14 692 резултата
12 февруари, 17.30 часа 2005 г.
Влезе и никой не го посрещна. Беше рожденият му ден. Синовете му заминаха преди дни на ски с приятелките си и никой не се сети да го поздрави. Получи само съобщение от бившата си съпруга. Точно днес, впрочем, се навършваха 6 месеца от развода им след 26 години брак. П ...
  1215 
Умри в любов и заживей вечно.
Руми
1.
Вечер, щом и последната светлина на етажа угасваше, и последния чужд глас затихваше по коридора, Неон сякаш се събуждаше и даваше свобода на мислите си. Не ги насочваше - малко време им оставаше, нека се реят накъдето поискат.
Леглото му бе точно до прозореца. П ...
  475 
Градският автобус спря за малко пред хоремага, както все още викаха на кръчмата.
- Сряда – каза Митето.
- Ако не е петък – заяви Пешо.
- А може и двете – обади се Кирето и с това информира, че е на петата ракия и скоро ще почне да разпява любимите на селяните стари градски песни.
В кръчмата влезе Лю ...
  336  14 
- Няколко дни минаха от началото на декември, а хората вече украсяват домовете си - каза си Павлин, докато се разхождаше.
Лампички украсяваха терасите по жилищните блокове. Заведенията бяха пълни. Весели жени, мъже, а и деца влизаха в магазините. Някои от тях излизаха с пълни с продукти чанти. Други ...
  391 
Наблизо имаше чешма. Слезе по стърнището надолу. Забеляза, че са разорани нивите, но нямаше посеви. Беше месец май.
Раницата му тежеше. Имаше още няколко километра до града. Стори му се доста път. Свали товара от гърба си и седна на объл камък да почине. Така. Развърза вървите и погледна вътре: пълн ...
  327 
Преместихме се в началото на април следващата година. Топло и леко влажно, нали беше пролет. В дъното на големия двор една саморасла джанка беше прецъфтяла, само тук-там се белееха закъснели цветчета. Така и не разбрахме огромният орех в другия далечен край кога се е появил, но вероятно е бил там ощ ...
  450 
Анита винаги се събуждаше развълнувана и дори в еуфория на своите лични празници. Приемаше щастливо и с благодарност десетките пожелания и картички на стената си във фейсбук, от роднини и приятели, за своя рожден или имен ден. В тези дни винаги вършеше домакинските си задължения с радост и се старае ...
  524 
От известно време ми досаждаше приятен дамски глас. Гарниран с писма по електронната поща. Непременно, ама непременно да се обадя на един телефон или да отида в банката. Не казвам коя – навред е същото, познавам я отпреди десетки години, още като беше спестовна каса за народа. После си я грабнаха и ...
  395  10 
Кирил вървеше по тротоара до главната улица. Поздравяваше познати, а и те него. И всеки продължаваше по своя път. В късната есен вечерта предразполага към размисъл. Хладно е. И тогава най се усеща липсата на топлина. Но не на тази от запалената камина, а от хората. Кирил бе в такава възраст, че вече ...
  358 
Едрите капки дъжд мокреха безмилостно дъждобраните им, а вятърът ставаше все по-пронизващ и студен. Въпреки, че я държеше здраво за ръка, Роза не успяваше да попречи на Камелия да цопне във всяка изпречила се локва. Звънкият смях на малкото момиче огласяше улицата всеки път щом маратонките ѝ се озов ...
  582 
Тя беше измежду най-грозните жени, които съм виждал някога. Не твърдя, че съм виждал повече от две такива, но все пак другата беше мъртва и това донякъде я оправдава. Не се брои.
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дъ ...
  1059 
Макар да не се срещнаха – поне в този период.
И то – заради зетя и дъщерята. Егоисти…
Още преди две седмици Старият полковник се обади на дъщеря си и императивно поиска да се обади зетят. Оня смутолеви някакъв поздрав и не пожела да изслуша опитния, майстор на всичко, Стар полковник. Тъкмо започна д ...
  328 
Коледни чудеса...
Наближава Коледа. Празникът, в който казват, че стават чудеса. Е, в това вярвам и се надявам да ми се случат...Защото и самия човек е чудо на природата.Та нали за всичките му действия си има някакъв чарк, който извършва необходимото, за да живее той! С други думи той е машина, слож ...
  595  17 
Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...
  380 
Илиян пиеше кафе заедно с колегите си преди работа. Това бе един от хубавите мигове през деня. Идваха един по един. Сядаха и дори не си поръчваха. Сервитьорите знаеха каква ще им е поръчката. Говореха си за всичко, само не и за работа. Оставяха професионалните задачи там, на работното място. Мъже на ...
  389 
....Днес ще разкажа една история от местата, където се раждат нестинари, където самодивите обикалят поляните и играят лудешки красивите си хора. И никой, който ги е видял, не остава свободен и обикновен...
...Всички играеха като полудели, празненството беше в разгара си, бяха си пийнали порядъчно, н ...
  569 
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част втора ...
  508 
На Пена й омръзна да я лъжат мъжете. Не, в някои отношения честни си бяха – и тя, и те знаеха какво следва след поканата за едно кафе в апартамента му. Обаче… Обаче, между вечерното и сутрешното кафе всички мъже й се кълняха в бъдещата женитба, а после това бъдеще бавно се топеше в днешната реалност ...
  534  13 
ПРЪСТЕНЧЕТО С ДИАМАНТА
На дъщеря ми Вилияна
Любезния хазаин на малкия уютен хотел посъветва гостите си днес да пътуват с велосипеди. Това за Амстердам ще е по - бързо за придвижване и на добра цена за туристи. Така и направиха, тройката приятели Бащата на Веа, Веа и приятелката й Деа. Настроиха GPS ...
