14 688 резултата
Съзерцавам тихото на природата. От време на време вик прорязва спокойната летаргия на случващото се. Толкова е привикнала с естествените си нужди, че раждането на един човек не разклаща по никакъв начин естествения й ход към еволюцията. Ние, обаче, в желанието си да се обезсмъртим, тръбим в тишината ...
  996 
Това е предпразнично. Едно осмомартенско такова.
вдъхновено от Morose
Вкараха ме в изолатора на Шейново, защото нямах тест за австралийски антиген. Докато чаках резултатите от теста, обикалях из коридора и засичах долу-горе на колко време са ми контракциите. Малко след мен дойде една жена, много сла ...
  1201 
TЕЖКА ЖЪЗДИШКА
И тази нощ, както всички останали, не мога да заспя. За кой ли път безброй много мисли се лутат из моята глава… Разбира се, както винаги, всички са по теб… Отново се чудя, защо съдбата е толкова жестока, защо ни раздели… защо трябваше да заминеш толкова далече точно сега, когато разбр ...
  818 
Навън беше мрачно и студено. Чуваха се откъслечни гръмотевици, останали след разрушителната буря. От ъгъла на тъмната стая, измежду сенките се различи силуетът на момиче, свито на кълбо. По лицето й имаше болезнени следи от изсъхнали сълзи. В стаята бяха само тя и тишината. Тя трябваше да стане, опи ...
  883 
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това прокълнато м ...
  1670 
Вървеше замаяна, от алкохола ли, от цигарения дим, от спомените, които тази
вечер й дойдоха в повече. Когато Дани я покани, беше твърдо убедена, че няма да
почувства нищо друго, освен познатия горчив вкус в устата, останал от нещо
отдавна безвъзвратно изгубено. Но, уви, не всичко беше така просто. П ...
  1396 
Ето, моментът настъпи...
Дойде време, в което трябваше да приключа с част от моя живот.
Дойде време, в което трябваше да се разделя с всичко, което ме връщаше към миналото. Дойде време, в което трябваше да разчистя душата си от всичко, което тя така скътано пазеше в себе си.
Дойде време, в което тря ...
  1570 
За голямата любов...
(На М.)
И тя - любовта си отиде, силната и голяма любов... Може би завинаги. И целият свят беше пуст. Какво е да обичаш до толкова истински и безгранично, че да си готов да умреш само, за да докажеш, че наистина обичаш? Аз вярвам в тази мълчалива любов, носеща винаги повече тъга ...
  1832 
През огромния панорамен прозорец пред мен ясно се виждат светлините на града - ярки, многоцветни, измамни - както е измамно всичко през нощта. По улиците на тридесет етажа под мен всичко си е по старому - дилъри в черни суичъри зарибяват поредните бедни души, жадуващи за няколко мига ефимерно щастие ...
  1281 
Вадех последните продукти от количката и ги слагах на лентата. Мислено прехвърлях какво ми бяха заръчали да купя у дома и се чудех дали не съм забравил нещо. Един мъж винаги може да пропусне някоя банална домакинска необходимост. Касиерката маркираше едно по едно нещата от лентата. Равномерният звук ...
  1535 
Да, Скъпа Лизи, вечерта беше съвсем обикновена.
Проценти меланхолия, портокалов сок. Може би за да вмъква аристократична нотка в иначе грубия и обикновен персонаж или просто оранжевата течност навяваше спомени. Горчивият вкус при преглъщане беше както винаги повече от приятен, както при всички други ...
  1225 
Стояхме мълчаливо в един ресторант край река Тигър. Вглеждахме се една в друга и сякаш четяхме в очите си недописаната история на живота ни. Алмира - красиво име, което шепнеше за ориента. От арабски се превежда "истина без въпрос", което сякаш се вписваше в характера на Алмира - истинска и честна. ...
  2006 
Пак съм с теб... и пак съм щастлива... държиш ръката ми и ме притискаш до себе си силно... трепериш, ала не от студ, а защото се боиш. Потръпвам и аз само при мислълта, че мога да те изгубя.
Но ти не се страхувай, аз няма да тръгна, никога. Единственото, което искам сега е времето да спре и завинаги ...
