14 694 резултата
От страховете ми ме избави, Господи, с враговете си ще се справя!
Градът разпиля улиците си в късния следобед, разпростря ги като огромни пипала, измъкна ги от сенките между сградите, провря ги под мостове и подлези, пролази по надлезите, плъзна ги по бистра и магазини. Напълни ги с народ. Тълпа мно ...
Градът разпиля улиците си в късния следобед, разпростря ги като огромни пипала, измъкна ги от сенките между сградите, провря ги под мостове и подлези, пролази по надлезите, плъзна ги по бистра и магазини. Напълни ги с народ. Тълпа мно ...
1035
4
КАТО ЗЕМЯТА
Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.
- Съседката се е успала тази сутрин - казва м ...
Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.
- Съседката се е успала тази сутрин - казва м ...
546
Будили ли сте се някога от глад? Не? Тогава няма как да разберете това състояние. Стомахът ти е празен и от това усещане чак боли. Умът ти е объркан и мислите в него са сведени до единствената възможна посока в случая – храната. Най-лошото е това, че си се превърнал в първичен индивид и никак не те ...
1141
4
РОЕНЕ
В края на салкъмовата гора, на полянката, се намираше дядо Христовият пчелин. До него пък, на припек, се ширеше лозето. Там старецът беше направил малка виличка. Още като погледнеше, човек разбираше, че грижовна ръка пипа наоколо. Кошерите оформяха дълги прави редици, филизите на младите фида ...
В края на салкъмовата гора, на полянката, се намираше дядо Христовият пчелин. До него пък, на припек, се ширеше лозето. Там старецът беше направил малка виличка. Още като погледнеше, човек разбираше, че грижовна ръка пипа наоколо. Кошерите оформяха дълги прави редици, филизите на младите фида ...
1010
2
Не го свърташе на едно място младото докторче и ето че пак излезе да се поразтъпче пред жилищния блок. Отскоро се бе преселило в града и още не можеше да свикне със сивотията. Всичко му се струваше някак тясно и неудобно, като се започне от стаите на апартамента, та се свърши с плочките пред входа н ...
949
8
Тази сутрин Денис Иванович се събуди в отвратително настроение. В устата му сякаш се бяха настанили ято изсушени прилепи, в резултат от лекия запой миналата вечер. Беше се омаял с менте, купено от кварталния магазин, който безуспешно се мъчеше да издържи на неравната конкуренция, която го притискаше ...
876
11
КУПЕН ЖИВОТ
Макар да бе ранна пролет, слънцето прежуряше. Хубавото време приканваше хората навън - старци седяха на припек по пейките, а около шадравана в парка играеха деца. Врабците се сбираха на ята, боричкаха се, весело цвърчаха в храстите. Васил и жена му крачеха бавно по алеята. Отиваха на ки ...
Макар да бе ранна пролет, слънцето прежуряше. Хубавото време приканваше хората навън - старци седяха на припек по пейките, а около шадравана в парка играеха деца. Врабците се сбираха на ята, боричкаха се, весело цвърчаха в храстите. Васил и жена му крачеха бавно по алеята. Отиваха на ки ...
662
Баба Висирона бе снажна селска жена. Тя винаги ходеше напето, като царица и гордо носеше забрадката си, вързана по обичайния за своя край начин - с два щръкнали края на върха на главата. Говореше меко и всяко нейно изречение започваше с “Ам че...” Получаваше се нещо като: “Ам че туй, ам че онуй...” ...
939
8
Разшава се отрано Дончовата махала, разкърши балканската си снага, а скоро - чак се и задъха, че мъжете плоча наливаха, нова къща строяха. Дончо въртеше лопатата, а потта капеше от челото му, но той и за миг не спираше да си почине. Е-ех, свое гнездо ще свие, дом за чудо и приказ ще направи, а в нег ...
1035
10
Утро е. Днес изгревът е особено красив – оранжево-розова светлина озарява небето, нежно позлатява огледалната повърхност на водата, подобно на плах художник, който трепетно докосва новото си платно. Чайките кръжат над скалистите брегове, техните викове се чуват надалеч и напомнят за скръбта на някоя ...
933
1
Чакаше го да се върне, а се молеше да не прибере. Трябваше да се обади, но бе доволна, че телефонът мълчи. Парите свършваха, хората заминаваха от България, а тя не знаеше кой път да хване. Обземаше я ужас при мисълта за мъжа ú и сърцето ú се вледеняваше. Страхуваше се от това, което става, искаше да ...
1718
17
ЗАЕМЪТ
Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.
- В тебе ми е надеждата - виква ми ...
Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.
- В тебе ми е надеждата - виква ми ...
634
1
Така... нека първо се представя. Казвам се мис Х, интересно име, а?
Цялата ми биография се свежда до дете на разведени родители, частен ученик, поетеса-аматьор, депресирана девойка, посещаваща психолог всеки вторник от две години насам, философ по душа и лесбийка до скоро. Не се шегувам, просто съм ...
