14 656 резултата
Стъпила съм в локвичка или по-скоро тя се е приплъзнала под мен - не помня какво точно се случи, но знам че сега съм неделима част от следобедният порой. Във въздуха пред мен, над мен и най-вече в мен се разлива свежият аромат на чист, неподправен озон.
Нямаше смисъл да тръгвам - живея далеч и така ...
  1294 
Вълничките на голямата река гальовно докосваха зелените клонки на брезичката, която тежкият зимен сняг наклони леко наляво тази година. Младата жена подхвърляше и въртеше във въздуха синчето си, отметнала назад красивата си черна коса, разпиляна на гъсти вълни върху крехките й рамене и звънкият им с ...
  823 
През вратата в задимената стая влезе Тя. Беше облечена в дълга червена рокля, която извиква в съзнанието мисли за грях и порок. Когато направи крачка, за да пристъпи напред, финият плат очерта нежните, женствени извивки на бедрата и, загатнати под булото на предразсъдъците. Очите и... Какви очи имаш ...
  792 
Приглушена светлина.
Опиянение.
Танц.
Призрачна целувка... в полунощ.
Желание. ...
  760 
Повече от всичко Рейчъл най-много обичаше да се разхожда сред природата. И този ден не правеше изключение.
Макар и задушно, имайки предвид големите жеги навън, Рейчъл се запъти към един от парковете в града.
Беше сама. Нямаше никой с нея – нито момичета, нито момчета. Младото момиче нямаше никакви п ...
  804 
Пак сме аз и ти, този вечен парад на суетата. Слънчевите лъчи преминават през прозореца, пречупени през призма и сякаш изписват малка дъга над смутените ни лица. Красив пролетен ден, птичките пеят над току-що раззеленилите се дървета. Отново седим един срещу друг, както си казахме - за последно. Циг ...
  1000 
Цигара догаря в пепелника ми. Последната от кутията.
Една догаряща душа.
Нима не чувства тя болка или радост?
Нима не е способна да обича?
Тя влюби се вече. Фатална любов. ...
  1387 
Аз бях жената. Жената на звяра. Тази жена, обиждана и проклинана от много праведни християни. Онази със нечистотиите и пиеща от виното на дявола. Неговото вино - опияняващо, омайно и въздействащо, превръщайки те в негов покорен роб. И аз бях с него, бях до него и го обикнах. Тъй както момиче обиква ...
  707 
„... Рече Бог: да бъде светлина! И биде светлина."
Първа книга - Мойсеева
Малко преди разсъмването в стаята някой се движеше и наоколо премина шепот, което ми подсказваше, че нещо се случва. На първо време не можех да проумея кое е то това, което се случва, но не се и опитвах. Проясняването се получ ...
  977 
Ако беше сълза в очите ми, нямаше да плача никога повече, за да не те изгубя.
Нали съм силна жена, ще се оправя.
Когато се запознахме... Ти се появи така внезапно в моя живот. Вече бях престанала да чакам любовта. Тази, за която бях мечтала, за която бях чела и изведнъж...
Ти ме покани на... Не, не ...
  1745  39 
И така тя се научи да плаче...
Беше странно, непознато усещане... „Почти като ужилване...” – помисли си тя и се надсмя над сравнението си. По дяволите, никога нищо не я беше ужилвало... И въпреки това някъде в съзнанието й се беше изградил някакъв смътен образ за пробождане, зачервяване и растяща бо ...
  966 
Едрите капки дъжд се прегръщаха по покрива и съвсем единодушно се стичаха по пролуката между две счупени керемиди. Шумно и някак си напевно като църковен хор падаха и се разделяха по перваза на малкия прозорец на задната стая. В стаята беше полу-тъмно.
Прегъната на две от жал старица провираше погле ...
  896 
И още един доста старичък разказ. Вече не си спомням кога го написах. И какво ме накара да го сторя...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Всички правописни, смислови, стилови и граматични грешки в текста са допуснати умишлено.)
(ПЪРВА СТРАНИЦА )
Господи, виждам твоето лице, но то мълчи, ужасна тъмнина е то и плаче... как ...
