14 735 резултата
Подреди ме.
Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.
Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, мо ...
Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.
Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, мо ...
1056
1
Този разказ е вдъхновен от една истинска случка на пл. "Св. Александър Невски" в София. Публикуван в сборника с разкази "Из дълбините на сърцето" през 2006 г.
СНЕЖНО ИЗБАВЛЕНИЕ
Едри пухкави снежинки затрупваха площада. Клоните на дърветата пропукваха под тежестта на снега. Всичко беше побеляло… също ...
СНЕЖНО ИЗБАВЛЕНИЕ
Едри пухкави снежинки затрупваха площада. Клоните на дърветата пропукваха под тежестта на снега. Всичко беше побеляло… също ...
2068
5
Живея на най-горния етаж. Да си го кажем направо - на тавана. Иначе се явява мансарда, или нещо от рода, но както казва една приятелка, цялото е колкото една баня. Звезди си нямам, не за друго, просто в София не се стъмва.
За сметка на това, имам една комшийка, която или не може да спи на тъмно, или ...
За сметка на това, имам една комшийка, която или не може да спи на тъмно, или ...
2211
13
Александра застана на ръба на скалата. Пред погледът й се разкриваше страхотна природа. Погледна надолу. Там някъде беше дъното, което я очакваше. Вдигна главата си и погледна отново напред. Не й се разделяше с цялата тази красота. Но нямаше избор. Отдръпна се назад няколко крачки. Засили се и скочи ...
1523
31
Разказът ми е написан по действителен случай в 1989 г. Може би няма да може да бъде разбран от много хора, които не са се сблъскали с фалшивия морал от това време, защото за щастие днес много жени отглеждат децата си сами и не са обект на присмех и обиди.
Запознах се с нея съвсем случайно.
Един тъже ...
Запознах се с нея съвсем случайно.
Един тъже ...
4134
17
Тъкмо бях доволна от живота си. Бях основател и лидер на "всички лиги", какви лиги ли? Ами, изпитът за членство в едната се държеше върху умения, които се демонстрираха върху голяма краставица и два домата. За другите "лиги" се сетете сами. Тези умения, съчетани с доста голяма и чаровна доза "личнос ...
1287
4
Това е първият разказ в книгата ми "Из дълбините на сърцето", публикувана през 2006 г.
ИЗВОРЪТ НА НАДЕЖДАТА
Слънцето бавно залязваше зад хоризонта. Селцето, което се намираше в подножието на планината, се огласяше от прибиращите се от полето уморени селяни. И този ден беше към края си. Горе в планин ...
ИЗВОРЪТ НА НАДЕЖДАТА
Слънцето бавно залязваше зад хоризонта. Селцето, което се намираше в подножието на планината, се огласяше от прибиращите се от полето уморени селяни. И този ден беше към края си. Горе в планин ...
1426
2
Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
1725
14
С копнеж поглеждам към лампата... как искам да я прегърна, да я целуна. Но защо всеки път, когато се приближа, тя ме ранява все по-силно и по-силно?! Страх ме е да се доближа. Предишните пъти се повтаряше все едно и също нещо. Аз се приближавам, готова да й дам всичко от себе си, а само след миг се ...
1597
5
Никой вече не идваше да посети този старец. Беше забравен от всички. Никой не можеше да стои при него. Мислеха го за луд. И в най-студената зима, и в най-горещото лято на него му беше студено. Пускаше парното, печката. Но продължаваше да му е студено. Завиваше се с дебели юргани. Но още му беше студ ...
1263
4
АКО УМРА, ПРЕДИ ДА СЕ СЪБУДЯ
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...
2766
5
Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тяс ...
11080
6
ЛАТЕРНАТА
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затов ...
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затов ...
1466
3
- Здравейте, госпожице... Разбрах, че можете да пишете Приказки - започна Той. Дамата с Камилите седеше на камъка си и наблюдаваше новопристигналия господин - облечен в черно, с черна коса и очи... И всичко изглеждаше толкова спокойно... Сякаш стоеше в малка тъмна стаичка, със запалени свещи, прегър ...
