14 691 резултата
Лъчите на есенното слънце обливаха тялото и с приятна топлина.
През нощта и беше станало много студено и сега се възстановяваще
блажено затворила очи. Оставаше много малко време до първото и
раждане, тя не знаеше какво се случва с нея ,но инстинктивно
усещаше, че предстои нещо важно. Кучката стана и ...
През нощта и беше станало много студено и сега се възстановяваще
блажено затворила очи. Оставаше много малко време до първото и
раждане, тя не знаеше какво се случва с нея ,но инстинктивно
усещаше, че предстои нещо важно. Кучката стана и ...
470
На гости
Тази история ми я разказа Петър Радев.
Навремето, като млад, лежал в болницата и там се запознал с турчето до него.
Родителите на този от стаята при Пепо, били харни хора и от приказка на приказка го поканили да им гостува на село.
Месец по-късно му се дало сгода и с един приятел се отправи ...
Тази история ми я разказа Петър Радев.
Навремето, като млад, лежал в болницата и там се запознал с турчето до него.
Родителите на този от стаята при Пепо, били харни хора и от приказка на приказка го поканили да им гостува на село.
Месец по-късно му се дало сгода и с един приятел се отправи ...
516
1
2
Днес беше двадесет и шестият ден и Прокълнатият напразно очакваше самарянката. Нещо беше станало, нещо сериозно, иначе нямаше как да не чуе поредната й история. Беше му разказала толкова много, неща, които се бяха случили около нея, около близките й, неща, за които само беше чувала... щеше да му ги ...
373
ПЧЕЛИТЕ В МОЯ ЖИВОТ
Посвещавам на баба си и всички баби - звездички
Аз не се страхувам от пчелите. И от осите също. Не че не са ме жилили никога, напротив. Случвало се е няколко пъти в живота ми, особено силно в паметта ми се е запечатал споменът за едно ужилване от оса през едно далечно лято, когат ...
Посвещавам на баба си и всички баби - звездички
Аз не се страхувам от пчелите. И от осите също. Не че не са ме жилили никога, напротив. Случвало се е няколко пъти в живота ми, особено силно в паметта ми се е запечатал споменът за едно ужилване от оса през едно далечно лято, когат ...
415
1
5
Сега ще ви разкажа как стана всичко.
Но преди това ще ви кажа още нещо. Първият си удар от живота, да ви кажа, и първият си истински шамар аз получих в училище от другарката Събева, която ръководеше тренировката и маршировката за някакъв парад, и то само защото съм се смеел и съм говорил в строя.
На ...
Но преди това ще ви кажа още нещо. Първият си удар от живота, да ви кажа, и първият си истински шамар аз получих в училище от другарката Събева, която ръководеше тренировката и маршировката за някакъв парад, и то само защото съм се смеел и съм говорил в строя.
На ...
988
1
5
Не я харесваха… Ни комшиите, ни бившите познати, ни даже роднините. Синът хич не се сещаше да я види, дъщерята идваше само да огледа апартамента в какво състояние е. С мисълта – колко труд ще й трябва, когато майка й… Меко казоно, го освободи…
Защото апартаментът се водеше неин. Баща й го беше прехв ...
Защото апартаментът се водеше неин. Баща й го беше прехв ...
308
2
4
Не разбра защо тя спря да му пише. Не получаваше отговори, в началото се опита да си спомни с какво я бе обидил. Тя тръгна вечерта след бурната любов, усмихвайки му се, разстлала раменете с красивите си коси. На другия ден - мълчание... Звънеше, а телефонът бе изключен. Недоумяваше, смесица от трево ...
640
1
6
Заваля дъжд и въздухът замириса на пръст. В началото ръмеше ,но постепенно се усили и се превърна в огромна буря. .Небето почерня и от него се чуваха тътени. Вятърът беше толкова силен ,че дърветата се превиваха .Стойна се затича бързо към дървото под което беше оставила рожбата си насред полето. Чу ...
