40 861 резултата
Абе, кроя едни тайни планове да ставам Човек. Встрани от масите. Встрани от тълпите. Не помня кога тези почти неосъществими мечти ме заритаха яростно в главата. Помня само, че адски болеше – все едно бавно и старателно те премазва двутонен автомобил. Глупаво ли е било от моя страна да се напъхам точ ...
437
2
1
II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...
1099
3
6
Знаете ли какво е най-страшното нещо на света, братя?...
...Най-страшното, братя, е времето. Времето.
Мигът, чрез който живеем и който
въпреки всичко не ни принадлежи
(Е. М. Ремарк, “Трима другари”) ...
...Най-страшното, братя, е времето. Времето.
Мигът, чрез който живеем и който
въпреки всичко не ни принадлежи
(Е. М. Ремарк, “Трима другари”) ...
1609
1
5
С този въпрос започна деня на Миролюб днес
– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?
Тук пламват войни – значи е ад
Тук се ражда живот – значи е рай
Тук има глад – значи е ад ...
– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?
Тук пламват войни – значи е ад
Тук се ражда живот – значи е рай
Тук има глад – значи е ад ...
579
5
14
– Имаме две минути, Ян! Време е да побързаш, преди да те изключат.
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...
849
4
1
Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс. Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...
1340
3
4
Posted on January 24, 2018 by hampi
Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.
Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки. ...
Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.
Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки. ...
708
1
Последните дни на юли не случайно ги наричат "горещниците", но на 31 юли 1990 година отчетоха нов температурен рекорд в Пловдив - 42 градуса на сянка. Така Караново остана втори с 41,5. Хората си казваха: "Така и така се потим, но поне да сме първи". Бай Коста от третия етаж на блок 45 в квартал "Др ...
1085
Беше осем часа сутринта, на 29-ти декември преди много години.
- Здравей, къде да се видим днес, за да ти подаря нещо? - попита ме познат женски глас по телефона.
- Ами-и... в онова кафене на “Витошка“, в което бяхме преди време. - отговорих.
Беше Магдалена.
- Тази сутрин, по “първи петли” направих ...
- Здравей, къде да се видим днес, за да ти подаря нещо? - попита ме познат женски глас по телефона.
- Ами-и... в онова кафене на “Витошка“, в което бяхме преди време. - отговорих.
Беше Магдалена.
- Тази сутрин, по “първи петли” направих ...
953
1
3
Глава пета,Иван-един мъж на върха
Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка ...
Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка ...
662
Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсн ...
829
3
3
Седим на пейката пред входа. Мими ме гледа стреснато, не може да повярва на думите ми.
– Искаш да не идвам повече у вас?
– Да, Мими, вече сме много по-добре, благодарение на теб, и нямаме нужда от помощ. Страхотна работа свърши, без теб …нямаше да се справим.
– Но на мен ми е приятно – отвръща тя не ...
– Искаш да не идвам повече у вас?
– Да, Мими, вече сме много по-добре, благодарение на теб, и нямаме нужда от помощ. Страхотна работа свърши, без теб …нямаше да се справим.
– Но на мен ми е приятно – отвръща тя не ...
684
2
5.
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...
804
4
8
Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начи ...
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начи ...
566
4
4
Вчера реших да се гримирам. Речено-сторено. Нацапах се така, че никой да не може да ме познае. Всеки трябва да експериментира с външния си вид, за да открие златната среда, в която ще се чувства блажено.
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...
455
1
2
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...
3698
24
41
КАРТУНОВ ГЕРГИ.
Герги Картунов человек битый: лопатами, кулаками, карлигой, - его движения скользят по жизни без содержания сочинённых заветов, он такой, какими возродил его убогий содержаньем колхозный строй.
Сильно утонувшие в новых порядках односельчане, воспринимают его хило, довольны, что не им ...
Герги Картунов человек битый: лопатами, кулаками, карлигой, - его движения скользят по жизни без содержания сочинённых заветов, он такой, какими возродил его убогий содержаньем колхозный строй.
Сильно утонувшие в новых порядках односельчане, воспринимают его хило, довольны, что не им ...
1088
Сънуваше ли?Още не можеше да повярва на случващото се.Дали наистина тя бе до него или това е само фантазия?
Те бяха един срещу друг,ноколо нямаше хора и сякаш бяха попаднали в друго измерение.Тя му говореше нещо,но защо ли думите и не достигаха до него?
Той потъваше в кадифения и поглед все по-дълбо ...
Те бяха един срещу друг,ноколо нямаше хора и сякаш бяха попаднали в друго измерение.Тя му говореше нещо,но защо ли думите и не достигаха до него?
Той потъваше в кадифения и поглед все по-дълбо ...
