14 694 резултата
Седемнайсетгодишен Митю Ганев бил чирак у дядо Сево.
Дядо Сево е баща на баба.
Чиракувал три месеца - от ден до пладне.
Една вечер дядо Сево вижда, че задниците на воловете са целите в кръв…
- Откъде тая кръв по воловете? ...
Дядо Сево е баща на баба.
Чиракувал три месеца - от ден до пладне.
Една вечер дядо Сево вижда, че задниците на воловете са целите в кръв…
- Откъде тая кръв по воловете? ...
5324
3
Хайде, малките, време е да си лягате вече...
- Мамо, молим те, разкажи ни приказка за лека нощ!
- Добре, но кратка:
Имало едно време далечно царство, в което живеела красива...
- Нее! Мамо! Не искаме такава приказка! Моля те, разкажи ни някоя от твоите! ...
- Мамо, молим те, разкажи ни приказка за лека нощ!
- Добре, но кратка:
Имало едно време далечно царство, в което живеела красива...
- Нее! Мамо! Не искаме такава приказка! Моля те, разкажи ни някоя от твоите! ...
1890
4
Ръцете ми галеха мраморната плоча вече половин час. Бяха замръзнали, чувствах студ в цялото си тяло. Започнах да почиствам отново снимката, когато погледът ми се спря на фенера: до свещите в него имаше някаква хартия. Отворих, разгънах...
„Кирчо, мой скъпи Зайо, след толкова години още не мога да св ...
„Кирчо, мой скъпи Зайо, след толкова години още не мога да св ...
1588
21
Към този нечовешки страшен хълм,
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов. По едно време ...
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов. По едно време ...
616
1
Всеки човек понякога се чувства самотен и сякаш целият свят е против него. Живеем в град, в който никой не се замисля другият как е, след като си го блъснал в метрото, в автобуса, след като си го настъпил, бутнал, ударил, обидил... Всеки ли в този свят е егоист, или всеки е принуден да бъде. История ...
689
ОВЧАРЧЕТО С ДВЕТЕ ГОЛЕМИ КУЧЕТА
Дядо ми Христо (по майчина линия) имаше стадо овце. Не беше голямо, но все пак стадо, в което бяха включени и овце на други стопани. За лятото или наемаха овчар, или самите собственици на ротационен принцип се грижеха за овцете. По онова време в нашия край се отглежда ...
Дядо ми Христо (по майчина линия) имаше стадо овце. Не беше голямо, но все пак стадо, в което бяха включени и овце на други стопани. За лятото или наемаха овчар, или самите собственици на ротационен принцип се грижеха за овцете. По онова време в нашия край се отглежда ...
3197
Възрастна жена, със сандвич в ръка, тичаше след своя внук!
Внезапно преплете крака и се строполи…
Помогнах ù да се изправи, но тя отново хукна след палавника!
Детето се превиваше от смях…
Гледах след жената и неволно си спомних... ...
Внезапно преплете крака и се строполи…
Помогнах ù да се изправи, но тя отново хукна след палавника!
Детето се превиваше от смях…
Гледах след жената и неволно си спомних... ...
1707
5
Моят фен е Бари.
Бари Мос.
Бари е моят единствен фен.
Той разказва на всички за най-великата книга. Ха. Моята книга. За моята цигуларка и моята лимонена горчивина.
Бари е на 76, жена му Бени беше на 77. Заварих ги тук преди три години. ...
Бари Мос.
Бари е моят единствен фен.
Той разказва на всички за най-великата книга. Ха. Моята книга. За моята цигуларка и моята лимонена горчивина.
Бари е на 76, жена му Бени беше на 77. Заварих ги тук преди три години. ...
1126
НА БРЕГА
Една от дъските на пейката беше счупена. Това създаваше известна некомфортност на тия, които сядаха. Но тя не обръщаше внимание на това. Чувстваше се замаяна. Толкова нежно галеше ръката ù... Говореше нещо. Не го чуваше. Чуваше само ударите на сърцето си. И нежната игра на вятъра, който се ...
Една от дъските на пейката беше счупена. Това създаваше известна некомфортност на тия, които сядаха. Но тя не обръщаше внимание на това. Чувстваше се замаяна. Толкова нежно галеше ръката ù... Говореше нещо. Не го чуваше. Чуваше само ударите на сърцето си. И нежната игра на вятъра, който се ...
615
1
На кръстопътя срещу пазара Жула продава чорапи. Стърчи по цял ден, подскача от крак на крак, подсмърча и току през час пали цигара. Чорапите ги е опнала върху два празни кашона, в които преди година са пристигнали полуузрели банани от Еквадор. Опаковани по пет еднакви чифта, черни, кафяви или сиви, ...
713
6
Мама ме събуди с парче пай и чаша горещ шоколад. “Хайде, Джон, ставай! Да видим какво има под елхата, а?” Мигновено скочих и се отправих към долния етаж на малката уютна къщурка в Лонг Айлънд, още по пижама и сънен. Дядо Коледа очевидно се бе справил с курабийките и млякото, които му бях оставил на ...
