40 855 резултата
Нощта беше настъпила. Пълнолуние. Звезди. Мечти. Вяра във вселенската любов. Лудост. Танци. Пространства. И пак лудост. И пак любов.
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ев ...
  607 
Как изглежда душата ти днес?
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...
  1177 
27.
Настъпи тишина. После Йоан примирително каза:
- Да, разбирам – за да оцелее човек му трябва някаква идея. На животните им е лесно – оцеляват, защото инстинктът го изисква. Не разсъждават, а действат. И е вярно, че аз – а и мнозина, дори прекалено много от хората – оцелявахме като животни. Дори п ...
  794 
Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...
  766 
"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си,че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните ...
  590 
В сън следобеден застинах. Всичко зная ме боли,уморена съм, унила и душата съм си скрила. Но мълча си – не, не искам теглото мое друг със мене да го раздели. Цял ден аз стисках зъби през усмивка и работех повече от вол. Трудно е, когато си „щастливка”, а въртиш се бавно и тревожно, също, като че на ...
  819  13 
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...
  626 
Един ден извикали Хитър Петър да подмени няколко счупени керемиди от покрива на свой съселянин. Жената на този човек не била чистница. Често пъти предпочитала да хвърли замърсените и захабени дрехи, отколкото да ги изпере и позашие.
Шегобиецът се събул, за да се качи на покрива и съселянинът видял з ...
  681 
Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...
  1207 
25.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живо ...
  1738 
Краят на едно пътуване
„Лесно е да започнеш да пишеш роман - героите, картините, случките и всичко, което е нужно за един роман е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, че да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на място ...
  659 
Обувките се удряха в малкото дървено легло, напомнящо за нечия кончина.Краката, облечени в сиви, добре изгладени панталони придържаха тялото на човека. Креват или място за вечен отдих? Рай или Ад? Отговорът - мълчеше. Мъжът също не показа желание да се пробуди заради хорското нахално любопитство. Ед ...
  599 
23.
Не бяха много хора – Йоан, Хит, още двама пазители плюс четирима от охраната. Последна се появи младата жена, с която се сблъскаха снощи. Тя беше в облекло, което преди биха нарекли спортно. Или ловно. Опънатият клин подчертаваше дългите стройни крака, полото и елекът формираха стройната фигура, ...
  848 
Балконът за пушене бе съвсем малък, я имаше един квадратен метър, я не. От него се отваряше гледка към занемарен вътрешен двор, в който стърчаха неработеща чешма и полуизсъхнал орех, и към люпещата се фасада на старата поща. Мястото на пръв поглед бе потискащо, но любителите на тютюна си го обичаха. ...
  916 
Момичето изкрещя от болка. Тишината се срути от вика му и се разсипа на малки, пълни с ужас късчета. Беше голо. Кръвта по лицето и телцето му изглеждаше черна на лунната светлина. Крехка и нежна кукла Барби на 12-13 години, запокитена в средата на поляната. Наоколо, разпилени на дрипави купчинки, се ...
  772 
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важна оферта и проектодоговора към нея, и хоп – токът спира. Няма стационарни телефони, няма интернет, компютрите угасват безславно един по един след половин час заедно с батериите си. От енергото потвърж ...
  3272  13 
21.
Под земята нямаше ден и нощ. Обаче, светлините се меняха. По някое време наставаше полумрак, след 8 часа лампите засияваха. Енергия имаше предостатъчно. Военната база е била снабдена с мощни комплекси за добиване на ток от подземната река, минаваща покрай дебелите стени. Имаше оцелели техници, и ...
  918 
Поетесата Инанчева бе виден адвокат по професия. На възраст около 33 ловеше окото със заоблените си форми, които за мнозина мъже представляваха своего рода лакомство. В своята кантора тя господаруваше. Поток от клиенти се тълпяха за всякакъв вид дела - от вещно-правни - до бракоразводни. Инанчева им ...
  1234 
***
Тя няколко пъти се превръща - ту правеше крачка към портичката, ту се обръщаше да си върви. Възрастната жена не знаеше що да стори. Срамно и беше и не смееше да приближи с ногите* си до сами капийката. Какво да речеше? „Ида, да питам ще да ли даваш … ? ” Тя потръпна. Сгърчи се под напора на студ ...
  914  16 
ПОЯСНЕНИЕ. Тази история е вдъхновена от едни особено грозни статуи в извънградския парк на Нова Загора. Не знам какви спомени свързват гражданите на тоя град с тях, но според мене, трябва да се предприеме нещо, наистина са много грозни и плашещи.
ГРАДЪТ НА КАМЕННИТЕ ДУШИ
- Бабо, какви са тези грозни ...
  582 
Да пишеш е едно от най-самотните занимания на света...
