40 855 резултата
Някога, в една богата къща, живеела красива девойка, усмихната и любезна с всички. Всеки ден тя минавала по главната улица на града и всички с радост я поздравявали, подарявали й плод или цвете, красиво украшение или просто въздушна целувка. Не се страхувала от никого и от нищо, волно тичала из поле ...
1444
3
17.
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...
823
1
15
Страха от страх е най-големия.
После се разклонява.
Като дърво.
Плодовете от дървото на страха са най-отровните.
С всеки изминал ден хората взехме, че започнахме да взимаме поне един плод от това дърво. ...
После се разклонява.
Като дърво.
Плодовете от дървото на страха са най-отровните.
С всеки изминал ден хората взехме, че започнахме да взимаме поне един плод от това дърво. ...
432
1. Ударът бе жесток. Моторът излетя от пътя и мотористът падна тежко върху майката земя.Навън валеше, бе хлъзгаво и мокро. Притекоха се очевидци на помощ, а жената, управляваща колата заплака изведнъж.
Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...
Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...
832
3
6
В тази небивала жега един младеж се чудеше къде да намери поне временно сянка, а и силна жажда го мъчеше. Пот се изливаше по цялото му лице, щипейки гладко избръснатото му лице.
Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...
Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...
1060
2
4
15.
Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си пр ...
Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си пр ...
803
2
13
Една снежна история
• (в живота на всяко момиче има една голяма любовна история в началото на една зима, когато всичко започна)
„В онзи ден, когато те видях вече знаех, че с теб искам да прекарам живота си. Знам, че ще се повторя за хиляден път, но знам, че и ти много обичаш да го чуваш всеки път... ...
• (в живота на всяко момиче има една голяма любовна история в началото на една зима, когато всичко започна)
„В онзи ден, когато те видях вече знаех, че с теб искам да прекарам живота си. Знам, че ще се повторя за хиляден път, но знам, че и ти много обичаш да го чуваш всеки път... ...
703
The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the moon of an unnamed, lifeless gas giant. Between the huge planet and the moon it orbited, April was almost perpetually cast in deep shadow, swallowed by the cold darkness of space. Every seven years or ...
2239
1
1
Някои паметници се извисяват над множеството обикновени хора с подвизите и величавите дела на онези, които са обезсмъртили. За тях ние се сещаме само на бележити дати, сякаш са някакъв пример, с който да се сравняваме и съизмерваме. Има и други паметници. Те не са на герои, но всеки път щом някой ги ...
668
2
9
Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се на ...
1239
5
15
Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...
543
1
4
Моя Любов,
С теб минахме през какво ли не през тези 8 паметни години. Осмицата е символ на безкрайността, на изобилието, на пълноценността, на нашата безкрайна любов, на нашето дълбоко отдаване един на друг! Тя е последната цифра преди краят на цикъла символизиран от 9-ката и след това преминаване в ...
С теб минахме през какво ли не през тези 8 паметни години. Осмицата е символ на безкрайността, на изобилието, на пълноценността, на нашата безкрайна любов, на нашето дълбоко отдаване един на друг! Тя е последната цифра преди краят на цикъла символизиран от 9-ката и след това преминаване в ...
669
На 32 години съм. Жена с дете.
Наскоро се запознах с мъж, който ме разбираше и подкрепяше още от първия момент. Правехме планове да се видим, но те все се проваляха.
До преди седмица и половина всичко беше наред. Пишехме си по месинджър и вайбър. С часове говорехме вечер по телефона. Чувствах, че се ...
Наскоро се запознах с мъж, който ме разбираше и подкрепяше още от първия момент. Правехме планове да се видим, но те все се проваляха.
До преди седмица и половина всичко беше наред. Пишехме си по месинджър и вайбър. С часове говорехме вечер по телефона. Чувствах, че се ...
1597
2
2
13.
В подобна утрин Йоан не ставаше рано. Обичаше да се поизлежава – така, за пет минути, ако може... После в банята – бавни процедури: душ, бръснене, разтоварване на организма...
