40 855 резултата
487
2
Хитър Петър, както всеки родолюбив българин по онова време, взел участие в обсадата и битката за Одрин от октомври 1912 до 26 март 1913 година. Нямаше да споменавам този факт, ако този ненадминат шегобиец със своя съвет не беше допринесъл за обрата на войната срещу Османската империя.
Няколко дни пр ...
Няколко дни пр ...
720
1
4
Скъпа 2018,
Ето, че ти си към своя край и аз сметнах за нужно да направя равносметка на изминалите почти 12 месеца, в които имаше много тъга, но и бяха изпълнени с много щастие и приятни преживявания.
Твоето начало свързвам с не толкова хубави емоции. 2017 ти заръча да ме поизмъчиш доста, за да си в ...
Ето, че ти си към своя край и аз сметнах за нужно да направя равносметка на изминалите почти 12 месеца, в които имаше много тъга, но и бяха изпълнени с много щастие и приятни преживявания.
Твоето начало свързвам с не толкова хубави емоции. 2017 ти заръча да ме поизмъчиш доста, за да си в ...
819
По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.Природата не беше щадила материалите си за нея,но т ...
1123
Чувствах сe ужасно потиснат, както никога преди. Това явно се отразяваше и на физическите ми показатели, защото от служба Медицински контрол вече три пъти се обаждаха, за да ми опяват, че трябва да си направя подробни изследвания. Нямаше как да откажа, иначе щяха да ми прекратят медицинските осигуро ...
2626
2
4
Беше една прохладна ноемврийска сутрин. Потривах премръзналите си ръце, след като бързо се настаних във влака. Топлината на парното ме връщаше към живот и караше кръвта ми отново да забучи весело. Свалих качулката си, шала, а накрая и самото яке. Както всяка сутрин, нетърпеливо чаках да достигна кра ...
839
2
Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, раз ...
537
3
Единствено евтините хора си "ъпгрейдват" имиджа, купувайки си скъпарска кола. Хората със самочувствие/себеуважение... нямат нужда от лустро!
694
1
2
Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Из ...
966
3
5
Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.
748
1
2
"Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...
1435
16
35
Нина и хер Балинг
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ...
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ...
641
5
6
Така са ме отгледали. В сурово променливо време, където синьото е общото между небето и морето. Около мен винаги е имало примери. Хора, които всякак са се справяли без облагите и късмета на живота. Хлябът тук е символ на оцеляването. И усмивката, която никой не споделя, за да не бъде загубена. По ръ ...
822
3
7
От месец и половина си бях набелязала къщата. Хубава, нова, в скъпия квартал на града. Отпред обикновено спираха два нови Мерцедеса - един за мъжа и един за жената. Двамата заедно излизаха от къщата рано сутринта и ходеха на работа. Не смеех да се опитвам да влизам в къщата през деня. От отсрещната ...
1670
1
4
Брокерът обичаше предизвикателствата и знаеше, че тази негова любов е вероятната причина да се заеме професионално с борсово посредничество. „Местата са предварително ангажирани” – така прочете в обявата за публичната лекция на професора в аулата на университета. И това веднага го зачовърка – хайде ...
559
3
5
Преди няколко години се случи да мина край едно малко селце на път към студентския град, в който щях да уча.
Пътят беше ужасен, а селото почти безлюдно. Тук-там се мяркаха малки къщурки, но с много красиви дворове. Макар че храстите на места бяха избуяли, то над тях, леко прегърбени висяха тънки вей ...
Пътят беше ужасен, а селото почти безлюдно. Тук-там се мяркаха малки къщурки, но с много красиви дворове. Макар че храстите на места бяха избуяли, то над тях, леко прегърбени висяха тънки вей ...
893
3
Усмихната сълза
Не искам да ходя на градина, не ми се ходи! – тропна с краче малката Мила.
Но защо не искаш, Мила? – там ще се срещнеш със своите приятели, ще играете, ще научиш нови и интересни неща. Ще се запознаеш с пъстри и интересни книжки, които съм сигурна, че ще ти харесат!
Не искам, не иска ...
Не искам да ходя на градина, не ми се ходи! – тропна с краче малката Мила.
Но защо не искаш, Мила? – там ще се срещнеш със своите приятели, ще играете, ще научиш нови и интересни неща. Ще се запознаеш с пъстри и интересни книжки, които съм сигурна, че ще ти харесат!