Паулу Коелю, „Захир“
Да, определено беше самотно, но и адски неразбрано от повечето хора. А и не беше лесно да пишеш собствената си история, дори, и интерпретирана и описана под различен ъгъл, и мироглед.
Да, беше самотно изписването на всеки ре ...
  623 
Глава XXXIV
Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе дос ...
  750 
Петък следобед
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. ...
  1190 
Вече ме опозна, нали?
Видя какъв съм и колко струвам.
Разбра как действам, когато съм ранен...
Само самотните и изоставени души вършат грехове.
Вечерта продължи. След онази целувка в задното помещение с Иванина. Убедих се, че тя прави каквото си иска и когато пожелае. Заряза приятеля си и рождения д ...
  2062 
Небе! Безкрайно! Далечно! Загадъчно! Магнетично! Дом на Богове! Има неща, които не просто ме респектират! Близостта с тях ме ужасява. И в същото време ме привличат! Искам да ги гледам, да ги слушам... Дори, да се потопя в тях, но не смея. Да! Ще ви кажа. Боя се от вода и от високо. За това не летя и ...
  674  17 
За любовта и свободата
„Беше тъмна и студена декемврийска нощ. Мъгла беше обгърнала гората, върховете на дърветата сякаш изчезваха в небето, а каменистата пътека в друго време, в друг свят ни отвеждаше и край сякаш нямаше. Гората беше пуста и самотна, окъпана от нежен декемврийски сняг, а листата до ...
  752 
Невена беше станала много рано да замеси тестото за баницата, че щеше да изпраща мъжете на къра. Беше жътва и в събота и неделя хората ходеха на триора да помагат, да се прибере реколтата в склада, пък и плащаха по някой лев. Вчера средният син и́ доведе снашето да се запознаят и трябваше да се съби ...
  1176 
Невиждана суша споходи селото. През май не капна капка дъжд, а юни беше още по-сух. Бог бързо натиряше малките облачета в разни посоки и скъпернически стискаше небесата си. Нивите изгоряха, барите и кладенците пресъхнаха. Настана мор. Хората гледаха с тревога нагоре и все по-често се молеха за дъжд ...
  1743 
Космическият кораб - целият опушен там, където лазерите на извънземните се бяха врязали в корпуса, кацна недотам плавно на площадката за приземяване. Отвътре излязоха мъже, жени и деца. Бяха пораздрусани, но все пак добре. Пристигаха на станция Ескобар, а Злобинките кръжаха безпомощни в орбита около ...
  748 
(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
  1007 
Августовското слънце поливаше безцеремонно с небесната си лейка изпружени телеса на плажа. Всеки различно се опитваше да избегне грубото посегателство върху телесния си екстериор... Едни бяха се скрили под чадъри, други под сламени капели, трети бяха зачулили горните си мислещи части под пешкири. Им ...
  688 
1. Всяко споразумение е за предпочитане, пред най-мъдрото еднолично решение.
2. Не болката ни плаши, а неизвестността от това, което идва след нея.
3. Решаването на всяка задача изисква последователност и самодисциплина.
4. Най-често се разочароваме от разминатите очаквания.
5. Вълшебствата ни привл ...
  663 
19.
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...
  826 
Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...
  843  25 
Зимата на нашето недоволство
Страхът от неоценката на другия не прави ли пътеката на живота ни по – къса? И не сме ли по – сами като заключваме сърцето си за другите? Знаем ли накъде да вървим, ако с избора си сме направили слепци от себе си? „И душата си къде ще пуснем на заспиване?! Към торбата на ...
  707 
За Удовлетворението и музата за творение не е нужен подходящ момент. Нужно е просто да се отпуснеш, да обърнеш внимание единствено на мислите си в този момент. Тогава винаги идват идеи, мисли, чувства.
Лягаш. Гледаш в тавана. Не знаеш защо, но той ти дава пространство за мисли със своята празнота.
П ...
  648 
На границата
на Скуката,
дебне
Смъртта.
  745 
Взех те на „автостоп”
Не, че някога съм вземал,
но СЕГА СЕ СПИРАМ...
Имам нужда от едно кафе с непознат на следващата „бензиностанция”...
... и кафе не пия, но УСЕЩАМ, ЧЕ ТОВА МИ ТРЯБВА... ...
  807 
Любов моя, гибел моя...
Беше започнало да се стъмва, когато Алисън влезе в „Рейнщайн“ без да светва каквато и да било светлина, за да не буди подозрения.
- Преспа с него, нали? - разтреперан глас прекъсна мислите й, на един не толкова добре очертан силует, а единственото, което се чуваше бяха токчет ...
  664 
Върти се. Бушува. И се размества.
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...
  940 
Предложения
: ??:??