14 694 резултата
Моят роден баща пръв открил в мен скрити музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце ...
737
5
Жената, която изглежда фатална
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...
1257
Стегнатото въже висеше на площада, тръпнещо да се увие около врата на жертвата си и да ù отнеме дъха. То изстиваше самотно с всяка минута, в която Ивет препускаше бясно пред полицията. Тя бе толкова сръчна и ловка като дива коза, че не позволяваше на преследвачите си да си поемат дъх. Въпреки почерн ...
908
Червеният сутиен
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...
2664
28
Слязох от автобуса и с бързи крачки се отправих към къщи. Времето се разваляше; небето беше оловно сиво, очевидно всеки момент щеше да завали. Първите снежинки вече танцуваха във въздуха. Реших да мина по прекия път – през лабиринта от малки улички зад пазара. Бях уморена и исках поне за половин час ...
898
Отминаха празниците... Каквото беше, беше. Имаше няколко дни с богати и пребогати даже находки, ама всичко приключи.
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...
498
Аарон Евреинът беше неприлично черен като чифт лъснати лачени обувки. Смуглата му физиономия привличаше неверните съпруги и отчайваше напористите гейове. Обичаше сам в неделя, след службата в синагогата, да мачка любимата си салата табуле и да разказва пикантни истории на съседите, с които споделяше ...
822
- ... естествените рефлекси на живите организми са неразривно свързани с логаритмуваната орбита на Луната... - обясняваше Про Фе Сор. - ... правопропорционална на синусоидалната крива между... - и така нататък и така нататък.
- Леле! - шепнешком възкликна Гар Ван, която заедно с приятелите си съвест ...
- Леле! - шепнешком възкликна Гар Ван, която заедно с приятелите си съвест ...
485
Усещам, че съм много променена.
Онази Коледа ме промени.
Болеше ме много, неподозирано много. Сълзите пареха по лицето ми и оставяха огнена диря по поруменелите ми от студа стени. Навярно защото дълго време напираха да се родят в очите ми, сега властно бяха поели контрола над съзнанието ми.
С неподо ...
Онази Коледа ме промени.
Болеше ме много, неподозирано много. Сълзите пареха по лицето ми и оставяха огнена диря по поруменелите ми от студа стени. Навярно защото дълго време напираха да се родят в очите ми, сега властно бяха поели контрола над съзнанието ми.
С неподо ...
939
2
Седях в колата и мълчаливо гледах преминаващите покрай нас дървета. Бледата лунна светлина се процеждаше зловещо през клоните им, които приличаха на ръце, протягащи се, за да ме сграбчат.
В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми с ...
В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми с ...
597
Влакът спря на малка гаричка. Покривът й се криеше в обагрените от есента корони на няколко стари високи липи. Пожълтелите листа блестяха ослепително под яркото слънце и пълнеха очите със златни отблясъци. В края на ливадата до гарата няколко попски круши, останали съвсем без листа, стърчаха тъжно и ...
1016
3
Стамат почина внезапно. Млад мъж беше, нямаше и 40. В три през нощта парализираната му дъщеря звънна ужасена на вратата на съседите. Извикаха “Бърза помощ”, но той вече беше свършил.
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...
2224
14
Маделин лежеше в балдахиновите завивки и превърташе песните в CD плеъра. Минаваше полунощ, а тя все още не можеше да заспи. Дали беше заради предстоящото контролно по математика, или партито у Джейк – най-популярното момче в училище, идния уикенд, никой не знаеше. Въпреки че Мади беше едно доста доб ...
802
- Не ме гледай така, моля те! В погледа ти чета укор. Караш ме да се чувствам виновен, а дори не знам в какво… Какво е, а? Защо на теб да ти е по-лесно?... Застрашена ли се чувстваш с мен, кажи?... Престани да мълчиш, за Бога, просто кажи нещо… Нещичко…
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързел ...
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързел ...
1336
5
Опитах се да разкажа една история.
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въ ...
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въ ...
1320
15
Ще избягам от себе си...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...
1133
ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...
2297
22
"неРомантично"
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...
849
1
2
Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...
632
2
- Какво виждате? - попита ги Пси Хи Атър, тиквайки едно мастилено петно под носовете им.
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и ст ...
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и ст ...
542
Dreams
Стояха така прегърнати с часове. Нямаха нужда от думи. Един поглед бе достатъчен. Стигаше им само да наблюдават емоциите и чувствата в очите на другия, да се наслаждават на собствената си любов. Дали някога щеше да им омръзне всичко това? И двамата се съмняваха.
Тогава тя затвори очи и доближ ...
Стояха така прегърнати с часове. Нямаха нужда от думи. Един поглед бе достатъчен. Стигаше им само да наблюдават емоциите и чувствата в очите на другия, да се наслаждават на собствената си любов. Дали някога щеше да им омръзне всичко това? И двамата се съмняваха.
Тогава тя затвори очи и доближ ...
608
520
Навред всичко тъмнееше. Насред пазара се намираше сергията за цветя, където имаше една необикновена роза, чакаща да намери своя собственик. Чакаше да срещне своята съдба от нищо неподозиращ обект на нечия любов. В спрялото време сякаш биеше само едно сърце, на онази, която щеше да получи розата. Отм ...
575
- Но! - недоволно изръмжа Гар Ван.
