40 861 резултата
Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. ...
1523
1
4
5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...
831
3
10
Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...
1005
Малчуган: Тате, от какво ли са загинали динозаврите - смъртоносен вирус, сблъсък на астероид със Земята, страховит земен катаклизъм...?
Бащата: Не, сине, просто са им пораснали ръце и са започнали да мастурбират...
Бащата: Не, сине, просто са им пораснали ръце и са започнали да мастурбират...
696
1
Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...
810
1
Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...
997
2
5
Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Гра ...
1239
3
5
6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...
1474
1
3
Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...
1215
1
1
- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща ...
644
4
11
3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...
1241
3
4
Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...
1117
2
3
Мислех че този ден скоро, няма да дойде.
Деня в който искам всичко да свърши...
Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...
Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде с ...
Деня в който искам всичко да свърши...
Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...
Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде с ...
664
Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...
831
2
***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...
734
1
Малчуган пита баща си: Тате, възможно ли е без войни населението на Земята да намалее бързо наполовина?
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!
590
1
Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...
991
2
Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...
1760
8
10
Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...
612
1
IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...
717
1
Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...
1167
1
2
Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...
928
3
2
Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...
547
Берта - седемгодишната немска овчарка на Боян Тотев беше превъзходно животно. Имаше издължено тяло със здрава мускулатура, среднодълга ръждивокафява козина, като само главата и гърба се отличаваха с черния си цвят. Придвижваше се почти винаги в тръс, с леко наведена към земята глава, съсредоточена, ...
621
1
6
Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...
435
Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...
1135
3
2
Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...
642
4
5
6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...
1465
3
11
Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...
Един ден Кристина ...
2480
6
11
Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...
843
2
3
В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...
1700
2
Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...
646
Човешката душа е цигулка на която свири Провидението!
547
1
Лицата отшумяват в тълпата и остава само снегът изгризан от стъпките й.
601
1
Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...
839
2
7
Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...
1288
2
4
Малчуган пита баща си: Тате, защото мъжете са по-окосмени от жените?
Бащата: Защото не се епилират.
Бащата: Защото не се епилират.
645
1
В Космоса полетяха сигнали: „Приземих се на планета с разумни същества. Към мен тича едно от тях и маха за поздрав. Разрешете контакт!“
Космическият кораб се беше приземил в градинката зад огромния панелен блок. Към кораба тичаше пенсионерът Рашко Д. Рашков и размахваше бастуна си и един списък.
– К ...
Космическият кораб се беше приземил в градинката зад огромния панелен блок. Към кораба тичаше пенсионерът Рашко Д. Рашков и размахваше бастуна си и един списък.
– К ...
648
2
7
С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...
778
1
Малчуган: Тате, какво означава да си член кореспондент?
Бащата: Да си член, който само кореспондира!
Бащата: Да си член, който само кореспондира!
665
1
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