824
***
Укротителят на ветровете Неро, който също живеел в гората, видял всичко. След като Аманда напуснала горската обител, той останал сам да се лута сред дърветата. Работата му била да контролира ветровете. Справял се с природните стихии. Борел се с бурите и ураганите. Винаги успявал да съхрани горат ...
Укротителят на ветровете Неро, който също живеел в гората, видял всичко. След като Аманда напуснала горската обител, той останал сам да се лута сред дърветата. Работата му била да контролира ветровете. Справял се с природните стихии. Борел се с бурите и ураганите. Винаги успявал да съхрани горат ...
914
В оригиналния разказ има снимки, които са свързани с него и , макар и донякъде , биха дали представа за написаното. За съжаление тези снимки няма да можете да ги видите вмъкнати в текста. Затова прилагам следния линк, от който можете да видите част от тях като кликнете върху "Полетът на ансамбалът н ...
1932
Тръгнах сама навън. Бях уморена от цялата динамика покрай мен и имах нужда просто да тръгна и да не се върна известно време.
Макар че вътрешно в себе си знаех много добре къде отивах. Колкото и да тръгнах със самозаблудата, че отивам някъде си... аз знаех накъде вървя. Отивах при Него. Мъжа с главно ...
Макар че вътрешно в себе си знаех много добре къде отивах. Колкото и да тръгнах със самозаблудата, че отивам някъде си... аз знаех накъде вървя. Отивах при Него. Мъжа с главно ...
3652
4
Ноемврийският следобед се разстилаше над града. Вятърът свистеше между клоните на дърветата и разнасяше по улиците мръсни вестници и окапали, пожълтели листа. Елена вървеше по тротоара, загърната в тънка жилетка и зъзнеше от студ. Ноември беше дошъл студен и дъждовен, сякаш напук на дълго проточилот ...
1822
2
12
На полето, сред зреещото жито, под голям и самотен орех, привечер по ракиено време се родил Той. Баща му лежал полумъртъв, опиянен от собственоръчно варената от него ракия. А майка му беряла душа под ореха и без да е кусвала и капка от бащината ракия. Баща му разбрал след два дни, че му се е родило ...
1057
2
БАТЕТО
Бяхме с Аленсандър Бумбаров (Бумбето)– и Симеон Гъстев (Батето) във Вупертал във връзка с получаването на нови полуремаркета от фирмата “Блумхардт”. Естествено, Гъстев нямаше нищо общо с този чисто технически въпрос, но нали и той трябваше да посети ГФР. Тогава той беше директор на Междуградс ...
Бяхме с Аленсандър Бумбаров (Бумбето)– и Симеон Гъстев (Батето) във Вупертал във връзка с получаването на нови полуремаркета от фирмата “Блумхардт”. Естествено, Гъстев нямаше нищо общо с този чисто технически въпрос, но нали и той трябваше да посети ГФР. Тогава той беше директор на Междуградс ...
2291
ХЛАДИЛНИТЕ АГРЕГАТИ И... УИСКИ
В ДАП – ММП (Държавно Автомобилно Предприятие за Международен и Междуградски Превози, след това стана СО МАТ), София пристигнаха двама американци от фирмата “Уестингхауз”, във връзка с окончателните преговори за доставка на хладилни агрегати, които трябваше да се монти ...
В ДАП – ММП (Държавно Автомобилно Предприятие за Международен и Междуградски Превози, след това стана СО МАТ), София пристигнаха двама американци от фирмата “Уестингхауз”, във връзка с окончателните преговори за доставка на хладилни агрегати, които трябваше да се монти ...
1586
ЦЕНАТА НА ГРЕХА
Душата му ридаеше тихо. Тревогата от неизвестното го гнетеше. Погледна ръцете си - възлестите му пръсти трепереха. Напукани и почернели от кърска работа, бяха се прегърбили от умора. Болеше го и дланта - един трън се беше забил надълбоко и вече дни береше. Опита се да фокусира очите ...
Душата му ридаеше тихо. Тревогата от неизвестното го гнетеше. Погледна ръцете си - възлестите му пръсти трепереха. Напукани и почернели от кърска работа, бяха се прегърбили от умора. Болеше го и дланта - един трън се беше забил надълбоко и вече дни береше. Опита се да фокусира очите ...
1801
8
На най-прекрасното място на земята се издигал огромен дворец. Той бил заобиколен от високи планини, загадъчни гори и дълбоко синьо море. Със своите чудни форми се извисявал гордо сред необятната красота. В него живеел добрият принц Клайн. Природата била щедра и го дарила с този приказен рай.
Един сл ...
Един сл ...
1098
„Природата е създала женския пол за
любов, а не за жестокост; жената трябва
буди нежност, а не страст…“
Лесинг
Сутринта се събудих рано. Заредих по навик кафеварката. За кратко време кафето беше готово. На фона на прекрасната утрин се лееше песен на „Щурците“. С първата глътка от кафето запалих цига ...