1329
1
Аз си колекционирам комплименти. Един от най-скъпите ми е на малкия ми син; „Какъв късмет, че точно ти ми се падна майка!"
Пия кафе с приятелка, моите приятелки са от четиригодишни до сто и четири. Та тази е двайсет и седем годишна и до нас играе нейния четиригодишен син. Вече си тръгвам и се уговар ...
Пия кафе с приятелка, моите приятелки са от четиригодишни до сто и четири. Та тази е двайсет и седем годишна и до нас играе нейния четиригодишен син. Вече си тръгвам и се уговар ...
1443
36
Малкият фотомодел
Всяка седмица в старческия дом идваха група деца. Те идваха, за да слушат историите на старците. Истории, чути от тях на времето, легенди или техните собствени истории. Днес беше ред на една стара и много преживяла старица. Малката й дъщеря бе починала от рак, синът й се отказал от ...
Всяка седмица в старческия дом идваха група деца. Те идваха, за да слушат историите на старците. Истории, чути от тях на времето, легенди или техните собствени истории. Днес беше ред на една стара и много преживяла старица. Малката й дъщеря бе починала от рак, синът й се отказал от ...
1657
- Каква приятна изненада - възкликна Госпожица By-The-Way с интонация, която подсказваше, че изненадата не е никак приятна - та ти закъсня само с петдесет и пет минути за срещата ни!
Другата Дама с Камилите я погледна изплашено… Изглеждаше задъхана, бузите й се бяха зачервили и ако човек се загледаш ...
Другата Дама с Камилите я погледна изплашено… Изглеждаше задъхана, бузите й се бяха зачервили и ако човек се загледаш ...
1030
Тълпата отминаваше малкото момиче, без да му обръща никакво внимание. Температурите бяха рекордно ниски и всеки се загръщаше колкото се може по-плътно в палтото, якето или мъхестия си кожух - лъжлива имитация на топла дреха, в която студът се пропиваше като ледена вода. Бързайки към жилищата, където ...
1536
3
- Хей, спри подяволите! Нима не ме искаш?! - каза тя.
- Напротив! Исках те, но нима не бе ти, която избра него вместо мен? - казах аз.
- Кажи ми, кое те накара сега да промениш мнението си? Това, че той вече не те желае ? - казах аз.
- Исках да ме разбереш... - каза тя.
- Не е ли достатъчно това, че ...
- Напротив! Исках те, но нима не бе ти, която избра него вместо мен? - казах аз.
- Кажи ми, кое те накара сега да промениш мнението си? Това, че той вече не те желае ? - казах аз.
- Исках да ме разбереш... - каза тя.
- Не е ли достатъчно това, че ...
1049
1
Дамата с Камилите спря да тича... Нещо й подсказваше (Женска интуиция?), че вече е безопасно да спре и да си почине. Тя се разрови из дълбините на своята чанта и извади кутия черно Виктори. Запали някак замислено... Отдръпна... Помагаше й да избистри ума си... (А може би си самовнушаваше?) Огледа се ...
977
2
Извади огледалцето си в асансьора. Погледна се. Кожата и блестеше, а очите сияеха. Усмихна се... Усмихна се на Него.
Беше вече пред вратата. Ключовете пареха в ръцете и. Пое дълбоко въздух...
Мина вече година от онзи паметен пети юни. Ден като ден, но... Не! Този беше различен. Той преобърна и живот ...
Беше вече пред вратата. Ключовете пареха в ръцете и. Пое дълбоко въздух...
Мина вече година от онзи паметен пети юни. Ден като ден, но... Не! Този беше различен. Той преобърна и живот ...
979
3
- Откога тичаме?
- Не знам - отвърнах - но мисля, че все Някога ще спрем. Дамата с Камилите се обърна леко назад, за да види една от Камилите си…
- Нещо ми подсказва, че трябва да продължаваме да тичаме…
- Да, това Нещо се нарича страх - отбелязах.