1383
11
Добрин и Бистра, двамата лика-прилика, се взеха по любов и с благословията на родителите си. Заживяха честито младите, дето се вика, път не си минаваха един на друг, но едно нещо засенчваше радостта в душите им. Не можеха да се сдобият с чедо. Няколко пъти, когато оставаха насаме, леля Мита, деликат ...
512
8
Как исках да я притисна до себе си, да почувствам тялото на пришълката, да погаля раменете, ръцете, изпъкналите й две неща отпред...
- Да може- сепна ме монотонният й глас - Щом това ти е приятно
Отново ми четеше мислите, какво пък ще я прегърна, ще реализирам мечтите си, имам и съгласието й,
а дали ...
- Да може- сепна ме монотонният й глас - Щом това ти е приятно
Отново ми четеше мислите, какво пък ще я прегърна, ще реализирам мечтите си, имам и съгласието й,
а дали ...
500
3
Париж нахлуваше в съзнанието на Филип Козловски без спирачки, което причиняваше замайване. Доцентът не можеше да си отговори дали това се дължеше на ранния сутрешен полет и съответното недоспиване, дали на лятната жега и влагата от изпаренията на Сена, или пък може би на особената магия, която мнози ...
402
1
1
Каракачанката Стела се поразмърда. Звезделина я погали по главата. Стела се прозя, протегна се, сякаш правеше утринна гимнастика, отърси тялото си, завъртя опашка и бавно се отдалечи за да направи дежурната си разходка из двора и провери дали се е случило нещо нередно докато придрямваше в скута на З ...
1058
2
Живеело едно време красиво таралежче. Всеки ден лъжело, понякога от скука, а друг път, за да навреди. Забавлявало се с животните в гората и тайничко им се присмивало. Мислело ги за глупави или безкрайно наивни.
Веднъж срещнало горската фея. Тя му се усмихнала добродушно и попитала:
- Извинявай Ежко ...
Веднъж срещнало горската фея. Тя му се усмихнала добродушно и попитала:
- Извинявай Ежко ...
1405
8
25
I
Хубаво нещо е да си патица. Домът ти е насред огромен басейн и имаш множество патешки другари, освен другите дребни пернати. Можеш да плуваш колкото си искаш, да се чистиш колкото ти е приятно, а единствената ти грижа е за прехраната. Какво по-лесно от това: водата изобилства от буболечки и вкусни ...
Хубаво нещо е да си патица. Домът ти е насред огромен басейн и имаш множество патешки другари, освен другите дребни пернати. Можеш да плуваш колкото си искаш, да се чистиш колкото ти е приятно, а единствената ти грижа е за прехраната. Какво по-лесно от това: водата изобилства от буболечки и вкусни ...
560
ПРИНУДЕНА
Тина вървеше из мрачните улици на Варна и пушеше последната замъгляваща съзнанието си цигара - марихуана.
Беше депресирана. Свободното й време се свързваше само с това да намери пари за два грама кокаин , сякаш това я караше да изпитва някакво дяволско задоволство от това до трови тялото с ...
Тина вървеше из мрачните улици на Варна и пушеше последната замъгляваща съзнанието си цигара - марихуана.
Беше депресирана. Свободното й време се свързваше само с това да намери пари за два грама кокаин , сякаш това я караше да изпитва някакво дяволско задоволство от това до трови тялото с ...
884
5
Телефонът даде сигнал за ново съобщение. Непознат номер:
- Здравей, Ани! Утре има парти у нас, не забравяй да донесеш роклята му вкъщи?
- Добре, коя рокля? Червената или кафявата?
- Мисля си, че трябва да е бяла.
- Нямам бяла при мен. Е, има една, но изглежда доста курвенска. Ти не би искала наистин ...
- Здравей, Ани! Утре има парти у нас, не забравяй да донесеш роклята му вкъщи?
- Добре, коя рокля? Червената или кафявата?
- Мисля си, че трябва да е бяла.