  990 
Среднощна разходка
Не знам дали заглавието ми трябва да бъде „Среднощна разходка” като се има предвид, че в големия град в 21.00 часа е още рано. Градският транспорт още е на линия, макар че трябва да имаш много време за губене, ако седнеш да го чакаш. Или това, или да си будист и да изпаднеш в дълб ...
  867 
Сънувах сън. Той беше толкова красив, че реших да го опиша като една малка приказка. Ето я.
Попадам аз на един от тези средиземноморски острови, които са целогодишен курорт. Островът е обгърнат от зеленина. Застроен е богато от малки и големи вили, къщи, хотелчета и хотели и е пълен с места за забав ...
  1108 
Той знаеше, че този път е за последно. Въпреки упоритостта, с която отказваше да си тръгне, беше ясно, че ще е свободен. Бе чакал този момент прекалено дълго за свойте представи, преживяващ еуфорията от смъртта и плачеше като дете, когато разбираше, че отново е с него.
Този път всичко стана без подг ...
  946 
В кладенеца
Здравейте, аз съм една жаба.
Сигурно мога да измисля и по-добър начин да започна историята си, но на мен този ми харесва, така че реших да остана с него. А и защо не, аз съм жаба. Цялата съм зелена и обичам да крякам. Не ме интересува дали другите ме харесват, защото аз си се харесвам та ...
  862 
Тръгнах по улицата. Беше слънчев ден. Имаше много хора. Стари, млади, неродени. Не знам накъде бях тръгнала. Всички ми изглеждаха луди. Видях няколко просяка. Бяха различни. Едните бяха духовно опросели, а другите -материално.
Не знам кои бяха по-луди. Един от много си носеше акордеон. Спря се на ед ...
  807 
Лятна нощ.
Прашна пътека.
Жена воин.
Красив меч.
Едни кафяви очи гледат във вечността. ...
  785 
Есен е. Навън се чува детски смях. Носи се аромат от току-що разцъфтели рози. Небето сияе. Слънцето изпраща усмихнати лъчи. Подарява ни пролетта.
Есен е. Той е тук. Той донася пролетта и вечността. Обичам го. Виждам го през размазаните зеници на очите си. Усмихвам се със сълзи и гледам към него. Той ...
  4623 
Падат капките дъжд в калната локва. А там лежи едно момиче. Струйка кръв се стича по студената й буза. Дъждът мие сълзите по лицето й. Почти мъртва е душата.
И в този труден миг някой бавно пристъпва в калта. Приближава се, подава ръка и й прошепва: "Стани", но създанието мълчи и не проронва нито ду ...
  788 
Вдъхновено от едноименния разказ на beti (Бехрин)
Странно нещо е животът. Най-хубавото е, че не знаем какво ще ни предложи в утрешния ден. Не можем да предположим дори как един миг, една случка могат да го тласнат в съвсем друга посока. Моят повратен момент се оказа запознанството ми с Петя.
Всичко ...
  4760  26 
Измяната
Тази история започва така: едно най-обикновено момиче си харесва момче, но то си пада по друга...
Момичето е отчаяно, загубило е любовта си, но среща надежда в този студен свят в лицето на това момче. След известно време момчето проявява интерес към нея. Но сърцето на момичето е объркано... ...
  799 
Несподелени любовни чувства
Марина познаваше Йордан още от дете. Той беше гадже на нейната братовчедка.
Двете момичета не бяха много близки.
Марина пожела приятеля на Катя с една мисъл, но веднага я потисна, спомняйки си десетата божия заповед.
Това се случи на бала на братовчедка й, когато Марина б ...
  5322 
КАК ДА ПОМОГНА...
- Какво да правя? Боже, докога?...
Срещу мен седеше най-добрата ми приятелка и плачеше. Не знаех какво да й кажа. Попитах я какво се е случило, толкова ли е лошо? И тя започна:
- Нали знаеш мила, че се разделих с мъжа си преди три години. Оттогава живея при нашите. Преди две години ...
  1022 
Небесното дърво
Там нейде на една полянка, в една ничия гора, се извисявало гордо едно кичесто дърво. То било толкова високо, че на този, който го гледал от земята, се струвало, че върхът на това дърво достигал небесата. И там, точно на върха, имало орлово гнездо. Двете птици снесли своето първо яйц ...
  1338 
Преди да умре, едно момиче казало на любимия си „Обичам те... не позволявай на тази любов да умре... защото ще се върна " Момчето погледнало към гаснещата девойка и без да се замисля, се заклело във вечна любов... Когато любим човек си отиде от този свят, ние не вярваме, че може да се върне и затова ...
