийският полуостров се е превърнал в Сиберийски, от Сибир. Е, малко е преувеличил журналис ...
  957 
С малкото френски думи, които бе научил по време на пленничеството им, Иван Тюркеджията успя да изпроси брашно и дървено масло от докерите по пристанището. Заедно с Черньо, с малко вода замесваха тесто, което запичаха. От приготвените тестени изделия даваха на надзирателите на мината, срещу някоя др ...
  1279  13 
14 Февруари
Част 5: Писмото
"Скъпо момче от сънищата ми, така и не успях да приема факта, че всичко е било просто един сън. Аз все още вярвам в онези топли, кафяви очи, които ме гледаха толкова нежно в онази февруарска вечер. Аз все още се надявам, че един ден пътищата ни отново ще се пресекат и аз ...
  776 
Предложения
: ??:??