- Нямам бяла при мен. Е, има една, но изглежда доста курвенска. Ти не би искала наистин ...
644
1
3
.........на една млада изследователка на Изкуствен интелект
Крачех мързеливо към къщи, оставаше и да се полюлявам. Дали една-две чаши вино ми замаяха главата.Сигурно нямам тренинг, както мъдро се заключаваше в подобни случаи.
Реката правеше голям завой и сега призрачно лъщеше под звездното небе. Даж ...
Крачех мързеливо към къщи, оставаше и да се полюлявам. Дали една-две чаши вино ми замаяха главата.Сигурно нямам тренинг, както мъдро се заключаваше в подобни случаи.
Реката правеше голям завой и сега призрачно лъщеше под звездното небе. Даж ...
669
3
Вървя бавно и си мисля, че съм напълно откачила! Как е възможно да вярвам на подобни неща...
Виждам знамената отдалеч, величествени и горди...Три броя са - на страната, на града и на европейския съюз. Какво ли ще ме чака под тях? Гадателката бе категорична - Съдбата ми ме очаква точно под три знамен ...
Виждам знамената отдалеч, величествени и горди...Три броя са - на страната, на града и на европейския съюз. Какво ли ще ме чака под тях? Гадателката бе категорична - Съдбата ми ме очаква точно под три знамен ...
440
Киснех се в топла и ароматна вана в свръх луксозен хотел, който определено не беше по джоба ми. Това бе истинско блаженство за скапаното ми от умора тяло. Докато бавно отпивах от ароматния бърбън, кожата ми жадно попиваше екстрактите от етеричните масла разтворени във водата, а от грамофона звучеше ...
775
3
3
Автобусът приближаваше малкото село с протяжно скърцане. Денят беше мъглив. Гъсти облаци прегръщаха оловното небе. Сякаш и те скърбяха за мъртвите в първата зимна Задушница. Над главата ми прелетя черен гарван и ми стана студено.
Споменът ме удари в гръб. И тогава бе февруари. Небето висеше оловно в ...
Споменът ме удари в гръб. И тогава бе февруари. Небето висеше оловно в ...
712
1
7
Градът беше със сложно име.
Напомняше на името на някакво индийско божество. Или поне на петата му инкарнация. Варита...
Май беше Варита.. мутри, тутри нещо си.
Като слязох от трапа и стъпах за пръв път на индийска земя не бях изумен.
Така или иначе бях свикнал с мизерията, защото бях отраснал в бли ...
Напомняше на името на някакво индийско божество. Или поне на петата му инкарнация. Варита...
Май беше Варита.. мутри, тутри нещо си.
Като слязох от трапа и стъпах за пръв път на индийска земя не бях изумен.
Така или иначе бях свикнал с мизерията, защото бях отраснал в бли ...
403
2
Госпожа Безпирна, така я кръстих тази непозната дама, прекосила съдбата ми.
Миналият ден докато забързано пазарувах с дъщеря ми в магазина в суматохата след касата в навалицата ме дръпна една възрастна дама с най-широката усмивка, която някога съм виждала.С едната ръка бе прегърнала Мина, а с другат ...
Миналият ден докато забързано пазарувах с дъщеря ми в магазина в суматохата след касата в навалицата ме дръпна една възрастна дама с най-широката усмивка, която някога съм виждала.С едната ръка бе прегърнала Мина, а с другат ...
478
1
2
Уханието на малките синеоки теменужки се разнасяше из гората. Тревата бе посребрена от сутрешният мраз. Зимата все още отказваше да си тръгне, впила ледените си пръсти в дърветата. Нейните горчиви сълзи се бяха превърнали в малки сребристи бисери, разпилени по пролетните цветя.
Слънцето се усмихваше ...
Слънцето се усмихваше ...