  1086 
Беше ноември... студена зимна вечер... Тя беше нощна смяна...
Оказа се, че нея вечер ще има купон на работното й място. Огледа се - всичко си беше уж същото - обстановката и хората дори, с изключение на едно момче, което виждаше за първи път.
Засякоха си погледите за няколко секунди - Той не беше ни ...
  1343 
Раздяла с първата любов
Кристина и Преслав бяха гаджета от две години, през които се обичаха лудо, всеотдайно, безрезервно. Нищо не подсказваше края на тяхната любов.
Но той дойде изневиделица, стоварвайки се върху крехките им рамене, смазвайки ги с непоносимата си тежест.
Преслав замина да следва в ...
  2274 
Вървеше и си мрънкаше наум... А и защо обу тия кокили днес...
Мислите й скочиха като опарени, блокира всичко в нея. Отсреща някакви хлапета, вързали на синджир едно кученце, си играеха на въртележка. Жива. Редуваха се в садистичната си игра и крещяха: "Давай, по-силно! Гле'й как скимти." Тя се стрел ...
  1125 
Отворих очи, той се беше надвесил над мен и ми говореше. - Прости ми, моля те, прости ми! - лежах в леглото полугола. Той беше развързал колана на хавлията ми и лежеше до мен. Какво се беше случило... Ще откача!!! Ще полудея, не издържам повече! По дяволите, та аз дори не си спомням името му! Как се ...
  1441  24 
- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я ценунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим... - промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толк ...
  988 
Човекът с маската
Всяко събуждане е съпроводено с поредната маска. Лицето му не изразява емоция, а само фалш и лъжа. Това е неговият начин да бъде силен и неуязвим. Устните му се извиват в безразлична усмивка, но защо очите му говорят друго? Къде е границата с реалното? Нищо в неговия живот не е ист ...
  1169 
Те се познаваха. Живееха на една улица. Всеки ден вървяха заедно по един и същи път. Тя беше луда по него. Обичаше го така, както никой никога не бе обичал. За нея той бе цел в живота, възхищаваше му се, даваше живота си за него. Беше всичко, което големите й кафяви тъжни очи виждаха.
Една вечер нау ...
  1115 
Имало едно време една жена и един мъж. Имало ги е едно време, има ги и днес. Те си имали само една дъщеря и тя била толкова глезена, че нищо не й се отказвало.
- Ало, мамо, купи ми нов лак. Този не ми подхожда на блузката.
- Ало, тате, донеси ми пица за обяд. Вкъщи няма нищо за ядене.
(Връщат се май ...
  11792  11 
"Как ли е пронизано сърцето ти от болка,
щом дори нощта не може с мир да те дари?"
Странстваща е моята душа... Плаче и покой не намира. Бяга и търси, а вятърът носи сладникавите песни, които са като отровни куршуми за сърцето ми, но продължавам упорито да се самоизмъчвам, без да се опитам да спра бо ...
  956 
Стъпките й тежко кънтяха в близките сгради. Краката й, обути в кубинки, леко потрепериха. Това бе твърде призрачно и страшно дори и за нея. Съзнанието й се отърси от остатъците алкохолна мъгла. Страхът направи онова, което студа не можа. Тя сложи слушалките на mp3-то. Метълът заглуши всички звуци. М ...
  987 
Хиенката Върджил беше гладен, много гладен. Коремчето му подскачаше като бейзболна топка и изобщо не го свърташе на едно място. От часове обикаляше около лъвския прайд, който доволно обядваше. Менюто беше млада газела, една от лъвиците доста се постара докато я подсигури. Първи хапна както се полага ...
  826 
Почти идИално
Слънчевите лъчи преминаваха през прозореца в малката стая. Беше късна сутрин и нямаше нищо друго, което да осветява помещението. Освен прозорец, стаята си имаше врата, под, върху който се намираше стара разпокъсана черга, както и легло. То беше не оправено, но без това нямаше какво да ...
  1383 
НАТИСНЕТЕ ГО ПО-СИЛНО
Ще се десенсибилизирам,
ще забравя и теб, и него,
а после ще забравя,
че съм ви забравила и ...
  1374 
Предложения
: ??:??