В кухнята го чакаше жена му. Тя винаги приготвяше закуската. Иначе обедите и вечерите обикновено правеше той. Най-вече, ...
В подобна утрин Йоан не ставаше рано. Обичаше да се поизлежава – така, за пет минути, ако може... После в банята – бавни процедури: душ, бръснене, разтоварване на организма...
В кухнята го чакаше жена му. Тя винаги приготвяше закуската. Иначе обедите и вечерите обикновено правеше той. Най-вече, ...
733
3
5
„Човек помъдрява късно... Точно, когато няма време...“
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с ...
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с ...
668
2
Тя отвори очи. Беше спала на един дъх. Кратко, но достатъчно. Всъщност, беше чакала той да заспи. Той !Най –добрият и приятел. Всъщност, бившият и най-добър приятел. Сега – любовник – еднодневка. Защо ли? Тя се усмихна на себе си – скептично, със всичките нюанси на сарказма, тъжно, но - истинско.” З ...
925
7
19
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. Не че свърших н ...
1003
2
Не се сърди на думите –
те мислите, като деца закачат.
Опитват се да разберат,
защо за всеки нещичко различно значат.
Нали е жив, върви по своя път ...
те мислите, като деца закачат.
Опитват се да разберат,
защо за всеки нещичко различно значат.
Нали е жив, върви по своя път ...
1228
5
5
…И беше тъмно, и беше мокро, и беше блато, и беше шумно, и беше хаос…
А сред Хаоса се носеха всякакви черни сили, които трупаха излишъци и подлъгваха душите хорски да вярват не в Спасителя с филията мас, а в други неща някакви…
И тогава се появи Той. Извади от калта този и онзи, вдъхна лице и мерак ...
А сред Хаоса се носеха всякакви черни сили, които трупаха излишъци и подлъгваха душите хорски да вярват не в Спасителя с филията мас, а в други неща някакви…
И тогава се появи Той. Извади от калта този и онзи, вдъхна лице и мерак ...
464
3
4
11.
Йоан трепна и се ослуша...
Тишина...
Но някакво предчувствие го накара да се вгледа в тъмната зала. Усещаше нещо зло. И по-лошо – усещаше страх...
До входа трябваше да има двама пазачи. Но на леката смътна светлина, проникваща отвън, не се виждаше човешка фигура. Само две купчини – парцали ли, б ...
Йоан трепна и се ослуша...
Тишина...
Но някакво предчувствие го накара да се вгледа в тъмната зала. Усещаше нещо зло. И по-лошо – усещаше страх...
До входа трябваше да има двама пазачи. Но на леката смътна светлина, проникваща отвън, не се виждаше човешка фигура. Само две купчини – парцали ли, б ...
930
2
6
> Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...
815
4
6
Шумна тълпа, блъскаща се, крещяща, огромна. Метрото в час пик. Шест часа е, а светът сякаш е спрял в смисъла на огромното си, безспирно движение. Тая безформеност трудно би могла другаде да се види. Може би на някой протест или футболен мач. С тази разлика, че общата цел далеч не е толкова ясна. Не ...
699
През паяжината от пукнатини на предното стъкло се виждаше, че на асфалта лежи човек. Бе застинал в неестествена поза. Мотоциклетът му бе изкривен до неузнаваемост от чудовищната сила на удара.
Седящият зад волана мъж побутна въздушната възглавница и изпсува грозно. Надигна се, за да огледа щетите. П ...
Седящият зад волана мъж побутна въздушната възглавница и изпсува грозно. Надигна се, за да огледа щетите. П ...
1689
– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
705
5
5
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...
1384
2
3
1. Някой ден всеки намира своя оазис.
2. Гордостта ограничава човек да експериментира в търсене на щастието. 98. Всички философии и принципи отиват по дяволите след петстотин грама ракия.
3. Емпатията ни прави човеци.