- И все пак… Как… Стигнахме… До… Тук? - извика тя н ...
- Не знам - отвърнах - но мисля, че все Някога ще спрем. Дамата с Камилите се обърна леко назад, за да види една от Камилите си…
- Нещо ми подсказва, че трябва да продължаваме да тичаме…
- Да, това Нещо се нарича страх - отбелязах.
- И все пак… Как… Стигнахме… До… Тук? - извика тя н ...
997
1
Владо, който беше проспал цялата Бъдни вечер, сега се разхождаше безцелно из боровата горичка и плашеше птичките. Беше все още тъмно и останалите от групата спяха. Владислав негодуваше, че е изпуснал най-обичния си празник в цялата година. Той ужасно се разстрои и за да си изкара гнева - съсече едно ...
1398
1
ДВА СЛЕДОБЕД. ТАНГО
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-н ...
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-н ...
1468
11
Парчетата хвръкнаха като минимизирани стелтове. Силово се врязаха напосоки в уюта на дома й. Имаше нова, ясна причина за да го остави, женска причина. По-млада причина, със изкуствената свежест на подобренията на пластиката. Горчива усмивка изкриви лицето й, и тя някога щеше да има тунингована визия ...
807
3
Излизам в опушения град. Вратата зад мен се затръшва със скърцащ звук… Звукът на Вселената… А ако това е Вратата на Вселената, защо тогава пише “Образцов подържан дом”?! Но това наистина е така… Аз наистина прекрачвам една Вселена и преминавам в Друга… Коя е Другата Вселена? (Колите… Пушачите… Те са ...
990
3
Буря и ураган едновременно
Тюхкаше се, че я боли гърба, докато слагаше дрехите на рафта. Слезе и взе да минава с палката. В ъгъла нещо й заблестя. Наведе се да го вземе, но щом го пое, замръзна. Разпозна пръстена още от пръв поглед. В сърцето й се разяриха буря и ураган едновременно, разрушавайки ую ...
Тюхкаше се, че я боли гърба, докато слагаше дрехите на рафта. Слезе и взе да минава с палката. В ъгъла нещо й заблестя. Наведе се да го вземе, но щом го пое, замръзна. Разпозна пръстена още от пръв поглед. В сърцето й се разяриха буря и ураган едновременно, разрушавайки ую ...
1072
2
Йордан Матеев
БРИЛЯНТИ ЗА ЕВА
криминален разказ
Издателят Боян Кръстев беше толкова ядосан, че нямаше думи да изрази възмущението си. Почервенял от гняв, той си наля два пръста уиски в кристалната чаша, поглъщайки питието си на един дъх. Трябваше да измисли нещо и да се отърве час по-скоро от тази а ...
БРИЛЯНТИ ЗА ЕВА
криминален разказ
Издателят Боян Кръстев беше толкова ядосан, че нямаше думи да изрази възмущението си. Почервенял от гняв, той си наля два пръста уиски в кристалната чаша, поглъщайки питието си на един дъх. Трябваше да измисли нещо и да се отърве час по-скоро от тази а ...
1519
1
"Колко глупаво..."
Помисли си жената с шала. (Шалът с цвят на аквамарин, който й напомняше за Момчето със Синята Шапка.)
"Наистина много глупаво..."
Повтори тя и отпи от чая си. Стаята, в която стоеше беше прашна...
Задушна... ...
Помисли си жената с шала. (Шалът с цвят на аквамарин, който й напомняше за Момчето със Синята Шапка.)
"Наистина много глупаво..."
Повтори тя и отпи от чая си. Стаята, в която стоеше беше прашна...
Задушна... ...
908
1
Виждах я... падаше към земята бавно, но сигурно. Самотно отделила се от събратята си капка вода. Един слънчев лъч, незнайно как отделил се от облачното небе, я осветяваше и през създалата се призма виждах пеещите, диво танцуващи цветове на дъгата. Дъга обаче нямаше, имаше го единствено тежкото, лепк ...