649
1
1
Ботевият поход…
Който не е ходил – няма да разбере. Не, не става дума за показна патриотична проява. Макар в Козлодуй, на Милин камък, в Йолковица, при паметника на Околчица - нещо особено обхваща човека. Нещо, което не може да се опише. Трябва да се изживее…
1969 година. Училището организира група. ...
Който не е ходил – няма да разбере. Не, не става дума за показна патриотична проява. Макар в Козлодуй, на Милин камък, в Йолковица, при паметника на Околчица - нещо особено обхваща човека. Нещо, което не може да се опише. Трябва да се изживее…
1969 година. Училището организира група. ...
275
1
5
/Да не се чете от моми-врачанки!/
Как една баба спаси девствеността ми от похотливите секси агресивни врачанки
В Софрониево спахме. Разпределяха ни по къщите, но доста от нас имахме роднини там, та сами се оправяхме. Аз тръгнах да диря една къща. Описаха ми я, знаех кого да диря. Сестра на баба ми, ...
Как една баба спаси девствеността ми от похотливите секси агресивни врачанки
В Софрониево спахме. Разпределяха ни по къщите, но доста от нас имахме роднини там, та сами се оправяхме. Аз тръгнах да диря една къща. Описаха ми я, знаех кого да диря. Сестра на баба ми, ...
278
2
4
Бончо гледаше Балкана и не вярваше. Какво точно се случваше – от топлия апартамент, децата го дадоха на Човека. Той се усмихна, сложи го в един кашон и се озова тук. Докато се сбогуваха, те не преставаха да го галят, а малкото дете се разплака…и му каза: „Бонбончо къде отиваш?!“
Човекът взе кашона, ...
Човекът взе кашона, ...
585
2
1
Въвеждам...Здравей Хормония! Набързо, ще ти напиша защо те безпокоя! Темпъл е болна! От дни нищо не е хапвала! Моля те помагай, където и да си! И ако имаш някаква представа, какво може да ѝ е, моля те, пиши ми!
Хормония въвежда... Сигнала е слаб... В друга Галактика съм... Води я на лекар! Когато се ...
Хормония въвежда... Сигнала е слаб... В друга Галактика съм... Води я на лекар! Когато се ...
427
Черният воал на нощта бавно се спусна над земята, покривайки я отново със своя мрак. Един по един прозорците на сградите заблещукаха, пропускайки навън жълтеникавата светлина от светнатите в жилищата лампи. Времето и на този ден беше към своя край.
Някак си неусетно, стрелките на часовника бяха набл ...
Някак си неусетно, стрелките на часовника бяха набл ...
466
1
2
Грях
Виола се занимаваше с билките, които вече бяха изсушени, подреждаше ги в хартиени пликове и ги надписваше, когато на врата се почука. Къщата й винаги беше отворена за всеки, който имаше нужда от билка за своята болка, а също така и за всякаква друга помощ.
-Влез, отворено е - викна тя към врата ...
Виола се занимаваше с билките, които вече бяха изсушени, подреждаше ги в хартиени пликове и ги надписваше, когато на врата се почука. Къщата й винаги беше отворена за всеки, който имаше нужда от билка за своята болка, а също така и за всякаква друга помощ.
-Влез, отворено е - викна тя към врата ...
587
Някой ѝ позвъни. Номерът беше непознат.
– Здравей, Александра!
Алекс изтръпна. Този глас не можеше да го сбърка. След тридесетгодишен брак в душата ѝ все още имаше един спомен, който я пренасяше в някакъв друг свят – прекрасен, вълшебен и незабравим. Чудни са пътищата, по които се движи сърцето, сил ...
– Здравей, Александра!
Алекс изтръпна. Този глас не можеше да го сбърка. След тридесетгодишен брак в душата ѝ все още имаше един спомен, който я пренасяше в някакъв друг свят – прекрасен, вълшебен и незабравим. Чудни са пътищата, по които се движи сърцето, сил ...