567
1
1
Стриптийз барът носеше името „Camellia“, намираше се в северната част на Кьолн, Германия, а притежателят му се казваше Игор – фамилията не си я спомням. Явно руснакът се познаваше отлично с Валентин, защото беше доста отворен към мен. Мислите ми бяха леко объркани, защото, по мое впечатление, същият ...
1015
1
6
Глава четвърта,Иван-миналото сегашно
В началото на всичко беше наистина Диана и той трябваше да го признае.Но тогава се опитваше да бъде спокоен,равнодушен,дори безсърдечен.Да не показва вълнение,да се въздържа.
А беше във възрастта когато трябваше да го вълнуват всички момичета.И те го вълнуваха.По ...
В началото на всичко беше наистина Диана и той трябваше да го признае.Но тогава се опитваше да бъде спокоен,равнодушен,дори безсърдечен.Да не показва вълнение,да се въздържа.
А беше във възрастта когато трябваше да го вълнуват всички момичета.И те го вълнуваха.По ...
557
Глава 7
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...
860
Апартаментът
Вълко Червенков не бързаше заникъде. От месеци се надяваше да даде под наем коптора в Красно село. Това беше 17-ия поред кандидат. Но не му пукаше. Повече го глождеше мисълта, че скапаните "чукове" му съсипаха тотото. Между нас казано, той си е рядко срещан катил. Погледна разсеяно моми ...
Вълко Червенков не бързаше заникъде. От месеци се надяваше да даде под наем коптора в Красно село. Това беше 17-ия поред кандидат. Но не му пукаше. Повече го глождеше мисълта, че скапаните "чукове" му съсипаха тотото. Между нас казано, той си е рядко срещан катил. Погледна разсеяно моми ...
897
1
Подарих й го за рождения ден. Ставаше на деветнайсет, тъкмо като мен. Бяхме близначки, но не познавам други близначки, които да са толкова различни като нас.
Макар и двете да бяхме синеоки и русокоси, тя от малка бе избрана да бъде красавицата на мама и тате, принцесата у дома. От дете я мъкнеха по ...
Макар и двете да бяхме синеоки и русокоси, тя от малка бе избрана да бъде красавицата на мама и тате, принцесата у дома. От дете я мъкнеха по ...
644
2
4
… Точно тази сутрин, се случи безветрена и топла.
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Б ...
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Б ...
841
2
2
Из ефимерните синьо-розови облаци на спомените, покриващи езерата и блатата на времето, скриващи поляните и дебрите на миналото, залъгващи ни със случили се и нестанали събития, украсени с портретите на отдавна забравени хора, които смятаме, че винаги ще помним, налагащи камуфлажа на днешния ден вър ...
1295
3
6
Две съседки - Пена и Мара, силно се недолюбвали. Не пропускали случай да спорят апокалиптично за най-различни неща. Веднъж дяволът минал покрай тях и чул, че с ожесточение произнасят името му. Приближил се към двете и попитал: Дами, за какво споменавате дявола?
Пена му рекла: Господине, аз твърдя, ч ...
Пена му рекла: Господине, аз твърдя, ч ...
493
1
3
4
Когато телефонът му звънна, той извика стреснато. Търсеше го Карла:
- Здравей Хари. Искаш ли днес да те водя на езерото? Бях планирала да съм с една приятелка, но тя се отказа.
- О, да. Да, разбира се… - объркано изрече той.
- Тогава след половин час ще те чакам пред къщата. Вземи си шорти. ...
Когато телефонът му звънна, той извика стреснато. Търсеше го Карла:
- Здравей Хари. Искаш ли днес да те водя на езерото? Бях планирала да съм с една приятелка, но тя се отказа.
- О, да. Да, разбира се… - объркано изрече той.
- Тогава след половин час ще те чакам пред къщата. Вземи си шорти. ...
1394
4
4
Поканиха го на вечеря. Изглеждаше унил и съвсем запуснат – кръгли тъмни петна около очите, зле обръснат, отвеян и тъжен.
– Няма да дойда – каза. – Зает съм.
Отри ръце в сивото си сако. Беше му широко.
– С какво си зает? – попита го приятелят му. Бръкна в носа си по навик – винаги правеше така при уч ...
– Няма да дойда – каза. – Зает съм.
Отри ръце в сивото си сако. Беше му широко.
– С какво си зает? – попита го приятелят му. Бръкна в носа си по навик – винаги правеше така при уч ...
942
4
8
„Децата е по-лесно да се научат на добро, отколкото възрастните да се от учат от злото”
Ерих Кестнер
Имало едно време в една малка страна, в един малък град, едно малко училище.
То досущ приличало на всички останали училища, ако не беше случката, която искам
да ви разкажа. ...
Ерих Кестнер
Имало едно време в една малка страна, в един малък град, едно малко училище.
То досущ приличало на всички останали училища, ако не беше случката, която искам
да ви разкажа. ...