Цялата ми биография се свежда до дете на разведени родители, частен ученик, поетеса-аматьор, депресирана девойка, посещаваща психолог всеки вторник от две години насам, философ по душа и лесбийка до скоро. Не се шегувам, просто съм ...
1053
3
Вечерта започна чудесно. Всички съученици бяха дошли: красиви, весели, готови да се забавляват. Украсата, атмосферата, музиката, всичко беше невероятно, но не предполагах колко по-хубаво ще стане…
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...
1368
1
ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...
5326
1
37
КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...
734
1
Благодаря ви предварително за това, че ще прочете моя разказ.
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...
1356
2
Пеперудката на баба Ани
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...
1136
1
Пред селското кметство младата Айше, подпряла се на дълга метла, чоплеше семки и се надплюваше с бай Асан. Когато преценяха, че шлюпките покрай тях са достатъчно, те ги забръсваха в лопатата си. После Асан много бавно и внимателно отиваше до коша и ги изсипваше, доволен от добре свършената работа. О ...
1052
2
- Паола! Паола, побързай!- викаше Джузепе. Той току-що беше седнал да закусва и сигурно беше любопитен да види сутрешния вестник. По това време всеки се интересуваше от военните действия на Джузепе Гарибалди, обещал да обедини Италия. На него всъщност бе кръстен младият собственик на имението “Де Ро ...
1159
Един декемврийски следобед, в деня на Бъдни вечер, улиците на малко градче бяха изпълнени с глъчка и хора. Макар че навън имаше гъста мъгла и беше студено и мрачно, това не спираше жителите да вършат задачите си. Всеки бързаше да избере подарък за любим човек, да купи храна за вечеря, да посрещне бл ...
752
ВДЪХНОВЕНИЕТО
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...
568
1
Ето я одаята за всичко в дома на дядо Поп - сякаш отново влизам в нея.Тя още е пропита с неповторимия аромат на нещо архивно и ценно. Когато бях малък, там се вмъквах на пръсти, от страх да не настъпя някое съкровище и внимателно се заравях в миналото. Църковни вестници, писма, старинни картички, кн ...
979
1
Колко красиво е навън, си мислеше девойката. Студено, но и красиво. Сама в купето, тя се радваше на снежните картини, които се редяха една след друга като на филмова лента. В този момент ù се искаше влакът да спре и тя да слезе и да се порадва на снега, както правеше като малка. Но много неща се бях ...
958
1
Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...
1001
8
СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...
620
Прохладата на бадемовата сянка погали кожата ù и змията се протегна доволно. От храстите можеше да огледа пътя като на длан. Време беше. Слънцето стоеше високо и кръвта ù пулсираше сладостно. С всяка клетка усещаше приближаващи мънички стъпки. Тя е. След малко щеше да се покаже на вратата на гробища ...
1333
9
- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...
1096
7
Когато една червенокоса жена остана насаме в мислите си, се уплаши от техните въртоглави творения, изпъстрени с цвят и копнежи. Докато червенокосата пиеше кафето си, със студено мляко и прегъваше между пръстите си, с яркочервен перфектен маникюр късмета си за деня, се чудеше...
- Защо, по дяволите, ...
- Защо, по дяволите, ...
1690
6
- Доброто е във всички нас, злото - също - четеше лекцията си Професорът. - Така че, дали ние не сме такива, каквито вярваме, че сме...?
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...
583
1
Това се случи на хора, които познавах. Те бяха мои приятели, затова реших да разкажа историята им като приказка, в която липсва щастливият край.
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...
1491
2
ОЧАКВАНЕ
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...
756
ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...
2481
24
- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...
730
1
Няма нищо нередно в това, човек да използва четка за къпане, за да достигне ония места по тялото си, които не са лесно достъпни. Особено за по-пълните хора. Сещате се: коремче, любовни дръжки, трудно навеждане и обръщане... Разбира се, нашият герой не е очаквал някакво друго развитие, освен мързелив ...
1063
4
На Ива.
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...
876
2
ДЕНЯТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН ЕГОИСТ
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ...
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ...
1414
2
Скръц-скърц... Люш-люш... Скърц-скръц... Люш-люш...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата ...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата ...
553
МАТЕРИАЛЪТ
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...
701
1
РЕКАТА ВСЕ ТЕЧЕ И НЕ ИЗТИЧА
Старият учител е седнал на припек на пейката под черницата. Есенното слънце, провряло закачливи лъчи през пожълтялата шума, е озарило лицето му. Краката са потънали в мекия килим на окапалите вече листа. В ниското, реката тихичко шуми с разпенените си води. В нея блести у ...
Старият учител е седнал на припек на пейката под черницата. Есенното слънце, провряло закачливи лъчи през пожълтялата шума, е озарило лицето му. Краката са потънали в мекия килим на окапалите вече листа. В ниското, реката тихичко шуми с разпенените си води. В нея блести у ...
895
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