Не искам, не иска ...
1132
3
5
Пораснала Дарена и станала много красиво момиче. Свободно яздела навсякъде с верния си кон Звездочел и всички й се радвали. Понякога ходела в гората да види майка си и танцувала на лунна светлина заедно с другите самодиви. Но нещо неясно и трудно определимо постоянно я измъчвало, имала чувството,че ...
743
2
Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...
705
1
5
Глава XXXVI
- Вие двечките... продължаваше да ги гледа учудено Рейнс- сериозно ли ми говорите, защото...
- По-сериозни не сме били! А и не мисля, че е редно да се шегуваме сега с това- добави Виола.
- Ще ми обясните ли какво става или ще ме държите на тъмно, защото наистина се чувствам като глупак?
...
- Вие двечките... продължаваше да ги гледа учудено Рейнс- сериозно ли ми говорите, защото...
- По-сериозни не сме били! А и не мисля, че е редно да се шегуваме сега с това- добави Виола.
- Ще ми обясните ли какво става или ще ме държите на тъмно, защото наистина се чувствам като глупак?
...
788
1
2
1. Най-ценното на този свят е здравето, най-благородното - мъдростта и най-добродетелното - труда.
2. Не се хвали с труда на другите, а кажи какво ти си направил.
3. Ако не почитаме направеното от дедите ни, утре - няма да ценят и постигнатото от нас.
4. Грешките са най-добрия учител, но цената им е ...
2. Не се хвали с труда на другите, а кажи какво ти си направил.
3. Ако не почитаме направеното от дедите ни, утре - няма да ценят и постигнатото от нас.
4. Грешките са най-добрия учител, но цената им е ...
467
2
2
Не спирам да вярвам, че и над моята лудница ще изгрее слънце...
07.11.2018 г.
Врял и кипял съм. Затова се държа сурово...
07.11.2018 г.
Излизаме от кожата си, за да облечем нещо по-модерно, нещо, с което другите биха ни харесали повече. Забравяме колко уютна и топла дреха ни е тя, колко пъти, ни е с ...
07.11.2018 г.
Врял и кипял съм. Затова се държа сурово...
07.11.2018 г.
Излизаме от кожата си, за да облечем нещо по-модерно, нещо, с което другите биха ни харесали повече. Забравяме колко уютна и топла дреха ни е тя, колко пъти, ни е с ...
1162
3
5
Глава петдесет и шеста
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той ...
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той ...
750
2
4
При диалог, хората, обръщащи се към нас със "задниците" си... обикновено изискват да им отвръщаме със Сърцето си!
659
1
Элитсемхозов во всём советском сельском хозяйстве можно пересчитать без затруднения памяти, они отборное семенное зерно выращивали, сейчас их упразднили, постаревшие комсорги сами элитой захотели стать, причислили себя к элитному семени нового сословия. Убежали от бывшего народного единения.
Малоспо ...
Малоспо ...
1264
Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а ...
702
2
3
Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Д ...
548
2
6
Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...
700
2
5
С ревността все спорим-
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...
1343
7
11
Глава петдесет и първа
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ...
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ...
685
3
6
Не е здравословно да дърпаш лъвът за опашката. Нито да му вземаш от водата и храната. Нито да тормозиш или убиваш децата му. Някои днешни политици забравиха за това. Надяваме се редовно да са плащали здравните си осигуровки. Лъвът идва...
545
1
2
Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той рев ...
1573
13
7
Старецът се размърда.
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...
595
2
3
Телефонът звънеше продължително. Ася спеше, ала звънът досадно ехтеше. Чу се тежка въздишка изпод завивките.Ръката поопипа част от вещите върху шкафчето. Сънените и очи, разрошената коса, я правеха миловидно очарователна.
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително ...
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително ...
573
2
4
1043
1
> Покрай мен
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ...
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ...
1546
5
24
В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
908
6
8
Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ...
680
1
5
На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаш ...
1603
1
3
Тодор и Мария лежаха сами в нощта в неговата квартира. Леглото беше тясно и той беше от външната страна, сгушен в нея. Златистата и коса гъделичкаше носа му, а светлокафявите и очи гледаха в пространството. И въпреки че не беше пила кафе, тя се чувстваше по-заредена от всякога. Не можеше да заспи. Т ...
2055
5
18
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