  1191 
Кама
Бе най-обикновена юлска събота. Както всяка друга такава, той дойде в 11 часа у тях. Двамата изпиха по кафе и започнаха да обсъждат плановете си за деня. Искаха нещо по-интересно, искаха да бъдат само двамата, сами. Единодушно решиха да тръгнат нанякъде без посока и да се настанят в първата гор ...
  878 
Довършете си питието
"Животът не е път. Той е театър."
С тази мисъл се прибра Ани вкъщи и се тръшна на удобното кресло. Естествено, беше изкарала още един дълъг и напрегнат ден. Като цяло, от една-две седмици, не бе имала спокоен. Всеки има някакъв период, в който иска да си пусне въжето от прозорец ...
  925 
Втурна се като луд! Какво ли се е случило, та той никога не се прибира по това време?!
Тъкмо се отпуснах с любимия Стайнбек и воала - изненада. Не съм недоволна, наблюдавам го с удоволствие - устремен, винаги леко разрошен, с големи кафяви очи. Нещо не е наред - погледа му... сякаш не е при мен. И д ...
  763 
Много си падах по това гадже. Беше хем готино, хем баща и бил - разправят -"важна птица". В бара всички я познаваха - когото и да питаш за Тони куклата, веднага ще ти даде подробни обяснения; те се фраскат, че едва ли не всички са спали с нея, но според мен повечето от тях са лаладжии. Преди това тя ...
  1652 
Жена.
С окъсани дрехи.
Потънала в самота...
Там на брега. На брега на морето.
Вълните мият уморените й от бяг крака. ...
  751 
Рожден ден
22.06.2008 година. Прибирам се от работа. Вървя по Витошка, не, почти летя. В слушалката ми звучи чудесна музика по любимото ми радио Мelody. Искам да извикам: «Ей, аз съм на четиридесет и няколко години!» Защото утре ще навърша за първи път петдесет години и ако ме питат на колко съм, ще ...
  3456  32 
„Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим, е да му помогнем да умре."
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера"
Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я беше споходила по ...
  1001 
СТРАННО ПИСМО
И в оня ден си преглеждах пощата като всеки ден. Очакваше ме странно писмо от сайта, където понякога публикувах. От непознато момиче на петнадесет години. Изпращаше ми свое стихотворение и нищо повече. Естествено пишеше за любов. Момичетата на петнайсет рядко пишат за друго. За любим, ...
  1211 
Аз бях едно весело и вечно усмихнато момиче,
момиче без грижи и тревоги...
Животът ми беше по-простичък, обичах и получавах обич...
Но това беше много отдавна... Аз БЯХ такава...
Всеки се чуди защо усмивката ми никога не слиза от лицето ми, ...
  1154 
Стоя в тихата стая, пълна със самота, хванала чашата червено вино - отпивам глътка, а тя горчи. Горчи, защото спомних си за теб, горчи, защото моят ден пак е празен и пак за теб стене всяка моя секунда. Как да ти кажа, че те искам отново, но... не бива - аз ужасно те раних, аз нож в сърцето ти забих ...
  1112 
Имало едно време една ларвичка. Казваше се Тимелко. Беше ларва като всички останали: хапваше си зелеви листца, играеше на футбол с останалите ларви. Като поотрасна Тимелко се изучи и на някои не толкова благочестиви дела. Започна да играе карти, белот, дори покер. Старите ларви, стоито скоро щяха да ...
  1007 
Тя го чакаше всеки ден, всеки час, всеки миг. Търпеливо побутваше времето, предхождащо неговото завръщане. Минаваше тихо и безшумно през живота като сянка, но с усмивката на очакването, на вярата и надеждата. Сутрин миеше лицето си с вода от кладенеца на издръжливостта и понасяше леко самотата на де ...
  1084 
Мислех си, че и тази година ще е същата като всички останали. Мислех си, че ще са поредните ми омразни и скучни празници, през които ще се чувствам по-самотна от всякога, но не беше така.