1013
1
7
Нали си спомняш, че хартиените корабчета стигнаха до лагуната, където крушението на ценности, системи и възгледи изхвърли многострадалния ни герой? Но жената , която ги изпращаше, не узна това. Той просто се съвзе на брега, стана и си тръгна.. Аз обаче знам какво стана с нея, защото съдбите им са св ...
433
Сенокос. Голямата ливада ухае. Натрупани са копите сено. Върху едната е тя. Не сама. Гледа през замрежен поглед към висините. Красиво небе, ярки звезди, бляскава луна… Прекрасно… В синхрон с душата и тялото й…
И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“
хххх
В планин ...
И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“
хххх
В планин ...
377
2
3
– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
1479
8
28
Тази история е редно да започне от края. От вечерта в която пишех дипломната си работа, заключена в библиотеката си и нежелаеща нищо и никой да ме прекъсва. Само на мама беше разрешено да ме безпокои чат-пат, за да ми донесе кока-кола или някой сандвич за хапване. Като не можех да спя трябваше поне ...
1429
8
28
Минавам по навик покрай кварталния супер, може да се пуснали нещо промоционално.
Нежна гърдеста госпожа срещу ми с мартенички в ръка
- Господине, честита баба Марта - изрече тя с усмивка - Чакайте да ви закача мартеница за здраве, успехи и любов. Да сте чист по душа като белия цвят, и здрав и жизнен ...
Нежна гърдеста госпожа срещу ми с мартенички в ръка
- Господине, честита баба Марта - изрече тя с усмивка - Чакайте да ви закача мартеница за здраве, успехи и любов. Да сте чист по душа като белия цвят, и здрав и жизнен ...
549
1
8
Понеделник 23.05.22г. е, часът е малко след 22:00. По стара (планинарска) традиция в последния момент бива решено къде в Балкана ще бродим в утрешния ден. Костадин Палийски ме извести, че дестинацията ще бъде хижа Ехо и върхът над хижата – вр. Юмрука (1826 м) Приемам радушно и нямам търпение да се с ...
967
В ранни зори, на портата на малка стара къща, затропа възрастна жена и се развика:
- Русано, тъдява ли си? Яла да си похортуваме! Хабер ти нося! - закикоти се тихо стрината и продължи да удря с юмрук по портата.
- Кое време е, стрино Доне? Първи петли не са пропели, а ти цялата махала разбуни! - вик ...
- Русано, тъдява ли си? Яла да си похортуваме! Хабер ти нося! - закикоти се тихо стрината и продължи да удря с юмрук по портата.
- Кое време е, стрино Доне? Първи петли не са пропели, а ти цялата махала разбуни! - вик ...
895
3
6
Там горе, на върха, на Мусала, там, където небето говореше с Бога - на високото, дето връх Ястребец вие врата си като малко дете, търсещо очите на майка си. Там в старата хижа стоеше възрастният прегърбен мъж. Мъж канара, силен и голям - Мустафа. Огромното му тяло лежеше в старото кожено кресло. На ...
839
2
15
Щурецът изсвири последните акорди на прекрасната си песен, бръсна една сълза от окото и свали цигулката. Сега можеше да потърси нещо за ядене, а после да си почине… Освен, ако задаващата се прекрасна вечер не го накараше да съчини нова мелодия…
Паячката внимателно метна на пътеката примамливата нишк ...
Паячката внимателно метна на пътеката примамливата нишк ...
354
4
- Започнахме често да си мълчим! - каза тя.
- Не ми се говори, знаеш - отговори той.
Всеки от нас има какво да каже и на кого. По всяко време на денонощието. Думи, които някой иска да чуе. Ей така, за самочувствие. За по цветно настроение през деня. Думите извират от сърцето. Иначе няма как да бъдат ...
- Не ми се говори, знаеш - отговори той.
Всеки от нас има какво да каже и на кого. По всяко време на денонощието. Думи, които някой иска да чуе. Ей така, за самочувствие. За по цветно настроение през деня. Думите извират от сърцето. Иначе няма как да бъдат ...
415
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