1378
2
4
Преди години, когато бях едно невръстно хлапе, постоянно копнеех за игри в топлите летни дни. Будех се сутрин, закусвах, виках съседските деца (които продължават да са най-добрите ми приятели) и тичах из кварталните улици по цял ден. Случваше се приятелите ми да не са вкъщи. Да са на гости на бабите ...
730
1
3
НА РАЗДУМКА
Всеки сезон е хубав, но пролетта като, че ли ги надминава по красота. Стремежа към живот, което кара всичко от най малката тревичка до голямото дърво се раззеленява. Ех, и зимата с нейната красива белота е хубава, ами цветовете на златистата есен или жарта на лятното слънце. Така е, всек ...
Всеки сезон е хубав, но пролетта като, че ли ги надминава по красота. Стремежа към живот, което кара всичко от най малката тревичка до голямото дърво се раззеленява. Ех, и зимата с нейната красива белота е хубава, ами цветовете на златистата есен или жарта на лятното слънце. Така е, всек ...
591
Ревност... Като гигантски сивкав паяк... Пълзи по шията ми и дебне с жило повърхностното трептене на кръвта ми...Хвърля невидима мрежа върху лицето ми, прогонва въздуха, слънцето, лятната роса, тежи като мръсна мъгла, зловонно сметищно изпарение и последователно трови всеки мой нерв... Ревност, като ...
898
2
2
Кадрите решават всичко или как да се уловят маймуни с трици
В един тъмен, тъмен кабинет, до който се стига по един тъмен, тъмен коридор в едно наистина тъмно здание, напомнящо църква, се подвизава един тъмен, тъмен субект, вършещ бог знае какви тъмни дела. Всъщност от няколко минути, въпросният субе ...
В един тъмен, тъмен кабинет, до който се стига по един тъмен, тъмен коридор в едно наистина тъмно здание, напомнящо църква, се подвизава един тъмен, тъмен субект, вършещ бог знае какви тъмни дела. Всъщност от няколко минути, въпросният субе ...
1059
Казват, че било възможно всяка емоция да има цвят, мирис, глас и образ. Превалила почти половината си живот и отдавна спряла да вярвам в чудеса, аз видях Надеждата. Тя е бял гълъб.
Клише? Може би. Но когато си отчаян приемаш и най-обикновените неща, и най-изтърканите клишета за поличби. Когато си тр ...
Клише? Може би. Но когато си отчаян приемаш и най-обикновените неща, и най-изтърканите клишета за поличби. Когато си тр ...
1621
3
3
Невръстен малчуган пита баща си: Тате, какво означава думата комунист?
Бащата: Човек, който е на всеки километър и гласува само за онези, които го докарват до просяшка тояга.
Бащата: Човек, който е на всеки километър и гласува само за онези, които го докарват до просяшка тояга.
523
4
2
Един живот с много радости и тиха мъка
В памет на Майка
Останала беше без майка на осем годинки. Единствената снимка на майка, като дете, която съм виждала, е от деня на погребението на майка ѝ, моята баба Цвета, която е умряла само на двадесет и осем години. Облечена в черна рокля, с леко разрошени ...
В памет на Майка
Останала беше без майка на осем годинки. Единствената снимка на майка, като дете, която съм виждала, е от деня на погребението на майка ѝ, моята баба Цвета, която е умряла само на двадесет и осем години. Облечена в черна рокля, с леко разрошени ...
1433
6
13
- Лазаре, Лазаре... имам кръв по ръцете си! - весело си припяваше Явина. Харесваше й да бъде муза. Бе населявала много кошмари и бе прибирала не една-две души. Но да бъдеш муза! Бе почти като да си влюбен - вълнуващо, настървено и ненаситно. Толкова болезнено непреодолимо.
Явина бе призована. В моме ...
Явина бе призована. В моме ...
1468
1
4
1. Всички колебания по пътя показват, че вървиш в правилната посока.
2. Упоритостта се възнаграждава с успех, а ината - с разочарование.
3. Мислите пораждат идея, после тя става проект. От проектът - произведение, а след време - само спомен.
4. Отричаме греха, докато съдбата не ни предложи друга въз ...
2. Упоритостта се възнаграждава с успех, а ината - с разочарование.
3. Мислите пораждат идея, после тя става проект. От проектът - произведение, а след време - само спомен.
4. Отричаме греха, докато съдбата не ни предложи друга въз ...
578
1
3
Някога, някога, толкова някога, колкото пъти звездите се отразяват по всяка плочка от люспестата муцуна на слънчев Змей*, в една китна котловина, свита насред полите на планината, в селце на име Мало Хорово, живеела чудно хубава девойка.
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...
962
3
1
Глава трета, Иван миналото бъдеще
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата ...
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата ...
697
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