  396 
–Да тръгваме! – предложи Емил. –Ще минем през Ловеч да оставиш колата си. Не искам да пътуваме поотделно.
Караха един след друг и сравнително бързо бяха в Ловеч. Гери премести багажа си в неговата кола и най-после пътуваха заедно.
Времето стана по-студено, вече прехвърчаха малки снежинки и се удряха ...
  311 
Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...
  472  10 
Усмивката от Амстердам.
Туристическите пристрастия ни доведоха в най голямото пристанище, финансов център, търговски и за обработка на самородни диаманти още от дванадесет век Амстердам,или речено още град на бента на реката Амстел.
В ранното утро автобуса се беше забързал към речната гара. В просън ...
  521 
@
Седя пред бидона със зеле. Идва страшна зима според синоптиците, мраз, студ, но си е друго когато има кисело зеле, идва ти кураж един вид и топло в гащите.
Ромола на зелевата чорба през канелката ме унася в размисли...
- Едра морска сол от Тунис.
- Прясно зеле '' кьосе '', само че моето е с брада ...
  368  12 
Той не е преуморен от работа. Стои цяла година и наблюдава хората. Вижда как се радват на пролетта. На раждането на първите листа по дърветата. Гледа привързаността на човека към лятото. Как то го разсъблича и е щедро на слънчеви лъчи. Стои последен в календара. И идва точно тогава, когато хората се ...
  337 
ФАРЪТ
Морските вълни се блъскаха една в друга. Борбата им издаваше оглушителни стонове и безмилостно завършваше в някоя скала. Брегът поемаше морската пяна и отстъпваше по малко пред напора на солената вода. Шумът от морето поглъщаше нощната тишина. Луната изморено се беше скрила зад гъсти облаци, к ...
  526 
Спечели от лотарията Пешо малко пари. И пита Ванката:
- За какво мечтаеш?
- За ново яке - вика му оня – Зима иде…
- На ти пари за якето – казва Пешо и му подава едри банкноти…
Взе ги Ванката, постоя, погледа, пък му ги пъха обратно. ...
  442  16 
Измина доста време от раздялата ѝ с Ивайло, вече не изпитваше оная пареща болка, само от време на време се сещаше за него. Е, ставаше ѝ тежко, но успяваше бързо да го преодолее. Спомняше си и за непознатия от магазина – Емил, така се беше представил. Винаги, когато излизаше с чантата, си мислеше за ...
  809 
На 16 април 2039г. ме извикаха в главното управление на полицията. Било възобновено разследването на един случай от 16 март 1971г. добил голяма известност като „Панамското клане“. В една просторна къща в центъра на града били открити седем трупа.Трима млади мъже в работни дрехи висе- ли обесени на е ...
  538  17 
Глава 2 - Истината
Събудих се трепереща и мокра. Все още беше нощ, не виждах нищо, само усещах студа около себе си. Бях сама в тъмнината на кашончето, страхувах се, но вярвах, че мама е наблизо и скоро ще се появи и ще ме гушне. Нямах си вече братя и сестри, но не се чувствах самотна, защото в мазет ...
  945 
Стефан и Георги работеха в строителството. От няколко години се бяха отделили от голяма фирма и си наемаха обекти, които са по силите им. Всеки от тях познаваше характера на другия. Разбираха закачките си. Шегуваха се без дебелашки шеги. Започваха работния ден в осем сутринта и когато това, което е ...
  557 
С всяка изминала крачка и вик на Катя, майка ѝ се убеждаваше колко е права когато мъмри баща ѝ, че много угажда на дъщеря си. Всеки ден, прибирайки се от офиса, той носеше подарък на своята принцеса. Все по-голям и по-скъп подарък. Майката се страхуваше, че Катя ще се превърне в разглезена и егоисти ...
  520 
Телевизия. Седем сутринта. Трябва да ставам, жена ми – също. Хубав е денят: така изглеждаше и нощта. Има нещо хубаво в семейния бит – денят и нощта са едно и също, ако не трябва да плащаме... Налага се да плащаме сметки и за през деня, и за през нощта: стига да си нарисуваме живота. Няма значение да ...
  359 
Тъгата имаше неговите очи, неговото лице, неговото сърце. За сърцето не беше съвсем сигурна, той едва ли притежаваше такова. След бурната връзка, която имаха, след многото обещания, след многото общи желания и мечти за съвместно бъдеще, той ѝ изневери и всичко рухна, ей така, отведнъж. В началото то ...
  919 
Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, т ...
  520 
Броня!
Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природа свои предпочтения имеет, указывать не надо, сама знает, что ей нужно. Красивые женщины – слабые мужчины, нация сглаживает недостатки, небо исстари осведомлено, куда должна идти большая нация.
Китай, ...
  840 
/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...
  538  12 
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
  525 
Едър и солиден човек беше господин Анатоли Панов, той пълнееше наистина, но не беше въздебел. Намираше се в най-мъжка възраст, с размах и увереност, които позволяваха да му се довериш. Той носеше костюми, направени специално за него. На шивача си бе заръчал да шие дреха малко над калъпа му.
Навремет ...
  793  11 
Денят се прибираше. Сноп слънчеви лъчи се отразяваше в падналите по земята листа и чакаше залезът да го прибере. Звездите срамежливо се показваха, сякаш да огледат преди да се стане тъмно. Това бе времето, в което есента рисуваше. Оцветяваше листата в различни цветове. И след това ги пускаше да радв ...
  365 
Славчо съобщава бавно, дрезгаво, но убедително на опашката:
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...
  979 
Предложения
: ??:??