любов, а не за жестокост; жената трябва
буди нежност, а не страст…“
Лесинг
Сутринта се събудих рано. Заредих по навик кафеварката. За кратко време кафето беше готово. На фона на прекрасната утрин се лееше песен на „Щурците“. С първата глътка от кафето запалих цига ...
1153
2
Един ден тя реши, че ще избяга от тази действителност. Ще отиде там, нейде, където той нямаше да я намери. Това са цели четири години, в които изживя толкова страдания. Той беше от ония хора, на които не може да угоди човек. Обичаше да налага своето мнение, а тя сякаш беше едно нищо в неговото обкръ ...
565
1
Халюцинации
„Маша, Маша, как се докара дотук с тази захарна болест!”
Така се питаше за кой ли път Маша, от момента, когато разбра, че отново си е забравила спринцовката с дозата инсулин.
Беше пила много водка и се беше смяла почти до припадък на празничната вечеря. Беше Коледа, нейната „руска коледа ...
„Маша, Маша, как се докара дотук с тази захарна болест!”
Така се питаше за кой ли път Маша, от момента, когато разбра, че отново си е забравила спринцовката с дозата инсулин.
Беше пила много водка и се беше смяла почти до припадък на празничната вечеря. Беше Коледа, нейната „руска коледа ...
980
1
„Тя беше наистина тъжна. Нямаше я светлината в очите ù, нямаше я тръпката. По физиономията ù личеше, че нещо я мъчи, изгаря я отвътре, но тя умело се опитваше да го прикрие и все пак хората усещаха промяната в нея. Движенията, гласът, очите, кожата, вече кокалестото ù тяло я издаваха по един необикн ...
681
2
Зад девет планини в десета, след девет реки на десета живее един народ, който е стар колкото и Земята. Хората там боготворят боговете, издигат им паметници, а когато не им стигат, си измислят нови. Преди много, много години, когато били още шепа хора, имали едни бог, за когото жертвали всичко. Споре ...
956
4
Беше 7 часа сутринта. По това време обикновено хората спят, но не и индивидът, наречен Георги. Той вече бе станал и се чудеше какво да прави. Погледна по-големия си спящ брат и бързо му минаха разни мисли, които още по-бързо бяха изместени от предполагаемите болезнени последствия. Връхлетя в спалнят ...
737
2
Отдавна жадуваше да се срещнат. Историята на тяхното запознанство бе доста странна. А както се оказа по-късно и пълна с обрати. Те за пореден път му доказаха, че светът е много малък и в него има невероятни личности. Всичко стана толкова случайно и толкова типично за тяхното съвремие, че най-малкото ...
890
Дъщерята на ковача
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите п ...
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите п ...
1037
1
Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...
804
3
- Пушката!... Тенчо иска пушка – викаше непознат зад портата.
Мама и баба застинаха.
Децата замряхме.
- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.
- На мен... не ми трябва - запахна човека. ...
Мама и баба застинаха.
Децата замряхме.
- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.
- На мен... не ми трябва - запахна човека. ...
655
В навечерието на Успение Богородично, щастието имаше цвета на златото. То режеше кръвните връзки. От там, кръвта изтичаше бяла и студена като смърт.
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...
1414
15
Една цигара
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...
959
3
В краката му синеела само прекрасната орхидея. Феликс погледнал около вира. Навсякъде имало доста гъста растителност. Зелени папрати се прегръщали влюбено с широките си листа. Пред погледа му всичко потъвало в храсти. Тогава една нежна женска ръка се откроила на фона на тъмната зеленина. Тя отместил ...
1681
- Продай ми прашката!
- Струва скъпо...
- Колко?
- 1000.
- Ако я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкова пари? ...
- Струва скъпо...
- Колко?
- 1000.
- Ако я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкова пари? ...
630
Двама приятели се срещат, единият е тъжен, другият - усмихнат.
- Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.
- Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.
- Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - ...
- Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.
- Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.
- Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - ...
1103
2
Последно сбогом.
Short story
by
Владимир Владимиров Шулев
“Това, че те имах, е това, за което мечтах” ...
Short story
by
Владимир Владимиров Шулев
“Това, че те имах, е това, за което мечтах” ...
1292
5
Жарава.
Разказ на Никола.
И Огън видях!
И хора, носещи икони във високо вдигнати ръце!
И лицата им виждах, като влизаха в разпалената жарава с Името Божие на уста! ...
Разказ на Никола.
И Огън видях!
И хора, носещи икони във високо вдигнати ръце!
И лицата им виждах, като влизаха в разпалената жарава с Името Божие на уста! ...
487
5
Този ден ми поднесе доста емоционални моменти. Първото което се случи, беше кучето на съседа Коджабашев, което свърши голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това беше за първи път, тъй като го бе оставил за десетина минути преди да излезе. Вдигнах му такъв скандал, че да го ...
1069
3
ПРОЛЕТЕН ОЛТАР
Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ. Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.
Мъжът върви ...
Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ. Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.
Мъжът върви ...
1314
15
- Айде ставай, седем и тридесет е. - чувам в мрака след отварянето на вратата.
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...
909
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
