40 861 резултата
5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...
  813 
Буджак завален снегом. Стынут в стуже уныния долгие зимние ночи. Высокие сугробы холодно держат рыхлую белизну сползшей с неба перины. Все щели, завеянного снегом крестьянского двора, сквозят проточным завыванием сосредоточенной стужи, всюду свистит озорной, пронизывающий холод ветра. В кольях, в ша ...
  2296 
Очите на закоравелия престъпник пробляснаха заплашително към ченгето отвъд килията и по масивните му жилави ръце избиха капчици пот. Приличаше на озверял биг пред, чиито очи бе размахан червен флаг и единственото нещо, което го спираше да извие преградата помежду им, а след това и врата на шериф Доу ...
  1953 
Винаги е по-добре, да излезеш навън с мокра глава отколкото с празна.
25.03.2018
Единствено тромбът заема наистина специално място в сърцето ти.
24.03.2018
Гениалните неща са прости. Но простите хора, си остават прости, независимо до колко гениални неща се докосват през целия си живот... ...
  1745  10 
Стръмни стълби в хотел. Осветлението е оскъдно, но ни позволява да видим сцена с два персонажа. Първия персонаж е блестяща блондинка в къса пола, тип минижуп на високи токчета, която се опитва да запази своето достойнство, качвайки се по стълбите.
Вторият персонаж е добре облечен джентълмен, попреми ...
  795 
Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато вид ...
  1101 
Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...
  1968 
Открай време харесваше Марчето, още от детската градина, а тя все му се подиграваше. Но в училище беше друго. И въпреки, че подигравките продължаваха, все се увърташе около него преди тестовете защото, както казваше баща му, докато беше бременна с него, майка му все държеше лаптопа на корема си. И к ...
  1296 
Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...
  920 
- Пускожо, пък Габела въже!
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...
  1026 
Малчуган пита баща си: Тате, защо Саркози е взел подкуп от 50 млн. долара от Кадафи?
Бащата: За да ги даде на жена си!
Малчуганът: А той не помогна ли за освобождаването на българските сестри?
Бащата: Добре си запомнил.
Малчуганът: Според теб каква е причината да го стори? ...
  639 
Малчуган пита баща си: Тате, какво означава думата содомия?
Бащата: Да се миеш със сода.
Малчуганът: А как се наричат умилите се със сода?
Бащата: Содомити.
  545 
Жената беше грозна, но очевидно се гордееше с това. Боядисаната ѝ коса не се развяваше, а стоеше като ламаринена, нащърбена отдолу и заострена, за да причинява болка на раменете ѝ и на мъжките погледи. Беше достатъчно рядка и сплъстена и нямаше как да служи за украса или отопление, но можеше да се п ...
  1312 
За славата на Долно Милево
- Ей, комщийке, ще си развалим дослука с тебе да знаеш!
- Що бе комшо? Какво толкова съм направила?
- Абе ти нищо не си ми направила, ама твоя петел не ми дава да се взема дрямката.
- Их, пък и ти бре, комщо. Петел като петел, какво толкова? ...
  1220 
Тъмно е. Вървиш през коридора. Той върви след теб и те оглежда. Не знаеш дали искаш очакването си. Защо отиде? Огледът му е неангажиращ, почти както оглежда всяка. Не вярваш. От гостната се чува музика. Тиха. Нежна. Пълно противоречие на обстановката.
- Кафе или коняк?
- Не. Просто искам да ги видя ...
  2306 
Чувах гласът ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...
  936 
Днес разбрах – ти си моето слабо място... Моят locus minoris resistentiае... Моята болезнена липса, като жажда, която те измъчва и не можеш да пиеш вода, като фатален дефицит на кислород, като безсъние сред галопа на ежедневието... Сънувах те, докато спях до теб... Двамата с теб бяхме роботи, на теб ...
  1034 
Малчуган: Тате, дай ми два примера за нещо, което няма край в България.
Бащата: Комунистите и зимата.
  721 
Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събр ...
  570 
III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
  784 
Българошотландският боец Мунчо си карал велосипеда, застанал с гръб към кормилото. Спрял го агент от ДАНС и със заплашителна интонация му казал:
- Защо караш по този начин? Не знаеш ли, че това може да се изтълкува като знак на протест срещу срещата във Варна между ББ и Хердоган?
В отговор Мунчо изм ...
  691 
Черната лястовица
Живееше между сън и реалност и нито беше жив, нито умрял. Спеше между празната бутилка и пълния пепелник. Някъде на върха на селото, някъде в столицата, или в няколко пъти запалвания 34-ти апартамент. Люлееше го треска, миришеше на алкохол и халюцинираше. Лицето му, заприличало на ...
  913  11  13 
Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...
  849 
Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно напеканата земя. В този летен ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да ...
  1212 
Малчуган споделя с баща си: Тате, видях съвсем случайно как комшийката яздеше мъжа си.
Бащата: Тренира, за да се научи да язди кон.
Малчуганът: Ама тате, не е ли по-добре първо да се научи да язди магаре?
Бащата: Проблемът й не е в язденето. Освен това има екзема на ръцете и не може да държи здраво ...
  694 
Тази есен пристъпи едва-едва, като закъснял студент за лекция. Тук-там от тополите край пътя, който разсичаше Караново от край до край, се отронваше по някой жълт листец. Природата на желаеше да се раздели с красотите на лятото. Подухна лек ветрец, сякаш и той не бързаше за никъде. Пойните птички ве ...
  426 
В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...
  618 
***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...
  1397 
6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...
  736 
Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...
  1151 
М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...
  793 
ПОРТРЕТ КАБАКА.
Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую квартиру на первом этаже старого дома недалеко от Пересыпского моста. Бывший следователь Анзор Ляшенко планировал открыть адвокатскую контору на Пересыпи, имел сомнения, глядя на давние ракушечные стены ...
  1140 
Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...
  1143 
1. Не всяка голяма уста има дълъг език.
2. Някои победи са по-разочароващи от загубите.
3. Много успокояващо е да пъхнеш ръце в джобовете и да разбереш, че не се празни.
4. Ако за всяка лоша дума по мой адрес получавах по една жълтица, щях да съм падишах.
5. Нищо не убива така духа, както безнадеждн ...
  536 
Погледнах навън. Усетих лек полъх, галещ моето лице. Сълзите стичаха се и сякаш се надпреварваха коя да падне първа.. Остра болка пронизваше сърцето, а пулсът сякаш ускоряваше своето биене.. Мрачни мисли ме обзеха. Ръцете трепереха, а тялото изтръпна. Мислите се изгубиха, а болката изчезна .. Това б ...
  447 
Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в ли ...
  1189 
  716  14 
Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...
  669 
Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин. Рано сутрин там се събираха много хора. Говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите. Знаеше се кой е починал, ко ...
  2371 
Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...
  1455 
Предложения
: ??:??