- Мм? - въпросително изсумтя вълкът.
- Хей, Но Щен Вълк! - настоятелно го сръчка в ребрата сенчестата.
- Кажи - измърмори Вълк.
- Какво правиш?! - въпросително разпери ръце тя, щом се убеди, че е привлякла вниманието му. ...
- Мм? - въпросително изсумтя вълкът.
- Хей, Но Щен Вълк! - настоятелно го сръчка в ребрата сенчестата.
- Кажи - измърмори Вълк.
- Какво правиш?! - въпросително разпери ръце тя, щом се убеди, че е привлякла вниманието му. ...
509
Надето от Чикаго
Втора част
След смъртта на съпруга си Надето изпадна в депресия. Причината за това състояние не беше загубата му, тя не беше обичала мъжа си, не беше и страхът от смъртта, не се страхуваше от нея. Едва сега осъзна, че беше се привързала към него през годините на съвместното съжителс ...
Втора част
След смъртта на съпруга си Надето изпадна в депресия. Причината за това състояние не беше загубата му, тя не беше обичала мъжа си, не беше и страхът от смъртта, не се страхуваше от нея. Едва сега осъзна, че беше се привързала към него през годините на съвместното съжителс ...
3299
3
Приятели
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...
1821
1
ИВОН
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в пар ...
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в пар ...
878
1
ДИАЛОЗИ
- Обичам кафе, а ти?
- И аз обичам.
- Така и предположих, затова поръчах и за теб.
- Благодаря. Ако не ми беше поръчал, щях да го направя сам. ...
- Обичам кафе, а ти?
- И аз обичам.
- Така и предположих, затова поръчах и за теб.
- Благодаря. Ако не ми беше поръчал, щях да го направя сам. ...
902
2
Слънчев лъч проряза тъмнината на старата и празна стая. Всичко тук е в прах – старо място, където се реят безразборни спомени като болни от жегата мухи…Подът е изтъркан от стъпките на хиляди посетители– поклонници на това празно място… Да, то наистина е странно празно – тази празнота – плаши и привл ...
1075
1
ЗА НИЩОТО И НЕЩОТО В НАС
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното п ...
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното п ...
1451
БИТКАТА
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...
837
1
Мога да управлявам мислите си, да докосна белия цвят на вечната тъга – да боядисам с него стените на студената си стая, прозорците, които гледат към нищото. Желая да кажа толкова много неща, но главата ми е замаяна от шарената дантела на карнавала. Мечтая, изгубена в лазурния лабиринт на осъждащия т ...
881
1
НАДЕТО ОТ ЧИКАГО
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...
2776
4
Историята на розата
Ани свърши работния ден малко тъжна.
Имаше напрегната работа, бяха дошли три визити, тя ги посрещна, настани ги, приготви им кафе с бисквити (през това време използва момента, за да практикува малко английски: Какво е времето в Тулуз? Валеше ли в Калифорния? Блестеше ли слънцето ...
Ани свърши работния ден малко тъжна.
Имаше напрегната работа, бяха дошли три визити, тя ги посрещна, настани ги, приготви им кафе с бисквити (през това време използва момента, за да практикува малко английски: Какво е времето в Тулуз? Валеше ли в Калифорния? Блестеше ли слънцето ...
727
4
Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по-дълго.
Не бях писала цели ...
Не бях писала цели ...
1201
3
От време оно животът в селото си вървеше монотонно и скучно. Хората бяха свикнали от време на време някой ерген да открадне някоя мома, на някой празник да се извие хоро на мегдана, да дойдат турци да беснеят или да се появи някой странник в опърпани дрехи, който да се представя за апостол, подготвя ...
875
1
ДА СЕ ОМЪЖИШ ЗА МИЛИОНЕР
Въведение
Върнах се в България след 20 години. В родния град се срещнах се с мои приятелки, не са се променили много, познахме се. Работят на същите места, където ги оставих преди тридесет години, когато напуснах града си, а те не са мръднали оттам. Децата им са пораснали, а ...
Въведение
Върнах се в България след 20 години. В родния град се срещнах се с мои приятелки, не са се променили много, познахме се. Работят на същите места, където ги оставих преди тридесет години, когато напуснах града си, а те не са мръднали оттам. Децата им са пораснали, а ...
3029
1
Виждах ги всяка сутрин в хотела, закусваха мълчаливо. Баща и дъщеря. Мъж на средна възраст, прошарени коси, среден на ръст, наблюдаваше я с нежност. Момичето беше около тринадесетгодишно, красиво, със спортна походка. Винаги си поръчваха от менюто палачинки с горски ягоди. Скиорският сезон беше в ра ...
852
4
Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...
1308
3
- Колкото по-големи - облиза се Ко Та Рак, гледайки тортите на витрината. - Толкова по-добре се виждат.
- Наистина ли? - повдигна лявата си вежда Но Щен Вълк.
- Ох! - въздъхна котакът. - Не ме приемай буквално, стане ли дума за храна, винаги преувеличавам.
- Ахам - сви рамене вълкът.
- И ти ли си ми ...
- Наистина ли? - повдигна лявата си вежда Но Щен Вълк.
- Ох! - въздъхна котакът. - Не ме приемай буквално, стане ли дума за храна, винаги преувеличавам.
- Ахам - сви рамене вълкът.
- И ти ли си ми ...
554
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