Случи се нещо доста странно и необичайно. Една съученичка, на която винаги ще бъда благодарна, ме помоли да отид ...
  921 
Настъпи зима, студена, мрачна и зла. Снегът затрупа цялото село, всичко потъна под бялата покривка. И този път зимата започна, за всички беше нормална, студена зима, но не и за едно дърво. Дърво, което беше преживяло десетки зими, което до сега очакваше след всяка зима пролетта с надежда за нов живо ...
  2297 
Продадох душата си, за да скрия светлината. Сега служа на мрака, онова, що виждаш, когато затвориш очи, съм аз. Тъмнината те обгръща и потъваш надълбоко, няма изход от сладкото, бездънно забвение.
Заспиваш. Отначало виждаш само мрак - виждаш мен и нищо друго, преди да започнеш да сънуваш. Сетне нищо ...
  1319 
БИСЕР
Зимата беше особено студена тази година. На ъгъла на една задънена улица, в една изоставена полусрутена барака, живееше скитникът. Той беше добър човек. Винаги, когато намираше сили, се усмихваше на минувачите, които, залисани в собствените си животи, не го забелязваха. Тези негови усмивки бле ...
  795 
Не успях да го заловя това копеле. Има кучешки нюх и малко преди да му щракна белезниците, той вече бе изчезнал. От много време го дебна край училищата и дискотеките, където подава дрога на децата, но все ми се изплъзва. Хитър е като лисица и бяга като заек, сякаш потъва в дън земя. Миналата година ...
  1287 
Ръката й потрепна и тя застина замислена. Не знаеше как да продължи. Героят й отново се намираше в опасна ситуация, но на Галина й бе омръзнало да го спасява.
Тя беше писателка. Фантазията й, дива и необуздана, рисуваше картина след картина, а тя от своя страна използваше езика на думите. Първият й ...
  1377 
Тази нощ звездите светеха по-усърдно от обикновено. Сякаш искаха с малките си силици да бъдат достойни помощници на голямото Слънце, което през деня попиваше лъчите си в сумрачното сърце на младия мъж. Той често идваше на тази поляна, където поглъщаше последните за деня капки залезен сок и сменяше к ...
  806 
На всички, които имат свое
вълшебно място
“Деца, измислицата е истината в лъжата,
а истината в тази измислица е съвсем проста:
магията съществува.” ...
  1585 
Синя Маргарита
Неудобството на морските курорти от затворен тип с разпродадени апартаменти е фактът, че те всъщност са си едни малки селца! С всичките произтичащи от това последици. Провинциалният дух, еднообразието, клюките, до болка познатите навици на обитателите. А когато си барман на коктейл-ба ...
  1723 
Ничий
Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е з ...
  1280 
И още един много стар разказ... Започнах го с идеята да е поредната ми ИЗВРАТЕНА простотия, дето да кача в блога си (пиша ги тия гадости, когато ми е много гадно и искам да залея и другите хора с помия - съвсем измислени са), но се получи нещо... друго. Аз лично намирам историйката за красива. И мно ...
  5391  15 
Всичко започна през едно обикновено, горещо и поредно лято. Нищо не предвещаваше развитията, които следваха. Обичайността на нещата през периода преди лятото не позволяваха дори за съмнения.
Градът беше жив, шумен и с много туристи (такъв той е винаги в летните месеци). Морето му беше едната стена, ...
  769 
Свита в ъгъла едва си поемаше дъх, докато сълзите се стичаха по очите й, а спомените нахлуваха болезнено в главата й. Толкова много време беше минало откакто се бяха разделили, но тя все още го обичаше.
Беше наистина невероятен. Беше влюбена в него от 3 години. Той най-накрая я забеляза, заобича я, ...
  1103 
Кери вървеше по пустите улици в един от крайните квартали на града, в който живееше – Ню Йорк. Минаваше до бездушните, сиви и мрачни сгради, надвесени над малките тесни улички. Вървеше с бавна крачка и наведена надолу глава. Ръцете й, както обикновено бяха в джобовете на широките й дънки. Със старит ...
  1654 
Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Споре ...
  1434 
Предложения
: ??:??