4. Всеки славей пее на своето дърво.
5. Добрата дума може да обезсърчи и най-злобн ...
2. Гордостта ограничава човек да експериментира в търсене на щастието. 98. Всички философии и принципи отиват по дяволите след петстотин грама ракия.
3. Емпатията ни прави човеци.
4. Всеки славей пее на своето дърво.
5. Добрата дума може да обезсърчи и най-злобн ...
604
1
4
Марин, седемдесет годишен мъж, живееше в голяма къща, близо до центъра на града. Беше се пенсионирал преди няколко години и дните му минаваха в грижи за дома. Сутрин се събуждаше рано. Излизаше навън. Поглеждаше към двора. Правеше си план, какво можеше да свърши. Закусваше и започваше своята работа. ...
601
1
4
Има ли дъно Вечността?
„От снощи вали на гъсти и едри парцали. Снегът се удряше в стъклата и се трупаше по первазите на прозорците...
Докато пиша тези редове - непрестанно мисля за теб и за това какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ти беше тук... Отраснах само с майка си, а баща си почти не виждах, ...
„От снощи вали на гъсти и едри парцали. Снегът се удряше в стъклата и се трупаше по первазите на прозорците...
Докато пиша тези редове - непрестанно мисля за теб и за това какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ти беше тук... Отраснах само с майка си, а баща си почти не виждах, ...
596
... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигарения ...
731
Скоро ще да е било. Споменът за теб връща лентата назад в прашните, паяжинясали спомени, прибрани в евтина кутия за обувки. Празно е, нещастно е. Съзирам те в звуците, чувам те в образите на делника. Има те, все още си тук, въпреки че вече те няма. Има те в пукнатините на земното ядро. Има те в руме ...
824
2
Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В авто ...
865
2
2
Имало едно време едно малко момче, което живеело в София и мечтаело някой ден, когато порасне, да стане силен и смел Батман.
Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.
Един ден малкото момчен ...
Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.
Един ден малкото момчен ...
1026
1
***
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...
1135
6
25
Съвременният човек Неусетно се превръща в Изрод... Не знам дали това е проблем, но определено е Проблем, че това НЕ притеснява Никого!
623
1
5
Тялото му се гърчеше сред останките от разпадането на телесната му маса. Не беше в съзнание. По-скоро съзнанието търсеше всякакви нищожни поводи да запази своята идентичност. Главата му бучеше, шумеше като бумеранг. Гърченето не спираше. Болката бе неописуема и режеща като с нож. Но знаеше, че не мо ...
699
4
7
– Милке! Милке! – Мъжкият шепот затихна и жената, която го чакаше зад пердето на прозореца, се показа. – Готова ли си?
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпр ...
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпр ...
736
3
7
Разкриване: Историята на един убиец
- Беше топла, спокойна и безоблачна вечер в края на Октомври... Беше от онези нощи, които оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо; нещо, което белязва душата за цял живот....
- За какво говорите? - попита австриецът, приближавайки се бавно към шкафа, където ...
- Беше топла, спокойна и безоблачна вечер в края на Октомври... Беше от онези нощи, които оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо; нещо, което белязва душата за цял живот....
- За какво говорите? - попита австриецът, приближавайки се бавно към шкафа, където ...
659
Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.
– Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов п ...
– Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов п ...
923
1
1
Няколко дни се скитах. Вървях все на юг към планините или поне така си мислех. Благополучно успявах да избягна всякакви срещи с хора. Внимателно заобикалях селата и градовете. От хората, останали в тях, едва ли щеше да се намери някой, готов да помогне на една бегълка. Прекарвах нощта на закътани ме ...
656
1
И как ли се озова тук? Някакво легло. Далечни думи, които чуваше в просъницата на времето и мъгла в очите му, слизаща от тавана, към който беше приковал погледа си. Някакви лястовички в левия край на прозореца, свили гнездо, с досадни екскременти, които една жена всяка сутрин чистеше намръщено, но т ...
687
5
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