966
1
Беше една напълно обикновена късна вечер. Работата в магазина бе изцедила всичките ми сили, но все пак нещо ме накара и тази вечер да се разходя в парка. Грабнах някак машинално палтото и се спуснах по улицата. В главата ми се въртяха толкова много нови идеи за работа, че не усетих кога съм закрачил ...
1444
В светлата болнична стая на родилния дом Ева бе долепила до сърцето си крехкото нежно същество. То сякаш се усмихваше топло на жената, която му бе дала живот...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчиц ...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчиц ...
1338
6
На вратата в Квартирата-В-Която-Никога-Не-Се-Допускаха-Момчета, някъде в Ъгъла на Нищото, но и твърде близо до Нещото, се почука. Дали защото напоследък твърде много четеше Достоевски, или защото учеше за класни по латински, на Дамата с Камилите й се стори, че на вратата се почуква някак отчетливо, ...
1085
3
В главата му още се превърташе лентата на вчерашния ден. По телевизията бе видял част от сутрешния репортаж на КАТ. Тогава в останките от колата му се привидя нещо познато, но не обърна особено внимание. Все пак коли много на този свят. По обяд започнаха да му звънят бившите колеги. Знаеха, че с тоз ...
1016
3
Между тях съществуваше особена връзка. Те ту се обичаха, ту се мразеха, ту се прегръщаха, ту се караха. Те бяха като водата и огъня, като живота и смъртта.
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчо ...
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчо ...
1496
1
05.30
Часовникът звъни... не, по-скоро дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник и затова всяка вечер се занимавам да го навивам.
Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но и без да помня, ми е някак ...
Часовникът звъни... не, по-скоро дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник и затова всяка вечер се занимавам да го навивам.
Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но и без да помня, ми е някак ...
1150
8
Тя винаги сяда другаде. Не при всички. А когато е с мъжа си, имам чувството, че сяда съвсем на майната си.
Той и мъжът й не й е мъж, а гадже, но тя го нарича мъж. Просто мъж - с глава, ръце и други мъжки работи. Най-вече го възприема като "други мъжки работи". Сигурно разграничава мъжете по размера ...
Той и мъжът й не й е мъж, а гадже, но тя го нарича мъж. Просто мъж - с глава, ръце и други мъжки работи. Най-вече го възприема като "други мъжки работи". Сигурно разграничава мъжете по размера ...
1674
22
Прибирам се аз вторник вечер вкъщи и не мога да си сваля сакото. Бре, да му се не види, то бива да работи човек, но чак да се срасне с костюма, то си е жив фанатизъм. Дърпам го това сако, опъвам го и накрая - „ряс!" - ама отгоре до долу, ви казвам - цепка като слънце! Какво ти слънце, петст'ин лева ...
1795
20
Посвещавам на всички онези, различни в усещанията си, хора. Нека не забравяме, че те също обичат и са част от обществото ни. Нека бъдем толерантни!
Не се харесвам. Цял живот съм все така. Усещам с цялото си съзнание, че не съм аз. Тялото ми и моето „Аз” са съвсем различни неща.
Още от малка все глед ...
Не се харесвам. Цял живот съм все така. Усещам с цялото си съзнание, че не съм аз. Тялото ми и моето „Аз” са съвсем различни неща.
Още от малка все глед ...
2396
43
МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ИНТИМНО
Имало едно време... едни времена на мрак и безпросветност. Най-вече на полова. Моя милост, поколението на шестдесетте години го отнесе много „яко", както казват днешните. Родителите ми, да са живи и здрави, дума не обелваха на тема "Що е полова култура, и има ли почва сред тий ...
Имало едно време... едни времена на мрак и безпросветност. Най-вече на полова. Моя милост, поколението на шестдесетте години го отнесе много „яко", както казват днешните. Родителите ми, да са живи и здрави, дума не обелваха на тема "Що е полова култура, и има ли почва сред тий ...
4760
16
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
